Цигуларка и модел на шапки

Благодари за аплодисментите на публиката като си сваля шапката и разпилява къдрици.

Подчертава устните си, а за очите разчита само на блясъка от музикалното вдъхновение и носталгичната мекота. В лявото вместо зеница има сърце.

С червената ходи лятото в Созопол и на матинета у танте Вирджиния.

С розовата се чувства лека и въздушна. Кокетничи по малко.

Ползва стръкове цветя вместо ветрило, така си прави ароматен хлад.

Бродеща, със скална роза в ръка.

Шапка за елегантна езда. Панделката й понякога се заплита в клоните. Изпънати като струна господа с лъснати кожени ботуши идват и я донасят, без дори да подозират леката женска хитрост.

Но не заменя цигулка за шапка или пък обратното.

За да бъдеш модел на шапки, е важно да имаш гордо вдигната глава.

Изработена от рециклирана хартия, ръчна фабрична хартия, памучни конци и глина.

Коприва, паяжина и цигански колела

Тъмно край реката. Изкривявам правите апартаментите на хората с леко потрепване на ръката само. Да му мислят картините по стените.Тук преследвам една пчела, която така и не попада в кадър.

Оцелява само защото е навън. Ако беше в ъгъла на някоя стая, майка ми чистофайницата отдавна да я е забърсала, без изобщо да се впечатлява от среброто в нишките й.

Поле от трънки.

Ако лежиш достатъчно дълго време в тревата, на циганските къщи може да им паднат покривите.

Опити да се въртим като цигански колела. Не ни се получава.

Търкул-търкул от баирчето.

Накрая и двамата се озоваваме в копривата - на мен ми ожари ръката, на него краката.

Той на 6, аз на 30. А всъщност сме на една вълна. Той ли е по-сериозен, аз ли се вдетенявам?

Езда под родопското небе - девствено и погалено от Орфея

Яздил ли си кон? Не, не дървено конче или пръчка. И раменете на баща ти, докато си го дърпал за ушите, също не се броят. На мен ми се е случвало веднъж - на манежа на цирк. Стори ми се прекалено лесно. Може би защото конят беше дресиран и послушен, а и кръгът, било то и като манеж, като цяло си е скучна форма за обикаляне. Гост блогър, за да ни разкаже за удоволствието от конната езда на открито и за омая на Родопите, ми е Ели от http://dmride.wordpress.com/
А за Родопите какво да кажа. Любов от пръв поглед и до последен дъх.

Конните преходи в Родопите предлагат съчетание на красива природа, разнообразен ландшафт и срещи с една самобитна култура и етнография. Каракачанските коне днес са рядка порода, срещат се в Родопите, Рила, Пирин и Стара планина. Те са най-запазената порода от всички местни примитивни коне. Каракачаните са използвали тези коне за транспортиране на покъщнината си по време на сезонните миграции от летните към зимните пасища и обратно. Пасищата са били единствената храна за конете. Тези животни, които не са били използвани в момента от хората, са оставяни през цялата година високо в планината. Каракачанските коне са сравнително ниски (около 128 см при холката), с добра мускулатура, широко чело, краката са перфектно сложени и силни, копитата са изключително солидни и здрави. Ездата в природата е еднакво достъпна както за напреднали, така и за начинаещи ездачи. Преходите на D&M ride по маршрутите са подсигурени от опитен гид. В цената са включени наем на кон и амуниция, храна (обяд и вечеря) и нощувка за дву-, три-, четири- и шестдневните маршрути. Резервации се правят поне 15 дни преди фиксираната дата. Цената е за един турист и е с включена застраховка. Максималното тегло на ездач е 110 кг. Подходящият период за конна езда е от май до октомври. Надеждата на ентусиастите от D&М ride e, че веднъж видели магията на Родопите с тях, ще запазите спомените си във вълнуващи кадри и ще искате да се връщате отново и отново.

D&M ride провежда конкурс в края на всеки сезон. В конкурса участници сте вие. Това, което трябва да направите, за да участвате, е да ги затрупате със снимки от маршрутите ни. Разбира се, има и награди! За победителя в конкурса наградата е двудневен романтичен тур, с когото вие решите, че искате да споделите вълшебството на природата! Най-интересните кадри ще бъдат публикувани на сайта им. Обещават изненади и поощрения за старанието – тениска и химикалка за спомен или прегръдка, когато ви посрещнат отново!

