Как да си направим рози от сатен

Както и друг път съм казвала, тайната на добрата визия често се крие в детайлите. В онези малки акценти, които придават завършеност на картината и цялост на композицията. Няма значение за каква област става дума. В кулинарията можеш лесно да преобразиш един обикновен мъфин с пъстри калинки от захарен фондан; винтидж тоалетът пък си плаче за брошка с женски силует и тънка медна верижка; забележително е, ако дръжките на лъжиците са в същия цвят като стените в кухнята...
Малките неща (камъни) могат не само да преобърнат колата, а да направят далеч по-добри неща.
За романтичния тоалет, който си бях избрала, по повод приказната сватба имах нужда от допълнителни флорални елементи. Да, щеше да бъде много лесно просто да се разходя по магазините и сигурно щях да имам добри попадения. Но е прекалено лесно, липсва предизвикателство, тръпка, и най-вече... ръчен труд. Затова реших сама да си направя някое бижу, а вместо да купувам нова чанта - да освежа старата.
Как? С рози от сатен. Щяха чудесно да кореспондират с огромните рози на роклята ми.
Отдавна си бях наумила да подкъся сатенената си нощница. Така де-щом ще е секси, трябва да е къса! Хванах ножицата и с няколко отривисти храс-храс движения вече държах в ръката си дълго парче розов сатен, широко около 12 см. Реших да направя два различни модела рози. За единия са нужни концентрични кръгове от сатена, за другия - парченца в разнообразна форма.

Нарязаните парченца придобиват причудливи форми, когато леко се обгорят по краищата на пламъка на запалена свещ. Материята се свива и нагъва, а ръбчетата леко покафеняват. Бъдете внимателни с огъня, защото платът понякога лесно пламва. Разстопената кафеникава материя пък има лошото свойство да залепва по кожата (като консистенция и неприятност се доближава до разстопената пластмаса). Всяко едно изрязано парченце, което представлява лист от розовия цвят, се обгаря леко на пламъка от всички страни.

Концентричните кръгове се поставят един в друг. Зашиват се с конец в средата, така че да са прикрепени заедно. В средата могат да се добавят и дребни мъниста за тичинки, но аз реших да ги избегна. Ето така изглежда първият модел. Размерите са по желание - този специално е колкото човешка длан.

Приших розата в единия край на чантата си и така и тя получи своята празнична премяна.

Другите листенца пришивах едно към друго с конец. Така се получи кичест цвят. На гърба на розата залепих със силикон метална фиба.

Ето го и бижуто ми за косата.

Сатенените рози могат лесно да се превърнат в брошки за ревера, колиета, гривни, колани, пръстени, декорация за рокли, поли, блузи... Може да се изработи и голям букет, който със сигурност няма да увехне; да се използват за романтична украса на легло, да разцъфтят навсякъде, където е нужно малко повече настроение и красота.

Сватбени акценти

Подготовката за една сватба не е шега работа. Но за сметка на това (поне за мен) е толкова сладка, че с радост бих отворила собствена сватбена агенция, стига да имах повече приятели около себе си, желаещи да минат под венчило, за да понатрупам опит. Но такива напоследък като че ли не се срещат често. Дори аз самата все още отлагам това събитие. Нямам твърди доводи нито за, нито против и явно поради тази причина нещата си стоят някак по средата.

Но когато пък се появи близък човек - в случая обичан първи братовчед, който има силното желание да се ожени, сякаш ми поникват криле. Идеите в главата ми се роят една подир друга и се налага сама да си слагам спрачки, за да не досаждам все пак на бъдещото семейство.

Голяма част от акцентите за една сватба могат да бъдат изработени ръчно и така да се спести доста. Нужно е само малко повече фантазия и търпение. Но пък изработените нещица ще са с уникална визия и гостите със сигурност ще бъдат възхитени. Нещата, които почти всеки може да си направи сам, са покани, подаръчета за гости, кошнички за хвърляне, букети, декорация за бутилки и маси. Имах огромното желание да направя покани от ръчна хартия за сватбата, но младежите решиха да пазаруват "на килограм" - просто влязоха в един сватбен център и излязоха, натоварени с почти всичко необходимо. По моя препоръка обаче избраха текста на поканата - закачливо очарователен, точно като тях двамата:

"Ето, че дошло е време Мишо булка да си вземе.

