Цветя за ръчна хартия от колекция есен-зима 2011

Кралската детелина е едно от най-лудите цветя, които познавам. Огромни листа, ярък цвят, буйна, постоянно цъфтяща. Силно желание за живот явно.


Малките синьо-лилави хризантеми ухаят толкова силно, колкото и когато бяха свежи. Нямам търпение да експериментирам с тези цветя и хартията - как ще се вградят, ще променят ли цвета си, каква структура ще направят, ще оцветят ли самата хартия.

Предстоят нови арт визитки и опаковки, намислени още преди време.

20 години по-късно... пак карамел Му

Малкият принц... и малката му сатенена роза

Често получавам запитвания мога ли да приготвя някаква декорация за тържество или пък подарък, специално за някой човек. Научих се да чета между редовете и да разпознавам кога някой наистина е харесал моите неща и кога е написал още дузина (със сигурност еднакви мейли) и на други хора, които се занимават с подобна hand made дейност. Затова особено ме трогна едно писмо, в което дамата изразяваше особено желание - да направя Малкия принц от хартия за подарък на специален човек. Всичко неше описано толкова красиво и с толкова чувство, че още от първия мейл бях сигурна, че ще го направя. Че искам да го направя.

Правила съм морски ангел, правила съм ангел цигуларка, правила съм малки сатенени ангели, ангел-майка, ангел с дълъг списък, но тук трябваше да направя нещо много повече. Да се доближа до един познат, обичан образ, който е не просто лице от страниците, а символ. Като Мечо Пух и Питър Пан.

Разгледах доста снимки с Малкия принц. Проучвах чертите на лицето му, силуета, излъчването, цветовете на дрехите му... Обаче само с проучване не става. Трябва да се действа.

Правих го със сърце.За първи път използвах фимо за лицето. Правих едни специални и красиви дръжки на лъжички преди време с този материал и веднага се влюбих в него. Много по-лесен е за работа от самосъхнещата глина, която използвах преди. Освен това, след като се изпече във фурната, става много здрав и не се влияе от водата.

Щръкнала руса коса, малко чипо носле, очи-карфици, елегантни ботуши (нали е принц), плащ от синя ръчна хартия и, разбира се, любимата на Малкия принц роза. Изрязах листенцата й от червен сатен и внимателно ги заших едно за друго, докато цветът стане по-кичест. В другата ръка трябваше да има дълъг списък, на който да бъде изписано стихотворение.
Пъхнах го в червена сатенирана кутия и отлетя да радва.

Едно сбъднато желание и едно все още несбъднато

Убедена съм, че когато в живота се случват хубави неща, когато около теб витае толкова любов, че искрите се виждат (ако не се виждат, се чуват, защото приятно пукат, като от наелектризирано одеало), когато дишаш с лекота, усмихваш се без причина, разхубавяваш се от приятности дори... всичко това действа като енергиен ускорител за нещата от живота ти, които имат нужда от мааааалко побутване.

2323 километра полепнаха по гумите на колата, от което накладките се изхабиха и започнаха да стържат на метал.


Зареждането с щастие от хората около теб и от природата всъщност трябва да е най-естественото нещо, което се случва. Всъщност обикновено не се случва нито толкова често, колкото ни се иска, нито толкова естествено. Затова и така дълбоко въздишаме и доволстваме, когато ни се случи.

Обещахме си да не се караме. И почти успяхме. Направихме го само веднъж, за да можем после да се сдобрим под светлината на запалени летящи фенери.
И все пак вихърът на щастието, топката положителна енергия не се оказа толкова силна и голяма, колкото трябваше. След прекрасното топло от пясъка по петите, шоколадово кафявото по раменете, красотата на 7 метра дълбочина, зеленото на Странджа, синьото на морето, остана едно несбъднато желание...