Щастлива Нова 2010!

Нека огнище да топли ръцете ви,
вино да топли сърцетo ви,
обич да топли душите ви
и Бог да закриля дните ви!

Празнични честоти

След като няколко дни опаковах подаръци, последва един дъхав и вкусен следобед, в който пекох какаови сладки, шоколадови сладки с мента, мъфини със стафиди и бейлис, сладки с розмарин и хрупкави овесени сладки. Пристигнах вкъщи като истинска Госпожа Коледа - с много торби и шарени кутии, пълни с изненади.

А вкъщи някак минах на друга честота. Четири дни, в които не гледах телевизия, не ползвах интернет, не исках да ходя из магазините, а всичко, което правех беше да се пързалям с племенника ми и старата дървена шейна, да спя до късно, да стоя на топло до камината, да се виждам с приятели, да дегустирам бялото и червено вино на баща ми, да дишам. Близо до домашните, типично нашенски манджи, но далеч от консуматорското в онзи грозен смисъл на претрупаност и излишество.

Съзнанието ми беше в почивка. Чувствах се спокойна. Нямах никакво желание да бъда някъде другаде. Може да ти се стори скучно, но всъщност е много задушевно.

Насаме с чаша чай от липа и шипки за цвят.

Коледна и новогодишна украса 2

Какво?
Кутия за кафе и сладки с декупаж
За кого-за какво?
Една ще подаря на майка ми, като преди това я напълня с ароматно, ситно смляно кафе. Да се буди с усмивка, а направеното от мен да й бъде своеобразна компания, когато ни разделят стотици километри. Кутията е удобна за коледни сладки, захар, подправки, билки и др. Просто кутийка за разни неща, в стил Мечо Пух.
Как?
Здрава кутия от кафе, консервирани домати или друго, което е било поставено в метален контейнер от производителя, се боядисва с боя за метал или латекс. Избрах млечно бяло в духа на снежнобялата приказка, която е навън за едната, а другата е с бежов латекс с аромат на праскова. От салфетки се изрязват коледни мотиви – в случая ангелчета. Поставя се само най-горният слой. Аз лепя със специално лепило за салфетна техника, но може да се използва и C-200, разредено с вода. Върху всички наредени мотиви се минава с още един слой от лепилото. Декорирам с брокат за блясък и малко сребърна боя, имитираща сняг под крачетата на ангелчетата.












Какво?
Купи от ръчна хартия
За кого-за какво?
За ядки и сушени плодове. Идеята ми хареса и непременно ще направя няколко по-големи и по-здрави за всички онези дреболии – макари, игли, моливи, изрезки, които седят по знайни и незнайни места из чекмеджетата ми.
Как?
Влажен лист от рециклирана хартия поставям върху пластмасова купа. Притискам с гъба, за да махна излишната вода и за да залепя по-сигурно хартията по извивките на купата. Хубаво е парчето плат да се махне, когато не е напълно изсъхнало – по-лесно е. Самата купа изсъхва за около ден. Острието на тънък нож се прокарва между хартията и пластмасовата купата, за да се освободи формата. Дори да се скъса някъде, не е проблем – после лесно се залепва с лепило. Ако изваждането мине без жертви – вече сте горд собственик на нова, саморъчно направена купа. Освен от рециклирана хартия може да се направи и от листове офисна или друга художествена хартия, предварително накиснати във вода, за да станат гъвкави и еластични. Може да се докорира допълнително с бои, парченца кори, плодове, шнурове и панделки. Лакира се няколко пъти за устойчовост.

Какво?

Храна за птичките

За кого – за какво?

За блеснали детски очички и за сити птички.

Как?

За да не свикват мъниците, че по празниците само ще получават, трябва да се научат и да дават. Защо да не дадат вкусни хапки на премръзналите врабченца навън. Когато бях малка, в час по трудово обучение правехме къщички и хранилки за птици. Вече не съм малка, а и старата круша, на която закачвахме майсторийките си, е отсечена. Но на всяко клонче може да се закачи звездичка с ядки. Звездата се изрязва от картон или филц. След като ядките ще бъдат за ядене, не може да се залепят с лепило. По-подходящо е да се подредят в нужната форма и да се залеят с разстопено масло или маргарин. Когато маслото се втвърди, ще спои формата. А със сигурност на птичките ще им е доста вкусно.

