Знаете ли, че микробите...

Точно колко била научна първата теза за микробите и способността им да причиняват заболявания може да се съди по следния откъс:

Земята създала реките

реките създали каналите,

каналите създали мочурищата,

мочурищата създали "Червея".

Дошъл червеят и изплакал пред Шамаша.

Пред Еа рукнали неговите сълзи:

"Какво ще ми дадеш за храна"

Колко ще ми дадеш да лапам?

....

Нека да пия между зъбите.

И ме сложи между венците,

да мога да унищожавам кръвта на зъбите

и да разруша силата на техните венци."

Шамаша и Еа са богове. Червеят е микроорганизъм, който причинява зъбни инфекции. Стихът е на шумерски - "Легенда за червея", написан в Месопотамия през третото хилядолетие пр. Хр. Шумерската мисъл си представяла дейността на микробите в определени случаи. Невъзможно е да се каже дали някой от онова време е вярвал, че изобщо инфектирането става чрез микроби. За излекуване на зъбните микроби легендата препоръчва търкането и помощта на магьосници, които да повторят три пъти заклинание.


През 19 век, когато Антон ван Льовенхук открил бактерията, той я намерил в остатъци от храна между зъбите.
из "Енциклопедия на първите"
Така че дори да имате такова вкусно чудовище във фурната, не забравяйте за малките чудовища, които не виждате, но щъкат в устната ви кухина. След като унищожите Големия змей с нож и вилица, се погрижете за малките с четка и паста :)

Дизайнерски хрумки на седмицата 6 - листорезба

Китайските майстори от Longal Artwork извършват изстинска ювелирна работа. Листата не са прорязани или продупчени никъде. Отнема се само най-горният, плътен, непрозрачен слой.

Листата се събират, измиват се и се изсушават. За да станат еластични и да се премахнат всякакви бактерии от тях, се пускат в кипяща вода. След водната баня отново се почистват и се изсушават. Покриват се със специална светлочувствителна материя и се експонира негатив на рисунка като при фотографиите. Зоните, в които попада светлина, променят свойствата си под влияние на киселината, която разяжда клетките, оставяйки жилките.

Здравей, непознато другарче!

Във времето, когато синьото пиленце на Twitter не беше дори жълтък, а Facebook изобщо не беше в плановете на пра-пра-прабаба си - Домовата книга, водех страховито интензивна кореспонденция с руски другарчета и с други родни такива. Получавах килограми писма. Всеки ден. И също толкова изпращах.

Дори не помня всички хора, с които съм си писала. От бившия СССР си имах две Ирини, една Наташа, един Вадим и приятелката ми от детската градина, която периодично живееше в Тюмен. Пликовете на писмата до руските другарчета украсявах с червени флумастерни вълнички и надписи от типа "Жду ответа как соловей лето". Самото писмо, по настояване на майка ми пък, задължително завършваше с "Извини меня для ошыбки".

А те ми отговаряха с послания "Лично в руки".

В България пък, боже в България... хора от всякакви градове, селца и паланки. Войници от поделения в Бургас, Велико Търново, Долна Митрополия, Сеславци, Лясковец, Любимец, София, Плевен... На пликовете за писма до тях пишех В.П. (военна поща) и дори не се охарчвах за марки, защото този знак ми гарантираше, че писмото пътува безплатно. Неписано правило беше, че колкото вертикални чертички съм сложила на капачето на плика, толкова лицеви опори трябва да направи солджърът, за да си получи писмото. Гледах да не прекалявам. Имаше, и надявам се още ги има, уникални личности като наприемр мрачен и черноглед писар, който твореше хайку и парашутист с нестандартно чувство за хумор, който ми рисуваше кон и плъх.
Писма прехвърчаха между мен и 4 момичета от Ловеч, 5 от Троян, 3 от Тетевен, 2 от Реселец, 1 от Хърлец, момчета от Пазарджик, Монтана, Кюстендил, Видин, Сливен, Попово, Златоград, един Радо от Русе, който пишеше, че е "ного, ного" влюбен в мен и искаше да прилича на Арнолд Шварценегер и още много други.
Някак безрезервно съм споделяла върху хартията както какво интересно ми се е случило през дена, така и какво искам да постигна и за какво мечтая. Същата искреност съм получавала и от отсрещната страна. Изградихме много топли, приятелски взаимоотношения с тези писма. Някои, защото бяха наивни по детски, не устояха на времето. Други се запазиха и до сега.
Без излишна носталгия към миналото, но може би с по-голяма доза прагматизъм, днес не мога да добавям всякакви непознати към приятелите си във Facebook. Натискането на бутон ОК не прави този човек мои приятел. Може би затова имам не повече от 60 човека в списъка си.
Дали не разбирам идеята на Facebook, или просто съм си изписала писането в годините и сега няма какво да споделя на нечия стена?!

