Воден булевард на изкуствата и занаятите

Мостът на НДК
Няма как да подмине шарената компания :)
Още снимки - тук

Обеци от хартия

Едно от стотиците неща, които могат да се направят с рециклираната хартия. Възможни са всякакви форми, защото хартията се моделира още докато е влажна, което доста улеснява нещата. С малко сребриста тел и мъниста хартиените парченца се превръщат в интересни и нестандартни аксесоари.

Случайно открих цвете, което накиснато с накъсаните хартиени парченца, оцвети цялата пулпа в приятен розов цвят. Така всичко стана 100 % натурално - без бои, латекс и каквито и да било синтетични оцветители.

Носих ги, когато навън подухваше. Понеже не са лакирани (нали ви казах - 100 % натурални :), обеците улавят и най-лекия повей и шумолят в ушите. Другите два модела са с по един завършващ слой акрилен гел. Това ги заздравява и запечатва още по-стабилно вградените мини маргаритки.

Handmade crew

В слънчевия и леко ветровит 22 септември бяхме там - в градинката до Народното събрание. Малка цветна тълпа, "въоръжена" с мъниста, орехови черпуки, корди, куки за плетене, мини бормашини, игли...

Представянето на различни ръчно правени неща и демонстрации за направата им беше в рамките на екосъбитието "Велоеволюция".

Рядко се случва в София да преобладават участъците, забранени за автомобили. Стори ми се дори, че въпреки хубавото време, тази забрана беше накарала много хора вместо да използват краката си, да си останат вкъщи. Жалко! Девойката с чудните обеци с орехови черпуки и разни други красоти. През целия ден си говорихме, а така и не разбрах името й :)

И моя милост - нахилена до ушите и с пола "напудрена" от хартиени изрезки.

Плъсти

И тълпата с плетени ръкавички, шалове, бижута и други мекости. Една плетена зелена четирилистна детелинка получих като подарък - за късмет. Закичих си полата с нея и днес :)

И още - кукли от конци, бижута и вкусните курабийки на Лидия...
Ето и блога на тълпата ръкоделници - http://handmadecrew.blogspot.com/

Следващи интересни събития с много hand made са - Hand made day 10 в Пловдив на 9 октомври и "Воден булевард на изкуствата и занаятите" на моста до НДК от 25.09 до 9.10.

Етикети и капачки от ръчна хартия

Късаш... разбиваш... добавяш подправките, разточваш...
Какво да е освен някоя кулинарна рецепта? И до известна степен е точно така. Но този път сготвих не друго, а... хартия. И то с акцентно кухненско приложение - етикети и капачки за бурканите с подправки.
В кухненския ми шкаф има всякакви кутии и стъкалца, пазещи вкуса и аромата на билки, треви, семена, сушени кори и т.н. Често се случва да отворя няколко подред, докато намеря търсената подправка. Бурканчетата си приличат, някои от изсушените подправки също. Затова реших, че трябва външен маркер, по който човек бързо да се ориентира. И ако очите му се колебаят, то да му помогне и носът.
Затова през този уикенд "сготвих" хартия с подправки за етикети и капачки. Първата хартия е с лют червен пипер. Той оцветява кашата добре до приятен розов цвят, а самият пипер остава под формата на червени точици по повърхността. Пикантният аромат е бонус за възприятията.

Капачката е от плътна хартия с вградена суха люта чушка.

Краищата на етикета нарочно оставих неравномерни за по-голяма автентичност.

Вторият вид хартия е с чубрица. И тук уханието на подправката се усеща и няма как съдържанието на буркана да бъде сбъркано дори при затворена капачка.

Върху етикета, разбира се, може и с думи да се изпише какво е съдържанието на бурканчето. Ако пък се приготви за подарък, може да се напише някакво пожелание.

Капачката е плътна, обгръща не само горната част, но и страничните ръбчета. Зеленото на чубрицата контрастира много добре с бялата хартия.

Хартията с подправки е ароматна и цветна. Етикетите са тънки и гладки, за да може лесно да се залепят около стъклото. Ако се поставят още влажни, дори няма нужда да се използва лепило. Капачките са по-плътни и твърди (както приляга на всяка уважаваща себе си капачка :). Изсуших ги на слънце, без да ги пресовам, затова имат естествено грапава повърхност.

Зелените подправки като цяло обогатяват структурата на хартията, шафранът, куркумата, пиперът дават наситеност на цвят, карамфилът, кафето и джинджифилът внасят силен и приятен аромат.

Скоро - етикети и капачки за бурканчетата с канела и ванилия. Сигурната съм, че и там букетът от аромати и цветове ще е повече от вълшебен.