Какво?

Опаковки за подаръци

За кого – за какво?

За всички близки и роднини, приятели, съседи и колеги, за всички слушкали през годината.

Как?

Да предположим, че истерията покрай пазаруването вече е минала. Имате цял куп играчки, сувенири и други полезни вещи, които само плачат да бъдат „облечени”, за да се превърнат в истински подаръци. Ако не сте се поддали на слабостта да поставите всичко във фабрични пликчета, ето няколко идеи за красиво опаковане. Миналогодишни хартиени картички може да използвате тази година като етикети за тазгодишните подаръци. Изрежете ги в нестандартни формички и завържете към панделките на подаръците. Само внимавайте с надписите на гърба, защото съм получавала книги за рождения си ден, на които пише "Ч.Н.Г., Ивайло! Желая ти здраве, щастие и успех в училище! от леля Грета". Непременно погледнете и декорацията за капак на подаръчна кутия на Mel Stampz.

Какво?

Прозрачна купа за плодове

За какво?

За декорация, за предизвикване на учудени физиономии и въпроси от рода на „Ама, какво е това? Ама как се сети?”

Как?
Използвам прозрачна туба от препарат за чинии. Може да се използва и такава от минерална вода, или, разбира се, стъклен цилиндър. Изрежете горната част, където е капачката, и загладете острите ръбове. Подреждат се разноцветни плодове и гирлянди на пластове. Аз редувах оранжеви мандарини със син, пухкав гирлянд. Комбинациите от бяла и кафява захар, кафе и какао, изсипани на пластове в прозрачен съд, също е красива, а и доста ароматна. Могат да се редуват и варива - бял и черен ориз, червен боб, зелен грах, леща, разноцветни макарони. Накрая украсявам със синя стъклена топка за елха и шишарка.

Освен весели, празниците трябва и да са и красиви :)

Тринадесетата буква от азбуката

В неделната сутрин бях като навита на пружина, говорех като латерна и боксувах в снега като автомобил с летни гуми. Вечерта единствения звук, който издавах, беше тринайсетата буква от азбуката.
Защо?
Защото най-после посетих Spaggo и се видях с Йоана. Защото съвсем спонтанно ми дойде отвътре да я разцелувам като се появи с веселия си гащеризон, въпреки че я познавам само виртуално. И защото в хартиената кесийка с красиви панделки ми беше скрила най-вкусните вкусотии.
И докато похапвах от сладките с шоколадови парченца, сушени плодове, кафява захар и мента (надявам се правилно да съм ги усетила), блажено възклицавах:
М-м-м-м-м-м-м-м-м-м-м! Завиждате ли? :)

Коледна и новогодишна украса

На 1 декември сутринта реших, че ще предизвикам себе си с един проект, който изисква постоянство, отговорност и много фантазия, а именно - всеки ден да показвам по една коледна или новогодишна идея, било то за домашна декорация, за ръчно майсторена фигурка, за украса, за кулинарна вкуснотия. Но тогава се сблъсках с един от най-големите си недостатъци – хаотична съм. Непостоянна в приоритетите си. Искам да опитам от всичко, като в стихията си не успявам да се концентрирам и усъвършенствам само в едно. По друг начин казано - искам да нахапя баницата от всички краища. А точно така най-меката част в средата все си остава цяла. И така не осъществих идеята си. За сметка на това в няколко поредни поста, като започвам с този, ще опиша и покажа всичко, което ме е впечатлило от нета, което съм направила вкъщи, на което съм „залепила” етикет красиво и което е в духа на предстоящите празници.

