Дизайнерски хрумки 9: Papercuts

Рapercuts е най-прецизният свят, в който потънах съвсем отскоро. Оказва се - не е за всеки. Нужни са спокойна ръка, здрави нерви и точно око.
Hannah Nunn е дизайнерка на лампи и абажури, оригинални със светлините и сенките, които правят. Формите, които гравира, са вдъхновени от природата - цветя, насекоми, звезди. Изработва ги като изрязва елементите от хартия или пергамент ръчно или гравира с лазер.

Вдъхновена от цветята в градината на майка си и за да си спомня прелестта на лятото дори през дългите и тъмни зимни месеци.

Малки фенерчета, които могат да украсят всяка стена - навън или вътре в дома. Всяко е с уникален дизайн.

Изрязани от хартия, парченцата са ламинирани за повече здравина и дълготрайност.
Чашки за чаени свещи, изработени от устойчив на топлина материал. Кокетни са и превръщат всяко следобедно парти във светлинно вълшебство. Това е една много малка частичка от света на papercuts. За други подобни майсторски изпълнения ще разкажа съвсем скоро. Повдигам завесата с двете кратки филмчета долу. Обезателно ги изгледайте. Красиви и вдъхновяващи са.

Нямам търпение да си у дома

Тъжно гледа старата ни къща

със очи избодени и слепи.

Всеки ден тя бавно се превръща

в купчина от камъни и пепел.

А пък беше гиздава, красива

като белолика млада булка.

И струеше някаква магия

над въкшебната ни детска люлка!

Мирис на сено, цветя и билки,

на уханни, меки козунаци...

И очи, които те обичат,

толкова, че можеш да заплачеш!

Лястовичи песни от гнездата,

дворът - огласен от детска глъч!

Малко строго баба мъмри дядо,

който мачка грозде в стара бъчва.

Къщата умира със човека.

Няма как - та той му е душата!

И когато баба тръгна вече,

сякаш някой с взлом проби стената.

Тя навярно рее се в безкрая

и разпръсква атоми човечност.

Няма как да не живее в рая -

само ако си добър, си вечен!

Къс по къс домът ми се разпада

в улея на времето ни стръмно.

Ех, да можеше духът на баба

в старата ни къща да се върне!

(П.Цалева, сб. "Луковитски край 2")

Вратата към мазето в старата къща
Славейчето на дядо ми

Буркан на карнавал

Мислех заглавието на поста да е "Пролетна ваза" - точно и конкретно. Става ясно от първия прочит какво ще се майстори този път и заради яснотата избираш дали да продължиш да четеш, или не. Но ми се стори прекалено тривиално и плоско - пролет е, има цветя, значи са нужни вази... Никаква фантазия. Хм... Затова реших да "заведа" моя буркан на карнавал.

За целта са необходими няколко клончета от храсти - по възможност с листа или цвят. По принцип търсих върбови клонки, но така и не успях да намеря. Те са добър вариант заради красивите меки топчици и заради издържливостта си. Нека клончетата, които избирате, са по-дебелички, защото в противен случай ще ви е нужно доста по-голямо количество, докато обиколите с тях целия буркан.

Цветни панделки, гумен ластик и нож за подкастряне. Свалете етикета на буркана (в случая от лютеница) с малко топла вода и гъба. Поставете по средата гумения ластик. Хич не ги обичах тези ластици, кагато бях малка, защото много ми скубеха косата. Но сега често намират приложение в домакинството - я за уплътнител, я за стягане на руло на документи. А сега и като помощно средство в декорацията ми. Клончетата трябва да са предварително нарязани с височина малко над буркана. Долният им край трябва да е гладък и равен, за да бъде дъното стабилно. Всяко клонче се пъха между ластика и буркана, така че да образува оградка около стъклото. Редувайте по-дебело с по-тънко. Колкото и да е функционална гумената ластичка обаче, не е толкова красива. Затова върху нея връзваме една сатенена панделка. Хем я прикрива, хем дава цветен акцент и повече благородство на декорацията. Клончетата могат да стърчат асиметрично в горната част на буркана. На този етап маскираният буркан изглежда така. И за да е истински пролетно, и за да е истинска ваза, има нужда от вода и цветя. Топвам букет от жълти иглики - с къси стебълца са и с кичеста горна част, което ги прави идеални за новата визия на буркана. Пасват си добре като височина, форма и цветове, а и са осеяли всички по-слънчеви полянки и междублокови пространства в момента..Хубаво е новата композиция да бъде поставена в чиния, купа или друг съд с малко вода на дъното. Така зелените листенца на клончетата няма да увяхнат бързо. Като украса за ъгълчето в хола, за повече зеленина в дома, по средата на масата, за декорация на великденската трапеза или върху подноса за закуска в леглото между чашата с кафе и препечената филийка, бурканът-ваза се прави лесно, изглежда естествено и внася много пролетно настроение.

