Блокът, в който живеем, е строен от строителни войски. Наскоро правихме основен ремонт и под изстърганите мазилки и махнати бетонни блокчета лъснаха цветущи надписи, даващи много информация за житието и битието на строителите. Имаше резултати от игра на карти с червена боя, нецензурни изрази за Коце от Трета бригада и някакви призоваващи лозунги. Това, разбира се, беше напълно и безвъзвратно изчегъртано и скрито, а стените гладко шпакловани и боядисани. Остана ми само изненадата от "археологическите" открития и някоя и друга снимка за спомен. Другото, което обаче не можем да скрием, но е доста характерно за архитектурната мисъл, с която е строен целия ни блок, са тръбите за парно, опасващи всички стаи и въртящи се във всички посоки. Имаме си една хоризонтална, минаваща през хола и коридора, хоризонтални и вертикални в кухнята, детската, спалнята и банята. Един "авангарден разкош", с които просто няма как да се справим. Скоро обаче открих, че тръбите от парното са чудесен вариант за закачалки за бижута, както и за сушене на билки и подправки.
Сигурна съм, че има и други интересни приложения, за които просто не съм се сетила. По-важното е, че дефектът винаги може да бъде превърнат в ефект, просто трябва да погледнеш отстрани, да помислиш малко по-нестандартно и да си му дойде времето.
Така... кОнкурсът на viewsofia "Моите летни находки" приключи и както вече са разбрали четящите сайта и приятелите ми във фейсбук аз съм трета. Три наистина е щастливо число – трима са мускетарите, трима са и глупаците, има още – Света Троица, три в едно, „Тримата от запаса”, три измерения... по-добре е да имаш трима най-добри приятели вместо един, три пъти да ходиш лятото на море, вместо изобщо да не излизаш в отпуск, три деца, вместо само планове за пълен дом.
По повод кОнкурса отключих непознати дори и за мен самата способности на ПР, призовавайки по различни начини хората да гласуват за мен. „Ако ме харесваш - гласувай за мен в конкурса Моите летни находки на viewsofia; снимка 83, име в списъка Росица; с гласа си може да ме пратиш на екскурзия в чужбина. Ако не ме харесваш - пак гласувай; може да отида в чужбина и да не се върна :)”
Последвано от...
„Днес по какъв повод цъка - идеята да се увеличи пенсионната възраст или мисълта, че отпуската е още далече? С цъкане не става! Единственото, от което ще има полза, е да цъкаш срещу името Росица в конкурса Моите летни находки на viewsofia; снимка 83, и да гласуваш за мен :)”
Включих и така познатата в блоговете giveaway практика, в случая - гласувай, остави коментар под поста и ще получиш ангел хранител, специално изработен за теб. Хубаво е да опознаваш себе си!
Разбрах, че имам добри приятели из България и по света, които дори не трябва да съм виждала, за да мога да нарека така. Рали, ще ми простиш, че копирам писанията ти от „лицевата книга”, но наистина си силна в думите. „Благодаря на всички, които приеха, че моите приятели са и техни! :) Останалите - не се колебайте, а гласувайте за уникалната Роси (само Роси в списъка за гласуване)! Авторът на снимка 83 заслужава много повече от самолетен билет! Можете да гласувате повече от веднъж, а ако Роси спечели аз ще съм по-усмихната. :)Гласувайте за моята усмивка! ;)
Ралица и до последно призоваваше приятелите си от фейсбук да гласуват за мен: „Хайде, моля за още няколко клика за Росица! Имаме още около 50 минути. :)”
И Ясмина, с която не само не успяхме да се видим, докато беше в България, ами проявява и някаква ненужна свенливост. И момичетата от hera.bg, с които се радвам, че се познавам, паснахме си много бързо и в много отношения. И всички други, които познавам от блоговете, фейсбук, от улицата, лично, задочно, служебно... Бившите ми съученици също се оказаха добри опорни стълбове. С някои може да не сме се срещали и повече от 10 години, но това не означава, че не потекоха гласове дори от Испания в моя подкрепа. Стопляте ми душата и сърцето и ме карате да се усмихвам!
Дълго се чудех как да определя кой оставил коментар в блога да получи ангелчето. Идеите варираха от просто да посоча с пръст и затворени очи към монитора до това да напиша имената на всички на листчета, да ги оставя пред Блеки и с което се заиграе, това име да избера. Днес, на идване към работа, реших да използвам малко действия от никак не любимата ми математика. А именно: Събиране – 27.07.2010 (днес е 27 юли 2010 г.) е 2+7+7+2+1=19 Деление – 19/3 (защото са три компонента – дата, месец и година)= 6,33333333..., което си е чиста шестица. Шестият коментар е на Меми. Така че честито на нея :) Ще я помоля да ми изпрати адреса си на мейла и да прояви малко търпение, докато тихичко я поизучавам, посредством блога й, за да мога да направя специалния й подарък наистина специален.