Цветя от есенни листа и вкусни карамелизирани орехи

Едно от приятните забавления, които предлага есента, е ходенето по цветните алеи и ритането на купчинките с листа (искрено се надявам, че никоя от метачките в парка не чете това). Ако пък има по-голяма купчина, и ти не си по-висок от метър и двайсет, можеш преспокойно да се бухнеш в меките листа. Всъщност в момента есента все още не е запламтяла с цялата си страст. Разхождайки се вчера, установих, че преобладаващите листа са жълтите и светлокафявите. Липсват оранжевите и червените нюанси. Предполагам есенният художник тепърва забърква охрата и керемиденото в палитрата си. Накапалите листа са красиви - различни по форми, различни по цвят. Събирам цял наръч, но когато ги занасям в апартамента, вече изглеждат по съвсем друг начин. Ако просто ги сложа във ваза, ми стоят някак не на място - късче природа, рошаво, диво, но по средата на подредена стая. Затова им беше нужна доза облагородяване. Есенните листа лесно могат да се превърнат в различни по вид цветя. Самата им форма и цвят подсказват кое е най-подходящото. Листата на гинко билобата са ветрилообразни, което позволява да се използва по-широката дъга в единия им край, за да се направи разцъфнал, кичест цвят. Първото листо се нагъва на тръбичка - това е сърцевината на цвета, а около него, концентрично и чрез застъпване, се редят останалите.Листата на върбата пък са продълговати. От тях може да се направи цвете с по-удължена форма. Принципът е същият. Заради дължината, тук няма нужда от много наплъстявания, така че 3 листчета, освен това за плодника, са напълно достатъчни.

Розите от есенни листа са много красиви, а едновременно с това много лесни за направа. Ето тук има урок със снимки. Използват се големи кленови листа За да се задържи формата на цветето, дръжките се стягат с конец или ластик. Към всяка китка се прикрепват и няколко листа за обем. Важно е да не са съвсем изсъхнали и изгорели от слънцето. Свежите листа са гъвкави и могат лесно да променят формата си. Изсъхналите пък са чупливи, лесно се ронят и не могат да се огънат, както е нужно.С тези есенни багри в дома си ще внесем и част от очарованието на есента. Но щом променяме гледката пред очите, какво да променим за небцето?

Една торбичка със стари орехи отдавна си лежеше самотно на горния рафт в един от кухненските ми шкафове. Самотно - защото орехите бяха цели. Ако някой ги беше счупил и почистил за мен, отдавна щяха да бъдат използвани в приготвянето на бисквитено руло, песто с босилек или печени сливи. Но понеже този някой така и не се появяваше, реших, че е крайно време да се въоръжа с малкото си чукче и да им разкажа играта на всички костеливи орехи.

Почистените ядки могат да се приготвят както в солен, така и в сладък вариант. Първо леко се измиват, а след като вече са влажни, се посоляват. Така солта залепва равномерно по тях. Запичат се за около 7 минутки на 180 градуса във фурната. Чудесна и полезна добавка към вечерния филм.

Но закъде без нещо сладичко? Останалата част от орехите разстлах върху хартия за печене и залях с карамел. Образува се апетитна, златисто-кафява питка. Съвсем в тон с есента навън! Оставих карамелизираните орехи да изстинат добре, а след това ги нарязах на квадратчета.

Наслаждавайте се на есента!

Една педя поличка

Сигурно вече не остана някой, който да не е разбрал, че това лято прекарах известно време в любимия си град - родния Луковит. Имаше приказни сватби, локумени баници, кратунки, крокмач, спомени от детството и за съжаление една тъжна история с крава... И наистина се надявам, че не е останал някой, който да не е разбрал, че обичам всичко там - въздуха, хората, вкусовете, отношенията, сутрините, вечерите, кафето, таратора и под лозата на двора.
Не че имах план за какво да пиша или какво да снимам - напротив. Всичко се случваше спонатнно и всъщност това му е най-хубавото. И така докато си търсех из чекмеджетата чарашаф, върху който да полежа на слънце, попаднах на плетените си полички от най-ранните ми години. Размер ли? Една педя :)

Тази с калинките ми беше любима. Не съм ги питала накъде ще литнат и къде ще ме отведат, но с времето си стана ясно. Отведоха ме при Калин (така се казва половинката ми).

Плетените и шитите дрехи по това време бяха доста често срещани, като се има предвид бедният асортимен по магазините. А времето беше онова, в което аз бях малък, бузест, русокос бубушон, горд със своето плетено костюмче с перелинка и поличка.

А за зимата - шапка. Червена... без вълци :)

С това приключвам home постовете. От следващия път - есенни ангели, печати от какво ли не, хартии с нови цветя и приложения и разни други handmade изненадки.

