Луковитски моми, нане, нигде в света нема, нане...

...или защо трябва да пресъхнат реките...
Преживявам лошото качество на записа, но правописната грешка в името ми докарва главоболие.

Рипни, Калинке, да тропнем...

Какво е празник без музика и танци? Обърнете внимание на крайното дясно момиче - танцува с един изгубил се на сцената кожен цървул. Преди години, когато и аз танцувах в читалищната трупа, ми се случи същото. Изкарах си хорото с един бос и един обут крак. После ми казаха - така правели професионалистите, не обръщали внимание на пречките. Ей такива млади професионалисти си имаме и сега в Луковит.
А за хубавите луковитски моми и песен си имаме.

Когато цъфнат налъмите

Вместо саксии използвам стари обувки - нов живот за скъсаните чепици и малко по-нестандартна визия около цветята.
Пресадих мини маргаритките в старите спортни обувки на Калин. Цветенцата са с тънки коренчета, които не се вкопават кой знае колко надълбоко, затова плитката обувка е подходяща. Текстилът поема вода, платът е мек и би бил добра среда за развитие на растението.
Кой казва, че налъмите не цъфтели?
В моите стари кубинки насадих връх от драцена. Беше пуснала дълги, сочни корени в чашката от кафе и му беше време за нов дом. Кубинката е висока, така че е подходяща за такъв вид стебла.
Под мотото "Правете любов, а не война" давам нов живот на военната обувка, а палмата си символизира палмовите клонки, които са постилали пред Христос при влизането му в Йерусалим.

С тези два еко проекта (засега) участвам в конкурса "Дизайнерът това си ти" на Sofia Design Week 2010, така че ако ви харесват, дайте по един глас тук и тук.

Да разцъфнеш дома си

Пролетта е в разгара си. Короните на дърветата са сочно зелени, цветовете на плодните дръвчета вече окапаха и на тяхно място се появиха плодчета. Акациите и люлякът миришат упойващо, метличините синеят в сочна трева до кръста. А днес хапнах и първите си череши за сезона. Най-умопомрачителните ентусиасти стигнаха дори до морето, за да ни покажат дивите божури, маковете, мащерката и белите камбанки по дивите брегове.

Завиждам на Ясмина най-благородно и небрежно подритвам с краче раницата и спалния чувал, за да проверя ще си паснат ли за едно скорошно пътуване.

Вдъхновена от цветове и аромати, вкъщи успях да разцъфтя буркани, вази и саксии. Ако си забравил, припомни си и дори си направи сам - филцови цветя с дръжки от сламки от Старбъкс, хартията със семенца и стрити сухи листа, буркан на карнавал и глинени цветя за декорация. А ако не ти стига и искаш и стомахът ти да вкуси нещо цветно - заповядай - рисувано цветно руло и плодов букет за хапване.

Сега наред са стените. Едно семпло цветенце може да освежи обикновените закачалки и да придаде цялостно по-закачлив и интересен вид на стените. За да си направиш такова, са ти необходими: хартиена тел и декоративно цветче.

Огъни телта, така че да се получи по-късо стебълце, с листо и малка дупка между тях.

Закачалката се нанизва точно в тази дупка.

После просто закачваш кърпата и готово - носи настроение.

Стените могат да разцъфнат и със стикери. Вкъщи използвах такива, за да прикрия някои малки петна по стената от разлян сок и най-вече от пръсти. А такива се получават най-вече около контактите и ключовете за осветлението.

Ако ви омръзнат, просто ги сваляте и заменяте с други. Не оставят лепило или други следи по стените. Със стикери и фототапети освен да украсите, може и да промените дома си, ако е по-малък и тесен, и имате нужда поне визуално да го разширите. Просто залепете такъв с пътека, продължаваща в далечината, просторен изглед и т.н. Моя приятелка си направи тапет по поръчка с тези отиващи нагоре стълби, които разширяват иначе тесничкия коридор на двустайния апартамент. За това как хитро и умно е усвоила и други малки малки пространства, ще пиша скоро в друг пост.

А кой е казал, че цветята имат нужда от плодородна почва, за да цъфтят? Някои го правят и върху чугунени радиатори. Ето как изглеждаше този радиатор при първия експеримент.

Цветя могат да растат и в стари кубинки, да се трансферират цветно върху дреха, да разцъфват от кошнички за мъфини...

Как?

Проверявай тук скоро.

Всеки с вкуса си

Като имаш предвид, че преди година се зарадвах много повече на чук, отколкото на нови бижута, можеш ли да предположиш с какво ме изненада този път любимият, поставено в тази малка кутийка с импровизирана опаковка от салфетка и гумен ластик?

Snapshots

След като парадът свършва бързо и колкото и да е впечатлен племенникът ми от войниците, му липсват танковете и тежките машини, които е виждал преди:
- Бабо, а защо танковете имат криза? - Хайде сега, деца, избройте ми няколко зеленчука.
- Мандарина!

Всъщност не било толкова лесно, колкто изглежда отвън. Не успя да изкара дори 5-те минути, определени му за скачане във водния зорб.

Събужда се от следобеден сън след деня на разходката из Борисовата градина. Сънено:

- Бабо, ела да ти кажа какво научих. (прошепва в ухото на майка ми) Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!

Приликите всъщност се оказаха много повече, не само в горните крайници.

Само една черна нинджа може да победи друга черна нинджа. Така че костенурката нинджа не ме плаши чак толкова.

- А като полеем леля с "Бор-чвор", става вкусно....

Антизлоядин

Очаквам гости за празниците и понеже специалният гост е най-злоядото, най-непослушното, най-чаровното 6-годишно дете, потърсих варианти за придаване на по-интригуващ вид на храната. Очертава се дъжделиво и облачно време събота и неделя, което сигурно ще развали плановете ми за разходка до Витоша. Вероятността от чистия въздух да му се отвори апетита беше голяма, но затворен вкъщи, съвсем няма да изгладнее. За човече, което твърди, че в детската градина им дават айрян с боклуци (както нарича таратора), вкусовите комбинации, които пробва понякога, са учудващи - кекс с морков, пилешка пържола с шоколадов сос и вафла с краставица.
Ето само няколко от интересните на вид хапвания, които открих. Дали ще подействали като антизлоядин мога само гадая.