Ангел и стръкче

13 ноември, 2016

Супата - възможност да си гребнеш от Рая, докато си на Земята (+ три рецепти)

Според тълковния речник супата е течно ястие, което се прави от месо, риба, зеленчуци и е с високо съдържание на вода. Но всички знаем, че тълковният речник е скучно нещо. За супата може да се пише много по-интересно. Всъщност може да се пише с любов!

Супата е дом!
Тя е като топло одеяло за двама, които се гушкат на дивана един до друг в студена зимна нощ. Тя е като топъл душ, след като те е навалял проливен дъжд.
Тя е онова чувство, което се появява в сърцето, когато прегърнеш приятел, с когото не си се виждал отдавна.

Супа е спокойствие! 
Тя може да се консумира с вино.
Тя е ястието, което ти показва температурата на кипене - не само на водата, на живота ти изобщо.
Тя е най-добрата терапия за тялото и душата, защото във врящата вода можеш да сложиш не просто лук, нарязан на ситно и картофи на кубчета, а всичките мисли, които те гризат до безсъние. Да ги изхвърлиш от съзнанието си, да се освободиш от тежестта им и да ги свариш до омекване.

Една лъжица супа и светът вече е друг, по-добър!

Заради тази божествена рапсодия от вкусове, заради рая, който може да загребе една лъжица, ви предлагам 3 рецепти за безумно вкусни супи. Приготвих ги, така че препоръката ми е лична и искрена.

Супа за пичове, защото е печена

Традиционно супата се вари. Но ако вместо това изпечете продуктите, а след това просто ги пасирате с бульон или с топла вода, ще получите далеч по-наситен и приятен вкус. Изключително много се харесва от цялото ни семейство.

Продукти:
половин малка тиква, нарязана на парчета
4 големи моркова
1/4 глава целлина
1 малка глава чесън
сол, мащерка, черен пипер
зехтин
сметана
сусам, тиквени семки


Приготвяне:

Нарязаните зеленчуци се подреждат в тава, застлана с хартия за печене. Тиквата не се бели предварително - след като се изпече,кората и се маха много по-лесно. Морковите се нарязват по дължина, на парчета с дебелина половин сантиметър. Целината се нарязва на средно големи парчеа. Всички зеленчуци се заливат със зехтин. Поръсват се със сол и стрита мащерка. Скилидките чесън се разпръскват между зеленчуците, без да се белят. Пече се на 180 градуса, на фурна с включен вентилатор за около 10-15 минути.



Изпечените зеленчуци се пасират. Добавя се бульон (или топла вода). Супата се сипва в купички и се овкусява със сметана. Поръсва се със сусам или тиквени семки. Може да се сложат допълнително скилидки от печения чесън. Той е хрупкав и може да се консумира директно, буквално като чипс.

Рецептата на Стефай - супата, която сприятелява
Малко след като децата им опитаха от супата на Стефай, три майки побързаха да я приготвят в домовете си. Просто защото тази супа децата я ядат. Зададох им два въпроса, в опит да разбера къде е магията на тази супа - Каква е първата ви асоциация, когато чуете супата на Стефай и чдоха ли децата от тази супа. Ето какво ми отговориха:





Lady Z
"Пилешката супа на Стефай, Лора се уби да я яде. В нея има пикантина, в пикантината има морков, а морковите, както всички знаем, са полезни за очите! :) Даже ми стана малко тъпо, че Лора си я изяде цялата супа. За мен нищо не остана!"

Lady B
"Първата ми асоциация е с това, че една супа нахрани 4 броя гладни деца. Тази супа е бюджетна и е супер вкусна. Яде дори и пословично злоядото Саменце."

Lady V:
"Първото, което изниква в съзнанието ми е пикантина. Дара яде с апетит."

Продукти:
1 пилешко бутче
1 морков
фиде
пикантина
1 к. кисело мляко
1 яйце
1 с. л. брашно


Приготвяне:
Пилешкото бутче се сварява, след което се изважда, обезкостява и месото се накъсва. В тоган се запържва настърганият морков, докато си пусне оранжевкото. Сипва се бульонът от вареното пиле. Като заври, се слагат 3 кръгчета фиде,което се натрошава. Овкусява се с лъжица пикантина и се добавя месото от пилето. Оставя се да къкри по-дълго време (25 минути), докато фидето се развари.