Какво?
Елха












За кого – за какво?
За мен, за повече блясък в стаята и за добро настроение.
От години вече използвам изкуствена елха. Тук в София имахме истинска само на първата си Нова година в апартамента. Ей така, защото беше първата ни Нова година в новия ни дом. Ще сложа истинска отново, когато имам дете – за да има истинска Коледа и истинска Нова година, с аромат на смола и вечно зелени иглички. Но после пак ще я заменя с пластмасовата. Предпочитам елхите по склоновете на планината, отколкото в средата на хола си. Ето и няколко предложения за авангардни елхи и за елхи в домове без много свободно пространство.

Как?
Е, хайде – всеки е украсявал елха поне веднъж в живота си. Аз лично имам традиция - всяка година купувам по една нова играчка за дървото. Нещо като магически ритуал за новото и по-доброто, което очаквам от новата година. Предимство на изкуствената елха е, че можеш да огънеш клончетата й във всяка една желана посока. Подредих моите така, че закачените топки и звънчета да образуват спирали. Ред стъклени топки, ред звънчета, наниз от червени звездички между тях. Стар руски гирлянд пускам от върха на елхата надолу, като разпределям равномерно всяка една тънка сребристо-златиста ивица. В основата на ствола – преспапие, фенер и шишарка. На върха, разбира се, любим ангел.

Какво?
Кутийка за сладости












За кого-за какво?
За бонбони и дребни сладки. За базара на радио "Атлантик" и електронно списание az-jenata, част от инициативата "Българската Коледа".
Как?
По празниците е добре винаги да имате под ръка лакомства. Не се знае кой ще позвъни на вратата ви. А дребните сладки и бонбоните имат нужда от малка красива къща. Всяка ненужна ви кутийка може да изпълни тази роля, като леко я префасонирате, за да добие по-празничен вид. Бяла боя и шаблон снежинка са ви достатъчни. Поставете шаблона върху боядисаната вече повърхност и оцветете в златно или сребърно. Внимателно отстранете шаблона – вече си имате снежинка с правилни линии върху стените на кутийката. Нанесете лепило по ръба на кутийката. Потопете я в брокат, както се захаросва ръбът на чаша за коктейл.

Какво?
Табелка за маса












За кого-за какво?
За да указва по оригинален начин местата на гостите ви в новогодишната нощ

Как?

В пръчка канела се поставя картонче с красиво изписано име. Лесно и ефектно! Може да декорирате с борови клончета, панделка, дребна фигурка и т.н.

Какво?
Рисувани бутилки












За кого-за какво?
За украса, за напитки. За базара на радио "Атлантик" и електронно списание az-jenata, част от инициативата "Българската Коледа".
Как?
От пътуването ни с кемпер до Германия ми остана цяла каса празни стъклени бутилки от минерална вода. Имам слабост към бутилките като обекти за украса. Понякога дори избирам виното според формата на бутилката му. Етикетите се почистват лесно – просто оставете под струя гореща вода, след това може да ги свалите дори с пръсти. Нанася се един основен слой боя. Това е фонът, върху който можете да поставите всичко. Използвам мотиви от новите си салфетки (да, пак с ангели). За основа залепвам от бордюрите на салфетката в златно със звезди. Капачката украсявам по същия начин. Накрая цялостно нанасяме завършващ слой лепило за салфетки или лак. Така защитени, бутилките могат да се мият, но все пак внимавайте. Обвита с гирлянди и с апликация от коледни камбанки между тях е другият вариант.

Какво?

Свещници

За кого-за какво?

За дребни подаръци на всички близки и познати, За базара на радио „Атлантик”.

Как?

Изработени от... непотребни дискове. Боядисайте с боя, латекс или облепете със салфетки или хартия. Декорирайте с декупаж, с брокат, с хартиени елементи, или каквото друго ви хрумне. В средата на диска, там където е дупката, или на място, което хармонизира с цялостната композиция, залепете малка чаена свещичка. Voila! – нов свещник и нов живот за CD-то.

След като приключих с всички тези неща, след като ги снимах, след като написах този дълъг пост, и най-вече след едно изгубено от Български пощи писмо и чакане около 3 седмици, днес при мен пристигнаха телените ангелчета на Ането. Те са фини, изящни и още по-красиви на живо. Две от тях се превърнаха веднага в новия ми чифт обеци, а други две закачих на елхата. Благодаря, Ани!