Виж хубавите страни на есента

В картина

В звук

Във вкус - Домашна лютеница, Как да си направим сушени домати
В аромат - С аромат на печени чушки

Сладка баница от майчините ръце

Приготвеното от майчините ръце винаги е било най-вкусно. Независимо дали е набързо спретната салата за добре дошъл от слънчев домат биволско сърце, откъснат току-що от градината, печени чушки, лук, нарязан на прозрачни лунички, много магданоз и маслено сиренце, поръсено като снежец. Или пък дъхав и мекичък кекс, внимателно разбиван, старателно печен и красиво обрисуван с какови ивички.
В случая вкусотията е сиропирана баница с локум. Последният пък, когато си бях вкъщи, майка ми извъртя цели 5 такива :) За да не останете с грешни впечатления, че докато тя е месила и точила, аз само съм щракала с фотоапарата около нея, ще отбележа, че не само помагах за някои процедури, но и вдъхновена от придобития опит, направих своята първа сладка баница, когатос е прибрах в моя дом.

Нужните продукти за тестото са:
3 яйца, кубче жива мая, 1/2 ч.ч. прясно мляко, 2 ч.ч. брашно (+ допълнително за измесване), [ ч.л. сол, 1 ч. л. захар, купичка разтопена свинска мас
за сиропа:
1,5 л вода
500 гр захар
1 ванилия
В тефтера на майка ми мерната единица за сиропа е бурканче от кисело мляко. Спомняте ли си ги - от онези стъклените, с бяла найлонова капачка или такава от алуминиево фолио. Ето малко бурканчета за опресняване на паметта.
за пълнежа:
кутия локум
Брашното се прави на кладенче, в което се чукват яйцата. Млякото леко се затопля и маята се разтваря в него. Изсипва се в кладенчето и месенето започва. Готовото меко тесто се разделя на 9 топки. Всяка топка се разточва на тънка оба (кора), като се посипва с брашно, за да не залепва по точилката.

Всяка оба се намазва с разтопената мас. Има доста хора, които не харесват свинската мас, заради по-особения й аромат. За баници обаче тя е доста добър избор. Прави тестото много меко и пухкаво, а след като се изпече, е леко ронливо и много приятно. Сигурна съм, че крайният резултат не би бил същият, ако се замени с масло или олио. Ние ползваме домашна свинска мас, но в магазинната мрежа се предлагат няколко марки в няколко различни разфасовки.

Върху намазаната оба се полага другата, която се третира по същия начин.

Всичките девет разточени на тънко и намаслени оби отново се разточват. И отново се използва доста брашънце, защото от маста тестото става лепкаво. Точи се неравномерно, т.е. целта не е да стане правилен кръг, а по-скоро доста издължена елипса...

..която се разрязва на две с остър нож.

Върху всяка половинка се нареждат накъсани на парченца локумчета.

Завива се на охлюв. Краищата се залепват, като се поливат с остатъка от разтопената мас. Усуква се спираловидно. Всичкото това разделяне, точенене и усукване е с цел тестото да стане на повече пластове, а следователно и по-вкусно.

Получените "корабни въжета" се режат на парчета през около 4-5 см. Тези розички се нареждат в тава и се оставят да втасат за около половин час, завити с кърпа. Когато бухнат достатъчно, изпълват цялата тава и са готови за печене. Слагат се в предварително загрята фурна на 180 градуса. Вкъщи пекох с вентилатор на средна скара.

И та-дам!!! Златистата баница!

След като изстине добре се залива със захарния сироп. Тъй като от сиропирането парчетата също увеличават обема си, може преди това да се извадят няколко от тях. Така ще има достатъчно пространство, а и колкото повече място има, толкова по-големи стават локумените розички. След като баницата поеме добре от сиропа, може да се наръси в пудра захар.
Хапвайте бързо, че не се задържа дълго :)

Довиждане, лято! Здравей, циганко!

снимка: grijs

Колкото и да не искам, колкото и да тропам с крак по пода и да се цупя в ъгъла зад вратата, факт е, че лятото бавно си отива.
Влачи още опашка. Замита жълтите брезови листа уж да не се виждат, но... Сигналният им цвят сякаш казва на есента да /на/минава.
Обаче има един сезон, който обичам повече дори от палачинки с кленов сироп и вечерни разходки из малките квартални улички. Циганското лято - лъжовно (уж топло е, но не съвсем), крадливо (все си открадваш минутки, за да поседиш на пейката в парка със затворени очи и лице поднесено за слънчева милувка), уж е тук, а вече го няма...
Усмихваш му се, а то се кикоти и те замеря с кестени.
Безгрижно е.
Не му пука, че тича със скъсани чорапи.