Свети мъченик Трифон е роден през 227 г. в Камсада, Фригия (древна страна в Мала Азия), близо до град Апамея. Като дете отглеждал гъски, но още от малък се прочул с лечителските си способности. Лекувал различни болести, гонел лошите духове от хората. Мълвата за него стигнала чак в Рим. Извикал го римският император Гордиан (властвал 225–244 г.) да излекува болната му дъщеря. Момичето – красиво, умно и надарено – страдало от незнайна и тежка душевна болест. "Никой не може да ме излекува освен Трифон", повтаряло то и тайно се надявало нейният спасител да се появи наистина. Когато дошъл в Рим, Трифон бил на 17 години. За кратко време той прогонил болестта на императорската дъщеря. Славата му се разчула надлъж и нашир. Когато го питали как е успял да излекува момичето, отговарял: "С божия помощ." Хората му повярвали и мнозина се покръстили. Императорът го надарил щедро, ала на него не му трябвало богатство. Раздал го без остатък на всички бедни, покрай които минал на връщане за дома. Въпреки популярността си на вълшебник лечител св. Трифон умрял мъченически по времето на император Декий Траян (властвал 249–252 г.). Римският императорски наместник Аквилин поискал от св. Трифон да се откаже от християнската си вяра, но светецът лечител не склонил. Мъчили го страшно, забивали пирони в ходилата му, гонели го бос по снега, бесили го на дърво и го били с пръчка, влачили го, вързан за опашката на кон. Три пъти го изправяли пред съда, за да се отрече от своя бог и да принесе жертва на езическите богове, и той три пъти отказвал да го стори. Накрая го осъдили да бъде обезглавен с меч. Повели го войниците извън градските порти, а св. Трифон се молел да го стигне смъртта по-бързо. И тя наистина дошла бързо – точно стигнали на мястото, и светецът предал душата си на Бога. Било 1 февруари 248 г. (или 250 г.). Свети Трифон бил само на 21 години. Добри хора погребали тялото му, ала той им се явил насън и поискал тялото му да бъде преместено в родния му град. Там и до днес се намират мощите на този светец.
На иконите го изобразяват много млад, в златни разкошни дрехи, с голям златен кръст в дясната ръка. В по-старите църкви св. Трифон се изобразява с косер (крив сърповиден лозарски нож). Може би оттам е възниквало поверието, че той е бил лозар и резач. Съвпадението с празника Сретение Господне е дало повод да се родят редица легенди.
В народната митология битува история, че на Първи Сечко св. Трифон взел едно кравайче в ръка и една бъклица вино, закачил си косера на пояса и тръгнал за лозето да го реже. Срещнала го Богородица и го поздравила:
– Със здраве, св. Трифоне, ако даде Господ, накъде така?
– Отивам да си режа лозето, св. Богородице – рекъл той.
– Ако можеш да не ходиш днес, св. Трифоне, и утре – също, иди на третия ден, защото аз се приготвям утре да отида на църква да се моля и ще кажа на хората да те празнуват на третия ден от Сечко, пред мене да бъдеш, а не зад мене.
– Не се връщам, Богородице – казал Трифон. – Взел съм си кравайчето, бъклицата с вино и косера съм си наточил – ще отида днес!
Като видяла, че Трифон няма да се върне, Богородица му рекла:
– Как ще ходиш в лозето, Трифоне, да режеш, ами ти не знаеш да режеш!
– Кой ти рече, че н
е знам? – рекъл. – Знам да режа!
– Е, като знаеш, покажи ми да видя как ще режеш.
Тогава Трифон извадил от пояса косера, хванал се за носа, който му се сторил като лозова пръчка, замахнал с косера и си отрязал носа. Тогава се сетил сиромах Трифон, че от непослушанието пред Богородица пострадал носът му, а празникът му е преди Богородица, а не след нея. Отишъл после Трифон на лозето и започнал да реже, но много кръв му текла от носа и трябвало да я спре по някакъв начин. Опитал той да яде от кравайчето, но кръвта му пречела, опитал да пие от виното, но пак не могъл. Влязъл тогава в средата на лозето, полял малко от виното, отрязал три пръчки и тръгнал да си ходи у дома. Когото срещнел по пътя, давал му парченце от кравайчето и по глътка от виното. Докато се прибере, раздал цялото кравайче и виното, а кръвта му престанала да тече.
– Сполай ти, Богородице – казал той, – че си била милостива и ми спря кръвта, за да не умра без време!
Това, което някога направил св. Трифон, и до днес го правят хората, които имат лозя.
В народния календар 1 февруари е денят на Трифон Зарезан, или както още се среща, Трифон Чипия, Трифон Пияницата – патрон не само на лозарите, но и на градинарите, за да не ядат насекоми зелето и другите растения. Почитат го още и кръчмарите. В една легенда, разказвана и до днес, се споменава как той мил бъчвите на един кръчмар. Първообраз на празника може да се търси в тракийските обреди и обичаи, в пролетните Дионисиеви тържества.