Прави се варена застройка от киселото мляко, яйцето и брашното. Супата се сваля от котлона и застройата се сипва бавно, като се бърка непрекъснато. Оставя се без капак за 10 минути.


Изключително забавна супа - с мечета
Тази супа може да се направи от любимите ви продукти, защото интересното при нея е хлябът, с който се поднася. А именно - домашни крутони под формата на мечета. Аз приготвям морковена крем супа, която Дария нарича Оранжевата супа.




Продукти:
5 моркова
1 малка глава лук
2 корена пащърнак
черен пипер, сол
зехтин
сметана

За мечетата:
хляб
зехтин
червен пипер

Приготвяне:
Зеленчуците се сваряват в леко подсолена вода. Пасират се и се овкусяват. Крем супата се сипва в купички и се добавя сметана.
От тънки филийки хляб се изрязват мечета с метална формичка. Намазват се със зехтин и се поръсват с червен пипер. Подреждат се в тава, застлана с хартия за печене и се пекат 7 минити до златисто.


Всяко мече пускахме в крем супата, редувахме се да викаме "Помоооощ!", тогава Дария грабваше лъжицата, спасяваше го и го хапваше, загребвайки и супа.

 

Надявам се тези супички да ви харесат, защото са наистина вкусни и малко по-различни от традиционните. Споделете ми, ако ги приготвите. Или ми напишете рецепта за нещо интересно, което вие приготвяте вкъщи.

27 октомври, 2016

Мъжът кихна... и ще умира!




Пo-страшното от момента, в който жената киха, боли я кръстът и се тресе от високата температура, е това, че на следващия ден ще бъде болен и мъжът до нея.

Докато бърша нос -  сотирам картофи.
Докато кихам и ми сълзят очите - детето ме "омагьосва" с вълшебно руло от тоалетна хартия и трябва от майка бързо да се превърна в скачаща из хола жаба.
Но утре той ще се прибере от работа с изражение на света Злата Мъгленска, миг преди да я посекат. Ще се увие в дебело одеяло на леглото и ще разпръсне около себе си термометри, аналгин на ампули и сашета, както малки шаферки разпръсват нежни листенца от ранункулос преди да мине булката. 


Само раждала жена може приблизително да разбере мъките, които изпитва мъж със зачервено гърло. 

По Закона на великата гадост вирусът, който поваля мъжа, винаги е по-страшен! Може да го е донесло детето от яслата и дори самото то да е повръщало две денонощия, но докато стигнат до мъжа, проклетите паразити си напомпват мускулите и стават тежки и силни като бургаски батки. Затова успяват лесно и бързо да нокаутират мъж, който иначе изяжда по две свински пържоли, докато пробива железобетон с бормашина.

Миг преди да се срещне с жените мироносци...

И ако ударната доза аналгин, аспирин и амидофен не помогне, мъжът започва 
бавно да напуска този свят... В гърчове и мъки! Бистри сополи, термометърът свети на 38 градуса, главобол... все симптоми, предвещаващи часа на страшната смърт... 

Сега освен да сотира картофи, тя трябва да му донесе леген с гореща вода, да го поръси с морска сол и по възможност да каже някакво вълшебно заклинание за бързо оздравяване. Пречи й единствено това, че детето продължава да я омагьосва с вълшебното руло от тоалетна хартия и жабите обикновено са жертва на магии, но не владеят такива. 

Просветлението според Ошо е мигът, в който осъзнаваш, че не трябва да ходиш никъде.

Мигът на просветление настъпва, след като мъжът получи цялото внимание, почувства се достатъчно обгрижен между пакетчето с носни кърпички и купичката с гореща пилешка супа и жената признае, че "да, при теб наистина е по-тежко...". Смъртта се отлага на този етап! Може дори сам да стане, за да си настърже ябълка и да я забърка с мед - за да подсили организма си.

Но няма жена на света, която да разбере мъките на мъж, порязал пръста си, докато бели ябълка.
Няма!

