Ден на будителите

Честито на всички събудени и будещи!

С пожелание за сила, търпение и вяра във важността и значението на това, което правят!
И специалната ми картичка от ръчна хартия за повода.

Workshop с Handmade crew и център "Хаспел"

Заповядайте на 30 октомври в център "Хаспел", след 14 часа, за да правим заедно визитки от ръчна хартия, снежни човеци с аромат на ванилия и шафран и копчИтЪ

Снимки от събитието има тук и тук.

Да изберем място за сватбата

Дълго време се чудех с какъв пост да стартирам сватбения дневник. Просто всичко ми се струва важно. Въпросите се роят един след друг, различните елементи така са навързани, че образуват по-скоро гнездо, не редичка. И докато се главоблъсках, си спомних как учителката ми по български език от гимназията ме учеше да се изразявам правилно в писмен вид. А именно - като отговорям на трите най-важни въпроса - къде, кога, как. Затова и реших да започна, опитвайки се да дам отговор на въпроса - Къде да бъде моята сватба.

Според съветите на сватбените агенти първата стъпка при организирането на сватба е запазването на ресторант. Това е мястото, на което се прекарва най-много време от сватбата, изборът му е съобразен с много изисквания, резервациите за хубавите места свършват бързо, украсата, която се предлага, може да повлияе на избора на цвят за акцент на тържеството. Но преди изобщо да се появи въпросът с ресторанта, трябва да се реши къде ще се случва събитието като цяло - в България, в чужбина, в моя роден град, в неговия, на неутрална територия, на плажа, в заведение, в градина с изнесен ритуал...

При мен например този въпрос стои с цялата си тежест. Аз съм от Луковит, той от София. И дори в днешно време, когато повечето неща са на един клик разтояние, 120 км са си доста. Мислих го много. Минах през школата "Попитай колежката", през курса "Консултирай се с приятелка", слушах какви ли не решения на проблема... Особено се впечатлих от един трик с размяна на табелките. Младоженците били от различни градове - той от Плевен, тя от София, но избрали родното място на момчето. Той живее в блок, на един етаж със сестра си. Решават булката и родителите й да се нанесат за един ден в апартамента на сестрата и това да бъде техният дом за сватбата, от където ще я вземат, където ще посрещат гости и т.н. И за да е всичко достоверно, вечерта, когато тръгват от София, си вземат и табелката от входната врата, която да закачат в Плевен.

След дълго умуване за своята сватба се спрях на следния вариант - подписване с малко хора в София, веселба с много хора - в Луковит. Двете събития ще са на различни дати, така че си спестяваме пътуването в един ден. От друга страна, ще сме празнували и в двата града. Изборът, разбира се, е предопределен и от още много други обстоятелства - по-хубавата зала и ритуал в София, по-ниските цени в Луковит, само двама от присъстващите на подписването няма да са от София, по-голяма част от гостите на веселбата ще са от Луковит... Претеглих аргументите, пообмислих, споделих и решихме, че това ще е нашият вариант на места за сватбата. Разбира се, ако се сещаш за някоя хитрост, която на мен ми е убягнала, има време да прекроя всичко :)

И все пак изборът е личен, съобразен както с желанията на младоженците, така и с особеностите на връзката - кой откъде е, какви са предимствата и какви са недостатъците на различните места, какви са финансовите възможности на бъдещото семейство и т.н. Варианти и комбинации винаги има. Мечтите лесно могат да се превърнат в реалност, но могат и вечно да си останат мечти.

Ето и някои други нестандартни варианти на места за сватба по истински случаи :)

Сватба в ботаническа градина. Като всяко място, и повечето ботанически градини отдават площ под наем за различни събития. Подобни места са и музеите, които разполагат с големи дворове (например Националния исторически музей в София), резиденция Бояна, и т.н. При сватба в ботаническа градина се заплаща определена такса (около 500 лв.), която е различна за различните градини. Площта се наема и за определено време, което обикновено не е много дълго с оглед на естеството на мястото, но стига за провеждане на изнесения ритуал, снимки и почерпка. Шатрите и озвучаването трябва да се наемат допълнително. В такива случаяи много добра работа вършат фирмите за кетъринг, които разполагат с всичко необходимо.

