На живота сладката страна

Конфитюр от сини сливи с кардамон. На бурканчетата - етикети от ръчна хартия с печати на цветя.

Сладко от круши с лавандула.

Мармалад от портокали и корички в тъмен шоколад. На бурканчетата - етикети от ръчна хартия с печати от портокал.

Яж, обичай и не ходи цяла неделя по пижама

Помислих си го с усмивка, гледайки към розовото си долнище и към стрелките на часовника, които показваха 11. Ако си пропуснал филма „Яж, моли се и обичай” – наваксай. От онзи вид е, който ти оставя приятно чувство след финалните надписи и те карат да се запиташ как са нещата при теб. Е, има и своите слаби моменти, но не ми се говори за тях. Има много светлина в този филм – от слънце, свещи, вода, отражения. Много светлина...

Малко ми трябваше, за да се убедя, че няма да изкарам цялата неделя в чистене и пране. Не! Удоволствията трябва да се изживяват – така че – неделя – ден за удоволствия (всъщност това определено е начин да заобичам неделите, защото с този ден се гледаме под вежди още от детство).

Реших, че непременно трябва да се възползвам от заблудилото се есенно слънце навън. Докато се разхождах по алеите на парка и оглеждах тревата за цветни листа, все чаках момента с гениалната мисъл. Нещо много умно, което да ми хрумне ей така от нищото и после да го споделя тук, така че някой да възкликне – ах, колко оригинално! Не ми се получи. Мъдрите мисли не идват с напъване (въпреки че много често идват в тоалетната, където вършиш същото).

Но разходката беше прелестна – безметжна, на бавен ход, между четворка баби,обсъждащи липсващата пета, красиво русо момиченце на ролери, бял бултериер с пуловерче, дебелобузести бебета и падащи листа и топки от дърветата.

А мислите ми излитат като спирали от темепто и ме оставят лека, лека.

Хубав филм, напоителна доза слънце, лениво мъркане на Блеки... в крайна сметка, това, което имаш, е напълно достатъчно, за да си щастлив!

Вечерта - пате от еленско месо с боровинки и коняк, черна кипърска сол, розова хималайска сол, райска ябълка, фует с черен пипер, телешка пастърма, меко сирене бонифац с гъби, саж дерби, горчица с розмарин и смокини и леко австралийско шардоне от 2008...

Аз ви казах, че ще направя неделята ден за мен, ден за удоволствия, ден изживян!

П.С. Всъщност целият този пост е особено безсмислен. Просто исках да покажа, че човек може абсолютно сам да направи деня си прекрасен, а впоследствие живота си щастлив. Без да чака нещо да му падне отгоре. Нито мъдрост, нито зелени, неппознати топки.