Про-лет значи преди лятото

Отчупено...

Снимка: pinterest.com

Чувствам се пълна. С мечти, с желание, огромно желание, за което сърцето ми е малко. Най-малкото и красиво сърце, което съм виждала, ми каза лекарката, когато за първи път си направих ехокардиография на профилактичен преглед.

Толкова много желание, че понякога има нужда да излезе от мен и най-често го прави под формата на сълзи. Извиращо от вътрешните ъгълчета на окото ми желание, криволичещо край носа ми и спускащо се по шията.

Извирайки не намалява. Желанието не е изкуствен язовир, който може да изпуснеш, ако дойде пролетното топене на снеговете.

Желанието е от материя, от която колкото повече късаш, толкова повече се ражда и плоди. Умножава. За да избуи в нови сълзи….

Чувствам се много. Просто много. Имам по много от всичко. Толкова много, колкото не мога да понеса дори. От добро, от лошо, от тъжно, от хубаво, от бръчки край очите, от усмивки, от несъвършена кожа, от шоколадова торта, от ухание на цвете, от лимонада….

Ей, като те стегне между двете полушария на гръдния кош… като нефтено петно... не, киселина, разлята върху повърхността на най-нежното, тюлено езеро на света….

Имам да давам. Мога да давам. Искам да давам.
Сърцето ми дава. Очите ми дават. Тялото не дава.

Лоша съм била, груба, напоследък. Вече се чудя дали пък не е истина.

Ръцете ми приличат на тези на майка ми. Възлести, набръчкани на свивките… имам си нейните ръце, нейния нос. Не го харесвах преди. Когато узрях за мисълта, че така имам част от нея, съм част от нея, го приех и го заобичах. Всеки друг нос би ме отдалечавал от нея. Достатъчно рядко се виждаме, че да не сме си близки и по носове.

Чий ли нос ще има тя…

Цъфтящи и летящи мартеници

Червено-бели хартиени мечета със семенца от маргаритки и незабравки в коремчетата. Намокряш, садиш и цъфти.

Прикачих им и етикетчета с упътване за употреба :)


Летящите мартеници - с ангелски крила - бяло и червено, от фимо (изпечени и лакирани).


Да им се видят вече крилата на всички добри хора, които кръжат около мен.