На празника се меси обреден хляб, украсен с направени от тесто натежали от плод гроздове, някъде го украсяват с цвят на лоза. Стопанинът на дома тръгва за лозето с мъжете и носи чисто нова торба, в която са сложени хляб, варена кокошка, пълнена с ориз или булгур, бъклица вино, светена вода, пепел от трапезата от Бъдни вечер. Подрязват се лозята. Лозарят се обръща на изток, прекръства се тържествено и отрязва няколко пръчки от един или от три корена, които избира от средата или от ъглите на лозето. Със светената вода и пепелта ръси за плодородие. На отрязаното място полива с вино и благославя: "Колкото капки, толкоз коли грозде." С отрязаните клонки мъжете украсяват калпаците си, бъклиците с вино, иконите вкъщи. Слага се обща мъжка трапеза в лозята. Всеки оставя, каквото е донесъл. Мъжете избират Трифон (или Трифун) – цар на лозята. Най-възрастният поставя в средата три подрязани пръчки и китка босилек, вързана с червен конец. Пита кой иска да е цар и всеки може да посегне и да вземе китката. Но царят трябва да е човек с късмет, да е имотен, за да може да почерпи, добре е да е работен и уважаван от хората стопанин, а през изминалата година лозето му да е родило най-много. Цар се става по желание, но човек трябва да си знае възможностите. На трапезата царят слага не просто печена кокошка, а цял овен, може и два. Ще го изберат отново и на следващата година, ако в годината на "царуването" му е имало берекет. Когато подрязва, нарича: "На всяка лоза – по шиник, от всяка – по чебър." Често някой мъж се скрива зад лозата и пита "Трифоне, виждаш ли ме?", а царят отговаря: "Наесен хич да не те виждам от грозде." На връщане мъжете носят своя "цар" на раменете си или го теглят с колесар, на главата му има корона от лозови листа, в ръцете си държи икона на св. Трифон. От тук нататък през цялата година ще му оказват почит и уважение, ще го пазят и обграждат с грижи, защото народът е убеден, че от здравето и щастието на "царя" зависи цялото плодородие на лозята. Мъжката дружина обикаля по домовете. Там, разбира се, ги черпят – червено вино от бяло котле. Първо отпива "царят", после поред – останалите. Накрая, глътка след глътка, благословия след благословия, всички се напиват. Последната почерпка е в дома на "царя". Ако не се напият добре, вярва се, че плодородието няма да е добро. В Дупнишко мъжете подрязват следобед, а сутрин към лозята тръгват моми и ергени. Момите окопават и поливат с вино, слагат в корените парче баница и залък от гозбите, ергените зарязват окопаните лози, а после започва истинско празнично веселие. Някъде се меси колак специално за добитъка. Слагат го в храната на животните, да не нападат вълци. Заканват се с брадва (все едно "трифоносват") яловите дръвчета. Очаква се да се уплашат и да започнат да раждат. Мъж без деца изпълнява обичая посичане. Вика някой да го обръсне, а бръснарят три пъти го порязва и се вярва, че магията за челяд е сторена. Жените ловят с тестени ръце дърветата, животните и невестите – да се плодят и да раждат. На някои места в средата на лозето изравят дупка и в нея закопават светената вода – да не бие град. От Трифоновден започват Вълчите празници. Връзват се ножиците вкъщи, за да са завързани устите на вълците. На места жените го тачат против къртици. Слагат горещи въглени в къртичи дупки или пръскат около тях царевични зърна, за да не ровят къртиците по двора.
Казват, че какъвто човек първо срещнеш на улицата на Трифоновден, такъв ще е късметът ти през годината. Вечерта срещу празника се гадае по въглени за плодородие. Наричат се три живи въглена: единият – за житото, другият – за млякото, третият – за виното. На сутринта изгорелите, стопилите се въглени означават плодородие, угасналите – недоимък.
Ако сутринта на празника е слънчева и ясна, годината ще е плодородна. Ако времето е хубаво и ясно, такова ще е то през цялото лято. Ако денят е ясен от сутринта, лозята трябва да се подрязват рано, а ако е облачен – по-късно. Ако е облачен, пролетните култури ще са в изобилие, но житото ще има главня. Ако грее слънце преди обяд, царевиците ще са добри, ако следобедът е слънчев, ще са добри културите, които се сеят по-късно. Ако вали дъжд – добре е за виното и царевицата, ако вали сняг – ще са добри пчелите, ако грее слънце – добре е за житото и коприната. Ако вали дъжд, пролетта ще е дъждовна. Ако има силен порой, вино ще пълни бъчвите. Ако вали сняг, началото на лятото ще е дъждовно. Ако е сух студ, началото на лятото ще е сухо. Ако нощта е звездна, пролетта ще настъпи късно.
За трапезата се приготвят варена кокошка, печена луканка, омлет, прясна пита, тутманик.
Българинът уважава и почита виното наравно с хляба. Преди да отпие, той се кръстел и настройвал благочестиво сърцето си. Отпиват младоженците, преди да влязат вкъщи, за да живеят в любов, съгласие и сговор. Отпива и родилката, преди да започне раждането, за да роди лесно. Дете, запоено с червено вино край огнището, е здраво и жизнено, болести не го ловят, бузките му са червени и румени. Без вино не може да се отбележи и смъртта. Гробът се прелива с вода и вино, за да се умилостиви земята, да прибере положените в нея и да не ги изхвърля на белия свят, който вече е свършил за тях. Виното е кръвта на Бога. С него се причестяваме и издигаме до божеството. Много песни е изпял народът ни за виното.
Събрали се юнаци с кривнати калпаци.
Пресушили бъчвите, паднали им дъгите.
Зарезали лозата, па се нарязали до козирката.
из Български светци и празници и Енциклопедия А-Я
Мартенско дърво усмихва дома ми. Уловило е всички цветове, които са се промъкнали покрай бялото на зимата.
Тазгодишните ми мартенички са с глинени фигурки. Гривнички с пенданти на цветя. Използвах всички цветове от боите. Имам няколко готови, другите си чакат пресукания конец. Пролетно ми е и ми се иска повече хора да се настроят така. Мисля, че с повече цвят и цветя това ще стане бързо и лесно.
Малка битова черга за ревер.
И черният ни кот. Не да минава път, а за късмет.
Честит Свети Валентин и весел Трифон Зарезан!
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
шоколадови бонбони
