Мъфини със злато

Преди време направих бонбони с ядки и мед за колегите на приятеля ми. Всички питаха за повода. А поводът беше - Просто Така. Което, от своя страна, се видя много странно на доста хора. Всъщност много хубави неща в живота се случват просто така. Не винаги ни е нужен повод и специална подготовка.

Но когато ми се прииска нещо по-специално, няма по-добра комбинация от черен шоколад с портокали. А за повече стил и блясък - злато.

Направих мъфини по тази рецепта, като вместо шоколадов чипс, използва натурален шоколад, наязан на дребно. За глазурата разтопих на водна баня още от шоколада. За 12 мъфина е нужно едно блокче от 90 гр. Със златна сладкарска боичка след това може да се направи всякакво лого, надпис или просто картинка. Нужен е само шаблон. Него изрязах от паус.

Златното и тъмното на шоколада си пасват перфектно. И макар вкъщи да сме фенове на Motorola, този път позлатих Nokia. В този вид "щяха да си го получат" отново колегите на милото, но им се размина :)

Защо ли? Защото този път аз имах повод. А именно - последният ми работен ден в НЦ "Българска енциклопедия" при БАН като редактор. Приключиха четири години и седем месеца от живота ми, прекарани на място, на което научих наистина много. Срещнах интелигентни хора, които могат да ви затрупат със знания, които работят повече за идеята, отколкото за пари (да, все още има и такива), и които наистина заслужават златни мъфини. Разнесена на фин слой, златната боичка върху шоколадовата глазура придава на мъфините античен вид. Колкото повече релеф има в шоколада, толкова по-автентично и древно изглеждат сладкишите.

Утре ще се запозная с нови хора, на ново място. Надявам се съвсем скоро да имам причина да направя мъфини със скъпоценно покритие и за тях.

Сатен, хартиена тел и мъниста... и се родили ангели и калинки

Знаете ли, че сатенът освен название на тъкан, е и име на техника на сплитане на дълговлакнести нишки като найлон, коприна и полиестер. Именно заради спецификата на тази техника се радваме на мекия блясък от едната страна на сатенените си чаршафи, например. Свързването е направено така, че основните точки не се допират. Сатенът е не само красив, но и много лесен за работа. Заради своята мекота и гъвкавост е много приятен на допир. Копринените и найлонови нишки пък го правят податлив на обработка с огън. Затова от него могат да се изработят различни фигури, като розите от сатен, които могат да се използват за декорация и освежаване на дрехи, чанти, за гривни, диадеми, колани, колиета и пръстени.

От сатен са и тези мини ангелчета, високи цели 2 см. За изработката им са необходими:

-сатенена панделка

-ножица

-свещ

-конец, игла

-мънисто

С ножицата се изрязва квадратче с дължина на страните 2.5 см. Загъва се на фуния. Стърчащите крайчета се нагряват на пламъка на запалена свещ. Това бързо ги разтопява. Залепват се само с лек натиск. Долната част на ангелската рокличка и крилата се оформят по същия начин, за да станат равни и да не се нищят по края. Крилцата също се залепват чрез разтопяване на единия край. Прозрачното мънисто се пришива с бял конец за тънката част на конуса. И ангелчето вече е готово. От червена сатенена панделка на точки може да се направи калинка. Принципът на залепване е същият. В тънкия край се залепва мънисто полусфера за глава на калинката.

Своите сатенени калинки и ангелчета използвах за украса на кошничките късметчета за предстоящата сватба. Но тъй като обичам разнообразието, реших да не се ограничавам само с работа със сатен. Има толкова подходящи и интересни материали. Другото, което избрах, е хартиената тел - гъвкава, красива и в различни цветове.

Идеите за това как да изработя нещо ме "нападат" къде ли не. Затова винаги съм добре "въоръжена" с тефтер и химикалка, за да ги уловя навреме. Има много, които просто прелитат, появяват се като блясък в окото ми, но после със същата бързина си отиват, защото не съм успяла да реагирам навреме. Как да извия телта, така че да се получат ангели и калинки, ми хрумна, докато чаках автобуса на спирката.

Телта и за двете фигурки не се прекъсва никъде. Проследете я от началото - принципът се схваща лесно. Допълнително оцветих ангелчето със златен контур, а калинката с червена боичка. И за край на публикацията една чудесна мисъл, използвана в книжката към колекцията ангелски бижута на Roberto Giannotti (която между другото е прелестна и пленителна) - "Не е нужно да се обучаваш, за да се превърнеш в ангел - достатъчно е да си сложиш криле."

Сигурна съм, че има много начини това да стане :)

Да похапнаем... тревица

"Ако някой преди години ми беше казал, че ще ям люцерна и дори ще твърдя, че е в кусна, щях да му се изсмея в очите!" Така милото отговори на въпроса ми дали кълновете от люцерна лично производство са вкусни.

Идеята за отглеждане на кълнове в домашни условия дойде от статията на Искра в hera.bg "Как да си отгледаме кълнове". За Нова година от същите тези мили девойки (Искра и Инна) получих и подарък - кутия-буркан за покълване. Нямах нужда от повече побутване. Прекрасно знам колко полезни са кълновете и каква огромна сила се крие в тези иначе толкова малки семенца.

