Подправките, които не искат да растат сами

До тази година бях опитвала да садя подправки само веднъж. От семената с копър, магданоз и риган не се показа нито едно стебълце. Единственото, което ми остана от злополучния опит, бяха трите огромни жълти пластмасови кутии. Тази година реших пак да опитам. Идеята да си отгледам собствени билки и подправки на балкона ми допада изключително много. Свежи, зелени, на една ръка разстояние и най-важното мое собствено производство. През пролетта измих големите жълти кутии и ги напълних с нова пръст. Купих от пазара семена магданоз, копър, босилек, мента и едни странни кратунки. Точно следвах инструкциите на бабата от пазара да завия саксиите с магданоз за 2-3 дни с найлоново пликче, без да поливам, а когато се появят кълнове, да ги ръся внимателно с вода. Ден-два-три-пет... току надигам найлоновото покривче... нищо. Нито в по-малката, нито в по-голямата саксия. Седмица-две-три... пак нищо. И друг път съм казвала - нямам зелени пръсти, но пък не ми се струваше и чак толква сложно да отгледам стрък магданоз. Копъра и него никакъв го нямаше и от босилека никаква вест.

След около месец и половина в една от жълтите кутии се появиха разнородни стръкчета. Според лепенката отпред трябваше това да е копър, но както се вижда на първата снимка е по-скоро микс от подправки - копър, магданоз, ментичка. Растяха и продължават да си растат само в едната половина на кутията. От няколко дни в другата половина започнаха да надават зелени главички и други стръкчета. Съвсем малки, съвсем не в редичките, в които ги бях наръсила. Изобщо своеволие.
Пръстта от другата кутия започнах да използвам в други... хм... алтернативни саксии. В старите обувки на Калин засадих мини маргаритки, които определено се чувстваха добре там. След първоначалното леко изсъхване на листата, се почувстваха като у дома си и започнаха усилено да цъфтят. Постепенно обаче около тях също започнаха да се подават "зелени човечета". Това наложи да преместя маргаритките в друга саксия. Забележете - в обувката, в която имаше цветя, се появиха и подправки, в другата, в която сложих от същата пръст, и до днес няма нищо. Поливам и двете и се намират на едно и също място.

От пръстта сложих една шепа в саксията с отрязания връх на драцената. Скоро и около него затанцуваха босилек и магданоз. На това му казвам социални подправки - сами не се подават, но видят ли компания - нещата се променят.

Останалите в пликчетата семенца реших да изсипя в най-голямата саксия, пък да става каквото ще. Там предварително бях насадила семките от кратунки. Следвах указанията на пликчето, но... ни кратунки, ни маймунки. Когато майка ми беше на гости, ми подари три семки от тиква - да си ги бодна някъде, ако искам. Искам, разбира се - в голямата саксия има място за всичко. Сякаш насадих не тиквени семки, а виагра :) Луднаха всички зеленилки. Като се разлистиха едни листа, като се изправиха едни стебла...

Босилекът - сочен и свежо зелен.

Тънките все още стебълца на кратунките...

очаква се да дадат ето този плод...

Изводът: никой не обича да е сам в този живот.

Нали така :)