Поздрав за всички с пожелание за прекрасно настроение J
Е, дойде време и аз да се включа във всеобщия видео-блогърски стрийм с една кратка форма, в която представям 3 различни начина за направа на ръчна хартия.
Нарочно използвам средства и помощни материали, каквито има във всеки дом, за да може този, който прояви желание, да опита. Едва ли има кухня без малка цедка, черпак, гъба за съдове, пасатор (или блендер) и парченца плат (но не всички раполагат с рамка, сито, дълбоко корито и т.н.). Добавете към всичко това малко музика и настроение и имате всичко нужно :)
Първи вариант - най-лесен, без декорация, без изцеждане на водата, със сушене на открито (на слънце или сешуар). Хартията става леко релефна при изсъхване, а формата е неправилна. Интересено и автентично арт парченце.
Втори вариант - с вградено цвете. Използвам изсушен нарцис. Натискът на водата и леките потупвания с пръсти позволяват цветето да бъде покрито със съвсем фин слой пулпа и така да стане едно цяло с хартията. Изцеждането на останалата вода с гъбата и ютията допълнително го притискат и заглаждат цялата повърхност.
Трети вариант - с цветни листенца. Използвам сухи дребни листенца, микс от пролетни цветя. Просто поръсвам върху оформената в цедката пулпа. Водата, гъбата и ютията вършат всичко останало.
Водата се използва, за да осигури хомогенност на пулпата. Леките й движения и натискът при изцеждане разпределят кашата равномерно по цялата форма.
Сухи или живи цветя, стръкове, слама, листа и др. се използват, за да обогатят текстурата на хартията, да я направят по-еластична, здрава, за декорация или допълнителна украса.
Начинът на сушене на хартията определя нейната гъвкавост и релеф. Ако се суши естествено - на въздух или с въздушн струя, леко се свива и образува интересни гънки, което й придава доста артистичен вид. Сушенето с ютия става по-бързо и осигурява гладкост на повърхностите, но хартията става малко по-твърда.
Получените кръгчета може да се използвт като мини картички, листчета за бележки, с перфорация и връзка се превръщат в чудесни разделители за книги или етикети за дрехи и други стоки, табелки за маса, и др.
Малък, но с голяма душа. Благославя за дълъг съвместен живот и силна любов.
Гледа от високо и... всичко вижда. И целувките, и намусените физиономии, и сълзите, и усмивките...
Нежна комбинация от бяло и розово. По-късно получи и сребърен брокат върху ореола си и заблестя.
Декорация за сватбена кутия за подаръци в пликчета, която ще покажа скоро.
Гласувай за моята снимка в конкурса "Моите летни находки"на сайта viewsofia.com до 27 юли - номер 83, име в списъка Росица, и остави коментар тук.
Независимо дали получа двата самолетни билета, или не - на случаен прицип ще избера един коментар, а за собственика му ще изработя специален ангел хранител.
Преди известно време сайтът viewsofia.com организира конкурс "Моите летни находки". Целта беше да се покажат интересни шопинг открития без ограничение - ценности от секънд хенд магазини, попадения от разпродажби, намаления, вещи със своя история... А наградата - два самолетни билета за избрана дестинация в Европа. Найс, а?
Като всеки обичащ предизивикателствата и размотаването по магазините (понякога), реших, че това е точно за мен. Моите летни находки успешно минаха през цедката на редакторите на сайта и сега се състезават чрез гласуване. Ето ТУК е слайдът със снимките на всички участници.