Усмихнаха ме! А усмивката се оказа най-красивата декорация :)

В следващите постове - коледна и новогодишна украса с играчки за елха от рециклирана хартия, прозрачна купа за цветни плодови редове, кутия за кафе с декупаж, купи за ядки от рециклирана хартия, календар с лакомства, звезда с храна за птички, опаковки и етикети за подаръци, свещници от чаши, гирлянди.

Шипки и рябина с лъжица пудра захар

Мислех днес да пиша за коледната и новогодишна декорация in door, но декорацията out door сама ми се предложи и нямаше как да я пропусна.

Когато порасна, искам да стана...

Заразно ли е да мечтаеш? Поставя ли се диагноза, издава ли се епикриза и какво всъщност е лечението? А трябва ли изобщо да се лекуваме? И трябва ли изобщо да мечтаем? Или като сме си хванали питомното да не гоним дивото?
В духа на Коледа и Нова година, когато много често си даваме смели обещания, се замислих над подобни въпроси. Тези дни, за съжаление, са и време на тежки депресии. Потиснати от икономическата криза, черните хроники, недоимъка, безработицата и ред други нещастни стечения на обстоятелствата, все по-често свеждаме глави надолу, заораваме още по-дълбоко в нашето си, добре познато русло, увиваме се с дебелия зимен шал, сякаш той ще ни предпази не само от снежинките, а и от всичко друго страшно и студено, и тъжно въздишаме над чашата топъл чай.
А той животът си тече. И непрекъснато ни поднася приятни и неприятни изненади, чудеса или зли шеги.
С Деси бяхме съквартирантки в Студентски град - Дес, Рос и Габ от 322 стая :) Освен ординарния студентски живот от ходене на лекции, упражнения и изпити, на нея й се случват и други интересни неща, за които като мои гост блогър разказва сама.
Гост-блогър Десислава Русева.
"Съгласих се да напиша тази история, защото РосиНанТ се съгласи да сложи запетайките след мен. Ами, срам ме е, че съм забравила правилата от училище, но това пък не прави по-малко пълноценни мислите и желанията ми.
А какви са те:
Искам да работя това, което искам, а не защото просто трябва да имам работа.
Искам да обикалям света и да помагам на хората да си построят къща, да изградят мост, да култивират пшеница, ориз, памук или каквото там ще им помогне да се препитават.
Освен това искам да си имам собствена фондация/неправителствена организация или каквато и да било юридическа форма, за да мога да осъществявам проекти за деца.
Искам професионалното училище в моя край, да бъде по-красиво, учителите да са по-мотивирани, учениците да отиват с желание там, а не защото няма къде.
Мисля си, дали пък децата в някое село покрай София, където в момента живея, няма да искат в съботите и неделите някой да ги учи на чуждестранни думички и фрази (френски и английски), докато си играем.
Ей такива неща искам да правя. В момента се оказва, че това няма как да ми е препитание, но пък това не пречи да си подреждам документите в някой офис през деня, а през останалото време да си ги върша или поне да кроя планове как да ги свършаJ. Като разказвах това на Роси, видях, че нещо в погледа й се промени. Това малко ме уплаши, защото въпреки, че е Роси, която познавам, си помислих - ето сега още веднъж ще ме атакуват, как няма полза от тия неща. Ще ми обяснят как няма да стане или как няма да има никаква полза за мен и защо изобщо го правя. Когато говоря с някого за всичко това, усещам, че бързам да заема отбранителна позиция, тъй като знам, че ще атакуват моите идеи.
Същото се получи, когато преди две години моите близки и познати разбраха, че заминавам за Индия. Никой не се зарадва и не ми пожела весело пътуване, изпълнено с приключения. Но понеже съм опак човек, точно весело и приключенско си го направих. Ядосвам се като гледам как хората не вярват. Не вярват и не искат да изпълзят от къщичката, с която са се срастнали. Тъй като мен не ме е страх да си ходя напред-назад, без да имам къщичка, в която да се крия, пиша всичко това за тези, които имат подобни мисли, за да им дам кураж и вдъхновение.
За скептиците - да се свържат с мен, за да поспорим.
За ентусиастите, да ми пишат, ако искат да се присъединият към някоя от изложените по-горе идеи.
За всички – Весела Коледа и Щастлива Нова Година.
Нова Година – нови идеи и приключения.
Аз ще вървя по пътя на моите, а може някъде да се срещнем, докато ти изпълняваш твоите."