Снимкит от сватбата на Елена и Младен от Артелие в Ботаническата градина на БАН в София.

Екзотичната сватба също е вариант. Предполагам е възможно човек и сам да си организира нещата, стига да има достатъчно търпение и да е много напорист. Другият вариант е всичко това да свърши някоя сватбена агенция. Все пак те имат опит с подобни събития и са запознати с административните подробности. Като човек, за когото е приятно и предпочита сам да направи и избере повечето от нещата за сватбата, не намирам използването на сватбена агенция при сватба в България за необходимост, но ако става дума за чужбина, е добро решение. Но за доводите за и против сватбените агенции и агенти - в друг пост. Важното е, че сватбата на екзотичен остров не е само за кинозвезди и сценарии за романтични филми. Реална възможност е - като тази сватба на двама бургазлии, случила се на карибския остров Saint Lucia.

Купи и чинийки от ръчна хартия

Винаги има нужда от такива - за сладки, за семена, за бисквити, за карамелени бонбони, за игли и конци, за моливи, билети за кино...

... за цветя, панделки, орехи, портокалови корички, за мъниста...

...за любовни бележки, подправки, шишарки и мъх, за скъсани чорапи...

...за кукички за обици, гумени печати, пакетчета чай, за болтчета и гайки...

...за копчета, звездовиден анасон и пръчици канела, изсушени ароматни листа, сърца от лавандула, за сливи за смет дори...

Мога да приготвя чинийки и купи за всякакво парти и празнично събитие, съобразени с преобладаващия в декорацията цвят и избраните елементи. Вградени в хартията цветя пък ще кореспондират идеално с цветята, избрани за украса на събитието.

Боклуците на един са съкровища за друг

По независещи от мен обстоятелства останах сама в стаята си в работата. Което ми предостави около 4 бюра на хора, прекарали по около 30 години върху тях, за проучване. Не, не че съм ровичкала в личните им вещи! Но знаете как, след като някой напусне работа, в шкафчетата му остават неща, които не са му нужни вкъщи, не могат да влязат в употреба на колегите, но и сърце не му дава да хвърли в кошчето. Такива са съкровищата, които си открих днес.

Пакет с меки бели листове, с размери 12/8. Мога да ги рециклирам и усещам как ше са много податливи на обработка или да ги използвам в този им вид като визитки или друг вид рекламни материали

5 броя гуми-коя от коя по стари. Мога да ги използвам, за да изработя печати. Как - чети по-долу.

Немски телбод с инструкции за употреба, доставен от фабриката на 11 май 1971. Мога да го използвам... като телбод :)

Дискета (с надпис Сделано в Болгарии, производството им е започнало през 1984) - 5 "1/4. Мога да я използвам за оригинална закачалка за обиците ми от хартия.

Шарена кутия, пълна с листчета в различни размери. Харесва ми просто.

А ето и какво се случи с една от гумите за триене, които открих.

Отдавна исках да си направя печат (на блога), който да използвам върху хартиите, картоните за обеците, купите и разните други неща, които правя. Както всеки, който посещава това място, знае, ангелите са ми любими, затова е логично и печатът да е подобен. От вчера блогът гордо се окичи (след голяма борба) с фавикона - ангелски крилца. Проучването ми показва, че се вижда, ако се използват следните браузери - Internet Explorer 8, Google Chrome и Firefox. Ако ползваш различен от тези и пак виждаш малката иконка с две ангелски крилца пред url-то на блога - пиши с какъв си.

Та... за печатите...

Върху листче очертах размера на гумата. В полето надрасках набързо как бих искала да изглежда моят ангел. Повторих няколко пъти, за да се намастилят очертанията.

Обърнах листчето върху гумата и притиснах. Така рисунката се отпечата върху повърхността й. Ако имаш точна ръка, можеш да рисуваш и направо върху гумата.

С тънък резец изрязах около и във фигурката, така че да остане изпъкнало само това, което искам да се отпечатва.