Но и без разбиране ги обичаме!



20 октомври, 2016

Жена, която мълчи, не винаги е сърдита, но може да те попилее с мълчание!

Снимка: sneakylight.tumblr.com

- Съдрита ли си?
- Не!
- А защо мълчиш?


Понякога си мисля, че този, който е събрал мъжете и жените на едно място, преди това е изпил 3 опаковки лексотан и ги е полял с двойна доза сироп за кашлица с кодеин. Просто няма друга причина два толкова различни свята да бъдат събрани върху една сфера!

ТЯ е тиха, става рано, затваря вратата зад себе си все едно сгъва кадифе, прави си кафе и застава пред прозореца, за да се наслади на 7-те минути, в които къщата ще продължава да спи. Гледа изгрева на слънцето, а с мисълта си е полетяла някъде съвсем далеч... Може наум да си рецитира стих на Блага Димитрова или пък да си спомня точния цвят на водораслите около Корабите в Синеморец в 15:43 часа през май...

ТОЙ събужда със себе си цялата къща - лампите, децата, кучетата, ключалките дори. За 7 крачки тресва 2 врати по 4 пъти. Пикае от високо, пръска, цапа... Прозява се и си почесва лявата плешка. Влиза за душ, но преди това два пъти пита къде му е халатът. Голямо черно нещо трудно се забелязва в празна бяла стая...

Те са различни, но са заедно в различията си. Допълват се. Като вятър и сухо листо, като падащ кестен и плешиво теме на господин на 56... Разделя ги планина обаче, когато...  

Когато се скарат, ТОЙ се превръща в порой от думи. Тя - в мълчание!
Ами, просто на една жена не винаги й се говори! Иска да мълчи. Не... тя самата иска да се превърне в мълчание! Мълчанието е дрехата, която става на всяка жена, дори да не съдържа никакъв еластан. Ръкавите му никога не са дълги. С него не й е студено, нито се поти. Мълчанието те загръща и се чувстваш уютно в него. Мълчанието е дреха, която всяка жена може да си позволи, независимо каква заплата получава.

Жената не може да оцелее в света на обидите, викането и острия тон, както спанак не би оцелял на Луната. Затова тя се затваря в себе си. И мълчи.

Мъжете не разбират женското мълчание. Не разбират, че то не е цупене, не е сърдене. То е начин жената да храносмели случилото се. Да го сдъвче, да го изстрада с всяка своя клетка, да повърне, да изплюе, да се отърве, да осмисли, да пречупи... Но кой ли мъж може да разбере що е то меланхоличното настроение и какво има в отвеяния поглед?! Тези неща нямат етикет със съдържание, не се пъхат в бутилка от бира, не им се завиват гайки, не се движат с 200 по магистралата и не са пържоли!

Когато една жена мълчи, тя не наказва мъжа до себе си! Тя не се прави на интересна! Нито на важна, нито на голямата работа! Не я притискай и не я насилвай. Внимавай обаче и да не закъснееш с проявата на внимание! Мълчанието й е като лятна буря - повече плаши, отколкото вършее. Но някои летни бури свличат цели градове!

"Ама, да си каже, бе, брато! Аз как да разбера какво й е!"

Ами... не...
Тя не може да каже!
Тя не иска да каже!

Защото ако си отвори устата, може да избълва змии. Зелени, отровни... А сега ги укротява зад зъбите си, в душата си. Тя се е загърнала в своята мълчалива дреха, сипала си е чай и е избягала някъде далеч от стаята, в която още ехтят думите от караницата. Може би наум си рецитира стих на Блага Димитрова или пък си спомня точния цвят на водораслите около Корабите в Синеморец в 15:43 часа през май...


16 октомври, 2016

Тъжни ли са неделите?


Ноктюрно ...въпреки, че никога не разбрах какво точно значи тази дума.
...но винаги съм я свързвала с неделите. Не, не заради Н-то. По-скоро заради миризмата, която се носи във въздуха, когато топлата ютия гали праните дрехи. Мама винаги гладеше в неделя.

Заради отровата на зеления картон, в който бе увит учебникът ми по география. По география винаги учех в неделя.