Аз съм номер 83 - седем артикула върху златист фон със звездички; а в списъка с участниците съм просто Росица. Ако моите нещата ви харесват или просто ви се струват по-интересни от всички останали - дайте своя глас за мен. Въпреки това обещавам да не останете безгласни :)
Текстът в представянето там е орязан, така че ще го постна тук, ей така - за обща представа за какво си харчих парите напоследък :)
1. Потник от Bianco&Nero за 6 лв. Има си всичко, ама наистина всичко – цип, плетиво на една кука, джоб, бродерия, дървени мъниста, копчета, текстилна декорация и сатенена панделка, на която беше вързана цената. Толкова е кичозен, че чак е чаровен. Любов от връв поглед беше! 2. Бели обувки със сатенен завършек от случаен магазин за всякакви обувки по 10 лв. Естествено за 10 лв. Не им личи. Като че ли ми проговориха на друг език, различен от китайски и турски. „Мои сте!”, отговорих им аз на чист български. 3. Ръчно изработени ангели от тел и стъклено мънисто за 4 лв. , направени от Ането от http://aneto.wordpress.com/ Ангелите са любимата ми форма (на живот). Не устоявам на тези, които впоследствие превръщам в обеци. Единствените, които могат да попречат на ангелите да долетят от Пловдив до София, са „Български пощи”. Но те, макар и от тел, успяват да дойдат при мен. От втория път. 4. Любовна тоалетна хартия от Jumbo, намалена на 3 лв. Хайде да не се лъжем – и най-перфектните ходят до тоалетна. 5. Асиметрична памучна пола (23 лв.) от разпродажба в индийския магазин в Малкия ЦУМ, София. Може да се носи по около 4 различни начина. 6. Сатенена риза на точки от магазин за дрехи втора употреба за 4 лв. Viva la точките! Един от любимите ми принтове... и препинателни знаци. Можеш да сложиш край на изречението или да утроиш до многоточие и историята да продължи завинаги. 7. Значки от „Дар за горене” по 2 лв. всяка. Ядосана от злословията на позната, решавам, че вече няма да бъда доброто момиче. Забождам си едната значка на яката веднага. И поне на думи се превръщам в невъзпитана грубиянка.
Цък на точицата пред името Росица и на бутона "гласувай".
Наскоро разпръснах листенцата на поредното събрано полско букетче цветя, за да се сушат. Това ме провокира да потърся малко повече информация за хербаризирането, както и да покажа малката, подредена (може би единствено подредено :) част от кътчето ми с цветове, кори, треви, семена и т.н. Всичко е сортирано в отделни кутии и буркани по цветове.Тези дребосъци суша на шарена сянка върху голямо парче бяла хартия. Използвам такава, която от едната страна е промазана с восък, така че дори да има влага или да се появи петно от цвета, да няма последствия отдолу. Восъкът от долната страна задържа всякакви подобни пакостници. За сметка на това лицевата страна попива добре и цветчетата могат комфортно да си полегнат и да се попекат на слънце. Тези са полски - дребни, цветни; свиват се много, когато се изсушат, и затова са подходящи за хартии, при които се изисква дискретен цвят.
Най-често хербаризирам цветовете в страниците на дебели книги. За да могат да се вградят в хартиите, трябва да са плоски. Това е и най-разпространеният метод, известен още на децата в училище. За да се изсушат цветя в естествената им форма, трябва да се приберат преди да са започнали да увяхват. Сушат се с цветовете надолу на тъмно място. Друг интересен начин е с използването на глицерин. Преди да се подредят за сушене, цветята се напояват обилно с разтвор 2:1 вода-глицерин. Сушат се или върху хартия, или закачени. Механично сушене може да се постигне с изпозлването на специални съдове за микровълнова или машина за сушене на ядки и плодове.
В тази голяма кутия сибирам цветовете със средно дълго стебло - скални рози, бял равнец, нарциси и горски теменужки. Част от тях използвах за ръчно лятите свещи.
Лалетата са с доста едър цвят и е трудно да се хербаризират с пресоване, защото се разваля формата на чашката. Тези са изсушени просто на проветриво място. В този си вид няма да могат да се вградят в хартия, но могат да се натрошат на ситно и така да придадат цвят и текстура.
В малко стъклено бурканче събирам всякакви видове семена, дребни зелени листенца, клончета, дори парченца от миди. Никога не се знае за какво ще потрябват :)
В "червената кутия" има ярко розови ароматни листа, лилави цветове с пухени снопчета, няколко парчета жилави стръкове и, разбира се, закъде без люти чушлета :)
Цветове от циклама.
Сборната кутия, в която са събрани всички дребни цветчета, треви и кори с по-неутрален цвят.
Когато се хербаризират, цветята обикновено променят нюанса си. Така алените рози стават почти черни, лалетата бордо - лилави и т.н. Разбира се, не със всички цветя е така. За да се запази цветът, трябва да се изсушават по специален начин. Тези розови листчета са останали червени и жълти, както са били в първоначалния си вид.
Добре е хербаризираните цветя да се държат в проветриво помещение, а кутиите да са без капак отгоре. Така няма да мухлясат. Ако са изложени на пряка слънчева светлина, стават прекалено крехки и чупливи. Следващият път, когато се опитате да ги използвате, рискувате да си вземете просто шепа прах.
