Подправките, които не искат да растат сами

До тази година бях опитвала да садя подправки само веднъж. От семената с копър, магданоз и риган не се показа нито едно стебълце. Единственото, което ми остана от злополучния опит, бяха трите огромни жълти пластмасови кутии. Тази година реших пак да опитам. Идеята да си отгледам собствени билки и подправки на балкона ми допада изключително много. Свежи, зелени, на една ръка разстояние и най-важното мое собствено производство. През пролетта измих големите жълти кутии и ги напълних с нова пръст. Купих от пазара семена магданоз, копър, босилек, мента и едни странни кратунки. Точно следвах инструкциите на бабата от пазара да завия саксиите с магданоз за 2-3 дни с найлоново пликче, без да поливам, а когато се появят кълнове, да ги ръся внимателно с вода. Ден-два-три-пет... току надигам найлоновото покривче... нищо. Нито в по-малката, нито в по-голямата саксия. Седмица-две-три... пак нищо. И друг път съм казвала - нямам зелени пръсти, но пък не ми се струваше и чак толква сложно да отгледам стрък магданоз. Копъра и него никакъв го нямаше и от босилека никаква вест.

След около месец и половина в една от жълтите кутии се появиха разнородни стръкчета. Според лепенката отпред трябваше това да е копър, но както се вижда на първата снимка е по-скоро микс от подправки - копър, магданоз, ментичка. Растяха и продължават да си растат само в едната половина на кутията. От няколко дни в другата половина започнаха да надават зелени главички и други стръкчета. Съвсем малки, съвсем не в редичките, в които ги бях наръсила. Изобщо своеволие.
Пръстта от другата кутия започнах да използвам в други... хм... алтернативни саксии. В старите обувки на Калин засадих мини маргаритки, които определено се чувстваха добре там. След първоначалното леко изсъхване на листата, се почувстваха като у дома си и започнаха усилено да цъфтят. Постепенно обаче около тях също започнаха да се подават "зелени човечета". Това наложи да преместя маргаритките в друга саксия. Забележете - в обувката, в която имаше цветя, се появиха и подправки, в другата, в която сложих от същата пръст, и до днес няма нищо. Поливам и двете и се намират на едно и също място.

От пръстта сложих една шепа в саксията с отрязания връх на драцената. Скоро и около него затанцуваха босилек и магданоз. На това му казвам социални подправки - сами не се подават, но видят ли компания - нещата се променят.

Останалите в пликчетата семенца реших да изсипя в най-голямата саксия, пък да става каквото ще. Там предварително бях насадила семките от кратунки. Следвах указанията на пликчето, но... ни кратунки, ни маймунки. Когато майка ми беше на гости, ми подари три семки от тиква - да си ги бодна някъде, ако искам. Искам, разбира се - в голямата саксия има място за всичко. Сякаш насадих не тиквени семки, а виагра :) Луднаха всички зеленилки. Като се разлистиха едни листа, като се изправиха едни стебла...

Босилекът - сочен и свежо зелен.

Тънките все още стебълца на кратунките...

очаква се да дадат ето този плод...

Изводът: никой не обича да е сам в този живот.

Нали така :)

Класьор за колиета

След като обеците вече си намериха уютно място за висене, е ред да помисля и за всички герданчета, колиета, синджирчета и други висулки.
Между другото надушниците също са били вид обеци, носени предимно от болярките в миналото. Представлявали са кухи сфери, по-големи по размер от обикновените обеци, прикрепвани към шаловете или диадемите на жените. Но да се върнем в настоящето.
Йоана ми зададе въпрос дали ще предложа нещо за герданчетата. Замислена върху това какво да използвам, така че да е леснодостъпно за всички, се оказа - както винаги, че отговорът е пред мен. Заради рецептата на нейното сладоледено мохито си бях купила списание НЕЯR - приятни, лесно четими текстове, интересно развити идеи и хубави фотоси. А, да! И не на последно място - там наистина има какво да се чете, не е пълно само с реклами.
Именно тези фотоси могат да се използват, за да закачите любимите си бижута и да ги подредите като в класьор. Първо разгледайте всички снимки, за да можете да прикачите към всяка от тях подходящото по стил бижу. Най-аристократичното ми колие за Цветана Манева