Заради невероятния хлад на топлата вода, когато се къпеш с нежелание. Задължителната баня в неделя, която слагаше край на игрите на улицата и начало на предстартовото броене за новата учебна седмица.

Свързвала съм го с продължителното следобедно прибиране у дома след училище. Заради тежката чанта на рамото ми. Винаги учебниците тежаха повече следобед, отколкото сутрин.

Заради отекващата празнина на джоба ми, която като че ми бъркаше в окото, щом ми се приядеше нещо сладко. Винаги се прибирах гладна от училище, защото похарчвах всичко в голямото междучасие. А след моста над реката, под сянката на тополите, все стоеше яйчарят дядо Георги. Със сбръчкано лице и бял потник, обикаляше улиците с една количка, в която беше всичката му стока, и викаше "Еййй, яйчарчерооооооо!" Купуваше яйца от бабите, като преди това ги мереше, пускайки ги през метални халки. Там, до моста, държеше лъскави захаросани ябълки и бяло-розови брашнени герданчета със звездичка по средата.

Заради плуващите маслени лодки в млечното море, затворено в мазето ни. Всеки път, когато се прибирах имаше прясно избито масло, от което оставаха късчета в паницата с мляко.

Свързвам го с ледените тръпки по палците на краката ми, които пробягват и се плезят на парещото слънце. Винаги са ми студени краката.

Заради тънките панели, които като дворцови докладчици ме осведомяват за скандала у съседите. Винаги чувам и това, което не искам.

Заради вълмата прах, които прегръщат килима с ядна любовна милувка. Винаги чистя в неделя.

Сега винаги ставам по-рано в неделя, за да направя палачинки.

13 октомври, 2016

Печелете ги тези жени, бе!


Любовта траела 3 години, твърди Бегбеде, който си взе статуетката на CineLibri за „оригинално творчество и талантливо пресъздаване на големия екран“ с думите "Обичам ви! Аз съм пиян!". Всъщност на любовта изобщо не й е важно колко трае. Тя не е кокошо яйце!

В този смисъл времето не е враг на любовта. С него тя може да узрее, да стане плътна, сочна и смислена. Може да се влее във вените ти и да се превърне в неизменна част от течението, което кара сърцето ти да тупти. Любовта обаче ще умре в мига, в който влезе в релси! Куката и навикът й действат както ... - пагубно! Ще загубиш жената до себе си в момента, в който свикнеш с нея, както с дълбоката драскотина на паркета, която в началото те е дразнела зверски, а сега дори не я забелязваш.

Мъжете влизат в релси притеснително лесно. Тръгват по утъпкани пътечки, затварят се в кутии и... си почесва ташаците. Всяка вечер, точно в 19:48. Всяка божа вечер! Бързо и удобно свикват с факта, че плячката вече е уловена и могат спокойно да се излежават на дивана поне 50 години.

А тя се гримира. За него! Изхвърля старите си дрехи и не ги принизява до домашни, за да има приятен външен вид дори когато готви пълнени чушки по чирпански в кухнята. За него. Прави си кола маска. Спи с ролки. Изстъргва мъртвата си кожа с кафе и кокосово масло. Скубе си веждите, като преди това е премерила точния ъгъл на чупката. Впряга поне 3 приятелки да мислят какво да му купи за рождения ден. Планира, опакова... за да го изненада, да е щастлив. За него!

И тя влиза в релси.... релсите, които ежедневно отъпква с токчета или с обувки с дебели платформи. Но не губи искрицата си, пламъка на дивотията, светлината, която той е видял в непознатото момиче преди много години и в която се е влюбил. Затихва, свети в различни нюанси, замирисва на родопски боб, но никога не спира да гори. Тази светлина може да се отразява само в тънкия слой лед върху пакчетчето с кайма, извадено за размразяване, но я има! Там си е, дори да няма кой да я види. Дори сгърчена в менструални болки, с мазна коса, бършейки пода от повръщаното на котката, бързаща към детската градина, защото детето пак е останало последно... през ума й прехвърчат мисли за това къде да празнуват на Нова година или кога точно да се измъкне от работа, за да му купи онази синя риза, която е споменал, че харесва...