Дизайнерска хрумка на седмицата 5

Вчера си букмаркнах http://www.thedieline.com/ заради интересните опаковки и дизайн на продукти и етикети, които представят. Отварям днес, а насреща ми се кокори надписът "+359 wine". (Щеше ми се да е +359 win и да се окаже, че защото съм българка печеля нещо, но нейсе:). Статията е за българския графичен дизайнер Йордан Желев и редизайна му на етикет за вино +359 на винарна "Вила Любимец" . Шрифтът, който използва, е базиран на такъв, използван от Български пощи през 1960 г.
"Исках всички, които видят етикета, да го възприемат не просто като изображение, но и да го почувстват, да го докоснат и усетят с пръстите си, затова създадох логото с голяма релефна структура."
Йордан Желев е водещ дизайнер на етикети за вина в България. Той е най-публикуваният български дизайнер през 2009 в европейските специализирани форуми. Разработва уникални шрифтови решения и е един от малкото експерти по калиграфия у нас, особено пък специализирали се във винарската индустрия. С толкова много титли и успехи в областта на графичния дизайн какво може да си завършил, освен счетоводство и контрол в Икономическия университет във Варна и откъде може да е започнал трудовият ти стаж, освен от професии като продавач, месар и пиколо, какъвто е бил той в периода 1989-94 г. В свое интервю за Lettercult споделя някои лични неща за себе си, като например, че в тоалетната чете латински речник и винена енциклопедия, страхува се от височини и мрази да ходи бос. Открива интересния свят на шрифтовете, когато съпругата му и баща му му подаряват комплект автоматични моливи и пера за калиграфия.

На мен лично стилът улични графити не ми допада визуално - нито върху току-що боядисаната стена на училището, нито върху етикет на бутилка. Прекалено хаотични и бомбастично обемни са ми буквите. Нехармонични и без финес. Виж калиграфията е друго нещо - стил, класа и симетрия в едно. Както гласи един рекламен слоган на клиника за естетична хирургия - "Красотата е симетрия". Ако се отнася за човешкото лице съм склонна да споря, но колкото до шрифтове и дизайн на етикети съм с двете ръце (и левия крак) За.

Много интересно негово интервю за Lettercult.

И още негови вдъхновяващи и красиви творби тук.

Градове и история върху коприна

Елвира е с нас почти от създаването на сайта. Спомням си, че в първите снимки, които ни изпрати, ме впечатлиха мотивите, които рисува върху шаловете си. Традиционно върху дрехи и аксесоари се изобразяват цветя, птици, геометрични фигури или абстракции. Тя също има своите модели с етно шевици, цветя, лилии и жерави. Но има и такива със Зевс и Афродита, крепостта Царевец и средновековните църкви в Несебър.
Елвира рисува различно. През новата година представяме шалове с нов дизайн - градове и история върху коприна. Върху шифон с размери 150/30 см тя рисува възрожденските къщи от Стария Пловдив, каменния Кивгирен мост в Трявна и часовниковата кула от 1814, стенописите от Казанлъшката гробница, ритони и фиала от Панагюрското съкровище, златната маска на одриския цар Терес, намерена в могила край град Шипка, и др.






















Прекрасен подарък, ако искате без думи да разкажете за уникалната България. Една своеобразна разходка из красиви места, но и пътешествие във времето.
Всички шалове на Елвира можете да разгледате тук.

