Drink a cup of coffee with me

Група отдавна дипломирали се студенти посетили един от своите професори от университета. Всеки от тях имал своя успешна кариера и реализация в обществен и личен план. Приятният разговор скоро обърнал посоката си и се превърнал в поредица от оплаквания от напрегнатото и проблематично ежедневие. За да почерпи гостите, любезният професор донесyл кана с горещо кафе и десетина различни чаши. Сред тях имало порцеланови, пластмасови, стъклени, керамични... Някои изглеждали съвсем обикновени, други били изящни и фини, трети – с причудливи и странни форми. Професорът предложил на гостите да си налеят от ободряващата напитка. Когато всеки от тях си сипал кафе във взетата чаша, той казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха на масата. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Това, което всички искахте, беше кафе, но всеки от вас съзнателно пожела и се пресегна към най-хубавата чаша. А после дори започнахте да оглеждате чашите на останалите. Животът е кафето, а работата, парите и социалното положение са чашите. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме истински да вкусваме от напитката... Не забравяйте да се наслаждавате на кафето си!"
Кафето определено е по-вкусно, когато се пие от любимата чаша. Доказано е, че човешкият мозък запечатва дневния ритуал, свързан с пиенето на кафе. Когато той се извършва по точно определен начин, тогава удоволствието е максимално. Честото пиене на кафе в една и съща чаша кара хората да свикват с този вкус и да вярват, че именно той е най-добрият. Така асоциират вкусното с определен предмет и всеки следващ път посягат именно към него. (от статия, която писах за списание "Мери")
Чашата за кафе може да се приеме и като верен любовник. За някои това е първото нещо, което обгръщат с ръце и целуват с устни. Аз предпочитам истински хора :)
Но ето и любимите ми чаши, подредени в нисходящ ред, всяка със своя собствена история.
Фина порцеланова елегантна чаша с рисуван пейзаж от Венеция. Има си и коркова поставки със същия принт. Две на брой, получих ги като новогодишен подарък от проекто свекървата. Късметът от баницата на любимия ми беше пътуване в тайнствена страна. По повод красивите чаши решихме тази година това да е Венеция.
Керамични чаши на около 30 години. Подарени са на дядо ми за пенсионирането му. Черни със златно. Времето и няколкото премествания са оставили следите си по тях - една счупена дръжка, ожулени ръбчета и на чашките и на чинийките... Но са ми много свидни. Търся начин да ги поправя. Съвети?

Чашите за влюбени. Взаимно се допълват. Качени една върху друга правят овцете цели, иначе глави и крака летят хаотично. Забавни са.

Черно и бяло си е класика. Освен това си пише, че е за кафе, така че как да не ми е една от любимите. Преди около 10 години пишех хороскопи за един импулсен телефон. Откраднах си чашата от тамошния офис. Е, срам ме е, ама търпя...

Авторска чаша от приятелки, които се занимават с грънчарство. Имат собствено ателие - майката е Ана, дъщерята Ина, или обратното-все ги бъркам. Чашата е с интересна форма - пясъчен часовник. Харесва ми декорацията й. Работата ми в галерията до НДК на тези познати май беше първият ми допир с ръчно правени неща.
Огромна чаша от Starbucks. Купихме я, заради сградата на "Александър Невски" на нея. Почти бях готова да обвиня всички производители на чаши в България, че не правят такива с патриотична визия, а го прави американска верига за кафе, но щях да сбъркам. Има подобни в магазинчетата в подлеза на Президентството. Чашата събира 550 ml - доза, с която със сигурност ще се събудиш, дори да си спал 1 час през нощта. Готино, А?

Пише, че е за чай и аз май никога не съм пила кафе в нея. Тънка керамична чаша, подарък за миналата Коледа.

Тези са с нестандартни чинийки. Поставят се не в средата, а в единия край. Леко повдигат тънката чинийка от алпака с тежестта си. Иначе са стъклени. Приличат ми на руски и само заради тях бих си купила и самовар.

Най-обикновена малка чашка за едно левче. Купих я от подлеза на Централна гара за подарък преди години, още преди сериозния ремонт, който направиха. Прибирах се в София и бях с огромна раница на гърба. Мушнах портмонето във външния джоб на якето си. Голяма грешка! Няколко метра по-далече ме обраха. Усетих лекото придърпване на якето, когато циганката си пъхна ръката, но дори не предположих какво може да се е случило. Няколко минути по-късно всичко ми се изясни. Парите заминаха, но по-късно един клошар изпрати писмо на домашния ми адрес, че е намерил моята лична карта в контейнер с боклук. Открих го, благодарих му и така си върнах документа.

Подарък от приятел. Толкова беше пиян, когато ни ги даде, че наскоро пита - "Аз продадох ли ви ги, или ги подарих?"

Една от най-нелюбимите ми чаши. Кафето в нея просто не е вкусно. Струваше 5 лв. Нямах нужда от чаша, но я купих просто за да отида в магазина, в който работеше бившето ми гадже, на което постоянно досаждах.

Чаша от далечен познат. Има цвят, има цветенце дори, но си няма специална история.

Обикновена рекламна чаша. Не ги харесвам като цяло. В нея по-често има прах, отколкото напитка.

Чаша за еднократна употреба от един рожден ден на колежка. Хареса ми и си я запазих. Сега повече ми пречи, стояща до кубчето с бележки.
И още няколко геройски загинали и превърнали се в цветни парчета.