А то изглеждаше така

Факт е, че всички сме част от едно голямо консуматорско общество. Купуваме много повече, отколкото ни е необходимо. Затова преди да посегнем към поредната новост, е добре да се запитаме дали наистина имаме нужда от нея. От другата страна пък са вече използваните вещи - някои от тях изглеждащи като нови, други съвсем захабени и ненужни. Преди да изхвърлим нещо обаче е добре да се замислим дали не би било полезно за някой друг и дали не може да се използва повторно по определен начин.

Новият живот на старите неща често е изпълнен с приключения!

Дневникът на една бъдеща булка

Преди известно време (и за пореден път :) с моята (по-добра) половинка - Калин, взехме решение да сключим граждански брак. Но този път сериозно! Няколко години поред все се засилваме, засилваме, но не скачаме. Проявяваме голям ентусиазъм за това около Нова година, когато увлечени от новото начало, правим равносметка за миналото време и планираме бъдещето. Но тъй като искаме сватбата ни да е лятна, до идването на слънчевото време ентусиазмът ни се изпарява. Така отминаваше поредната година. А година след година, досега изминаха общо 8. Осем невероятни, красиви и емоционални години от живота ми, за които не съм мечтала дори в най-розовите си детски мечти. Имам най-прекрасния мъж на света! Не, не е перфектен, но точно затова е истински. Иначе има опасност в един определен момент да се появят финалните надписи, романтичният филм да свърши, а около мен да останат само празни картонени кутии и по някоя неизядена пуканка на пода. А заради това, че се налага да му напомням някои неща най-малко по два пъти, докато ги направи, че успявам да го заведа на фризьор след много уговорки и че трябва да се намръщя, за да спре да ми се меси в готвенето, знам, че е точно толкова истински и мои, колкото аз искам.
Това лято се ожени моят първи братовчед. В момента той е с около две глави по-висок от мен и поне три пъти по-тежък, но всъщност е израстнал пред очите ми и с него имаме много силна връзка. Същият този голям братовчед всъщност е по-малък от мен с 9 години. Но не това, че по-малкият е вече семеен, ме накара да помисля по-сериозно по въпроса. Напротив - нещо далеч по-приятно. Сватбата беше красива, умиляваща, весела, естествена. Реално погледнато това беше една голяма доза положителни емоции, която младото семейство пое в този ден. Към размислите ми За и против гражданския брак добавих силното си желание и аз да получа своята доза от тези специалнии емоции. Последваха разговори на тема "Хайде да го направим, но този път наистина!". Имах няколко трескави дни, в които съзнанието ми отказваше да приеме, че сватбата, за която се подготвях около месец и помагах с идеи, съвети, открития на артикули на атрактивни цени, декорация, сладкиши, организация, надуване на балони и дори подаване на мокри кърпички в подходящия момент, приключи за един ден. Затова бързо пренасочих енергията си в друга посока - моята сватба. И в рамките само на една седмица успях да планирам и избера всичко - от ритуалната зала и мястото за веселба до декорацията върху кибритчетата, с които да бъдат запалени свещите на масите на гостите.
Накратко, това, което искам да ви кажа, е:
Ще се омъжвам!

Събитието ще се състои през лятото на 2011 година, съответно през юни - подписване и през август - веселбата. Просто държим на някои дати, които имат особено значение в нашата връзка.
По този повод реших да направя една нова страничка в блога - Сватбен дневник - виж горе вляво, под хедъра. Това ще бъде мястото, на което ще събирам всички идеи, проекти, възникнали проблеми и техните решения, свързани със сватбата. Не за да се хваля или да изисквам лично внимание. Тук ще споделям информация за това как да съобщим на родителите за предстоящото събитие, как сватбената рокля може да бъде ефектна, без да е супер скъпа, как сами да си изработим покани, кошнички, табелки за маси, еко аксесоари и изобщо как сватбата да бъде уникална и различна. За всички, на които също предстои това събитие, които се интересуват за себе си, за приятели или познати, и изобщо за хората, на които ще им бъде интересно да следят как се случва една сватба.
И вместо горчиво, обещавам да е супер приятно, забавно и полезно!