Нежно пиле я нарича, страшно много я обича.
И защото се обичат, те във вярност ще се вричат!
Ден прекрасен са избрал, през август, не разбра ли?!"

Сърбяха ме пръстите да правя малки тюлени кошнички и да връзвам кесийки с ароматни треви и пръчки канела за гостите. За някои това е досадна работа, но за мен е чудно удоволствие. Не успях да си изрека желанието на глас дори и тези дреболии вече бяха купени. Нищо, следващият път.
Сърбящите ръце също не са шега работа. Всеки творец трябва да намери свой си начин как да ги почеше. Моя открих в омесването и изпичането на повече от 100 бисквити с форма на сърце, в изписването имената на младоженците със златен маркер на 55 гипсови подкови, в залепянето на розови и бели сърчица на повече от 30 бутилки домашна 30-годишна ракия, в надуването и връзването с панделка на около 30 перлено бели балона, в приготвянето на 4 сладки баници (за които скоро ще пиша), в декорирането с креп хартия на 1 кутия за подаръци, в направата на един букет с рози (подобен на този, но с повече елементи и цветя) и в украсяването с градински лалета на 1 входна врата. И продължаваха да ме сърбят...

За деня на подписването (ден преди тежката сватба) подготвих две специални сладки за младото семейство. Идеята и рецептата взех от сайта на Дани - http://cooks-and-bakes.blogspot.com/ Опаковах в прозрачни пликчета, завързах златна тънка панделка и върху златист картон с перлен блясък написах "С пожелание за сладък семеен живот". Всеки знае, че когато човек е притеснен, апетитът му е равен почти на нула. Екзалтирани от големия момент, двамата сладури не били хапвали почти нищо сутринта. А когато вече положили подписите си пред вещото лице и малко или много се успокоили, апетитът им се озъбил. И ето ги моите вкусни и красиви сладки насреща. За останалите гости имаше момичешки (розови) и момчешки (светлосини) сърдечни бисквити с домашен фондан (по Йоански). Безброй сърчица, изрязани с формичка от бисквитено тесто+още толкова, изрязани от фондан, за да се напълнят два големи подноса. Експериментирах с няколко, на които поставих малки цветенца в едното крайче и намазах с мед за блясък.Но какъв празник ще е, ако няма нещо, изработено от рециклирана хартия?:) Такива бяха пликовете за парички. Нали предварително направената кутия за подаръци в пликчета трябва да се запълни с нещо. Разбира се, по-лесно е да отида до книжарницата и да купя готови пликове, но така не само рискувам да подам същия модел като някой друг гост, а и никак да не бъда оригинална. А второто трудно бих понесла. Затова избрах листенца и цветя в нежни цветове и... оставих фантазията и романтичното ми настроение да свършат останалото.

От лист с формат А4 се получава плик точно с размерите на банкнотите. Изпробвах предварително, да не се изложа накрая. За акцент поставих една набрана в средата дантела, а на гърба, вместо закопчалка, хартиено сърце с вградени жълтурчета и глухарчета.
На другия плик добавих листенца от любимите ми лилави кадънки. Винаги се получава много нежно изглеждаща хартия с тях. Нарочно оставих краищата неравни, за да е по-автентично. Не й отива някак на една ръчна рециклирана хартия да е прецизно равна по ръбовете.Сърцето тук декорирах със стръкче бял равнец, а на гърба поставих двойно залепяща се лепенка, украсена с дантелено бяло цвете.
Сватбата мина и замина. Изпълнена с емоции, запомняща се, прелестна... Целуваха се младоженците и беше романтично, целуваха се родителите им и беше трогателно. Аз водих хора, танцувах и рок, играх с торта пред кумата, пих от 30-годишната ракия, просълзявах се, смях се, плясках като малко дете, гледайки фойерверките, изтървах фалшивия букт, но хвана истинския, мечтах...