Печелете ги тия жени, бе! 

Ежедневно, ежеминутно...

Избирайте ги всеки ден.
Влюбвайте ги в себе си!


Те не са ви даденост!
Те няма да са вечно ваши!

Това, че ти реже салата от домашни домати в момента не значи, че ще го прави и на 72 г.! Защото в един момент ще й писне и ще ти захвърли и доматите, и дъската за рязане право в теб, който в момента ще се прозяваш. И само се моли да не те уцели!

Това, че се буди до теб, не значи, че няма да мечтае да се буди сама, в спален чувал, на брега на морето!

Това, че те слуша, докато й говориш за земя или за нова кола, не значи, че всъщност не иска да чуе колко е красива с новия цвят на косата си!

Това, че пестите заради високите сметки на тока през зимата, не значи, че няма да се разтопи от удоволствие, ако я поканиш на романтична вечеря - на пода в хола, върху разпънато одеяло, на леща яхния и тънки люти чушки.

Мъжът бил просто устроен! Не разбирал от намеци. Трябвало всичко да му се казва в прав текст, да му се обяснява, а освен това твърди, че няма цвят прасковено (Ха!). За да разбереш една жена, не е нужно да си гадател, да познаваш на боб, карти таро, да разбираш от хиромантия или да предсказваш времето по полета на лястовиците... Просто научете, че всяко нещо има нюанси, светлосенки, полутонове, загатване, намеци... Битовизмът ще ви догонва, където и да сте. Но хубавият живот не зависи от това къде си, а от това как ще подредиш света около себе си, за да се чувстваш добре в него.

Когато ти казва да я оставиш на мира, всъщност може да крещи - "Спечели ме!"
Когато ти казва, че всичко е наред, но дори не те поглежда, всъщност крещи "Прегърни ме!"

Проявете малко интуиция, малко въображение. Най-голямата заплаха за релсите не е ръждата, а провокацията.

Погали я!
Говори с нея!
Събудя я в 3 през нощта и й кажи, че тръгвате за морето!
Прегърни я през кръста и танцувайте - без музика, ей така по средата на улицата!
Метни я на плота в кухнята и правете секс, пред който "50 нюанса сиво" ще изглежда като филмче за "Лека нощ, деца!"

Жената не е текст в книга. Жената смисълът е между редовете. 

Хайде, чешете си по-често мозъка, не ташаците!

09 октомври, 2016

Как да направим играчки и забавления за децата от... боклуци

 

Боклуците за един са съкровище за друг.  Колкото и странно да е, децата най-добре знаят това. Още докато са малки, често се случва, вместо да се заиграват с играчки на главозамайващи цени, да предпочетат обикновена пластмасова бутилка с топче вътре. С това забавление могат да изкарат часове, като интересът им е прикован от движението и тракането, а скъпата играчка е избутана някъде в ъгъла. 

Обичам да измислям играчки и забавления за дъщеря си, защото така и на мен ми е по-забавно. Докато прекарваме време заедно, успявам да я провокирам да бъде креативна, както и да развива въображението си. Може би случайно, в рамките на около седмица, попаднахме в поредица от боклучави забавления, които наистина бяха красиви, нестандартни и продължават да са все така интересни за нея, като в началото.

Фигурки от коркови тапи, или защо е важно мама и татко да пият вино, за да му е забавно на детето


1. Магнити за хладилник от стара хартия

Тази кутия с нарязани листчета намерих преди около 6 години в едно старо бюро в предишната ми работа. Реших, че хартията е твърде ценна и все за нещо ще я използвам. Една вечер, докато четяхме книжка за буквите, Дария поиска и ние да си ги нарисуваме. Веднага се сетих точно за тези листчета.


 
Решихме аз да рисувам буквите, тя да ги оцветява с боички. Междувременно четяхме още веднъж книжката. Започнахме от А...


О
пожела да нарисува сама, защото била лесна буква. 

 


И тъй като е нетърпелива, като повечето деца, накрая бързо реши, че иска само буквите от нейното име. Оцвети ги, залепихме магнитчета отзад (срязах стар магнит от хладилника, има такива, които представляват печат върху магнитно фолио и са много меки).  Оставих я сама да ги нареди, за да изпише името си. 