Идеи за великденски яйца

Не всеки ден е Великден, но пък когато е Великден, защо да не го направим наистина весел и цветен?
Няколко интересни идеи за декорация на яйца, който ще харесат всички деца :)

Нужни са само цветни хартии, памук, тел, покрита с текстил, флумастери, пастели, ножица и лепило. Яйцата са твърдо сварени и боядисани в основен цвят - жълто за патето, зелено за жабката, розово за прасенцето и синьо за пилето, което, подозирам, че е туитърче.

Мисля, че тези модели ще ви осигурят доста забавни часове с детски усмивки. Е, сигурно и цветни петна по покривката, но какво пък :)

Всичко отначало

Дребни зелени листенца върху клонките от непознат храст с розови плодове ме изненадаха в събота. Честита пролет сякаш ми казаха безгласно. А когато ги донесох вкъщи, бяха по-скоро сухи клонки, без признаци, че в жилите им текат живителни сокове. Имаха топчести плодчета, някои от които дори вече изсъхнали. Харесаха ми на цвят, затова ги натопих в стъклената ваза.
Изненадата беше приятна!

Още едно малко стебълце се появи в саксията на мимозата (едно от магическите ми растения) с желание за живот.

А от на вид изсъхналналото клонче покара свежа издънка. Дали да даваш нов живот винаги боли?

Скимията се отрупа с пъпки още през януари. И два месеца и половина събираше сили, за да ги влее в цветовете си.

През февруари наситеното розово се смеси с бяло. Пъпките наедряха.

И от няколко дни вече скимията се отпупа с цвят. Ароматът й е опойващ, люляков. Сигурна съм, че ако я изнеса на терасата, ще се напълни с жужащи пчели. Цветчетата й се разтварят все повече и повече, всеки ден, всеки час дори.

Посях в саксиите подправки и цветя. Очаквам с нетърпение стръкове босилек, риган и мента. Крехките стебълца на магданоза вече се подават - тънки и високи. Петунии на точки чакам и кратунки със странна форма. За едно нестандартно приложение на семенцата ще разкажа скоро.

Надвили зимата. Преодолели студа, снега, сега се разлистват - крехки и зелени. Жужи, кипи. И всичко започва отначало.

Дизайнерски хрумки 8: фотомонтаж, 3D и илюстрации

Рисунките и реалността се наслагват едни в други по уникален начин. Житейски ситуации, описани с фрази, пълни с ирония. Интересен ъгъл на наблюдение към персонажите. Уловено е много движение.

by Xette

Плодов букет за хапване

Много пъти съм получавала цветя - в саксии или букети, с поводи или просто така - за усмивки. Обичам и сама да декорирам, особено ако има някакъв специален случай или човек. Вдъхновена от едно клипче, реших набързо да спретна изненада на любимия с наличните вкъщи плодове. Букетът се получи цветен, приятен и... се яде. Нали казват, че любовта на мъжа минавала през стомаха :) Основата е половинка от портокал. Клечките са дървени, за шишчета. Червеното на ягодите, зеленото на кивито, оранжевото на мандарините и портокала, кехлибареното на стафидите, жълто-зеленото на ябълката, бледото млечното на банана.

По цялата дължина на високите клечки нанизах стафиди. Доста по-сочно се получава, ако се използват зърна грозде, но просто не разполагах в момента.

От зелената ябълка полумесеци за листа.

Кръглите парченца на кивито, набучени на клечка, изглеждаха като детска близалка.

Дребни ягодки в основата. Оставих ги с листенцата, за да може зеленото да придаде повече свежест.

Ягодите освен красиви, дори бяха вкусни.

С пластмасовите формички могат да се изрежат различни плодове. Аз използвах звездовидна и флорална с четири листа.

В средата на ябълковото цвете закрепих кръгче от кора от мандарина с малка клечка за зъби. Корите могат предварително да се кандират, за да станат ядливи.Особеност на плодовия букет се оказа способността му бързо да изчезва. Успя да краси масата не повече от 10 минути, което не е характерно дори за на малотрайните цветя. След него останаха само дървени клечки и някоя и друга случайно търкулила се на пода стафида.

Опитайте - забавно е!