UnicusBulgaria Виртуална седянка

*

2012-01-16T18:46:00.004+02:00

1. свилена, около 3 кг, с 10 пръстчета на ръчичките и краченцата (проверени тръпнещо)
2. безрезервни приятели
3. тае бо
4. скок с бънджи
5. неповтаряне на старите грешки
6. нова татуировка
7. спалня
8. по-сериозен поглед към хобито и сръчните пръсти
9. много гмуркания
10. ... стига с тия планове...

Ангели за Никозия

2012-01-04T22:03:00.014+02:00

Преди време една много мила дама затрупа пощата ми с топли думи и... поръчки. Искаше да направя ангели и тефтерчета за хубави мисли за нейните приятели. Силно се впечатлих от начина, по който ги описваше - с толкова чувство, толкова близко усетени хора, че те почти се превърнаха в хора, които всеки ден срещам, макар и никога да не съм виждала.

Ще ви споделя нещо кратичко, надявам се Иве да няма нищо против:

"Ангел хранител за дъщеря ми Калина: учи трудни уроци, наложи се да порасне много бързо. Вселената й изпраща необходимите хора в точния момент. Тя е звездичка. Кали обича кестени и самата тя е есен като натюрел. В училище й е скучно - разбираемо."
Следващият е ангел за Ирене, която харесва едри бижута, прави модели за дрехи, а в тях има... вятър.

И за другата приятелка...

и другата...
На обичащата градинарството втъках червено българско мушкато в хартията...
А най-много се страхувам да не съм пропуснала някого, защото мейлите валяха повече, отколкото сняг валя тази зима у нас.

П.С. Ако забелязвате по-хубави снимки, от апарата е - чисто новичък Canon EOS 500D. Иначе задапаратното устройство си остава същото - аз :)

Коледна лъжичка и виличка за...

2011-12-24T17:07:00.008+02:00

Със специалното съдействие на племенника ми. Ника, който изтегли, е Cattt. Очаквай скоро своите лъжички и моля те, моля те, изпрати ми адреса на мейла, за да упътя Дядо Коледа.

Весели празници и дано на Бъдни вечер ви се сбъднат всички желания!

На гости при Маги

2011-12-18T14:22:00.006+02:00

Освен усмивката, невроятните очи и мекия глас на Маги, харесвам и едно друго нещо в нея - предпочита да си дава парите за скъпа, но здравословна храна, а не за лекарства. Тази философия определено ми допада.

Допадна ми и идеята "На гости за Коледа", която стартира скоро на блога си. А един от гостите... бях аз. С кратко разказче какво е за мен Коледа и шум от ангелски криле.

А какво е Коледа за теб?

Лъжички и вилички за благотворителния базар

2011-12-08T21:53:00.015+02:00

Тази година коледните инициативи на Движение на българските майки – София ще протекат под надслов „СВЯТ ОТ ЦВЕТНИ ЧУДЕСА 2011”.
Чудесата на Коледа се случват - трябва само да направим първата крачка, да подадем ръка, да побутнем едно рамо...

Средствата, които ще се съберат от благотворителния базар, ще бъдат предоставени за целите на проект на движението, съвместно с ДМСГД „Света Параскева”, гр.София.

Традиционният базар на ръчно изработени сувенири тази година ще бъде по-дълъг от обикновено, така че ще имате достатъчно време да дойдете, да купите подаръци за вас и за вашите близки и с това да сътворите своето малко коледно чудо.

Базарът ще се проведе от 17 до 23 декември (включително) в Сити Център София всеки ден от 10:00 до 21:00 часа.

Аз ще съм там. Тези и още много лъжички и вилички, декорирани с фимо, също. Коледни картички от ръчна хартия също ще има.

Приборите са с коледни мотиви, подготвени специално за празниците. Фимото е с различни ефекти - има с брокат и такива, които светят в тъмното. Да си призная, този ефект определено ме изненада - дори не знаех какво точно съм напазарувала. Влизайки в тъмната кухня обаче, забелязах светещо квадратче на масата. Ха, фосфоресциращо фимо - ти да видиш! Та... представете си вечеря на свещи и загадъчно светещи вилички, с които боцвате сиренце или плод. Как точно се правят може да прочетете в статията в LadyZone.

Ако искаш комплект коледни виличка и лъжичка, остави коментар под тази публикация.На Бъдни вечер най-послушният от оставилите коментар ще ги получи като подарък. Обещавам лично да изпратя Дядо Коледа на адреса.

♥

2011-12-03T19:19:00.011+02:00

Аз според личния ми хороскоп от Алена

2011-11-27T19:51:00.004+02:00

В началото държа да подчертая, че никак, ама никак не вярвам, че блещукащите точици там горе, могат да знаят за характера и съдбата ми повече, отколкото аз самата знам за себе си. Не че съм съвсем Тома Неверни, но това ми е анти всякаква логика, познание и себеусещане. Обаче... Да, винаги идва един момент с обаче (или друг с НО).

Наскоро получих персонален хороскоп от Алена и хм... добре де, не мога да скрия, че бях приятно изненадана да се разпозная из страниците. Тогава се запитах - ако откривам съвпадения в настоящето, трябва ли да вярвам на това, което пише за бъдещето ми?

Из...

Щастливите ми букви са К и М (К като Калин :)

Удават ти се професии, в които се изисква организаторски талант и творчество.

Обичаш да рискуваш (пилотирах самолет, гмурках се, бънджито е наред).

Интригите и клюките не са за теб.

Би била идеален мениджър, лекар, инженер, учител, психолог (като малка мечтаех да стана учителка на малките от 1-4 клас, после патолог; като голяма мислех да запиша втора специалност психология).

Верността е едно от твоите изисквания, защото и ти я даряваш изцяло.

Случи ли ти се нещо, не обичаш да се оплакваш, напротив търпеливо понасяш болката и се гордееш със себе си (на 31 г. за пръв път зъболекарят ми сложи упойка, а да мрънкам - не, не е за мен).

2012 изисква да се обогатя с нови знания (може би пък му дойде времето на графичния дизайн).
2014 е подвласна на емоциите и изисква да приключа с всичко, изостанало в живота ми и да прекратя отношенията си с хора, които блокират пътя ми (хм...).
2019 е свързана с промени и пътувания и изисква да съм максимално активна (ако стигна до Нова Зеландия наистина ще повярвам!)

Лети, лети... за Франция

2011-11-20T18:45:00.005+02:00

Тази картичка за рожден ден ще зарадва едно момиче във Франция.
Преди няколко дни сестра й ми писа с желанието да направя картичка за момиче, което обича кулинарията и ездата. Направих си проект - скица върху обикновена хартия с молив. Пръв в съзнанието и на листа се появи мъфинът - голям, пухкав, с празнична свещичка.
Но любовта към ездата... как да я предам?
Реших да направя конче от фимо - което може да влезе в кошничката на мъфинакато в джобче, но може да се носи за късмет. Оформих го, а преди да го изпека го боядисах от едната страна със сребърна боичка, от другата със златна. 2012 г.ще е високосна и се препоръчва носенето на сребро, но хората, които обичат злато, смело могат да комбинират бижута от двата благородни метала.
Хартията ли? Момичешка е най-точното определение. Тази за картичката направих с лавандула и розови кадънки. Капачето на мъфина пък подправих с малко канела, за да ухае. Част от парченцата на хартията се запазиха полуцели, така че имитират вкусни шоколадови парченца.

Първата ми картичка зад граница :)

На живота сладката страна

2011-10-31T21:14:00.005+02:00

Конфитюр от сини сливи с кардамон. На бурканчетата - етикети от ръчна хартия с печати на цветя.

Сладко от круши с лавандула.

Мармалад от портокали и корички в тъмен шоколад. На бурканчетата - етикети от ръчна хартия с печати от портокал.

Яж, обичай и не ходи цяла неделя по пижама

2011-10-30T13:21:00.012+02:00

Помислих си го с усмивка, гледайки към розовото си долнище и към стрелките на часовника, които показваха 11. Ако си пропуснал филма „Яж, моли се и обичай” – наваксай. От онзи вид е, който ти оставя приятно чувство след финалните надписи и те карат да се запиташ как са нещата при теб. Е, има и своите слаби моменти, но не ми се говори за тях. Има много светлина в този филм – от слънце, свещи, вода, отражения. Много светлина...

Малко ми трябваше, за да се убедя, че няма да изкарам цялата неделя в чистене и пране. Не! Удоволствията трябва да се изживяват – така че – неделя – ден за удоволствия (всъщност това определено е начин да заобичам неделите, защото с този ден се гледаме под вежди още от детство).

Реших, че непременно трябва да се възползвам от заблудилото се есенно слънце навън. Докато се разхождах по алеите на парка и оглеждах тревата за цветни листа, все чаках момента с гениалната мисъл. Нещо много умно, което да ми хрумне ей така от нищото и после да го споделя тук, така че някой да възкликне – ах, колко оригинално! Не ми се получи. Мъдрите мисли не идват с напъване (въпреки че много често идват в тоалетната, където вършиш същото).

Но разходката беше прелестна – безметжна, на бавен ход, между четворка баби,обсъждащи липсващата пета, красиво русо момиченце на ролери, бял бултериер с пуловерче, дебелобузести бебета и падащи листа и топки от дърветата.

А мислите ми излитат като спирали от темепто и ме оставят лека, лека.