Ангелът /за/ Меми

По план трябва днес да е "долетял", затова и пускам този пост. Исках да е изненада до последния момент. Мама Меми беше една от гласувалите за мен в конкурса на viewsofia "Моите летни находки". След кратко пресмятане на дата, месец и година нейният коментар определи закъде ще лети ангелът хранител.
Ангелът /за/ Меми направих от ръчна хартия с глухарчета. Защо точно глухарчета? Ако посетиш блога й - http://mamamemi.com/, ще разбереш. Освен кратките й майчини проблясъци (които не са никак кратки, но за сметка на това какви проблясъци!), тя постоянно следи темата за липсващите лекарства за болни деца, младежи и възрастни и последствията от това. Всъщност за активността й следене не е най-точната дума. Но глухарчетата за хартията са. Именно защото Меми НЕ Е ГЛУХА за социалните проблеми. Докато правех глинената глава, в един момент ми заприлича на Нефертити.

Нагърбен с толкова важни проблеми за решаване, няма как този ангел да е много усмихнат и ведър. По-скоро е съсредоточен и дори леко навъсен. Никак не му е лесно да се бори с бюрокрацията.

Носи дълъг списък със задачи. Изписах темите от блога на Меми в него. Леко състарих листа на пламъка от свещта.

Но за да отделяш от времето и съзнанието си за подобни неща, няма как да не си със златно сърце - в буквалния, но повече в пеносния смисъл.

Две малки цветни закачки добавих в пратката за Мемините "бели". Дано им харесат.

Надявам се с ангелска помощ и с повече човешко самоосъзнаване да се радваме на повече детски усмивки и на по-малко кисели физиономии зад гишетата и овчедушни чиновници.

Крокмач - вкус от детството ми

Още от миналото лято много исках, когато имам по-дълъг престой в Луковит, да се науча как се правят някои традиционни местни ястия. Периодично си спомнях за различни храни от детството ми, както и други любими мои и до този момент. Едно от тях е крокмачът. Може би поради факта, че някои големи производители на салати предлагат в асортимента си и катък, много хора са запознати повече с този вид. Между тях обаче има разлика - и в приготвянето, и в съдържанието. В някои краища на България в катъка добавят и натрошено сирене. Крокмачът от моето детство обаче се прави така:

Нужно е овче мляко, като най-хубавото е това, което се дои през август. Тогава то е най-гъсто. Към 1 литър мляко се добавят 1 супена лъжица сол и 2/3 аспирина. Пресният крокмач по-течен и рядък. С времето той узрява и става доста по-плътен. Обикновено се затваря в буркани или в делви за зимата.
Млякото се вари около 2 часа на водна баня. За това време освен че кипва, се и сгъстява. Вкъщи обикновено варим около 20 литра, за които е необходима голяма тенджера, както и още по-голяма, която се напълва с вода. Времето никак не е малко, така че ако намерите леля ентусиаст, която да се занимава с тази дейност, както и да използва жарта накрая, за да изпече чушки - ще е най-добре.




Свареното мляко се охлажда и към него се добавя солта. Оставя се в хладно помещение да узрее. Там престоява около седмица. Ако не разполагате с маза или друго проветриво и сенчесто място, може да стои и по-малко от седмица. Но с топлото определено трява да се внимава. Възможно е млякото да се пресече или да презрее. Всеки ден се разбърква по 2-3 пъти с дъла лъжица, за да не хваща каймак. Сместа трябва да е хомогонна и гладка. Когато започне да се сгъстява, се добавят аспирините. Те подсилват процеса на узряване.
Готовият крокмач се налива с черпак в буркани и се затваря. Когато след време се отвори и се изсипе в чиния, за кратко запазва формата на буркана. В детството ми баба го разрязваше на кръст и всеки си топеше в неговата четвъртинка.

Пресният крокмач както и прясното сирене са едни от любмите ми ястия през лятото. Чудно хапване с резенчета домат от градината или с нарязани парчета печена чушка, объркана в сместта.