Сребърно цветне с висулки в контраст на тъмното синьо

За алтернативната облечка с един ръкав - гердан с кожена връв и камъче от Калиакра

Черен дълъг гердан с плочки за черно-бялата снимка

Фино златно бижу с бяло камъче като добавка към сатенаРазбира се, може да се използва всяко едно списание. Подобна подредба е полезна и интересна, защото всичко е събрано на едно място, списанието се затваря и нищо не се разпилява или заплита, а самият стилов подбор е предварително направен, така че скъсявате времето за чудене това ли да бъде или другото.

И още няколко предложение:

-от корковите гердани на ohsohappytogether.blogspot.com

- и свалена преди време снимка от някъде, съжалявам, че не помня.

Мъфини със зелена коричка

След тиквените лотуси оползотворяването на продукти заради повреден хладилник продължи. Все още имах да спасявам колбаси, сирена и млека. За да спасиш едни продукти обаче, трябва да си сигурен, че това, което ще направиш от тях, наистина ще се получи. Иначе по-добре си ги остави да се развалят - няма и да се въртиш около печката. Едно от нещата, които винаги ми се е е получавало, са мъфините. Тук чукам на дърво и призовавам де що има божества в готвенето да продължат с милостта си към моите мъфинови кулинарни подвизи. За приготвянето на мъфините със зелена коричка използвах:

2 яйца
250 гр брашно
2 ч.л. бакпулвер
1 ч. сода (използвах и от двете просто защото нямах достатъчно бакпулвер)
половин кофичка кисело мляко
100 мл прясно мляко
2 с.л. олио
нарязани на тънки филийки кашкавал, сирене, колбас и половин домат
листа от пресни подправки - магданоз, копър, босилек
Брашното пресях с бакпулвера, а содата смесих с киселото мляко. Много ми се искаше да използвам най-старата отворена кофичка, но когато подигнах капачето й - О, чудо! Това кисело мляко (честна дума) ми говореше - блъб-блъб, блъб-блъб... Беше като живо - изкарваше мехурчета, движеше се... Не, не можех да сложа нещо говорещо в храната си. И макар да съм чувала от баба ми, че с вкиснато мляко тестото бухва най-добре, предпочетох да го изхвърля и да използвам това от последната останала за спасяване кофичка. Когато сипах содата в него, се получи почти същият ефект. Но знаех, че това съм го предизвикала сама, с двете си ръце, а не някакъв лактобацилус гадинарикус.
Към разбитите яйца добавих шупналото мляко, прясното мляко, олиото и нарязаните сирена, колбаси и домат. Постепенно изсипах и брашното. В тестото, разсипано в гнездата на тефлоновата форма, забучих по няколко стръка пресни подправки. За пръв път правя това и не смеех да сложа много, за да не прекаля с аромата и вкусовете. Но препоръчвам използването на колкото се може повече от това зелено.

Получиха се мекички отвътре, с прекрасна хрупкава коричка отвън. Заради съчетанието на зелено и червено нямаше как да не използвам кърпа с шевици за снимката - подхождаха си някак.

Кулинарният ми почистващ уикенд приключи. Остава да се надявам, че сервизиният техник, който ще дойде между понеделник и сряда, все пак ще предпочете понеделника.

Тиквени лотуси с розички от карамелизирани моркови и хрупкав босилек

Заглавието стана малко в стил "Последният да затвори вратата". Може би е така, защото поводът да измисля тази рецепта не е много приятен, но е свързан с оползотворяването на много продукти.
Какво е "най-хубавото", което може да ти се случи в летните жеги? Естествено да ти се развали хладилникът. Вместо когато се прибера да се освежа с една чаша ледена вода от диспенсера и да хапна студено кисело мляко, трябваше да се задоволявам с неща хладки и влудкави на вкус, заради високите температури. За да не се развалят продуктите, трябваше да измисля нещо, в което да използвам колкото се може повече от тях. И така, докато се прибирах от работа, влачейки бамбукови чехли по горещия асфалт, се роди идеята за тиквените лотуси.