Как да забогатеем от недостатъците на половинката си

Той си оставя чорапите навсякъде - тя си гризе ноктите.
Той забравя да изхвърли боклука - тя си бърка в носа.
Той оставя косми по сапуна - тя запушва канала на банята като си бръсне краката.
Гледали ли сте го този филм?
Решението е - буркан за глоби. Всеки път, когато досадният навик бъде повторен, в буркана се пуска определена сума.
Той си дъвче косата - аз си чопля кожичките около нокътната плочка. Но ако аз, макар и трудно, все пак успявам да се удържам, той на всеки половин час измисля сложна конфигурация, в която усуква два кичура коса, после ги омотава в примка и накрая започва да им дъвче краищата. Да наистина, когато ходихме на срещата на випуска му, която беше организирал Карбовски с цел да си покаже новата книга, бившите му съученици му завидяха на дългата коса. Един дори го попита дали не се боядисва, защото още е със свеж гарваново черен цвят. Но с дъвченето на краищата успява да си докара цъфтеж не само през пролетта, а всесезонно.
Затова измислих този буркан. В него ще пуска по 20 ст. всеки път, когато го засека, че си дъвче косата. В края на годината ще преброим събраното. Не съм чак такъв егоист и не ми се ще да си ги изхарча сама, но все пак искам да го предпазя от порочната мисъл - хем ще си дъвча, хем ще си спестявам.

Хартия с препятствия

Понеже нямах търпение да излея първия си лист хартия за тази година, не разбивах достатъчно дълго. Семките от шипки си останаха цели и направиха трите листа доста релефни. За сметка на това червените шипки и джинджифиловия чай и придадоха невероятен аромат. Добавих и сушена четирилистна детелина, която се разчупи на няколко парчета от дългото носене в дамската ми чанта. На цвят - бледо розова, мек и натурален нюанс. Дребни зелени листа и градинско карамфилче за декорация.

По-големите препятствия
Със сигурност няма някой, който да не е разбрал за голямата трагедия, сполетяла Хаити. Ако и вие се питате дали може да направите нещо, вместо просто безучастно да следите новините в интернет и по телевизията - няколко неща, които написах в РосиНанТ.
Все пак става дума за над 100 000 човешки живота, отнети при земетресение 35 пъти по-силно от бомбата, пусната над Хирошима. По данни от 2007 г. Сливен е с население 94 717 жители. При земетресение от подобен ранг целият град щеше да изчезне – град на мъртъвци. Така усещате ли каузата по-близка?

Свинска 3D история

Продължавам по темата за лечението със смях. Една картичка, оригиналът на която е от блога на Mel Mccarthy - истинска съкровищница за идеи. Шумът около свинския грип затихна, но никога не е късно журналистите отново да се окажат в безидейна криза и да подхванат отново този проблем. Картичката с болен прасчо е просто хумористична трактовка на пандемията. Щом със смях можем да се лекуваме, значи чрез смях може по-леко и лесно да приемаме и най-страшните неща.

Необходимости:
3 изпринтени черно-бели копия на модела върху лист А4. Можете да го вземете от тук.
разноцветни хартии, салфетки, твърд картон за основа, обемни стикери
сухи пастели
лепило за хартия, декупажно лепило, глазант

Как да си направя:
Ето така изглеждаше в първоначалния си вид - едно обикновено изпринтено листче.
Фигурката на хремавото прасенце се изрязва с ножица и се залепва върху твърдия картон, който служи за основа. Основната техника при тази картичка е работа със слоеве, чрез които се постига 3D ефектът. Със сухи пастели се оцветяват ушите, ръцете и краката на прасчо. Използвайте светлосенки и наслагване на нюанси за повече реалистичност. След като имаме основните щрихи, да се погрижим за фона. Реших да загатна за стената отзад със няколко тухлички. Не че денди, облечен в домашен халат, ще живее в тухлена кочинка, но просто ми се стори добра идея. Да споделя една хитрост - ако имате нужда от много различни по вид и цвят хартии, но в малки количества - посетете магазин bauMAX. На регала с тапетите има закачени мостри от всяка ролка, които са идеални за такъв вид проекти. Тухличките са от парче от керемиден тапет с лек релеф. За формат А4 на цялата картичка тухлички с размер 3/1 см изглеждат добре. Залепят се на разстояние няколко милиметра една от друга, за да остане място за хоросана между тях - също от вид тапет.

