Тъмно край реката. Изкривявам правите апартаментите на хората с леко потрепване на ръката само. Да му мислят картините по стените.
Тук преследвам една пчела, която така и не попада в кадър.
Оцелява само защото е навън. Ако беше в ъгъла на някоя стая, майка ми чистофайницата отдавна да я е забърсала, без изобщо да се впечатлява от среброто в нишките й.
Поле от трънки.
Ако лежиш достатъчно дълго време в тревата, на циганските къщи може да им паднат покривите.
Опити да се въртим като цигански колела. Не ни се получава.
Търкул-търкул от баирчето.
Накрая и двамата се озоваваме в копривата - на мен ми ожари ръката, на него краката.
Той на 6, аз на 30. А всъщност сме на една вълна. Той ли е по-сериозен, аз ли се вдетенявам?
Оцелява само защото е навън. Ако беше в ъгъла на някоя стая, майка ми чистофайницата отдавна да я е забърсала, без изобщо да се впечатлява от среброто в нишките й.
Поле от трънки.
Ако лежиш достатъчно дълго време в тревата, на циганските къщи може да им паднат покривите.
Опити да се въртим като цигански колела. Не ни се получава.
Търкул-търкул от баирчето.
Накрая и двамата се озоваваме в копривата - на мен ми ожари ръката, на него краката.
Той на 6, аз на 30. А всъщност сме на една вълна. Той ли е по-сериозен, аз ли се вдетенявам?
1 коментара:
изящна паяжинка :) Рос, вдъхновяваш :)
Публикуване на коментар