14 Май, 2011

Магнити за хладилник - хартия, цветя и друга природа

Когато пътувам, а аз наистина обичам да пътувам, винаги си донасям магнитче от посетеното място. Върху хладилника в кухнята ми има парченца от места от Алпите до Троянския Балкан.
Магнитите за хладилник са от сувенирите, които НЕ попадат в графата прахосъбирачки. Първо - не ти заемат някакво специално място на секцията, библиотеката или масата. Второ - наблюдаваш ги всеки ден, защото всеки ден заставаш (най-малко по 3 пъти) пред хладилника. А наблюдавайки ги, отново преживяваш хубавите моменти от скитнята по света. Трето - те са част от интериора и внасят много цвят и емоции в дома ти.
Затова реших да съчетая двете си хобита -ръчна хартия и пътувания в едно. И срещате беше точно в магнитите за хладилник.
Тъй като не обичам изкуствени материи и разни химии, за основа реших да избера нещо максимално естествено. В случая - пресована дървесина.
Магнитите са от различни видове ръчна хартия, декорирани с камъчета, изсушени цветя, кокосви влакна и листа.
Понеже съм на сватбена тематика, няма как да не спдоделя, че магнитите за хладилник са един от предпочитаните подаръчета за гости. Нарежда се в челната редица заедно с бурканчетата с мед, бутилчиците с червено вино или домашна ракия и кристалните фигурки.
Всъщност без кръглото магнитче за гърба, тези малки парченца природа са красиви малки картини, които могат да се поставя и на стената със съответното допълнение за закачване.


03 Май, 2011

Сгоденa

Подготовката за сватбата ни усилено тече. Това обаче не пречеше на факта аз все още да нямам официално предложение за брак и годежен пръстен.
Да, заедно сме от 9 години.
Да, живеем отдавна под един покрив.
Да, на всички им е ясно, че сме заедно.
Но...
Всяка уважаваща себе си дама има нужда от нещо красиво и нежно около безименния пръст на лявата си ръка. По възможност с диамант :)
Но тъй като предложението все не идваше и не идваше, поставих ултиматум. Трябваше да се случи поне месец преди официалното подписване. И продължих да си чакам...
Докато не дойде последният ден на последния месец, и то в последните му часове...
Ето този кораб е мястото, на което предложението най-накрая се случи. Избрал кораб, защото е символ на постоянно движение, пътешествия, романтика и безкрайност. Такава да бъде и любовта ни - безкрайна.
По тъмно се качихме по тези стълбички към палубата.
Харесах си руля и започнах да го въртя.
- Мило, накъде да карам? Къде искаш да те заведа с този кораб? - питам го аз. Вместо отговор обаче ме призовава да гледам напред, защото имало дупки.
- Ама, какви дупки, нали сме в морето?
Опитвам се пак да се обърна, а той...
Коленичил, с отворена кутийка с пръстен в нея. Смея се. Потичат ми сълзички. Прегръщам го. И продължавам да се смея. Избърсвам си сълзите от ъгълчетата на очите. А той през цялото време нещо говори. Отчетливо си спомням само:

- Моля те, бъди моя истинска жена!
Краткото "Да!" си дойде толкова естествено, колкото естествено идва пролетния дъжд и светулките по жътва.

След това завъртяхме руля заедно. Като истинско семейство. И се пуснахме по пързалката на живота.