За резервации, за впечатления, за да си побъбрите как нещата да станат още по-вълнуващи:
GSM: 0898885416

dm_ride@abv.bg

Skype name: dm_ride

Някои от маршрутите

Понякога съм така

Реставриране на стари къщи

Преди няколко дни получих мейл от Христина Димитрова. Попаднала случайно на блога ми и й харесал. Предлагаше ми да направи промоция на блога и онлайн магазина към сайта на нейния блог. Получи се едно страхотно представяне, което можеш да видиш тук. На свой ред аз разгледах нейната страничка - http://www.staro-novo.blogspot.com/. Хриси пише за поп култура и дизайн, споделя неща, които е харесала в нета, промотира чужди и собствени дейности. Освен това има и свой бизнес със скандинавски стоки и не на последно място реставрира стари къщи в селото, в което живее с датския си съпруг, когато е в България. Реставрирането на стари къщи е нещо безкрайно интересно за мен. Надявам се някой ден да го направя с къщата на баба ми и дядо ми в Луковит, така че хем да запази оригиналния й вид - с дебели дървени греди на тавана, под от пръст и кал, външно каменно стълбище, дървено балконче, кирпичени тухли; хем да бъде по-стабилна и безопасна. Или пък да си купя малка схлупена къщичка на село, да й скърцат дървените тежки врати, да си садя домати в градинската и да се разхождам по пущинаците наоколо.
И така гост блогър Христина Димитрова.

Заниманието на Хриси и съпруга й е комбинация от стари и нови методи и материали. Повлияни са от датския стил, където 100-200-300-годишни сгради се модернизират като се запазват някои стари елементи, но се правят и с модерни удобства. Шведите и норвежците са по-внимателни в реставрациите и държат на миналото. Има къщи и вили, където няма ток например или кривият дървен под не е изправен, а оставен така. В Дания, казва тя, веднага биха го сменили с нов в стар стил. В работата си имат елементите "да запазим старото", "да рециклираме", но не буквално и не е в традиционно български или битов стил. При ремонтите влагат доста идеи от Дания, Скандинавите или Щатите, а обзавеждането е смесица от български и датски мебели. Идеята им е един ден да превърнат село Връв, Видинско, в място за селски и винен туризъм. Тя би искала да организира и местните жители и те да се включат, да предоставят част от базата за спане и провизиите.

Обликът, който добиват реставрираните къщи, е с много голямо чуждестранно влияние – от френския прованс и Средиземноморието през скандинавската интерпретация. В Дания вилите и селските къщи са инспирирани от френско-италианския стил, но понякога цветовете са променени, или са южноафриканска интерпретация на холандско-френския стил. Такива са например винените ферми или B&B в Южна Африка, които тя и мъжът й много харесват.
Една от къщите, които реставрират в селото, е на около 120 или повече години. Ето по-подробно как се променя.

Така изглежда къщата, когато я купуват.

Така изглежда къщата - полуваросана, след редица реставрационни дейности.Завършен вид Арките са оригинални и ефектни. Мазилката и отвън и отвътре е от кал и слама, а боята е варова. Фасадата е реставрирана също с кал и боядисана с вар и лепило Ц200. Към калта се добавя малко смляна слама. Това е една от най-добрите изолации. Къщата може да диша, тъй като има естествена циркулация на въздуха. Калта е специфичен материал и почти никой от майсторите, с които работятт, не искал да използва, защото повечето са запознати с обичайните в търговската мрежа материали. Все пак се намирал по някой местен, който го прави.

Това е мазилката отвън в оригналния й вид.

Къщата, измазана с кал.

С варова боя.

Когато сменяли покрива, половината керемди се счупили и се наложило да купуват още на старо.

Прозорците били изгнили и са сменени. Запазени са обаче старите врати и откритите греди на тавана.

Таванът е дървен, със слой кал откъм горната част, също за по-добра циркулация.
Нарочно запазват конструкцията и мазилките така, както са измислени при построяването. В къщата е използвана суха зидария- т.е. камъните са подредени без спойка по начина, по който Кольо Фичето е строил някога.