В отделни пликове пък подреждам хартиите по цвят - било то такива, които тепърва ще използвам за ръчна хартия, или останали парчета от въпросната хартия, които ще претърпят повторна обработка.
Освен цветя събирам и пазя всички панделки, пликове, мрежи... ох, всъщност какво ли не пазя... (за разликата между колекционерството и плюшкинизацията може да прочетета тази статия). Включително кутия със зелен прах, останал при рязането на паркета в една от стаите. Цветен е и много фин. Всъщност част от него използвах за зелените шапки на Цигуларката - модел на шапки.
За да не се разпиляват събраните парчетата, ги връзвам с панделка на букет . Хем функционално, хем красиво. Това е хартията от вчера. Пробвах да не загребвам от пулбата, защото бях направила малко количество, а да я изливам с черпак отгоре. Дори и така се получи равномерно. Парченцата от листа роза ми изглеждат като метеорити, насочили се към обща цел :)
И съвсем от близо малкото чудо, което се получи. Две листчета са попаднали едно върху друго и слели цветовете си в любовно сърце.
Шоколад и мента, стафиди и ром, мед и сирене - силни вкусове и аромати, които се комбинират по чуден начин - контрастирайки.
Рецептата за този десерт взех от списание "Меню", където са ги кръстили със звучното и вкусно име "Хрупкави палачинки с ментов йогурт". Не го използвам, защото естествено направих своя вариация по темата.
За пръв път правя както какаово палачинково тесто, така и подобни кошнички. И определено беше доста забавно. Важно е палачинката да стане тънка и да се огъне по формите за мъфини, докато е още топличка. Тази, която показвам, естествено е една от последните. Първите се получиха с доста по-авангардни форми :)
От изброените продукти получих точно 12 кошнички - запечени от долната страна, сурови отгоре. Допичат се за около 15 минутки във фурна, загрята на 200 градуса, за да станат хрупкави. Указанието "докато ръбовете се зачервят" в "Меню" е трудно за спазване, защото самото тесто е кафяво. Но по-важното е крайчетата да не прегорят и да станат черни.
По-голямата ми импровизация е за пълнежа на красивите формички. Използвах 1/2 л. прясно мляко, листа от прясна мента, 2 яйца и брашно на око. Предварително измитите и накъсани листа мента пуснах в млякото и оставих да се повярят заедно на ниска температура (напитката, консумирана в този си вид, след прецеждане и охлаждане, е чудесна). Отстраняват се листата и млякото се връща на котлона. Разбиват се яйцата с малко брашно и на тънка струйка се добавя към млякото, като непрестанно се бърка. Докато изстива, кремът постепенно се сгъстява.
Декорация със зелени ментови листа и оранжева кайсия за контраст. Чуден летен аромат и вкус :)
В to do листата ми отдавна стоеше една важна точка, а именно - да боядисам стълбата. След като успешно оцеля след жилищния ремонт, в който беше тътрена, разпъвана, сгъвана, местена, накапвана с мазилка и боя, жулена, удряна и какво ли още не, стълбата отиде на заслужена почивка на терасата. С идването на лятото обаче, ми се прииска да превърна терасата от място за непотребни вещи в такова, на което да е приятно да закусваме сутрин, да пием коктейлчета вечер, да си бъбрим с приятели, да си седя с книжка в ръка или просто да си говоря на жмудите. Затова реших, че едно освежаване на стълбата е повече от необходимо. Преди да се заема с нея тя беше ожулена, с петна и сивкава. С шпатула изчегъртах засъхналата боя, латекс и мазилка от металните крака и стъпалата. След това с едра шкурка загладих повърхностите. Избърсах останалата полепнала прах и я измих в вода и гъба. След като изсъхна, боядисах металните крака с бяла боя за метал. Ползвам такава, която може да се нанася директно върху ръжда, което ми спестява допълнителното стъргане и жулене. Дървените летвички, които образуват основа за стъпване, боядисах в различни цветове от останалия ми латекс. Около последната намотах канап, който в двата края образува два Х. Основата отдолу се вижда на места, но така стои доста автентично.
За стъпалата използвах цветна комбинация от наситено лилаво, бледо бежово и пепел от рози. Всяко стъпало получи различен цвят. Стълбата, разбира се, продължава да изпълнява своята функция на цветарник на терасата, нищо че е с нови дрехи. Но вече е далеч по-красив. Върху бледо бежовото лилавата кампанула се откроява прекрасно.