Хубав филм, напоителна доза слънце, лениво мъркане на Блеки... в крайна сметка, това, което имаш, е напълно достатъчно, за да си щастлив!

Вечерта - пате от еленско месо с боровинки и коняк, черна кипърска сол, розова хималайска сол, райска ябълка, фует с черен пипер, телешка пастърма, меко сирене бонифац с гъби, саж дерби, горчица с розмарин и смокини и леко австралийско шардоне от 2008...

Аз ви казах, че ще направя неделята ден за мен, ден за удоволствия, ден изживян!

П.С. Всъщност целият този пост е особено безсмислен. Просто исках да покажа, че човек може абсолютно сам да направи деня си прекрасен, а впоследствие живота си щастлив. Без да чака нещо да му падне отгоре. Нито мъдрост, нито зелени, неппознати топки.

Ам!

2011-10-23T19:15:00.001+03:00

Сутрешности

2011-10-19T10:35:00.000+03:00

Смяна на посоката и името

2011-10-15T22:13:00.009+03:00

Една малка новост, която току-що въведох на блога, за да бъде по-лесно за всички, които го четат. Вече дори да изпишете само www.unicusbulgaria.com ще ви се отваря страничката с блога. Засега използвам пренасочване, скоро съвсем ще се преместя.

Целта е по-кратко url и пълноценно използване на така или иначе закупения домейн.

Искрено благодаря на хората, които ме съветваха и ми помогнаха с напътствия как да стане това - Иван на Бистра, самата Бистра, Вальо на Йоана и самата Йоана.

Сайта www.unicusbulgariа.com стартихаме преди около 4 години и дълго време функционираше като онлайн магазин за уникати, лимитирани серии, hi-tech джаджи и др. Започнахме го с голям ентусиазъм и освен доста пари, вложихме много страст и желание в него. От самото начало обаче на сайта му липсваха доста неща. Не обичам да злословя и уж не съм злопаметна, но за това основно са виновни дизайнерите от студио Spotlight , както и дивелъперът, с когото работеха по нашия проект, който просто изчезна на определен етап от работата. Сайтът така и не се сдоби със система за разплащане с дебитни и кредитни карти, с версия на английски, не беше актуализиран и за някои от най-използваните браузъри, както беше записано в договора ни.

Въпреки това постоянно го пълнех с информация - откривах хора, които изработват различни красиви неща, пишех новини, поддържах форума. По този начин се запознах с доста интересни хора и талантливи автори.

Организирахме интересен конкурс, съвместно със сайта Bg-mamma.com, под името БожеНствен дар. Участваха много майки, които споделяха кое ги кара да се чувстват женствени и божествени. Раздадохме и награди. Включихме се с наши неща на благотворителните коледни базари на радио Атлантик и Движение на българските майки.
Персонализирахме бонбони за сватби, магически чаши за рождени дни, продавахме и подарявахме мини растения, скрити в стъклени ключодържатели, затоплящи сърца, рисувани копринени шалове, фигурки от тагуа и какви ли не други интересни неща.

Липсващите разработки от началото обаче започваха да си казват думата. Към това се добави и фактът, че е доста трудно да се работи с хора, разпръснати из цяла България. Затова решихме да свалим съдържанието и на същия домейн да преместим моя блог. Предлагайки само неща, които аз съм изработила, и с лесното управление, което Blogger предлага се чувствам доста по-спокойна и сигурна.

Цялата работа подсили вярата ми в три народни мъдрости:

1. На вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам.
2. Щом сме двама - страшно няма! Показва го и карикатурата горе, която ни подариха за сватбата нашите кумове.
3. Никога не е късно за нова посока.

Нали? :)

Сватбени подаръци. От сърце.

2011-10-13T19:05:00.019+03:00

Знам, че мина доста време от нашата сватба, просто се сетих, че все още не съм показала завършения вид на подаръчетата за гостите. След дълго чудене какво да им подарим, като минахме през магнити за хладилник, бонбони, ароматни свещи и дори кърпичка (от сватбите от 80-те и 90-те години), се спряхме на разцъфващ чай за жените и рулетка-ключодържател за мъжете с наша снимка. В кутийките с чайовете сложихме и инструкции как се приготвя, както и едно редче от сърце -

"Роси и Калин ви пожелават приятно пиене на чай!"

Картонените кутийки са изцяло ръчна изработка. Тези за жените са с широка панделка в златисто оранжево и тясна в млечно, тези за мъжете с тясна в зелено.
На всички тях налепих етикетчета от ръчна хартия, изрязани с арт ножицата, и с отпечатано ангелче. С тънка рафия привързах дълги и тънки етикетчета, на които пишеше:

"Щастието не намалява, когато се сподели.
Благодарим ви, че споделихте нашето щастие!"

А това са мини-рулетките за мъжете. Оказа се, че хората супер много са ги харесали. На следващия ден ни се обаждаха и искаха да им дадем още - за жената, за приятелката и т.н.

Важното за сватбените подаръчета според мен:

- хубаво е да са свързани с някакво хоби, интереси или друго, което да напомня за младоженците

- ако в тях има нещо ръчно изработено, и то от самите младоженци, биб ило прекрасно. Защото това означава, че са вложили душа и сърце и наистина подаряват с чувство на тези, които са уважили специалния им повод.

- Казвам твърдо НЕ на китайските боклуци. Може да са евтини, но са също така безполезни, грозни и кичозни.

- Казвам твърдо НЕ и на т.нар. прахосъбирачки. Но тук си има изключение - ако фигурката е наистина красива, а не банална (слончета, лебеди) - може.

- Отказахме се от магнитчетата с наша снимка, защото преценихме, че не всички хора биха искали нашите мутри да ги гледат всяка сутрин от вратата на хладилника. Вариант за комбинация 2 в 1 е магнитчето да е смешен колаж или да е с някаква рисунка.

- Ако подаръчетата са разделени на мъжки и женски, трябва някой да ги подава на гостите ръка в ръка. Освен ако не сте разпределили прецизно гостите и сте сигурни, че те ще седнат точно там, където пише. Но в подаването на подарък ръка в ръка има нещо много по-лично и топло, отколкото просто вопставянето му на масата. Аз предпочетох така.

- На някои хора (особено по-възрастните) трябва да им се обясни, че това е за тях. Мислят си, че е част от украсата и не си взимат подаръчетата.

- И последно, но не на последно място (любимата ми фраза след Какви са бъдещите ви творчески планове?) - ако искате ръчно изработени подаръчета, в които да има ръчна хартия с цветя, семена или друго - обадете се. Със сигурност ще измислим нещо готино!

Лавандулова хартия и пликчета с хризантеми и канела

2011-10-09T15:46:00.015+03:00

Поглеждам през прозореца, а оттам ми помахват червено-кафявите листа на кестена. Малко по-натам дърветата са все още с масленозелени корони. Есента и лятото са се вкопчили в страстна прегръдка и като че ли не искат да се пуснат. Но все един от тях трябва да си тръгне.
Пазарите са отрупани с мъхести дюли, златни круши, дъхави ябълки... Бабите вече са навързали изсушените стръкове чубрица, риган, лавандула, салвия и други ароматни билки, треви и чайове.

"Вземи това за левче, второто ще ти го дам за 50 ст. 'Айде, вземай, вземай"."

Така се опита да ме изкуши една миловидна бабка в Банско, за да купя повече от импровизираната й сергийка. Всъщност търсех свежа лавандула, за да приготвя сладко от круши с лавандула. Така и не успях да намеря, може би закъснях. Затова се задоволих с връзка сушена. Една връзка.

След като килограм от узрелите плодове и няколко стръка от ароматните треви се превърнаха в 4 бурканчета сладко, се оказа, че имам още доста ароматни стръкове.
А сега? Хартия - разбира се.
От излятите листчета направих малки пакетчета, в които се поставят лъжицата и вилицата. Декорирах с парче от салфетката в малинов цвят и стрък лавандула. Стана чудно - ароматно и цветно. Такива пликчета са много подходящи за партита, сватби или просто за по-официална вечеря.
Или пък тейбъл картички с номера на масите или кратки пожелания.
Или пък пакетче с благодарствено послание към гостите - хем красиво, хем мило.
И като стана дума за нови неща, които могат да се направят с ръчната хартия - пликчетата за подаръци за също едно от тях.
Ръчна хартия с хризантема и канела, дръжки от кафява рафия, етикетчета в оранжево и жълто и крайчета, изрязани с арт ножицата.
Есенно, топло и ароматно. Гушливо.

П.С. Единственото хубаво на това, че застудява, е приближаването на Коледа. А за Коледа чакам специалния си подарък - красавеца Pentax k-r

Цветя за ръчна хартия от колекция есен-зима 2011

2011-09-23T18:33:00.006+03:00

Кралската детелина е едно от най-лудите цветя, които познавам. Огромни листа, ярък цвят, буйна, постоянно цъфтяща. Силно желание за живот явно.

Малките синьо-лилави хризантеми ухаят толкова силно, колкото и когато бяха свежи. Нямам търпение да експериментирам с тези цветя и хартията - как ще се вградят, ще променят ли цвета си, каква структура ще направят, ще оцветят ли самата хартия.

Предстоят нови арт визитки и опаковки, намислени още преди време.