Не танту за кукуригу, а чистосърдечно

Така определих отношенията си с Йоана от http://www.kulinarno-joana.com/, в момента, в който тя ми връчи два пакета със сладки изкушения по средата на сладкишница "Слънце и Луна".

Каква е историята всъщност?

Преди известно време Йоана обяви една игра в блога си, като предизвика читателите си да измислят име за новия й кулинарен подвиг. Наградата за човека, дал название, което най-много й допадне, е кутия с нечовешко сладки курабийки, приготвени, разбира се, от самата нея. В имейл с тема "Питанка" Йоана ме попита мога ли да приготвя за нея листчета ръчна хартия с размери 10/6 cm, върху които да напише какво съдържат курабийките. След няколко прелетели помежду ни писма уточнихме хартията да бъде във варианти с овесени ядки, канела и с цветя. Когато правиш нещо за готин човек обаче, а и това нещо така или иначе ти доставя невероятно удоволствие, всякакви ограничения падат. Яхваш въображението си и не спазваш никакви пътни знаци. Така листчетата станаха много на брой с много и различни цветове и съставки - бели, кафяви, оранжеви, с ванилия, канела, овесени ядки, детелини, срамежлива мимоза, слама, повет, дървесна кора, хризантеми, тичинки, градински лалета и какво ли още не. Всички варианти можете да видите тук.

Една тънка панделка в тъмно кафяв цвят се върза чудесно с ванилено-канелените листчета.Заслужава си да подаряваш неща само за да видиш усмивката на човека срещу теб. А получиш ли и страхотни курабийки в добавка, ехеее... изведнъж ти просветва (въпреки тежкия махмурлук) и денят е прекрасен!

Ако и ти искаш да имаш свои листчета - за етикети, визитки, картички или просто място за писане - изпрати ми имейл. Заедно ще направим много красиви и оригинални неща!

Тефтерчета от ръчна хартия

Замислих се преди време, че би било добре, ако от ръчната хартията правя нещо с приложение в ежедневието. Листчетата са красиви, но са само демонстративни за това каква хартия мога да направя. Едно от нещата, които не само са от хартия, но и са винаги са интересни и красиви, са тефтерчетата.
Аз самата съм от хората, които имат слабост да си купуват всякакви формати, а после дълго да се страхуват да пишат върху чистата бяла страница. Някои купувам просто защото са красиви, други - като спомен от пътешествие, имам много подарени, а има и такива, изписани и изрисувани от кора до кора. Винаги имам тефтерче и химикалка в чантата си за внезапно хрумнали идеи.

За страниците използвах комбинация от различни хартии - жълта, зелена, бяла, с лук, с рози, с дребни градински цветя и хризантеми, с канела.

Щипката може да служи като книгоразделител или протсо да прихваща отгоре всяка страница, върху която се пише в момента.

Малки допълнителни декорации от щипки, цветя, сушени листа, дантела и обемни огледални стикери.

Както и любимите ми печати в оранжево и сребристо - любовен чадър и коминочистач.

Страниците са захванати с метални халки, така че съвсем лесно могат да се разгръщат.

Другото тефтерче е на принципа от голямо към малко, т.е. външата страница е най-голяма и към средата размерът постепенно намалява.

Цветовете са по-пастелни и земни.

Вместо с халкички за захващане на страничките използвах сребриста тънка тел и мъниста.

Прилича на гъсеничка.

Ако искаш да имаш свое собствено тефтерче - избери си комбинация от ръчна хартия, брой страници и декорации и ми пиши.

Картички от ръчно правена хартия

Ей такива ми ти неща (и още толкова неснимани и непоказани) се случват, когато човек си направи най-различни ръчно изляти листчета рециклирана хартия и се въоръжа с ножица, перфоратор и мъниста.

А ти би ли искал да получиш картичка от ръчна хартия? А би ли подарил?

с листчета от рози и кадънки

с лук

с листенца от дребни полски цветя

с тютюнче

с листенца на кадънка

с тичинки