Добър контраст и межу белите маргаритки и лилавото стъпало. Под краката на стълбата, в образуваното /\-пространство могат да се приберат всички други саксии, така че на терасата да се осовбоди достатъчно място за маса, столове и други принадлежности.
Фенерът с черни барокови рисунки по стъклото е допълнителен декоративен елемент. Създава усещане за романтика и топлина.
Сенките по стената, когато вечер запалим двете малки цвещички, са като от приказно вълшебно царство.
Искали ли сте някога да си направите принтове с форми, избрани от самите вас, при това с абсолютно естествени материали - без мастила, бои и друга синтетика? Има начин - приятен, красив, ароматен и безопасен. Техниката е известна като Cherokee leaf printing. Освен листа от цветя индианците от племето чероки използвали и листа от дървета, корени, плодове и кори. За да извлекат максимално наситен цвят от венчелистчетата пък, те ги сварявали за няколко часа. Индианците имат и много начини да направят дрехите си по-красиви. За целта използвали мидени черупки, люспи от риба и сухи плодове, вместо мъниста - всичко, което природата около тях им предоставя. Цветовете, разбира се, не се избират безразборно - всеки от тях символизира нещо точно определено: синьо - небе, вода, жена, тъга зелено - земя, лято, дъжд червено - кръв, война, есен бяло - зима, смърт Тъй като за да направя принтове върху плат, платът трябва да мине през предварителна обработка, първият опит ще направя върху хартия. За да бъде успешен трансферът на цвят, са нужни листчета от ярки цветя, с наситен цвят и по възможност месести. Аз избрах роза. Цветът не беше най-красивият, но когато крадеш от розовия храст на съседите, не можеш да си много претенциозен :) Освен цветя другото необходимо е хартия, прозрачна пластмасова корица от папка за документи и уред за релеф (кука за плетене или дървена бъркалка също вършат работа). Листчетата се подреждат предварително в желаната форма, за да се добие обща представа как ще изглежда дизайна. Върху листчето се поставя пластмасовата корица и леко се притиска за по-добра фиксация.
С уреда за релеф се минава по цялата повърхност на листото, така че цветният сок от растението да попие в хартията отдолу. Това е същността на трансфера на цвят.
Всяко следващо листче се поставя едва след като следата от предното е добре изсъхнала. В противен случай цветът може да се размаже.
От 5 листчета от роза с различна форма направих това цвете върху рециклирана хартия с тичинки и сухи листа от лилави кадънки.
С акрилен гел залепих стръкче суха трева за стебло. Акрилният гел е перфектно средство з аподобни манипулации, защото става прозрачен след изсъхване и не оставя никакви следи.
Мястото на тичинки леко навлажних с вода и поръсих с кафе. Едно леко релефно-зърнесто кафяво петно придаде на цветето по-реалистичен и завършен вид.
Когато се трансферират цветовете стоят по-различно от оригинала. Розата беше ярко червена, а на хартиите е лилава. Наситеността зависи и от вида на хартията и способността и да абсорбира. Върху тънката бяла хартия лилавото е по-наситено, докато върху плътната ръчна хартия е по-светла.
Блокът, в който живеем, е строен от строителни войски. Наскоро правихме основен ремонт и под изстърганите мазилки и махнати бетонни блокчета лъснаха цветущи надписи, даващи много информация за житието и битието на строителите. Имаше резултати от игра на карти с червена боя, нецензурни изрази за Коце от Трета бригада и някакви призоваващи лозунги. Това, разбира се, беше напълно и безвъзвратно изчегъртано и скрито, а стените гладко шпакловани и боядисани. Остана ми само изненадата от "археологическите" открития и някоя и друга снимка за спомен. Другото, което обаче не можем да скрием, но е доста характерно за архитектурната мисъл, с която е строен целия ни блок, са тръбите за парно, опасващи всички стаи и въртящи се във всички посоки. Имаме си една хоризонтална, минаваща през хола и коридора, хоризонтални и вертикални в кухнята, детската, спалнята и банята. Един "авангарден разкош", с които просто няма как да се справим.
Сигурна съм, че има и други интересни приложения, за които просто не съм се сетила. По-важното е, че дефектът винаги може да бъде превърнат в ефект, просто трябва да погледнеш отстрани, да помислиш малко по-нестандартно и да си му дойде времето.
Това е хартията от вчера. Пробвах да не загребвам от пулбата, защото бях направила малко количество, а да я изливам с черпак отгоре. Дори и така се получи равномерно. Парченцата от листа роза ми изглеждат като метеорити, насочили се към обща цел :)
Сенките по стената, когато вечер запалим двете малки цвещички, са като от приказно вълшебно царство.