20 години по-късно... пак карамел Му

2011-09-08T22:37:00.001+03:00

Малкият принц... и малката му сатенена роза

2011-09-07T19:11:00.011+03:00

Често получавам запитвания мога ли да приготвя някаква декорация за тържество или пък подарък, специално за някой човек. Научих се да чета между редовете и да разпознавам кога някой наистина е харесал моите неща и кога е написал още дузина (със сигурност еднакви мейли) и на други хора, които се занимават с подобна hand made дейност. Затова особено ме трогна едно писмо, в което дамата изразяваше особено желание - да направя Малкия принц от хартия за подарък на специален човек. Всичко неше описано толкова красиво и с толкова чувство, че още от първия мейл бях сигурна, че ще го направя. Че искам да го направя.

Правила съм морски ангел, правила съм ангел цигуларка, правила съм малки сатенени ангели, ангел-майка, ангел с дълъг списък, но тук трябваше да направя нещо много повече. Да се доближа до един познат, обичан образ, който е не просто лице от страниците, а символ. Като Мечо Пух и Питър Пан.

Разгледах доста снимки с Малкия принц. Проучвах чертите на лицето му, силуета, излъчването, цветовете на дрехите му... Обаче само с проучване не става. Трябва да се действа.

Правих го със сърце.За първи път използвах фимо за лицето. Правих едни специални и красиви дръжки на лъжички преди време с този материал и веднага се влюбих в него. Много по-лесен е за работа от самосъхнещата глина, която използвах преди. Освен това, след като се изпече във фурната, става много здрав и не се влияе от водата.

Щръкнала руса коса, малко чипо носле, очи-карфици, елегантни ботуши (нали е принц), плащ от синя ръчна хартия и, разбира се, любимата на Малкия принц роза. Изрязах листенцата й от червен сатен и внимателно ги заших едно за друго, докато цветът стане по-кичест. В другата ръка трябваше да има дълъг списък, на който да бъде изписано стихотворение.
Пъхнах го в червена сатенирана кутия и отлетя да радва.

Едно сбъднато желание и едно все още несбъднато

2011-09-05T17:30:00.009+03:00

Убедена съм, че когато в живота се случват хубави неща, когато около теб витае толкова любов, че искрите се виждат (ако не се виждат, се чуват, защото приятно пукат, като от наелектризирано одеало), когато дишаш с лекота, усмихваш се без причина, разхубавяваш се от приятности дори... всичко това действа като енергиен ускорител за нещата от живота ти, които имат нужда от мааааалко побутване.

2323 километра полепнаха по гумите на колата, от което накладките се изхабиха и започнаха да стържат на метал.

Зареждането с щастие от хората около теб и от природата всъщност трябва да е най-естественото нещо, което се случва. Всъщност обикновено не се случва нито толкова често, колкото ни се иска, нито толкова естествено. Затова и така дълбоко въздишаме и доволстваме, когато ни се случи.

Обещахме си да не се караме. И почти успяхме. Направихме го само веднъж, за да можем после да се сдобрим под светлината на запалени летящи фенери.
И все пак вихърът на щастието, топката положителна енергия не се оказа толкова силна и голяма, колкото трябваше. След прекрасното топло от пясъка по петите, шоколадово кафявото по раменете, красотата на 7 метра дълбочина, зеленото на Странджа, синьото на морето, остана едно несбъднато желание...

Сватбени покани - The End

2011-07-14T14:00:00.007+03:00

Добре де, знам, че вече ви писна от моята сватба, но ще трябва да ме потърпите поне още месец. И така - днес на ред са поканите - вече не само като идея, а на хартия. Хартията е в буквален смисъл.
Основата им, разбира се, е ръчна хартия - бяла, с аромат на ванилия и с релеф от рози. Излях, оформих, изгладих и сгънах около 30 листчета.

Ръчната хартия е перфектна за сватбени покани за романтични личноси и такива, които искат да бъдат запомнени с оригиналност и стил. Нямаше човек, на когото да дам в ръка поканата, и да не възкликне с възхищение.

Текстът принтирах на паус - шрифт Decor AA, забавен кратък текст и фигурки на ангелче и калинка в цветове. Първоначалният замисъл беше фигурките да са смешни. Избрах калинка с цилиндър и вратовръзка и ангелче, с къдрави, смешни букли. Но се губеше балансът между романтичната, нежна хартия и тези визии. Затова заложих на по-стилизирани, абстрактни картинки. Нямам особени познания и опит в работата с Фотошоп, но има ли желание - на човек всичко му се получава.
Паусът прикрепих към хартията с три полусферични перлени мъниста. Получи се много нежно.
Широка сатенена панделка в прасковен цвят и по-тънка такава в слонова кост опасват поканата и я държат затворена. Върху тях дребни сатенени розички.
И фиу... полетяха с целия си ванилов аромат, сатенен блясък и дантелен релеф към гостите. Могат ли да ми откажат? :)

Кутийки за подаръци и етикети от ръчна хартия

2011-07-03T15:27:00.014+03:00

Дойде време да се погрижа и за подаръците на моите сватбени гости. След 1 месец и 10 дни отново ще си облека булчинската рокля и ще бъда най-щастливата. Но... няма нищо по-хубаво от споделеното щастие. Именно по този начин възприемам подаръчетата, които се дават на гостите на сватба.
Цялото внимание и всички хубави пожелания са насочени към младоженците. А когато събереш в сърцето си толкова много емоции, е хубаво да ги споделиш с другите. Не че те не виждат искрите в очите ти и постоянно разтегнатите ти в усмивка устни, но защо и те да не получат подаръчета и да се усмихнат?
Всички обичат подаръци. Онзи, който твърди обратното, е или обикновен лъжец или прекалено скромен.
Дълго време се чудех какви да бъдат моите подаръчета. Избирах, харесвах, после се отказвах... Накрая все пак избрах - различни подаръци - за мъже, жени и деца. Така всеки ще се почувства специален, защото подаръкът е избран специално за него.
Чудейки се какво да бъде, изборът ми мина през традиционните прахосъбирачки - стъклени и керамични фигурки на гълъби, слончета, подкови, лебеди т.н., през все по-разпространените напоследък бурканчета мед и шишенца с вино, магнитчетата за хладилник с наша сватбена снимка... Обмислях дори варианта за кърпички. Спомняте ли си ги от сватбите в далечното минало - платнени кърпички, с които булката закичваше всеки гост, посредством карфица? Е, подаръците избрах. За тях ще пиша обаче друг път.
Но дори и най-хубавият подарък има нужда от също толкова хубави "дрехи". Затова се заех да декорирам кутуйките, в които ще поставя моите подаръци. Разбира се, трябваше да е с нещо, което говори за мен. Хартия, разбира се :) - за това и секунда не се чудих.
Изрязах 50 етикетчета от разноцветна ръчна хартия с арт нощицата. Получиха се доста артистични с тези вълнообразни крайща.
На всяко етикетче отпечатах с малки гумени печати и оранжево мастило ангелче и калинка.
Избрах оранжевото като най-земен цвят. Повечето сватби имат цветова гама, че дори и аромати. При мен се получи малко по-разнообразно, но като цяло се придържам към слоновата кост, прасковеното, златистото и керемиденто/бордо/ (в различните им нюанси).
25 кутийки получиха своите нови дрехи. Ето така изглеждат кутийките за подаръците на гостите жени. Широка сатенена панделка в прасковен цвят, а върху нея по-тънка в цвят слонова кост се връзват на панделка върху капака на бялата картонена кутийка. Отделно промуших парче рафия - за повече обем и за да има още един природен елемент. Върху предната страна залепих етикетчетата от ръчна хартия.
Кутийките за подаръците на мъжете ще бъдат със същата визия, но вместо слонова кост, ще използвам тревистозелена панделка. Остава да отпечатам 50 мини благодарствени писъмца с текст "Щастието не намалява, когато се сподели. Благодарим ви, че споделихте нашето щастие!", които да завися на свитък и да прикрепя към рафията.
Все пак не трябва да забравяме да сме любезни и възпитани, нали :)

Мента и мляко

2011-06-27T21:23:00.006+03:00

Напоследък в главата ми бръмчат пчели. Бръм-бръм! Бръм-бръм! И аз съм като пчела - имам моментите, в които усилено се трудя и такива, в които вятърът ме подмята и току се дрънна в някое стъкло. Дрън-дрън! Дрън-дрън!

Защо не пиша много често тук предполагам знаете, ако не - се досещате. От 9 до 18 си продавам писането срещу пари :) И ми го оценяват в усмихнати или намръщени слънца. Става дума за сайта LadyZone.bg, където съм web редактор от февруари месец. И някак ми е трудно, а и време не ми остава, да продължа да пиша и тук.
За сметка на това редовно следя любимите си блогове. И дори се учудвам, когато там в продължение на няколко дни няма нови публикации. Несправедливо, нали? Затова тържествено обещавам да се опитам да пиша тук поне веднъж в седмицата. И то не просто така, а за да покажа нещо красиво, направено с ръцете и сърце.

Иначе в LadyZone.bg си имам своите статии гордости - Къде се чувстваш у дома си? , Воден маникюр с мраморен ефект, интервю с един немски лекар - босоногия д-р Кершер, няколко прозрения по отношение на брака в "Омъжваш се? 6 неща, които никой няма да ти каже", Чашите - разказвачи на истории, среща с една харизматична жена, която на остров Бали наричат Океан от любов, най-веселото интервю с Мария Донева и т. н. Надявам се, че хубавите неща и добре написаните статии тепърва предстоят.

