Напоследък ми остава все по-малко свободно време. Личи си по редките постове, които пиша и пускам. Обещавам да преразпределя времето и да пренаредя приоритетите.
Тези картини са поредната реализация на ръчната хартия. Единият вариант е с дървена рамка, която боядисах в бяло, а другият - със стъклен предпазител, без рамка. Картината от малката хартия е специално направена с идеята да бъде картина. Т.е. композицията беше предварително замислена и реализирана спрямо размерите на рамката. С вграден цвят от циклама и парче рафия е. 
Другата е от стар лист, отливан, когато съм имала повече вдъхновение. С дребни полски цветя, отпечатъци от рози и парче рафия. Въпреки че листът не пасва точно като размер, стои доста добре зад стъклото, защото се виждат неравните му краища.
И като стана дума за специални хартии. Това са листчета хартия, която се яде. Направена е от испанския готвач Фиро Васкес. Получих я като мостра на кулинарния форум "Концепции 2011", на който присъствах скоро. Васкес може да направи от всяко сготвено от него ястие хартия, в това число печена агнешка плешка. Звучи ви невероятно? Има и още по-интересно. Заедно с института "Сервантес" отпечатват целия роман "Дон Кихот" на такава хартия. Различните страници имат различен вкус. Тази, на която се появява Санчо Панса, е с вкус на чесън. Какъв вкус има Дулсинея може да прочетете в статията ми за ZadyZone.bg - тук. 
А това снимах просто защото въпреки интересите ми в областта на фотографията и няколкото сменени фотоапарата, не бях държала Canon EOS D500.