 
 


И беше много горда, че успя. При това с магнитите, в чиято направа и тя е участвала.
На пазара има доста магнитни букви и игри, които са на този принцип. Но рисувайки собствени такива не само прекарвате повече време, забавлявайки се с детето, а се осъществява една доста по-близка връзка с буквите. Те не са просто предмет от пластмаса, купен от магазина. Те си имат логика - две стенички и пейка по средата за А, цвят по избор, големина, форма и т.н. 

 

2. Рисунки върху кисело мляко

Първата рисунка на  Дария беше на 7.10.2014 върху стената в коридора. Пазя си чертите - доста големи за малкия й ръст тогава и дори съм записала датата отдолу. Рисунките върху лист може и да са интересни, но ... са разрешени. А това автоматично ги прави скучни. Всяка друга повърхност е по-забавна - колкото по-нестандартна, толкова по-добре. Върху кофичка от кисело мляко се рисува най-добре с маркер за надписване на дискове. Има още 2 предимства - не цапа ръцете, но може да се изтрие от повърхността с мокра кърпичка или с гумата на маркера.


Освен върху кисело мляко, може да се рисува и върху всякакви пластмасови бутилки. Затова не бързайте да ги изхвърляте!

Ако пък имате 10-литрова туба, дайте я на малкия художник и си осигурете часове спокойствие!

 

3. Сламена кукла
Тази идея взех назаем от едно от ателиетата на Празника на сламата в село Мало Бучино. Кукли могат да се направят от какво ли не. Естествените материали са ми най-любими, затова направо се влюбих в тези сламени кукли. Стръкчетата слама се фиксират с тънки ластички, за да оформят тяло и ръце. Главата е сушена шушулка, подобна на плодника на мак, но по-голяма. В дупчиците отгоре се слагат житни класове и други изсъхнали треви за коса. Очите и устата се рисуват с маркер. 

Тази кукла детето може да си направи само. А докато я прави, да научи много за стръкчетата и тревите - какви са, кога и как растат, какви животни се хранят с тях и т.н.



Измислянето на игри и забавления с подръчни средства, боклуци и предмети от природата е истинска арт терапия. Освен това работи на любимия принцип на Мечо Пух - Колкото повече, толкова повече. Колкото повече неща ви хрумват, толкова по-често ще ви се случва, вместо руло от тоалетна хартия, да виждате ваза, вместо жълъд - чашка за кафе. Ще се радвам да споделите някакви ваши измишльотини :)
https://www.facebook.com/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BA%D1%87%D0%B5-97488974723/


29 септември, 2016

Смело на село

При цялото ми желание да имам къща на село, връщайки лентата назад, се оказа, че не познавам собственото си такова, което е само на 5 км от родния ми град. Хубавите неща обаче стават спонтанно. И така в един приятен слънчево-ветровит следобед, когато Дария изрази бурното си желание тати, а не мама да й чете книжка (О, боже, най-после!), се метнах на колелото и тръгнах...

Ей така, без посока. Просто да подишам, да се насладя на слънцето и свободата си. Обожавам да скитам следобедите, когато те двамата спят. Явно с времето ставам все по-голям егоист и искам време и хубави усещания за себе си. Само за себе си! И когато съм си сама, а пред мен има път, се чувствам най-добре. Мога да си обърна главата наляво, да крача надясно, да спра и да гледам мравуняк половин час, да се облегна на дърво за почивка, или просто да си блея... Мога да си правя точно каквото си поискам!

Колелото скърцаше някъде в ла минор.
Сега разбрах защо нямаше звънец. То просто няма нужда - с тези скрибуцащи звучи можеха да ме чуят в Глухарево. Едва ли щях да издържа дълго на това стържене, но си мислех, че и само едно кръгче на квартала да направя, ще ми е достатъчно разтоварващо.



И докато си го мислех, подминах табелката на града... А сега? Добре... вдясно... По един път през полето, нагоре, нагоре... А после, добре, за разнообразие на ляво... до едно място с около 20 пчелни кошера... А сега бързо спускане надолу. Един смок ми пресича пътя и видимо е много по-притеснен от моето присъствие, отколкото аз от неговото. Продължих по асфалтирания път, максимално в дясно на платното, за да не преча на преминаващите коли.