Мечтая да пиша в списание от 16-годишна. Затова чак не мога да повярвам, че за това, което правя, дори ми плащат :)

Иначе семейният живот е супер - с нищо не е по-различен от несемейния. Съпругът ми не ме бие сутрин, нито вечер. Едно малко парченце ми липсва само от пъзела и всичко ще е Най-прекрасното.

P.S. Ментовото мляко е за освежаване на връзката :)

Случи се

2011-06-15T22:30:00.012+03:00

На 13 юни бях най-щастливата!

За красивите снимки благодаря на Линда Александрийска.

В последните момински дни

2011-06-07T12:12:00.022+03:00

Вече съм на финалната права. До големия ден остават още 5 по-малки.
Какво се случи и какво остава в детайли:

Случи се: Сватбените чаши са готови. Направих им златен кант по ръба, за да се очертават по-добре. Изпекох ги във фурната на 200 градуса за 20 минути, за да се запечата боята и да могат да се мият без проблем.
Остава: Да ги завържа една за друга с панделка и да измисля в какво точно да ги сложа, за да не станат на сол, докато отиваме към ритуалната зала.

Случи се: Купих бутилка шампанско и го украсих с панделка с ангелчета. увих я около бутилката спираловидно. Между фигурките с горещ силикон залепих малки калинки. По принцип те си имат лепенки на гържа, но на 2 ден започнаха да падат. за по-голяма сигурност ги фиксирах със силикона.

Остава: Да го отовирим и да отпием по чаша.

Случи се: Купих плетена кошница, в която подедих всички късметчета, пълни с ориз и стотинки, които направих.
Остава: Кумата да ги хвърли над нас.

Случи се: Направих си пробна прическа и грим. За съжаление не се случиха в един ден, така че да се видя в завършен вид, но все пак се ориентирах за визията си. За пръв път ми сложиха изкуствени мигли. Чувствах се като кафене с опъната тента отпред. Прическата получи много гласове За и 2 гласа Против. Знам, че не мога да угодя на всички, и че трябва аз да се харесвам, и все пак тези два гласа ме дразнят.
Остава: Тези две неща да се случат в един ден.
Случи се: Поръчхаме си халки от ателие "Еспер". Бяха изключително любезни и отзивчиви. дадохме наше злато. След 2 седмици ни се обадиха, че халките са готови. От нашето злато бяла останали няколко грама, които ни връщаха в малко пликче. Решихме да им го оставим и да приспаднем цената му от изработката (която е 22 лв. на грам). В резултат на което ние не дадохме и една стотинка за халките си. те имаха да ни дават 2 лв. :)
Но - не може всичко да мине толкова гладко! Оказа се, че матираната част на халката не е направена така, както ние сме искали. Наложи се да ги върна за поправка. След 2 дни вече имахме НАШИТЕ си халки.
Остава: Да си ги сложим един на друг и да гиносим цял живот.

Случи се: Дадохме кръв за медицински свидетелства за брак. Направихме го на ул "Пиротска" 10 в клиника "Санус". Станаха готови за 30 минути. Диагнозата ни е "Годни".
Остава: да ги занеса в ритуалната зала, която сме избрали.

Случи се: Поръчах роклята си в сватбен салон "Лита". Всъщност моята рокля е с детайлите на 3 различни рокли. Така се получи наистина моят модел. След 2 проби за уточняване на детайлите, роклята вече е прилежно закачена в детската стая. Достъпът до там е ограничен, т.е. влизам само аз. Обувките ме намериха още преди няколко месеца. В последните дни (след доста търсене) намерих и обеците си. После видях чифт доста по-красиви и доста по-скъпи. Изключително се зарадвах, че времето им за изработка е дълго и няма да се вмести в моя срок. Иначе наистина щях да се ядосвам
Остава: Да я облека след няколко дни.

Случи се: Калин също си намери костюм още на първата обиколка по магазините. Ризи, ръкавели, колан и обувки също. Но не мислете, че не е капризен.
Остава: Да му коригират костюма, защото желанието и волята му отслабва дават резултат.

Случи се: Поръчаната формичка за сладки на калинка дойде от Канада.
Остава: В близките дни да изпека и украся няколко десетки сладки във формата на ангелчета и калинки.

Случи се: Купих си микрофон, за да направя пробен сватбен букет. Оформих го с подръчни цветя и клончета. Получи се, но разбира се, не беше в истинската си светлина.
Остава: Да открия цветята, които искам да сложа в букета си, ден преди сватбата и да успея да направя букета си така, както си го представям.

Случи се: Спретнахме една свежа ретро фото-видеореклама, която разпратихме на нашите приятели. Подписването на 13 е само с родители и кумове, но и всеки от тях, който е намерил начин да се освободи от работа, е добре дошъл.
Остава:... да дойдат :)

Магнити за хладилник - хартия, цветя и друга природа

2011-05-14T18:33:00.016+03:00

Когато пътувам, а аз наистина обичам да пътувам, винаги си донасям магнитче от посетеното място. Върху хладилника в кухнята ми има парченца от места от Алпите до Троянския Балкан.

Магнитите за хладилник са от сувенирите, които НЕ попадат в графата прахосъбирачки. Първо - не ти заемат някакво специално място на секцията, библиотеката или масата. Второ - наблюдаваш ги всеки ден, защото всеки ден заставаш (най-малко по 3 пъти) пред хладилника. А наблюдавайки ги, отново преживяваш хубавите моменти от скитнята по света. Трето - те са част от интериора и внасят много цвят и емоции в дома ти.

Затова реших да съчетая двете си хобита -ръчна хартия и пътувания в едно. И срещате беше точно в магнитите за хладилник.

Тъй като не обичам изкуствени материи и разни химии, за основа реших да избера нещо максимално естествено. В случая - пресована дървесина.

Магнитите са от различни видове ръчна хартия, декорирани с камъчета, изсушени цветя, кокосви влакна и листа.

Понеже съм на сватбена тематика, няма как да не спдоделя, че магнитите за хладилник са един от предпочитаните подаръчета за гости. Нарежда се в челната редица заедно с бурканчетата с мед, бутилчиците с червено вино или домашна ракия и кристалните фигурки.

Всъщност без кръглото магнитче за гърба, тези малки парченца природа са красиви малки картини, които могат да се поставя и на стената със съответното допълнение за закачване.

Сгоденa

2011-05-03T21:20:00.010+03:00

Подготовката за сватбата ни усилено тече. Това обаче не пречеше на факта аз все още да нямам официално предложение за брак и годежен пръстен.
Да, заедно сме от 9 години.
Да, живеем отдавна под един покрив.
Да, на всички им е ясно, че сме заедно.
Но...
Всяка уважаваща себе си дама има нужда от нещо красиво и нежно около безименния пръст на лявата си ръка. По възможност с диамант :)
Но тъй като предложението все не идваше и не идваше, поставих ултиматум. Трябваше да се случи поне месец преди официалното подписване. И продължих да си чакам...
Докато не дойде последният ден на последния месец, и то в последните му часове...
Ето този кораб е мястото, на което предложението най-накрая се случи. Избрал кораб, защото е символ на постоянно движение, пътешествия, романтика и безкрайност. Такава да бъде и любовта ни - безкрайна.
По тъмно се качихме по тези стълбички към палубата.
Харесах си руля и започнах да го въртя.
- Мило, накъде да карам? Къде искаш да те заведа с този кораб? - питам го аз. Вместо отговор обаче ме призовава да гледам напред, защото имало дупки.
- Ама, какви дупки, нали сме в морето?
Опитвам се пак да се обърна, а той...
Коленичил, с отворена кутийка с пръстен в нея. Смея се. Потичат ми сълзички. Прегръщам го. И продължавам да се смея. Избърсвам си сълзите от ъгълчетата на очите. А той през цялото време нещо говори. Отчетливо си спомням само:

- Моля те, бъди моя истинска жена!
Краткото "Да!" си дойде толкова естествено, колкото естествено идва пролетния дъжд и светулките по жътва.

След това завъртяхме руля заедно. Като истинско семейство. И се пуснахме по пързалката на живота.

Да вдигнеш самолета и да подслушаш котешки разговор

2011-04-25T23:22:00.010+03:00

Първо не смеех да го пипна. Докоснах му перката с едно пръстче само.

После безпардонно нахлух в него с новите си лилави кецки и...

Този самолет го вдигнах в буквалния смисъл. И докато гледах към хоризонта, към заснежените Маркуджици, към пясъчно-жълтите разорани ниви отдолу, към двете малки параклисчета, към щраусите, над които трябваше да завия плавно, защото са птици плашливи, забравих изобщо да се страхувам от факта, че за пръв път пилотирам.

Това бяха най-бързо отлетелите 30 минути в живота ми. Отлетяха - в буквалния смисъл.

После подслушах разговора на пловдивските котки...

...сънищата и музиката на разни други странници...

И беше толкова хубаво!