Малко по-късно експериментите започнаха - заложих слънчогледови семки. Като за първи път, реших да не рискувам с количеството и сложих само една шепичка. Полях ги с вода и поставих буркана върху зелената му подложка. Първите 1-2 дни е добре семената да са на тъмно, затова покрих буркана с кърпа, но така, че отворите все пак да са открити, за да влиза въздух. Освен с кислорода, трябва да се внимава и с топлото. Вкъщи кухнята и хола са свързани, но климатикът отоплява директно хола. Затова оставих буткана върху кухненската маса - хем да е на топло, хем не директно обдухван.

А ето как протече експериментът по дни.

Първи ден - хубаво е семките да се разпределят по стените, за да може въздухът да циркулира през дупките на буркана и капачката. Втори ден - вечерта на втория ден слънчогледовите семки вече бяха с леко издължени муцунки.

Трети ден - малките кълнчета вее са се подали; люспите на семките падат сами.

Четвърти ден - кълновете растат. Преместих ги до прозореца, така че слънчевата светлина да развие хлорофила.

Пети ден - кълнове с хубави, зеленички листенца.

Първо опитах слънчогледовите кълнове натурални. "Все едно паса трева" - това казах на половинката си. Всъщност никога не ми се е случвало да паса трева и не знам дали точно това е вкусът й, но асоциацията сама си дойде. Кълновете са с отчетлив вкус на свежо и зелено, хрупкави, и с продължение на плътност от частта с ядката. Комбинацията със сол, зехтин и оцет (традиционните добавки за салата) не се оказаха по моя вкус. Няколко капки соев сос обаче овкусиха слънчогледовите кълнове и именно по този начин чинията бързо-бързо беше опразнена.

След слънчевите слънчогледи дойде ред и на семената от люцерна. Те са много ситнички, бъбрековидни, в цветове от жълто до кафяво и доста бързо се превръщат от семенца в кълнове. На втория ден от стените на буркана вече надничаха тънки бели стебълца.

А това е снимка от третия ден след поставянето им в буркана.

Кълновете от люцерна се съчетават добре с кълнове от леща, пшеница, ръж и слънчоглед. Подходящи са за сандвичи с хумус. В салата се комбинират перфектно с моркови, червено цвекло, маслини и балсамов оцет. Моята салата представляваше канапе от кълнове, настърган суров морков и орехи, нарязани на дребно. Оказа се много вкусна. А така изглеждат кълновете люцерна в момента - четвърти ден, крехки, свежи и зеленички. Докато дойде време за вечеря...
Кълновете от различни видове влизат в състава не само на салати, но и на основни ястия, като например този ориз с черни гъби, соеви кълнове и пиле, и на разядки, като този боб с печени чушки, сирене, мащерка и люцернови кълнове.

И да не забравяме - освен семена да покълваме и добри чувства :)

Сватбени покани от ръчна хартия - II част

Фабриката за производство на ръчна хартия за сватбени покани вкъщи продължава усилено да работи и да бълва продукция. Ще преизпълня плана за петилетката :) Ето и втората серия покани.

"L like Lavender; L like Love" (два вида хартия - наситено лилаво и бяла с вградени листа от дребни цветенца; паус за отпечатване на текста, лилав брокатен конец, стъклени мъниста в два нюанса и перфорация с ангелче)

"Класик" (бяла хартия с релеф и аромат на ванилия и сатенена панделка)

"Тайната градина" (хартия с дребни полски цветчета и сатенена панделка)

"Бабини дантелени" (хартия с листенца от градинска кадънка, дантела с ръчен шев и оцветител с аромат на праскова)

"Място в сърцето" (хартия с листа от градинска кадънка, хартиено сърце-джоб за слагане на паус или хартия с отпечатания текст)

"Чин-чин" (хартия с тяншанска хризантема, релефен отпечатък на две чаши за шампанско и "шампанско" от цъфтяща хартия със семена от детелина)

Сватбени покани от ръчна хартия - първа част

Този път ще се огранича в писането и просто ще пусна повече снимки. Ето в това се прервърнаха последните листове отлята ръчна хартия - сватбени покани. Все още експериментирам, в търсене на модела за моята сватба. Не съм го открила, но идеята постепенно се изчиства в съзнанието ми. А междувременно откривам и нови техники за работа с хартията.

"Ванилов винтидж" (бяла релефна хартия с аромат на ванилия, сатенени панделки и рози")

"Диви брегове" (ръчна хартия с цвят от диви божури, сатенени панделки, ръчен шев)

"Върху пясъка изрисувани" (хартия с тяншанска хризантема, релефен отпечатък, сатенена панделка, брокатен конец, мъниста)

"Чисти ръце, чисто сърце" (хартия с цвят от тагетис, рафия, сърца от тел)

"Underline" (хартия с тяншанска хризантема, сатенена панделка и релефен отпечатък)

"Парфюм" (хартия с аромат на липа, панделка и перфорация)

"Красотата на простите неща" (хартия с цвят от тагетис, сатенена панделка)