Убедена съм, че когато в живота се случват хубави неща, когато около теб витае толкова любов, че искрите се виждат (ако не се виждат, се чуват, защото приятно пукат, като от наелектризирано одеало), когато дишаш с лекота, усмихваш се без причина, разхубавяваш се от приятности дори... всичко това действа като енергиен ускорител за нещата от живота ти, които имат нужда от мааааалко побутване.
2323 километра полепнаха по гумите на колата, от което накладките се изхабиха и започнаха да стържат на метал.
Зареждането с щастие от хората около теб и от природата всъщност трябва да е най-естественото нещо, което се случва. Всъщност обикновено не се случва нито толкова често, колкото ни се иска, нито толкова естествено. Затова и така дълбоко въздишаме и доволстваме, когато ни се случи.
Обещахме си да не се караме. И почти успяхме. Направихме го само веднъж, за да можем после да се сдобрим под светлината на запалени летящи фенери.
И все пак вихърът на щастието, топката положителна енергия не се оказа толкова силна и голяма, колкото трябваше. След прекрасното топло от пясъка по петите, шоколадово кафявото по раменете, красотата на 7 метра дълбочина, зеленото на Странджа, синьото на морето, остана едно несбъднато желание...
2 коментара:
Скъпа Роси, дано се сбъдне! Но когато не го очакваш, за да бъде радостта от голяма по-голяма... След красивото, чувствено, вълнуващо лято ви пожелавам топла, магична и уютна есен плюс всичко останало, което очакваш да откриеш в нея!
сред такова щастие няма начин да не се сбъдне :)))
Публикуване на коментар