А всъщност всичко започна от едно пътешествие, в началото на което нямах право да питам къде отиваме и защо :)

Един ден, посветен на мен

2011-04-22T18:58:00.014+03:00

Разпети петък е. Преди много години на този ден тълпата е викала "Разпни го!", а Пилат Понтийски е издал най-тежката присъда за божия син. Преди много години...
Днес денят е... от скоро почивен, повод да отидем в църквата за стрък здравец, време за самите нас. Посветих този ден на себе си и въоръжена с прекрасна музика, слушалки в ушите и слънчеви очила, тръгнах... без посока.
Първа спирка - музикантите в градинката на Народния театър. Свирят точно до шадравана. Не знам какви са, не знам от къде са, но знам, че караха хората да се усмихват, да си тананикат, да танцуват дори. Докато ги наблюдавах и им се радвах, едно малко бебоче с фланелка с шампа на Супермен, дойде, облакати се на коленете ми и ми се усмихна. Общително човече! Не знам музиката, слънцето или какво го накара да избере точно моите дънки с кръпки, но си поседяхме така няколко минути, усмихвайки се един на друг и тактувайки с глави.
Когато си посветиш ден само на себе си, ти падат доста бариери. Отпушва се нещо, което в работния, обикновен ден е притъпено, задръстено. И започваш да виждаш, да чуваш. Дори да те боли глава от всичките цветове, аромати и светлина около теб.
Името на изложбата в Централна минерална баня - "Парите разказват", беше на път да ме откаже да вляза. Някак прекалено материално ми се стори за този така хубав ден. Но влязох, и Слава богу!
Така си бях този ден - харесвах всичко. В едно приповдигнато настроение, което ме караше да възкликвам дори от обикновени нещица.
Открих своя буквар сред подредените пана с корици.
Открих писмата, които и аз искам да получавам.
Но всъщност ги е писал Славейков на Мара Белчева. Не са ли чудни?
И картичките, които й е пращал. Спускат се от тавана като водопад от слова и картини.

Преписах няколко изречение от "История славянобългарская", помирисах тамян, розова вода, слушах камбанен звън.... Изложбата е там до 10 май. Посетете я, ако имате възможност - струва си.
А след това седнах под едно дърво в парка и прекарах около час, четейки любима книга. Полази ме мравчица, погали ме слънчице, позачудиха ми се хората...
А аз се върнах щастлива в къщи - с шарените хартии и детските печати, с цяла торба настроения, с мед, залепнал по небцето, препълнена...
Напръсквам ви, изливам ви от моите емоции и ви пожелавам светли празници!

Хартия с парченца от дъгата

2011-04-20T18:56:00.010+03:00

Да намериш двуцветни листа се случва по-често, отколкото да откриеш четирилистна детелина. Но все пак си е късмет. И учудването е голямо. Листата на това незнайно за мен растение са обагрени в зелено и жълто, червено и жълто и оранжево и зелено.

Все едно идва есен - ама, нъцки! Пролет иде!

Все едно са парченца ,отчупени от дъгата. Ама нъцки - от кашпите пред ЦУМ са.

Нямаше как и хартията, в която ги вградих да не е двуцветна. Половината направих от обикновена бяла офисна хартия, а другата оцветих с оранжева тяншанска хризантема.

Чудно е, нали?

Ебру среща ръчната хартия

2011-04-17T23:06:00.012+03:00

На Лазаровден нашата увеличаваща се Hand made crew се събра в галерия Карим на уъркшоп и базар. Нарекохме се Каримски пирати. Найс, а? А когато пиратите решат да превземат на абордаж, винаги се получават интересни неща. В случая ебруто (ако се чудите какво е това, може да прочетете повече тук), което прави Лидия, се срещна с моята ръчна хартия. И се получи...
Това са магнити за хладилник - най-новите ми произведения. Направени са само от природни елементи - дърво, хартия и цветя. Но за тях по-подробно ще пиша друг път.
Боите и водата се абсорбират добре от ръчната хартия, защото тя е пореста и попива много. Цветовете са ярки, а формите... е, за формите си трябва и точна ръка, която да рисува върху водата.
Това пък беше последното листче. Лид просто искаше да си почисти инструментите. И както винаги, когато най-малко очакваш, се получават чудни неща. Водата и хартията сами си нарисуваха великденска композиция. Не сме се старали формите да приличат на яйца. Но всъщност няма нищо случайно :)

Злато в очите, лилаво в косите и тв екран

2011-04-09T17:23:00.009+03:00

Златни очи със сребристо и малка виолетова зеница. Лилави коси му отиват.

Ръчна хартия с цвят от божур.

Гледа меко, усмихва се. Музикант по душа е, но малко го крие. Свири си тихичко на таванската стая. За един по-добър и чист свят.

Този ангел и аз бяхме основни герои в репортажа на за рециклирането на хартията - тук.

Цветя, рожден ден и телевизия

2011-04-07T10:52:00.003+03:00

Ъгълче от сватбената украса за масите - недовършена наяве, но довършена като идея.

И хартия от рециклирани сметки за вода с добавен цвят от божур.

Първата ми медийна изява ще бъде в събота, по bTV action в предаването "Хрътките". Снимаха ме как рециклирам хартия, във връзка с инициативата Да изчистим България за един ден.

А иначе... освен всички новости... нова единичка в годините ми.
31, но като на 13 :)

Аз искам да ми е чисто, а ти?

2011-04-04T18:27:00.004+03:00

Решили сте да участвате в почистването на София на 9 април?

Тогава не забравяйте - обадете се на 987 55 55 и съобщете на Столична община къде и кога ще чистите, за да могат да изпратят екип, който да прибере събрания от вас боклук.

За предаване на събраните рециклируеми отпадъци като

Хартия, стъкло, пластмаса и метал се обаждайте предварително на фирма "Полисхарт” на тел. 0885 75 37 94.

За излязло от употреба електронно и електрическо оборудване - на фирма "Елтехресурс”.
"Екобатери" ще събира негодни за употреба батерии и акумулатори, а "Екобулкар" - излезли от употреба МПС. Телефоните за връзка и с трите дружества са: 0800 14 100 или 0885 77 00 41.

Пролетно

2011-03-29T16:44:00.004+03:00

Снимка:Bruna Marchioro

Разбрида слънцето мъглата,
проби кокичето снега,
надуха пъпки дървесата
и цъфтидренчето запя.

Природата снага разкърши,
отметна белия халат.
Южнякът в клонове и върши
зяавихря танец чудноват.

Потоци и рекички луди
се втурнаха като деца
и заблестяха ледни слюди -
мозайка цветни стъкълца.

Врабчето спретна сива дрешка
и пак на воля полетя.
Разбраха всички - няма грешка,
пристигна вече пролетта!

Веска Йончева

Механджийката

2011-03-13T16:58:00.008+02:00

Замина за Банско. Дано си намери бански старец :)

Преде, преде съдби човешки...

И се пази, докато е около печката, с шарена престилка.

От ръчна хартия с дребни цветчета.

Изяж си мартеницата

2011-03-01T20:25:00.007+02:00

Ето такива мартеници получиха тази година моите настоящи колеги и колегите на приятеля ми.

Спомняте ли си поста за златните мъфини, които направих на раздяла за хората от старата ми работа? А желанието ми да има причина да приготвя нещо специално и за новите? Е, ето - има :):):)

Хората са готини и свежи. Затова в ранната мартенска сутрин, когато навън прехвърчаше снежец, ние семейно се движехме с две торби... с бели и червени бонбони. Идилия :)

Избрах им бели и червени хартиени кошнички, подредих ги върху твърдо картонче, опаковах с целофан и вързах с усукан шарен конец.

Белите бонбони са направени от ядки (бадеми, бразилски орех, лешници и кашу), сушени плодове (кайсии, стафиди, боровинки) и мед. Овъргаляни са в кокосови стърготини. Червените са от смлени бисквити, масло и парченце шоколад с праскови, скрито в средата. Овъргаляни са в оцветена с червена сладкарска боичка захар.

След три статии Как да си направим мартеница, нямаше нищо по-логично от това да сготвя мартениците за 1 март :)

Честита Баба Марта на всички!
Пожелавам ви да сте здрави, усмихнати и щастливи. И нека имате много поводи за усмивки и вкусни похапвания.

Картини от ръчна хартия

2011-02-27T23:11:00.011+02:00

Напоследък ми остава все по-малко свободно време. Личи си по редките постове, които пиша и пускам. Обещавам да преразпределя времето и да пренаредя приоритетите.
Тези картини са поредната реализация на ръчната хартия. Единият вариант е с дървена рамка, която боядисах в бяло, а другият - със стъклен предпазител, без рамка. Картината от малката хартия е специално направена с идеята да бъде картина. Т.е. композицията беше предварително замислена и реализирана спрямо размерите на рамката. С вграден цвят от циклама и парче рафия е. Другата е от стар лист, отливан, когато съм имала повече вдъхновение. С дребни полски цветя, отпечатъци от рози и парче рафия. Въпреки че листът не пасва точно като размер, стои доста добре зад стъклото, защото се виждат неравните му краища.

И като стана дума за специални хартии. Това са листчета хартия, която се яде. Направена е от испанския готвач Фиро Васкес. Получих я като мостра на кулинарния форум "Концепции 2011", на който присъствах скоро. Васкес може да направи от всяко сготвено от него ястие хартия, в това число печена агнешка плешка. Звучи ви невероятно? Има и още по-интересно. Заедно с института "Сервантес" отпечатват целия роман "Дон Кихот" на такава хартия. Различните страници имат различен вкус. Тази, на която се появява Санчо Панса, е с вкус на чесън. Какъв вкус има Дулсинея може да прочетете в статията ми за ZadyZone.bg - тук. А това снимах просто защото въпреки интересите ми в областта на фотографията и няколкото сменени фотоапарата, не бях държала Canon EOS D500.

Моля те, но да не си посмял!

2011-02-13T20:11:00.003+02:00

Моля те...

