Мартенички глиненички

Мартенско дърво усмихва дома ми. Уловило е всички цветове, които са се промъкнали покрай бялото на зимата.

Тазгодишните ми мартенички са с глинени фигурки. Гривнички с пенданти на цветя. Използвах всички цветове от боите. Имам няколко готови, другите си чакат пресукания конец. Пролетно ми е и ми се иска повече хора да се настроят така. Мисля, че с повече цвят и цветя това ще стане бързо и лесно.

Малка битова черга за ревер.

И черният ни кот. Не да минава път, а за късмет.

Според народното поверие на 1 март студът влиза на четиридесет метра под земята. Известно е, че Баба Марта може лесно да разсмее, но и да се разплаче. Наричат го "единственият женски месец в календара", но според една приказка Март някога бил мъж. Той си имал две жени: едната – грозна и стара, другата – хубава и млада. Когато Март гледал първата, времето ставало студено и мъгливо, когато погледнел втората – стопляло се и слънцето грейвало. Което поставя ако не точка, то поне въпросителна относно спора за променливия женски характер.

Баба Марта е символ на новото начало и затова всеки гледа да я зарадва и разсмее. Ако тя е весела, и времето ще е хубаво. Легендата разказва, че първата мартеница е направена от Ахинора, жената на Аспарух. През втората половина на далечния VII в. Аспарух вече бил преминал Дунав и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим, накрая завързала на крачето на лястовичка усукан бяло и червено конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Много разпространено и до днес е поверието, че ако си наречеш един ден от март, по него ще познаеш каква година ти предстои. Аз си избирам 17. Да видим каква година ме очаква.