От второто копие на фигурата изрежете главата и халата на прасчо. Оцветете с пастели и залепете върху основния лист. Оставете ушите леко да стърчат в краищата. При зурличката направете тънък прорез с макетно ножче. Промушете парченце хартиена носна кърпа, така че по-голямата част да излиза на лицевата страна на картичката - така ще се получи носната кърпа на болника.

Коланът на халата направих с техника декупаж. От цветна салфетка изрязах няколко ленти, които залепих върху очертанията с декупажно лепило. Леко ги набръчках за по-ефектно.

Изрежете кутията за салфетки от допълнително изпринтеното копие. Отново направете тънък прорез с макетно ножче и промушете няколко парчета от хартиени носни кърпички. След като оцветите кутията с пастели и залепите втория слой, разстелете слой глазант. Стъкленият ефект, който той придава, ще направи кутията интересен акцент в картичката и ще придаде повече обем.

Очертанията на разпилените хартийки оцветете с бял и син пастел. Върху тях нанесете по малко лепило и залепете накъсани парчета хартиени салфетки. От допълнителното копие изрежете бурканчето с аспирин и термометъра. Оцветете и залепете за картичката посредством обемни стикери. Аз използват тези, които са предназначени за залепване на крачетата на маса или дивани, за да не стържат по пода (или стопери за врата).

А ето и крайният резултат.

Този модел ще бъде подарък за една медицинска сестра от нейния приятел. Надписът на гърба гласи: "Болен съм от любов. Имам нужда от медицинска сестра!".

Дизайнерски хрумки на седмицата 4

Не, не съм изоставила идеята... Просто хремата от миналата година продължи в тази като досадна кашлица. В съчетание с кофти депресия от първите дни на 2010 ме превърна в един неспособен за каквото и да било, още по-малко за писане и интересни идеи, човек. И от кашлицата малко остана, и от кривото настроение също. Едното лекувам с чай и мед. Другото... другото не си е плащало здравните осигуровки и се лекува само...
Понеже често казваме, че смехът е здраве, а усмивката - най-доброто лекарство, реших, че хем му е ред, хем му се пада на Dave Parker да бъде показан. Той прави курабийки. Да, да, много хора ги правят, а сигурно два пъти повече обичат да ги похапват. Но неговите са луди, луди персонализирани 3D курабийки. Правят се от карикатура по снимка и сигурно са толкова вкусни, колкото и забавни на вид.
Толкова си сладък - ще те схрускам!

Лесен начин да изядеш главата на шефа.

А изразът да се изядеш от яд пък придобива съвсем ново значение :)

Drink a cup of coffee with me

Група отдавна дипломирали се студенти посетили един от своите професори от университета. Всеки от тях имал своя успешна кариера и реализация в обществен и личен план. Приятният разговор скоро обърнал посоката си и се превърнал в поредица от оплаквания от напрегнатото и проблематично ежедневие. За да почерпи гостите, любезният професор донесyл кана с горещо кафе и десетина различни чаши. Сред тях имало порцеланови, пластмасови, стъклени, керамични... Някои изглеждали съвсем обикновени, други били изящни и фини, трети – с причудливи и странни форми. Професорът предложил на гостите да си налеят от ободряващата напитка. Когато всеки от тях си сипал кафе във взетата чаша, той казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха на масата. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Това, което всички искахте, беше кафе, но всеки от вас съзнателно пожела и се пресегна към най-хубавата чаша. А после дори започнахте да оглеждате чашите на останалите. Животът е кафето, а работата, парите и социалното положение са чашите. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме истински да вкусваме от напитката... Не забравяйте да се наслаждавате на кафето си!"
Кафето определено е по-вкусно, когато се пие от любимата чаша. Доказано е, че човешкият мозък запечатва дневния ритуал, свързан с пиенето на кафе. Когато той се извършва по точно определен начин, тогава удоволствието е максимално. Честото пиене на кафе в една и съща чаша кара хората да свикват с този вкус и да вярват, че именно той е най-добрият. Така асоциират вкусното с определен предмет и всеки следващ път посягат именно към него. (от статия, която писах за списание "Мери")
Чашата за кафе може да се приеме и като верен любовник. За някои това е първото нещо, което обгръщат с ръце и целуват с устни. Аз предпочитам истински хора :)
Но ето и любимите ми чаши, подредени в нисходящ ред, всяка със своя собствена история.
Фина порцеланова елегантна чаша с рисуван пейзаж от Венеция. Има си и коркова поставки със същия принт. Две на брой, получих ги като новогодишен подарък от проекто свекървата. Късметът от баницата на любимия ми беше пътуване в тайнствена страна. По повод красивите чаши решихме тази година това да е Венеция.
Керамични чаши на около 30 години. Подарени са на дядо ми за пенсионирането му. Черни със златно. Времето и няколкото премествания са оставили следите си по тях - една счупена дръжка, ожулени ръбчета и на чашките и на чинийките... Но са ми много свидни. Търся начин да ги поправя. Съвети?