- прегръщай и целувай ме
- води ме някъде – няма значение къде, важното е да пътуваме
- насърчавай ме, когато пазарувам, знаеш, че шопингът за мен е мръсна дума
- купувай ми шоколад – винаги е уместно
- носи ми цветя – откраднати от чужд двор, както баща ти носи на майка ти
- гъделичкай ме по гърба – дълго и докато кажа „Стига!” (вероятността е малка, но ти пробвай)

... но да не си посмял

- да ме прекъсваш, когато ти говоря
- да бъдеш многословен, когато се караме, защото лесно губя нишката, ако съм ядосана
- да ми предлагаш (пак) картофи за вечеря
- да се сърдиш, когато ти затварям телефона; по-добре това, отколкото скандал

- да избягаш на сватбата
- да отричаш, че си хубав, сладък и добър. СИ! Точка.

Обичам те!

Сватбените ми чаши

2011-02-07T20:57:00.008+02:00

Темата на предстоящата ми сватба все пак ще бъде ангели и калинки, въпреки някои мои колебания. Това най-добре ни пасва и на двамата, а все пак тази сватба е на кого? - да, точно така - наша. И понеже си е наша, ще си кичим ангели и калинки, където си поискаме. Дори и на чашите.

Избрахме класически модел клистални чаши за шампанско. Декорирах ги със златна боя със заскрежаващ ефект. За да се получат ангелчето и калинката, предварително залепих върху гладката повърхност моделите, изрязани от хартия.

Работата с тази боя се оказа много лесна, а ефектът - впечатляващ. Нанася се с гъбичка с леки потупвания, за да се получи допълнителен релеф. Хубавото е, че може да се измие, ако човек сбърка. Както, разбира се, се получи при мен. Но само, който нищо не прави, не греши. След това чашата се изпича за около 30 минути и боята става водоустойчива.

И така още една задачка от сватбения списък е зачеркната. Остава само да тегля един златен кант по ръба на чашите, за да са напълно завършени и да ги вържа с дълга панделка. После си стоят в секцията и чакат момента с "Горчиво!"

Мъфини със злато

2011-01-31T22:49:00.009+02:00

Преди време направих бонбони с ядки и мед за колегите на приятеля ми. Всички питаха за повода. А поводът беше - Просто Така. Което, от своя страна, се видя много странно на доста хора. Всъщност много хубави неща в живота се случват просто така. Не винаги ни е нужен повод и специална подготовка.

Но когато ми се прииска нещо по-специално, няма по-добра комбинация от черен шоколад с портокали. А за повече стил и блясък - злато.

Направих мъфини по тази рецепта, като вместо шоколадов чипс, използва натурален шоколад, наязан на дребно. За глазурата разтопих на водна баня още от шоколада. За 12 мъфина е нужно едно блокче от 90 гр. Със златна сладкарска боичка след това може да се направи всякакво лого, надпис или просто картинка. Нужен е само шаблон. Него изрязах от паус.

Златното и тъмното на шоколада си пасват перфектно. И макар вкъщи да сме фенове на Motorola, този път позлатих Nokia. В този вид "щяха да си го получат" отново колегите на милото, но им се размина :)

Защо ли? Защото този път аз имах повод. А именно - последният ми работен ден в НЦ "Българска енциклопедия" при БАН като редактор. Приключиха четири години и седем месеца от живота ми, прекарани на място, на което научих наистина много. Срещнах интелигентни хора, които могат да ви затрупат със знания, които работят повече за идеята, отколкото за пари (да, все още има и такива), и които наистина заслужават златни мъфини. Разнесена на фин слой, златната боичка върху шоколадовата глазура придава на мъфините античен вид. Колкото повече релеф има в шоколада, толкова по-автентично и древно изглеждат сладкишите.

Утре ще се запозная с нови хора, на ново място. Надявам се съвсем скоро да имам причина да направя мъфини със скъпоценно покритие и за тях.

Сатен, хартиена тел и мъниста... и се родили ангели и калинки

2011-01-25T11:10:00.008+02:00

Знаете ли, че сатенът освен название на тъкан, е и име на техника на сплитане на дълговлакнести нишки като найлон, коприна и полиестер. Именно заради спецификата на тази техника се радваме на мекия блясък от едната страна на сатенените си чаршафи, например. Свързването е направено така, че основните точки не се допират. Сатенът е не само красив, но и много лесен за работа. Заради своята мекота и гъвкавост е много приятен на допир. Копринените и найлонови нишки пък го правят податлив на обработка с огън. Затова от него могат да се изработят различни фигури, като розите от сатен, които могат да се използват за декорация и освежаване на дрехи, чанти, за гривни, диадеми, колани, колиета и пръстени.

От сатен са и тези мини ангелчета, високи цели 2 см. За изработката им са необходими:

-сатенена панделка

-ножица

-свещ

-конец, игла

-мънисто

С ножицата се изрязва квадратче с дължина на страните 2.5 см. Загъва се на фуния. Стърчащите крайчета се нагряват на пламъка на запалена свещ. Това бързо ги разтопява. Залепват се само с лек натиск. Долната част на ангелската рокличка и крилата се оформят по същия начин, за да станат равни и да не се нищят по края. Крилцата също се залепват чрез разтопяване на единия край. Прозрачното мънисто се пришива с бял конец за тънката част на конуса. И ангелчето вече е готово. От червена сатенена панделка на точки може да се направи калинка. Принципът на залепване е същият. В тънкия край се залепва мънисто полусфера за глава на калинката.

Своите сатенени калинки и ангелчета използвах за украса на кошничките късметчета за предстоящата сватба. Но тъй като обичам разнообразието, реших да не се ограничавам само с работа със сатен. Има толкова подходящи и интересни материали. Другото, което избрах, е хартиената тел - гъвкава, красива и в различни цветове.

Идеите за това как да изработя нещо ме "нападат" къде ли не. Затова винаги съм добре "въоръжена" с тефтер и химикалка, за да ги уловя навреме. Има много, които просто прелитат, появяват се като блясък в окото ми, но после със същата бързина си отиват, защото не съм успяла да реагирам навреме. Как да извия телта, така че да се получат ангели и калинки, ми хрумна, докато чаках автобуса на спирката.

Телта и за двете фигурки не се прекъсва никъде. Проследете я от началото - принципът се схваща лесно. Допълнително оцветих ангелчето със златен контур, а калинката с червена боичка. И за край на публикацията една чудесна мисъл, използвана в книжката към колекцията ангелски бижута на Roberto Giannotti (която между другото е прелестна и пленителна) - "Не е нужно да се обучаваш, за да се превърнеш в ангел - достатъчно е да си сложиш криле."

Сигурна съм, че има много начини това да стане :)

Да похапнаем... тревица

2011-01-16T13:28:00.015+02:00

"Ако някой преди години ми беше казал, че ще ям люцерна и дори ще твърдя, че е в кусна, щях да му се изсмея в очите!" Така милото отговори на въпроса ми дали кълновете от люцерна лично производство са вкусни.

Идеята за отглеждане на кълнове в домашни условия дойде от статията на Искра в hera.bg "Как да си отгледаме кълнове". За Нова година от същите тези мили девойки (Искра и Инна) получих и подарък - кутия-буркан за покълване. Нямах нужда от повече побутване. Прекрасно знам колко полезни са кълновете и каква огромна сила се крие в тези иначе толкова малки семенца.

Малко по-късно експериментите започнаха - заложих слънчогледови семки. Като за първи път, реших да не рискувам с количеството и сложих само една шепичка. Полях ги с вода и поставих буркана върху зелената му подложка. Първите 1-2 дни е добре семената да са на тъмно, затова покрих буркана с кърпа, но така, че отворите все пак да са открити, за да влиза въздух. Освен с кислорода, трябва да се внимава и с топлото. Вкъщи кухнята и хола са свързани, но климатикът отоплява директно хола. Затова оставих буткана върху кухненската маса - хем да е на топло, хем не директно обдухван.

А ето как протече експериментът по дни.

Първи ден - хубаво е семките да се разпределят по стените, за да може въздухът да циркулира през дупките на буркана и капачката. Втори ден - вечерта на втория ден слънчогледовите семки вече бяха с леко издължени муцунки.

Трети ден - малките кълнчета вее са се подали; люспите на семките падат сами.

Четвърти ден - кълновете растат. Преместих ги до прозореца, така че слънчевата светлина да развие хлорофила.

Пети ден - кълнове с хубави, зеленички листенца.

Първо опитах слънчогледовите кълнове натурални. "Все едно паса трева" - това казах на половинката си. Всъщност никога не ми се е случвало да паса трева и не знам дали точно това е вкусът й, но асоциацията сама си дойде. Кълновете са с отчетлив вкус на свежо и зелено, хрупкави, и с продължение на плътност от частта с ядката. Комбинацията със сол, зехтин и оцет (традиционните добавки за салата) не се оказаха по моя вкус. Няколко капки соев сос обаче овкусиха слънчогледовите кълнове и именно по този начин чинията бързо-бързо беше опразнена.

След слънчевите слънчогледи дойде ред и на семената от люцерна. Те са много ситнички, бъбрековидни, в цветове от жълто до кафяво и доста бързо се превръщат от семенца в кълнове. На втория ден от стените на буркана вече надничаха тънки бели стебълца.

А това е снимка от третия ден след поставянето им в буркана.