Архитектурата на къщата е характерна само за този край. Селските къщи в Румъния също са от кирпич, на един етаж, но шарени, с по една-две дървени колони пред входа, които са облицовани с кал. Керемидите им са малки, полукръгли, плоски, редени със застъпване.
Избират кухненски шкафчета в испанско-френски фермерски стил - с открити рафтове на места, с кошници вместо чекмеджета и с дървени вратички.

Каменният под в кухнята.
Кухня

Идея как би изглеждала кухнята в завършен вид (снимка от каталог)Снимки на къщата с широкоъгълен обектив:

Този полезен, полезен Starbucks

Когато откриха първия Starbucks в София, с Милото ми установихме традиция всяка събота или неделя да ходим на разходка от вкъщи до там пеш. На отиване разглеждахме магазини, а на връщане си купувахме ядки и обезателно минавахме по различни улици. Давам висока оценка на Starbucks за това, че можеш да стоиш там достатъчно дълго, докато си научиш урока по английски, а междувременно да поговориш с няколко усмихнати индийци, които си учат урока по български. Голям плюс и за свободното ползване на различните добавки - мляко, видове захар, сметана и т.н. (за сравнение всяко захарче на щанда за кафе и чай в Халите се заплаща допълнително). Но така и не успях да оценя положително качествата на кафето им. Кафета, фрапета, латета... не ми допадат и са блудкави за моя вкус. Sorry!
Това обаче не значи, че чашите и сламките им няма да заживеят нов живот в моя дом.
Идеята ме осени в събота, докато спях. Май ми се случва за пръв път.
Реших, че вече е време да сваля филцовите цветя от ревера на палтото си, които символизираха за мен настъпилата пролет и не само да прибера палтото в гардероба до следващата зима, но и да дам на филца нов живот.
За целта сламките от фрапе на Starbucks бяха превърнати в стебла. Все пак имат приятен тревистозелен цвят. Прикачих цветята с малки безопасни. От две сламки се получават три чудни стебълца с различна височина. И хоп! - ето един букет, който никога няма да увехне. Мисля, че е подходящ и за детска стая, защото и сламките, и цветята са достатъчно меки и безопасни.

А чашките се оказаха безкрайно полезни за вкореняване на резници. Капаците са с дупки, прилепват плътно, така че да задържат температурата и като цяло са стабилни. Отчупеното връхче от драцената се чувства добре в тази среда и стремглаво пуска дълги коренчета.

Така че дори да не ме спечелихте с вкус, Starbucks - благодаря за полезните вещи :).

Нови работи

Сигурно си забелязал едно ново банерче в дясната част на блога. То води към сайта hera.bg. Всъщност би трябвало да го знаеш. Ако не, бързо кликни и разгледай.
Но не бързай със заключенията. Нera.bg не е поредният женски сайт, в който се клюкарства или се говори за сапунени сериали. Напротив! Херите с всичките си магични и реални сили се опитват да избягат от негативните асоциации, свързани с понятието женски сайт.
Hera.bg е насочен към жените, които намират силата, да бъдат самите себе си, въпреки трудностите и не губят най-ценното, което имат - своята женственост. Статиите не съдържат крайни констатации, а дават право на избор на читателя. Информацията е полезна и отговаря на въпросите на интерсуващата се от устройството на света и живота жена.
Тук можеш да четеш какво имам да ти кажа и аз.

Стари работи

Първата кутия какао на Милка, внесена в България. Пази се в Етнографския комплекс в Ловеч. Желязна ютия, която работи като се пълни с въглени.

Грамофонни ролки със записи на джаз от радио "Свободна Европа" и песничките на едно 6-годишно българско момиченце (сега омъжена жена), учещо в руско училище в Израел.

Стара плевня с кирпичени тухли и кал. Бивша лятна кухня.

Старата кища в село Дерманци. Сега е продадена на младо семейство. Сложена й е дограма.

Кутия за бижута с пумпалка и огледалце във формата на сърце вътре

Бунгало, в което някога, по време на някой детски лагер дори е имало деца.