Чашите за влюбени. Взаимно се допълват. Качени една върху друга правят овцете цели, иначе глави и крака летят хаотично. Забавни са.

Черно и бяло си е класика. Освен това си пише, че е за кафе, така че как да не ми е една от любимите. Преди около 10 години пишех хороскопи за един импулсен телефон. Откраднах си чашата от тамошния офис. Е, срам ме е, ама търпя...

Авторска чаша от приятелки, които се занимават с грънчарство. Имат собствено ателие - майката е Ана, дъщерята Ина, или обратното-все ги бъркам. Чашата е с интересна форма - пясъчен часовник. Харесва ми декорацията й. Работата ми в галерията до НДК на тези познати май беше първият ми допир с ръчно правени неща.
Огромна чаша от Starbucks. Купихме я, заради сградата на "Александър Невски" на нея. Почти бях готова да обвиня всички производители на чаши в България, че не правят такива с патриотична визия, а го прави американска верига за кафе, но щях да сбъркам. Има подобни в магазинчетата в подлеза на Президентството. Чашата събира 550 ml - доза, с която със сигурност ще се събудиш, дори да си спал 1 час през нощта. Готино, А?

Пише, че е за чай и аз май никога не съм пила кафе в нея. Тънка керамична чаша, подарък за миналата Коледа.

Тези са с нестандартни чинийки. Поставят се не в средата, а в единия край. Леко повдигат тънката чинийка от алпака с тежестта си. Иначе са стъклени. Приличат ми на руски и само заради тях бих си купила и самовар.

Най-обикновена малка чашка за едно левче. Купих я от подлеза на Централна гара за подарък преди години, още преди сериозния ремонт, който направиха. Прибирах се в София и бях с огромна раница на гърба. Мушнах портмонето във външния джоб на якето си. Голяма грешка! Няколко метра по-далече ме обраха. Усетих лекото придърпване на якето, когато циганката си пъхна ръката, но дори не предположих какво може да се е случило. Няколко минути по-късно всичко ми се изясни. Парите заминаха, но по-късно един клошар изпрати писмо на домашния ми адрес, че е намерил моята лична карта в контейнер с боклук. Открих го, благодарих му и така си върнах документа.

Подарък от приятел. Толкова беше пиян, когато ни ги даде, че наскоро пита - "Аз продадох ли ви ги, или ги подарих?"

Една от най-нелюбимите ми чаши. Кафето в нея просто не е вкусно. Струваше 5 лв. Нямах нужда от чаша, но я купих просто за да отида в магазина, в който работеше бившето ми гадже, на което постоянно досаждах.

Чаша от далечен познат. Има цвят, има цветенце дори, но си няма специална история.

Обикновена рекламна чаша. Не ги харесвам като цяло. В нея по-често има прах, отколкото напитка.

Чаша за еднократна употреба от един рожден ден на колежка. Хареса ми и си я запазих. Сега повече ми пречи, стояща до кубчето с бележки.
И още няколко геройски загинали и превърнали се в цветни парчета.