Кълновете от люцерна се съчетават добре с кълнове от леща, пшеница, ръж и слънчоглед. Подходящи са за сандвичи с хумус. В салата се комбинират перфектно с моркови, червено цвекло, маслини и балсамов оцет. Моята салата представляваше канапе от кълнове, настърган суров морков и орехи, нарязани на дребно. Оказа се много вкусна. А така изглеждат кълновете люцерна в момента - четвърти ден, крехки, свежи и зеленички. Докато дойде време за вечеря...
Кълновете от различни видове влизат в състава не само на салати, но и на основни ястия, като например този ориз с черни гъби, соеви кълнове и пиле, и на разядки, като този боб с печени чушки, сирене, мащерка и люцернови кълнове.

И да не забравяме - освен семена да покълваме и добри чувства :)

Сватбени покани от ръчна хартия - II част

2011-01-14T11:45:00.018+02:00

Фабриката за производство на ръчна хартия за сватбени покани вкъщи продължава усилено да работи и да бълва продукция. Ще преизпълня плана за петилетката :) Ето и втората серия покани.

"L like Lavender; L like Love" (два вида хартия - наситено лилаво и бяла с вградени листа от дребни цветенца; паус за отпечатване на текста, лилав брокатен конец, стъклени мъниста в два нюанса и перфорация с ангелче)

"Класик" (бяла хартия с релеф и аромат на ванилия и сатенена панделка)

"Тайната градина" (хартия с дребни полски цветчета и сатенена панделка)

"Бабини дантелени" (хартия с листенца от градинска кадънка, дантела с ръчен шев и оцветител с аромат на праскова)

"Място в сърцето" (хартия с листа от градинска кадънка, хартиено сърце-джоб за слагане на паус или хартия с отпечатания текст)

"Чин-чин" (хартия с тяншанска хризантема, релефен отпечатък на две чаши за шампанско и "шампанско" от цъфтяща хартия със семена от детелина)

Сватбени покани от ръчна хартия - първа част

2011-01-12T22:51:00.020+02:00

Този път ще се огранича в писането и просто ще пусна повече снимки. Ето в това се прервърнаха последните листове отлята ръчна хартия - сватбени покани. Все още експериментирам, в търсене на модела за моята сватба. Не съм го открила, но идеята постепенно се изчиства в съзнанието ми. А междувременно откривам и нови техники за работа с хартията.

"Ванилов винтидж" (бяла релефна хартия с аромат на ванилия, сатенени панделки и рози")

"Диви брегове" (ръчна хартия с цвят от диви божури, сатенени панделки, ръчен шев)

"Върху пясъка изрисувани" (хартия с тяншанска хризантема, релефен отпечатък, сатенена панделка, брокатен конец, мъниста)

"Чисти ръце, чисто сърце" (хартия с цвят от тагетис, рафия, сърца от тел)

"Underline" (хартия с тяншанска хризантема, сатенена панделка и релефен отпечатък)

"Парфюм" (хартия с аромат на липа, панделка и перфорация)

"Красотата на простите неща" (хартия с цвят от тагетис, сатенена панделка)

Екзотична хартия

2011-01-12T11:53:00.012+02:00

Нова година дойде, значи е време и за нови експерименти. Първи по ред и мисля доста успешен е релефът тип дантела. Получи се хартия в много приятен винтидж стил.

По средата има едри рози, а по краищата вълна от кърдици. Белият основен цвят леко се прелива с светли жълти нюанси и създава усещането на старост. На една дантела това и отива.

Другият вид хартия е с листа от див божур. Избрах по-тъмни нюанси. Дивото така си го представям, светлото малко цивилизовано ми идва :)

Получи се богата структура от цвят, тичинки и тук-таме парченца от изсушено листо.

Шегувах се с другия вид хартия, че е настинала. А когато настине, хартията трябва да пие чай. На тази добавих цветове от липа. Не мислех, че ще се получи, защото бяха обемни. Но всъщност се вградиха много лесно.

Хартията е с невероятен аромат.

Последният ми опит е с най-екзотичното растение - тяншанска хризантема. За мое учудване около оранжевите листчета се получиха ореоли в зелен цвят. Не знам от къде дойде и защо точно зелено.

Реших обаче, че мога да ползвам този силен цвят като оцветител. В момента съм накиснала два вида бяла хартия с цветове от тази хризантема. До снощи едната беше поела много повече от цвета и беше станала наситено оранжева. Другата - по-бледа, и повече в жълто. Установх, че оцветяването зависи от структурата на хартията източник. Тази, която се оцвети повече, е по-мека, дебела и пореста. Другата е по-гладка и тънка.

Екзотичните хартии вече имат и свое много романтично приложение. Но какво - в следващата серия постове :)

Нова година в стара къща

2011-01-08T16:02:00.035+02:00

Обичам да пътувам – в България, извън България. Всъщност, кой ли не обича?! Затова дори и за Нова година не си представях тежка трапеза със свински пържоли, воден лук и руска салата като най-добрата алтернатива. И без друго целогодишно циркулираме между масата в кухнята и бюрото на работа. Трябваше по някакъв начин да изляза от ограниченията на този кръг.
Слабостта ми към спомените от миналото и вещите, които повечето хора определят като вехтории, е пословична. Както вече съм казвала, боклукът за някои е богатство за други. Последните ми съкровища включват престилка от народна носия, обсипана с охлювчета, вълнен пищимал, булчинската рокля на майка ми, два топа ленено платно на около 50 години и медицинските сдвидетелства за брак на баба ми и дядо ми. Като поиздухаш пепелта от повърхността им, тези вещи могат да ти разкажат толкова много за миналите времена, колкото няма да намериш нито в интернет, нито по някой тв канал, та бил той и Discovery.

Затова никой не се учуди от бързо завладелия ме ентусиазъм, когато разбрах, че ще посрещаме новата 2011 година в около 100-годишна къща. Намира се в национален парк Централен Балкан, резерват „Стенето”, село Черни Осъм, на около 1000 метра височина. Един джип ни посрещна пред охраняваните порти на парка. И веднага след като се настанихме, приключението започна. Нали знаете за онези оферти за сафари в екзотични страни, които предлагат туристическите агенции? Е, няма нужда да се ходи толкова далече! Пътят до старата къща е достъпен само с високопроходими машини. Минавахме през дълбоки дупки, заледени, хлъзгави участъци, следваха остри завои и стръмни склонове. А тъмнината, разстлала се часове преди да пристигнем, определено повишаваше адреналина. Тъкмо поех дълбоко дъх и събирах смелост за изкачването на следващия много стръмен баир, когато домакинът ни каза „Слизаме!”. Дървено тясно мостче над долчинка, която през пролетта сигурно се превръща в буен поток, ни отведе към две къщи с каменни основи и високи дървени чардаци.

Балканът и тайните на миналото

В планината могат да те заболят очите от красота.

Сутрешното си кафе изпих в компанията на заснежени хълмове, силно ехо, което отвръщаше на виковете на ловците, въздух толкова чист, че дробовете ми крещяха, и... Бък - едно умно, черно куче.

Разходихме се още по-нагоре. С учудване установих, че има къщи още по-стари и по-нависоко от нашата.

И хора, които макар и непознати, да те почерпят на пътечката с червено вино.

Семействата са се заселили тук по време на турското робство, в опит да се скрият от набезите и да запазят живота си.

Местността е вододайна зона. От тук се хваща водата, от която пият всички от Плевен, Ловеч и околностите. А най-важното, за да се установи едно семейство на ново място, е да има вода. Хълмовете са били осеяни с тучни, зелени поляни. Това е позволило на хората от онова време да се прехранват най-вече от овцевъдство и говедовъдство. Стадата са пасяли свободно по баирите. От тях са си осигурявали мляко, месо и вълна за дрехи, черги и завивки. Планината е богата и на билки, гъби и плодове. Път не е имало, нито транспорт. Хората са носели всичко на гръб или са използвали коне и магарета. Днес гората е завладдяла необработваните вече земи. Там, където преди е имало богата коситба и са се струпвали огромни купи сено, днес има най-вече храсталаци и ниски дървета.

Но това не пречи и днес някои къщи да са обитавани или пък дворовете да се ползват за садене на зеленчуци или отглеждане на плодни дръвчета (най-вече сливи). Много от собствениците имат желание да развиват мястото. Тази полусрутена къща например скоро може да се превърне в заслон с барбекю. В двора на друга къща пък има циментов басейн, в който се отглежда пъстърва.

Разбира се, и тук очите ми не можеха да спрат да търсят вещите, които разказват. И когато отидохме да нахраним двете малки каракачанки и рибите, съкровищата сами се показаха. В сайванта на 120-годишната къща имаше диканя. Знам какво представлява и съм слушала много разкази за това как в миналото са вършеели с нея, но до сега не бях виждала истинска.

Чичо Боре ни разказа и повече за начина, по който са били построени къщите тук. Основата отново са камъни, а стените са направени от плет, дървени греди и хоросан. „Представи си една жена с три или четири деца, която живее тук, високо в планината. И е сама, защото мъжът и е заминал на война”, каза ми Ани, която ще бъде и моя кума, но за това как семейство Александрови бяха поканени за наши кумове ще разкажа в друг пост. Дотогава можеш да разгледаш нейнте кйрасиви неща тук.

Вървяхме по урвите и двамата ни водачи ни разказваха за местни хора от миналото – за дядо Филип и дядо Тодор, за забраната на единия в двора му да влиза магаре и затова ползвал само коне, за това как са отглеждали телета високо в планината, как жените са носели децата си в цедило, за следите от животни, които бяха осеяли целия път.