Продукти:
3 тиквички
1 домат
1 морков

2 яйца

сирене
пилешко филе
зехтин
мед
босилек, черен пипер, мащерка, копър, сол

За моя радост тазгодишната реколта от босилека е повече от богата. Както се пошегувах вече - ще имам и за износ. В по-малки количества са магданозът, копърът и риганът, а ментата пък изобщо не се появи. Но за подправките, които не искат да растат сами, ще пиша след няколко дни. Тиквичките се нарязват на тънки ленти. Поръсват се със зехтин, сол и копър. За да се разпределят те добре по дължината на филийките, раздрусвам купата с тиквички няколко пъти. Предпочитам този начин на омесване пред бъркането с лъжица. Подреждат се лентичките и се запичат леко във фурна с вентилатор на 180 градуса, докато омекнат. С морковите е почти същото - нарязват се на тънки лентички, леко ги намазвам с мед и поръсвам със зехтин и мащерка. Завиват се във фолио и се пекат по същия начин като тиквичките. Карамелизираните морковени лентички са изключително меки. За да се направят розички, просто се навиват на руло и крайчето се забожда с отрязано остро връхче на клечка за зъби. Тиквените лентички се нареждат по 2-3 на кръст във формички за мъфини. Така оформената кошничка пълня със смес от намачканите и нарязани сирене, яйца, домат и филе. Запичам до златисто. Заради яйцето сместта леко се надува и става заоблена точно като къпкейкс. Листата от босилека се измиват, подсушават и се запържват до хрупкаво на слаб огън в зехтин. Изцеждат се върху салфетка и се използват като листа нза морковените розички.Прилична доза айрян се вписва чудесно към това зеленчуково ястие, а освен това така успявам да спася и кофичка и половина кисело мляко от вкисване :)
Вкусен и безавариен уикенд ви желая!

Картичка с/за пилета

Когато за 7 пореден път скрибуцащият принтер не успя да изкара илюстрацията в пълния й вид, си казах - "Аха, тая работа няма да стане както съм я замислила!"

Влюбените птици все излизаха без глави, а в идеята ми за картичка от ръчна хартия те бяха главният персонаж. Картичката е предназначена за рождените дни (въпреки че вече минаха) на две мои мили пилета - братовчед ми и годеницата му.
За основа направих първия си лист хартия във формат А4. Формата и рамката ми ги направи същият този умен, красив и забавен (нали си е моето гардже, трябва да е най-хубавото) братовчед.
Излезе с малко раздърпани краища, но понякога точно това е чарът на ръчно правената хартия. Използвах няколко листа офисна хартия, а за текстура добавих сухи листенца от градински карамфилчета и хризантеми. В единия край декорирах с диви теменужки, които поставих още докато пулпата беше във формата. Всъщност фиксирането им към точно определено място и в точно определена поза не беше чак толкова трудно. Иска се само малко повече внимание и пазене на равновесие, за да не се разлее кашата. След като изгладих и изсуших с ютия, цветчетата съвсем се сляха с хартията.

И отблизо...

Дорисувах главите на птиците на ръка и ги изрязах. Върху шаблона излях пулпа от жълта хартия. Сега ми хрумва, че можех да смеся различни по цвят хартии и да се получи шарено оперение на птичките. Така птиците станаха красив релефен отпечатък.Много се чудех как да съчетая основата с цветя с релефния отпечатък и не успях да го измисля. В началото имах съвсем различна представа за тази картичка, която включваше два цвята хартия и дупка. Но както се оказа - "тая работа няма да стане както съм я замислила!" Затова изрязах приците и просто ги залепих в единия ъгъл на листа А4.
В този вид изглежда малко неглиже, но поставена в рамка от светлокафяво дърво и тънко стъкълце отпред, превръщат хартиената композиция в чудна декорация за стена.