На въпроса ми защо прясното сирене и пресният крокмач са по-вкусни от узрелите, леля ми отговори също с въпрос:

- А защо младите хора са по-красиви и всички повече ги харесват?

Дизайнерски хрумки: Из живота на обикновените неща

Така е нарича третата изложба, организирана от сайта eva.ru за фотолюбителите, които се срещат на страниците на неговите форуми. Провежда се от 31 юли до 29 октомври в Москва, ТЦ "Метрополис", така че имате достатъчно време, ако ви се ходи до братска Русия.

Изложбата представя визията на фотографите за обикновените предмети, които не са просто вещи - безлики и безжизнени, а имат свой живот, носят своя история. Просто трябва да имаш очи да видиш всичко това. А фотографите я виждат дори през призмата на обектива.

Ирина Ефремова "Цъфтене и увяхване"

Даря Ногина "Мохито"Анастасия Ариго "Метаморфоза"

Кутия за подаръци в пликчета

Една сватба няма как да не мине без трескава подготовка. Дори и най, скромната, дори и най-малката изисква своите избори и комбинации. А когато сватбата е голяма, има хиляди подробности и детайли, на които трябва да се обърне внимание. Един особен вид дреболии пък имат способността да изскачат в последния момент и да вгорчават живота на празнуващите.
Един елемент, който може би остава малко неразработен, са така наречените от мен кутии за подаръци в пликчета. Напоследък все повече намаляват сервизите, вазите и тостерите, които се подаряват на сватби, за сметка на компактните пликчета, приютяващи определена сума. Аз лично подкрепям този вариант с две ръце - рационален, неангажиращ и... физически лек :) Но докато всички се суетят около роклята, костюма, поканите, халките, цветовете в ресторанта, украсата на масата, балоните, фойерверките и подаръчетата за гости, рядко някой се сеща в какво ще бъдат прибрани поздравителните картички и подаръците в пликчета, когато младото семейство ритуално обиколи масите и каже "Добре дошли!" на гостите си. Случвало се е в последния момент някоя леля да извади от дамската си чанта нагънато найлоново пликче и услужливо да го подаде. "Кой ти гледа!" - ще си кажат мнозина. И може би ще са прави. И все пак. Как бихте оценили екзотична тарта със смокини и бадеми, украсена с ядливо цвете, което обаче е не само повяхнало, но и има възкисел вкус? Тайната на доброто представяне често се крие в най-дребните елементи.
На капака на кутията изрязах отвор с форма на сърце. Облепих всичките й страни с няколко пласта мек, бял уплътнител. Естествено централната фигура беше сватбеният ангел, който направих преди време. Останалото е игра със символика и цветове.

Розова сатенена панделка, който се връзва с калъфите на столовете в ресторанта.

Роза от лента за цветя - за да е осеян общият им път оттук нататък само с цветя и рози (този израз винаги ме е учудвал - розите не са ли цветя?)

Поръсих тук-таме със златисти частички, а в горния ъгъл оформих кръг, който да символизира единността им.

Често чувам коментари колко смешно било да си извадиш пачката и да започнеш да отброяваш определена сума пред младото семейство. Или как подадените пликчета били един вид заплащане за това, че си част от тържеството.

Поставянето на определена сума в красиво декориран плик оформя един много стилен и полезен подарък за сватба. Към банкнотите задължително трябва да се прибави картичка с пожелания и надпис от кого е всичко това. Така проличава и личното отношение, и искреността в чувствата. Да сложиш само пари в един най-обикновен плик, без картичка и без да е написано от кого е, е незавършено действие. Не само не казва нищо, но и не съдържа дори частичка от очарованието на измислянето, правенето и подаряването на подарък.

Освен в плик, има и други оригинални начини, по които могат да бъдат поднесени "финансовите" подаръци. Ето няколко предложения:

- в малка кутийка, тип сандъче като пиратско съкровище

- в балон с хелий

- като букет, в който банкнотите са сгънати като цветя, жерави и свитъци

- за хората с чувство за хумор - стекче с пликове, пълно с дребни банкноти (по 2 лв. например), цялостно опаковани като подарък.