А снегът хрущи под краката ни. Сняг на едри кристали, като скъпоценни камъни.На следващата сутрин ме посрещна друго изпитание. Всички хора на двора се бяха втренчили в отсрещния хълм и гледаха нещо. „Кошута. Едра при това”, ми каза единият от домакините. „Ей, там, в дясно от счупеното дърво”. Струва ви се лесно да я видите, но всъщност не е. Ако към късогледството ми се прибави лошата ориентация и фактът, че не съм виждала кошута в естествена среда, може и да разберете защо ми беше така трудно. Взирах се с бинокъла дълго време и дори се стараех да не дишам, защото от парата стъклата му се изпотяваха. Сълзи ми потекоха от напрежение и се ядосах сама на себе си. Как може всички да я виждат и дори да коментират – сега си обърна врата наляво, сега се наведе да пасе, а аз друго освен пънове да не виждам! И изведнъж, докато приплъзвах за пореден път поглед от заслончето надооооолу, вдяяяяяяяясно от падналото сдрво – ето я и нея! Малко, фино животно! Като тъмно петно, но всъщност с много ясни очертания. Беше извила шията си грациозно и сякаш се беше втренчила в нещо. Личеше си, че е плашливо животно дори от това далечно разстояние. Вечер под къщата идваха глигани. Ако насочиш прожектора към тях, можеш да видиш как очите им светят. В двора пък, веднага след като агрегатът спре да пърпори, влизат елени.

Тъмнината на вечерите скриваше тази красота от очите, но пък разкриваше друга. Небе с едри звезди, толкова близко до мен, че ми се струва, че ако се повдигна на пръсти и протегна силно ръката си напред, няма как тя да остане празна. Ще хване я опашката на Орион, я някоя друга никому неизвестна звездичка.

Топлото на камината и на хората
Студената, мразовита новогодишна нощ посрещахме край камината, с буен огън от едри цепеници.

Пийвахме чай от билки (мащерка, жълт кантарион и волски език), докато подреждахме трапезата. От всичко по малко – за да е богата годината ни. Леля Кина ни омеси питка, сипа ни и от еленската яхния, почерпиха ни и с глигански кюфтета и пастърма. А какво е празник без отлежала сливова J Благодарихме на 2010 и я изпратихме. Защото каквато и да е била, по-важното е, че сме живи и здрави да посрещнем 2011.

Беше топло и заради голямата камина, и заради човешкото отношение. Все едно се познаваш с тези хора от онези времена, в които и те са били деца и са идвали в тази къща, когато тук са живеели баба и дядо. Постилали са им черги в едната стая, давали са им по един комат хляб и всички хлапета са заспивали на пода, до печката. А всъщност ги срещаме за първи път. Но със сигурност не и последен. Има още съкровища за откриване.

Ягодка дизайн

2011-01-07T15:30:00.003+02:00

3 от 1 - коледни сладки, магнити за хладилник и поздравителни картички

2011-01-06T15:18:00.008+02:00

Защо да използваме определен аксесоар само за едно нещо, щом той има поне три приложения? В случая това са формичките за сладки. За Коледа приготвих няколко дузини джинджифилови меденки с глазура, с които зарадвах колежките, приятелите и семейството си. Но формичките бяха прекалено красиви, за да спра с използването им до тук.

Замислих се, ако се получават така добре оформени фигурки от медено тесто, дали това ще се случи и с глината? Няма по-сигурен вариант да си отговоря на този въпрос от опита.

Меката самосъхнеща глина се реже много добре от пластмасовите формички, а всички рефелни детайли се отпечатват без особен натиск. Така се появиха не само коледни сладки агнелчета, ехлички и снежни човеци, но и керамични такива.

Реших от тях да направя магнити за халдилник. Но само едн аминиатюрна дупчица на върха им, през която да премине връв или панделка, ще ги превърне в интересна украса за елхата. Украсих ги с малко боички и брокат за повече цвят и блясък.

Но защо да спираме само до две, като може а има и три. Заради това, чеса тънки, магнитчетата с керамични фигури могат да станат част от поздравителна картичка. Нужно е само на листа да се изреже кръгче (или друга форма, според формата на магнита на гърба) с размер с няколко милиметра по-малък от магнита. С лек натиск магнитът влиза в хартията, а керамичната фигурка се превръща в аст от нова декорация.

"Позипах" картичката със сребристи снежинки, декорирах с филцови елхички и сняг от мек материал.

Така се получиха интересни поздравителни картички, които отпътуваха към новите приятели.

Какво по-важно на Коледа от семейството

2010-12-23T09:15:00.008+02:00

За майката - загрижена, любяща, винаги с дълъг списък от задачи.

За сестрата в Лондон, която винаги е искала да има оранжева коса.

За бащата - любител на гората, който понякога така се скрива в шубраците, че птичките си правят гнездо в косата му.

Коледни меденки с джинджифил и черен пипер

2010-12-22T10:13:00.010+02:00

Обичам тези дни в годината, когато замествам ароматите на акрилни гелове и глазанти с доста по-вкусни. Не че не си харесвам другите крафт материали, напротив. Но около Коледа от всички къщи започва да се носи аромат на канела, джинджифил, карамел... и ммммм...
Ето и моите тазгодишни меденки с джинджифил и черен пипер. Интересна комбинация, нали? Сигурно не са много сладките, в които може да си позволите да сложите пипер и индийско орехче. В тези може :)

Продукти:

1/2 ч.ч. бяла захар

1/2 ч.ч. тъмно кафява захар

1 ч.ч. мед

2 яйца

1 ч.ч. олио

15 гр бакпулвер

по щипка канела, черен пипер, индийско орехче, джинджифил

брашно

Медът и яйцата се разтопяват заедно на водна баня, докато се получи хомогенна смес. Когато леко се охладят, се прибавят бакпулверът и подправките. Изсипват се в по-голям съд и се добавят яйцата. Разбива се с метална тел. Добавят се олиото. Постепенно се сипва брашното. Омесва се на гладко тесто.

За глазурата:

250 гр. бонбони маршмеоу

сокът от половин лимон

1 пакет пудра захар

Бонбоните с добавения сок се разтопяват на ниска температура. В съд се добавя пресятата пудра захар и се омесва на средно твърдо тесто. Оставя се в хладилника, увито в свежо фолио за съхранение за около 20 минути.

Декорирах със златна прахообразна боичка и захарни маркери за рисуване.

ТОПЛА И ВКУСНА КОЛЕДА!!!

Сватбен органайзер

2010-12-16T11:05:00.016+02:00

Подготвяйки сватбата си, постепенно натрупах визитки, брошури и всевъзможни по размер хвърчащи листчета. Ако исках да запазя все пак ценната им информация, трябваше да измисля начин, по който да ги организирам. Тогава се сетих за невероятните арт книги, които прави Donna Downey от donnadowney.typepad.com. Тя е от онези дизайнери, които не се страхуват да споделят опита и вдъхновението си с останалите. Може би защото има достатъчно, че и в излишък. Клипчетата, които представя, са много подробни, държанието й е естествено, и винаги има разнообразни и много интересни идеи. Основната техника в нейните арт книги е скраб букингът. Смело прелива цветове, наслагва различни материи, използва много вода, стикери, печати, фигурално тиксо, тел, меки 3D фигурки и какви ли не други богатства.
Реших да опитам да направя своя сватбен органайзер точно в този стил. Спрях се на модел, в който преобладаваше лилавият цвят. Това все пак ще бъде цветният акцент на сватбата ми.
Използвах:
страници от стар тефтер, на които си бях водила бележки от първата ми сериозна работа
страници и цветни снимки от списание
водни бои
сребриста боя
лепило C200
акрилен гел
цветен конец
малки дървени цветя с лепенки на гърба
златен маркер

Изрязах две странички до получаването на по-малки квадрати и ги залепих една за друга. Всички избрани (4) страници оцветих с лилава водна боя. Колкото по-неравномерен става фонът, толкова е по-артистично. Върху листовете налепих късчета от изписаните страници. Разредих лепилото с вода и минах с широка, плоска четка върху всяко листче. Добавих откъснати парченца от списание за повече цвят. Върху едната страничка положих слой акрилен гел за блясък. Нанесох по-тъмен цвят лилава боичка в горната част на страницата. Изправих тефтера и напръсках с вода. От водата и земното притегляне :) боята се разтича в различни посоки (най-вече надолу) и се получава доста красиво. Същото повторих и със сребърната и с жълтата боя. От горе на долу по листовете се спуснаха красиви цветни криволичещи линии.
На произволни места залепих дървените цветчета. Внимавах само по-светлите да са на тъмен фон и обратно, за да се открояват добре. От цветния конец направих стебълца за цветята, които фиксирах с лепило. Тук-таме от лепилото останаха обемни бели капки, които реших да запазя за още по-богата структура.
От списанието изрязах думичките „Сватбата”, „Любов” и „Усмивка”. Мисля, че те най-точно отразяват предназначението на този органайзер. Залепих ги и очертах със златния маркер.

В долния десен ъгъл със златно изписах нашите букви, преплетени една в друга, като нашите съдби.За да има място за всичко, което трябва да се предвиди около една сватба, разделих тефтера на няколко части. В началото на всяка от тях залепих бяло картонче с надпис, който показва за какво точно е разделът. Надписите направих с черен и златен маркер, като освен думичката се постарах да има и по един символ. Например – фотоапарат във фотографията и плик за писмо в поканите. Voila!

Визитките и флайърите ми вече си имат нов красив дом.