Магнитите за хладилник са от сувенирите, които НЕ попадат в графата прахосъбирачки. Първо - не ти заемат някакво специално място на секцията, библиотеката или масата. Второ - наблюдаваш ги всеки ден, защото всеки ден заставаш (най-малко по 3 пъти) пред хладилника. А наблюдавайки ги, отново преживяваш хубавите моменти от скитнята по света. Трето - те са част от интериора и внасят много цвят и емоции в дома ти.14 Май, 2011
Магнити за хладилник - хартия, цветя и друга природа
Магнитите за хладилник са от сувенирите, които НЕ попадат в графата прахосъбирачки. Първо - не ти заемат някакво специално място на секцията, библиотеката или масата. Второ - наблюдаваш ги всеки ден, защото всеки ден заставаш (най-малко по 3 пъти) пред хладилника. А наблюдавайки ги, отново преживяваш хубавите моменти от скитнята по света. Трето - те са част от интериора и внасят много цвят и емоции в дома ти.
Етикети:
hand made,
рециклирана хартия,
сватба
03 Май, 2011
Сгоденa
Подготовката за сватбата ни усилено тече. Това обаче не пречеше на факта аз все още да нямам официално предложение за брак и годежен пръстен.Да, заедно сме от 9 години.
Да, живеем отдавна под един покрив.
Да, на всички им е ясно, че сме заедно.
Но...
Всяка уважаваща себе си дама има нужда от нещо красиво и нежно около безименния пръст на лявата си ръка. По възможност с диамант :)
Докато не дойде последният ден на последния месец, и то в последните му часове...
Ето този кораб е мястото, на което предложението най-накрая се случи. Избрал кораб, защото е символ на постоянно движение, пътешествия, романтика и безкрайност. Такава да бъде и любовта ни - безкрайна.
По тъмно се качихме по тези стълбички към палубата.
Харесах си руля и започнах да го въртя.- Мило, накъде да карам? Къде искаш да те заведа с този кораб? - питам го аз. Вместо отговор обаче ме призовава да гледам напред, защото имало дупки.
- Ама, какви дупки, нали сме в морето?
Опитвам се пак да се обърна, а той...
Коленичил, с отворена кутийка с пръстен в нея. Смея се. Потичат ми сълзички. Прегръщам го. И продължавам да се смея. Избърсвам си сълзите от ъгълчетата на очите. А той през цялото време нещо говори. Отчетливо си спомням само:
- Моля те, бъди моя истинска жена!
Краткото "Да!" си дойде толкова естествено, колкото естествено идва пролетния дъжд и светулките по жътва.
След това завъртяхме руля заедно. Като истинско семейство. И се пуснахме по пързалката на живота.
Етикети:
камъчета в обувката,
празници и пълници
Абонамент за:
Публикации (Atom)
