снимка: grijsКолкото и да не искам, колкото и да тропам с крак по пода и да се цупя в ъгъла зад вратата, факт е, че лятото бавно си отива.
Влачи още опашка. Замита жълтите брезови листа уж да не се виждат, но... Сигналният им цвят сякаш казва на есента да /на/минава.
Обаче има един сезон, който обичам повече дори от палачинки с кленов сироп и вечерни разходки из малките квартални улички. Циганското лято - лъжовно (уж топло е, но не съвсем), крадливо (все си открадваш минутки, за да поседиш на пейката в парка със затворени очи и лице поднесено за слънчева милувка), уж е тук, а вече го няма...
Усмихваш му се, а то се кикоти и те замеря с кестени.
Безгрижно е.
Не му пука, че тича със скъсани чорапи.
3 коментара:
Прибирайки се следобеда днес,направих точно така : "да поседиш на пейката в парка със затворени очи и лице поднесено за слънчева милувка"...а после си намерих кестен:)
Или кестенът си е намерил Миленка ?! :)
Циганското лято - може да трае броени дни или месец, но няма как да го объркаш, няма как да го пропуснеш! Приказно е! Романтиката му измества носталгията по лятото, което си отива; красотата му рисува незабравими картини за украса на зимните ни хдни... Ох! Хубаво е, че ни предстои, нали? Много ми хареса това за тичането по "скъсани чорапи"...:-)
Публикуване на коментар