Вече 8 години

гледаме заедно напред и нагоре.А след още 80 искаме да сме като тях!

To-do-at-the-weekend list

Да пробвам:

да си оправя скапаното в момента настроение,

трансфер на рязан цвят върху текстил,

да стигна до фризьорката си,

да разчупя рамката на писането си,

да направя суши, ягодово смути и сладоледено мохито.

Да си купя:

"Естествен роман" на Г. Господинов,

"18% сиво" на З. Карабашлиев,

"Образцов дом" на В. Щерева (за да разбера какво толкова им харесват хората и ще ги захаресвам ли и аз),

тестове,

нори и сьомга.

Да направя:

освен лимонени, тараторени и ментови ледчета,

още мозайка от плочки на стената на терасата,

стълбата разноцветна,

торбички за подарък от рециклирана хартия,

стройни две редички, подредени по цветове, от сгънатите 61 летни фланелки и потници.

Да не забравя:

да си пия фолиевата киселина,

да обезпаразитим Блеки външно,

да пиша,

да уведомя познатите си, че БТК филтрира замундата.

Да раз/гледам:

"Мисия Лондон",

"Сексът и градът 2" (дали?!)

"Коко Шанел & Игор Стравински",

"Мармадюк" (искам да видя дали накрая все пак някой му сбъдва мечтата да го носи на ръце като булонка),

илюстрациите на Ясен Гюзелев в "Алиса в страната на чудесата"

Да чуя (дори само експериментално):

In and Out на Phuture shock.

И ако остане време:

да се разходя из наскоро отворения за посетители парк на Военната академия,

да си лежа и да не мисля за нищо.

Ръчно изработени свещи - с кафе, цветя и много аромати

Една от дейностите, в които не се бях пробвала, беше свещолеенето. И понеже любимото ми време за дейности е "сега", реших и го направих.
За първата свещ използвах остатъците от нарязаните парчета за ароматния гердан, за втората - няколко бели чаени свещи. Но освен восъка, важното в една свещ е и фитилът. Без него рискувате да имате един красив цилиндър (или каквато друга форма сте си изляли), но без възможност да свети. Използвах рецептата за фитили на molif с малка моя импровизация. Освен че пуснах конеца под студена течаща вода, за да се втвърди, го оставих и за секунди във фризера. Съвсем леко залепва за дъното, но затова пък става прав като пръчка. За формичка използвах хартиена кошничка за мъфини. Оказа се идеална за тази цел, защото восъкът не залепва, свещта се отделя лесно и стените са достатъчно стабилни, за да задържат разстопената консистенция.
Така изглежда разстопената на водна баня свещ със зрънца кафе.

Исках да я направя на пластове, като редувам кафявия (с кафето) със синия (с аромат на цветя). Излях тънък пласт на дъното за основа. Забучих фитила и го оставих да изстине. Следващият пласт обаче ме изненада неприятно. Заради високата температура восъкът размекваше фитила и от пръчка той отново се превръщаше в обикновен гъвкав конец. Когато се уморих да го държа и да чакам поредният слой да изстине, побългарих процеса :) с една крепяща конструкция.

Така изглежда предпоследният син слой, малко преди да изсъхне и изстине съвсем.

Накрая получих малка кокетна свещичка с форма на кошничка с 3 открояващи се цветни пласта.

Най-отгоре оставих кафявия, за да се вижда ефектът на зърната кафе.

Въпреки че е приятно занимание, след този опит си казах, че свещолеенето не е за мен. Не знам защо, но просто не ме грабна. Правенето на домашен сапун следва почти същите стъпки, но то определено ми беше по-приятно.
Въпреки това реших да опитам отново, този път с друг модел и форма свещ.
За целта използвах 6-7 бели чаени свещи, картонен цилиндър от руло тоалетна хартия, домакинско фолио за печене, сушени цветя и етерично масло. Избрах бели свещи, за да могат цветята да се открояват добре на светлия фон. Исках да вградя стръкчетата в стените на восъчния цилиндър. За целта облепих картоненото руло от вътрешната страна с фолио. Фолиото помага за по-лесното отделяне на вече готовата свещ. Облях на тънък слой стените с разстопен восък и залепих цветята в избраната композиция. Върху тях, със супена съжица, залях още един тънък слой восък, който да ги фиксира.
Ето така изглежда вътрешната страна на картоненото руло след двата восъчни слоя и наредените цветя - изсушени горски теменужки, зюмбюли и нарцис (карагачка).