Из храсталаците - зрели трънки и шипки. Протягат закачливи лилави и червени ръце към мен. Баирът ме изморява и слизам от колелото. Бутам го нагоре и оглеждам встрани. Пухчета павит като меки облачета. Само да се излегнеш и да мечтаеш. Шумолят разни птички из дърветата, тихичко, мистериозно... Във въздуха летят паяжини. Една ми се закача за носа. Все едно някой ми е пратил писъмце по вятъра и иска да ми каже нещо нежно. Охлюви, стигнали с мократа си, блестяща следа чак до върха на храста. Орехи, хвърлящи прелестни сенки... Не знам дали ще успея да стигна до селото. Жадна съм, топло ми е, а колелото е доста тежко. Обаче съм зодия Овен и това понякога е отговор на всички проблеми!

Влетявам в Тодоричене. Минавам покрай табелката, спускайки се с колелото, махайки с крака напред-назад и с вик "Юхуууу! 

Това е селото, в което е роден баща ми. Когато бях малка, идвахме тук с колата. И всеки път беше едно и също - първата пряка в ляво, нагоре, нагоре, спираме пред малката желязна портичка и влизаме. Баба ми (лека й пръст!) се суети и й се иска да сложи на масата цялата храна, която има в къщата. Постоянно ни подканя да ядем и вади сирено от разни качета, омесена питка, манджи, варена царевица... Като ни доскучае, излизахме навън и се качвахме на голямата плоча на втория етаж. Преди да си тръгнем, баба Станка задължително (за пореден път) обяснява на майка ми къде са й дрехите, с които иска да я облекат като умре, в кои чекмеджета и долапи какво има, къде са кърпите, чаршафите и т.н. Качваме се в колата, обръщаме в края на улицата при герана, помахваме им, защото те (с чичо ми) не се прибират, докато не минем и втори път, и си отиваме вкъщи. Всеки път!



Не съм нощувала тук, не съм си прекарвала ваканциите, никога не съм минавала по улица, различна от тази, на която е къщата. И реших, че 36 години е твърде много време, за да не съм го правила. Избирах си случайни улици и минавах цялата им дължина с колелото. В селото има хубави къщи. Дори тези, в които е видно, че не живеят хора, са с красива архитектура и доста запазени.

Дълго време седях пред тази къща и гледах червените ябълки на дървото й. Бях сигурна, че ако упорствам, все някоя червена ябълка ще падне. Толкова изкусителни изглеждаха. А зидът толкова висок и гладък. Но нищо не падна  - нито ябълка, нито зид!


Събрах си жълти ябълки от дърво на следващата улица. Беше свело клоните си чак до долу от тежкия плод.



Стръмни градини...Хора, които си варят лютеница...
Прани гащи на простора...
Куче, което не лае от мързел...


За пръв път селото се споменава в най-ранния османски данъчен регистър от 1430 г. с името Тодориджа. В началото на османското владичество, а вероятно и по време на Втората българска държава, е влизало в каза (област) Мроморнича. Носи сегашното си име от 18 век. В Тодоричене се намира най-голямата църква в общината. Стара е, но е реставрирана през 2010 г. В центъра на селото пък има параклис "Св. Илия". Това е светецът на селото. На 2 август, когато се отбелязва църковния празник, свързан с името му, е и съборът на селото. Спомням си, че само веднъж имаше сергии и червени захарни петлета, от които... не си купих.


Улиците носят имена на българи, оставили следа в миналото - писатели, борци за свобода... Ако живеех в тази къща, улицата ми щеше да прилича повече на градина, така е обрасла с треви и храсти. Но щях да си имам нова табела с името й. Росица Николова от "Добри Войников". Как звучи?!



Разхлаждам се малко с вода от герана преди да тръгна обратно. Подреждам стръкчетата, плодовете и водата в багажника на колелото. В душата си пък подреждам хубавите гледки, топлите цветове и малката сгушена мечта за къща с градина.