Към останалата част от восъка добавих няколко капки етерично масло с аромат на люляк. Така пролетната цветно-ароматна картина беше изцяло завършена. Белите чаени свещи нямат аромат и за разлика от горната цветно-кафеена кошничка, тази рискуваше да остане неутрална. Важно при наливането е да става бавно, защото иначе се получават въздушни мехурчета, които остават в конструкцията на свещта.
За основа използвах една от металните подложки на чаената свещ. За да не си създавам главоболия с фитила и този път, използвах похвата на Искра, показан в hera.bg. След като восъкът изстина, разрязах картонения шаблон. Нарцисът напълно се беше слял с бялата свещ.

От другата страна теменужките и зюмбюлите леко прозираха под тънкия восъчен слой, създавайки една много романтична визия.

А сега си представете - привечер, лятно балконче, светлина от ароматни свещи и коктейл с джин, спрайт и лимонови ледчета.

Идилия, м?

Като обеца на ухото

По традиция ушите на децата се пробиват на Благовещение, още докато са много малки. Според народните вярвания на този благ ден раните зарастват по-леко и бързо. Когато ухото се пробива с медицински пистолет (което е препоръчително за малките госпожици), се поставят медицински обеци. Детето ги носи около 15-20 дни или повече, ако дупката не е зарастнала добре. Хубаво е от време на време обеците да се завъртат и дупката да се промива с кислородна вода. Медицинските обеци са изработени от хипоалергична медицинска сплав, която тушира риска от алергии. След това се заменят най-често със златните, подарени от някоя баба.
И така представете си щом пробиването е станало преди 1-годишна възраст и от това следва наличието на поне два чифта обеци, колко много се увеличава тяхната бройка с увеличаването на годините и тоалетите в гардероба.

Често използваме кутии за бижута, в които ги прибираме. Но съм склонна да се обзаложа, че и при най-големите чистофайници понякога там настава хаос - заплитат се синджирчета, падат камъчета, заклещват се кукички и т.н. Ако имате палав домашен любимец (като този например), е хубаво да скриете добре всички възможни дрънкулки, с които той може да си поиграе. Но ако държите всичко да ви е пред очите, държачите за обеци са добрият избор.

"Простор за обеци" с подръчни материали

Един лесен и бърз начин за изработване, за който са ви необходими два картонени цилиндъра от тоалетна хартия, връв и цветна хартия.

Картонените цилиндри се облепят с хартия. Връзката (канап, панделка или друго) се опъва между двата стълба като пространството помежду им се използва като истински простор, но вместо щипки - обеци. За да стои изпъната връзката, е нужно да поставите някакви тежести в цилиндрите. Това може да е дезодорант, лак за нокти или шепа макарони.

Ако пък имате повече време и искате оригинален държач за обеци, вижте тези предложения.

-дървен за стена
-от грамофонна плоча

-тип Айфелова кула

-с възможност за затваряне

-върху манекенска шапка

-върху рамка на картина

-телено дръвче с дантелени листа (от Happy Together)

-мрежа върху рамка за снимка (от Craftzine)-върху шпиндел от дискове (от Geekware)

-розово боядисаното дърво на Igral
-и отново простор, този път със снимки (от Hand made day 9)

Просто си направете една фотосесия като тази. А след това изберете подходящи обеци за всяко настроение.

Ако си търсите красиви обеци, разгледайте ръчно изработените красоти с полускъпоценни и морски камъчета, стъкло, тел, мъниста и метал на Мира Йосифова, обеците от ръчна хартия на Ирина и цветните спирали на Йорданка Йорданова.