От хора за хора

Приятно изморена, доволно усмихната, леко замаяна (от чашата вино), неспирно бърбореща... такава се прибрах в неделя вечер след коледния базар в Модерен театър.
Срещнах прекрасни хора - с много доброта в сърцето, тонове ентусиазъм, щайги с чувство за хумор :), всеотдайни, открити и положително настроени.
А когато си такъв и правиш нещо, няма как то да не е красиво и успешно!
Финансовият резултат на инициативата „Сцена за чудеса" е:
Коледен базар -7385 лв.
Продадени билети на касата на театъра-730 лв.
Общо-8 115 лв.
Скоро ще бъдат известни и резултатите от онлайн продажбите на билети и даренията по сметката.
Малко снимки и клипчета.
Само снимчици тук.

Но ако мислите, че сега следва почивка - се лъжете.
Днес получих покана от Дани от радио "Атлантик" за участие в благотворителния базар, част от инициативата "Българската Коледа". Така че вместо да си кача краката на масата и да пия дълги кафета на още по-дълги приятелски разговори, отново изваждам миксера, ситото, изсушените цветя и пакета със стара хартия. Освен чувала с дрехи, ще приготвя хартиени купички с коледни мотиви, канелени и ванилиеви картички, украса за елха от глина, няколко свещника и коледни сладки. Трябват ми свежи идеи за ангелите. Ако ме навестят - ще направя няколко. Засега ще почивам в търсене на вдъхновение.
Той кани нас, аз каня вас :)

Двуцветна хартия и четирицветни мъфини

В очакване на снега, който ще се разстеле по улици и покриви и ще направи всичко бяло, се замислих колко ще ми липсват цветовете. Вдъхновена именно от тази любов към цветовете, в бурните си ученически и студентски години обожавах да боядисвам косата си в най-разнообразни нюанси. Започнах със златно русо, минах през катранено черно, кафяво, руси кичури, огнено червено, черана с два руси кичура отпред, патладжанено, червени кичури, скандинавско русо... Боядисвала съм се дори с бронз за печки за сребристо и с фуксин за убийствено лилаво. В търсене на по-цивилизовани цветови решения "изобретих" двуцветна (двулицева) хартия и четирицветни мъфини.
Трикът с хартията е елементарен. Докато единият лист още е влажен, отгоре се поставя другият. Леко се притиска и се оставя да съхне или се глади с ютия за още по-добро прилепване.
Хартията ми се получи с една бяла страна, с любимите ми листа от хризантема. Използвах както изсушени, така и свежи и ги разбих заедно с парчетата от листа и водата. Другата страна e розова със сребрист брокат. Цветът се получи от комбинацията на червен пипер със сладкарска червена боя. Отблизо дори се виждат прашинките на пипера, което създава по-богата текстура на хартията. Брокатът се оказа много фин и изтичаше през ситото, когато опитвах да го смеся с пулпата. Затова го поръсих, след като положих червения лист върху белия.
Двуцветната (двулицева) хартия е добър материал за картички, защото ефектът един цвят от външната страна и друг, когато разгърнеш, е естествен, без да дозалепяш други пластове.

Ето каква коледна картичка с 3D ефект се получи от този първи опит с два цвята в едно. Нека това бъде и моята виртуална коледна картичка, следвайки поканата на Dimitrana S. Идеята тръгва от тук. Много бих искала всеки, на когото съм вляла поне малко коледен дух с това, което пиша тук, който е открил нещо хубаво за себе си в блога- вдъхновение, цвят, идея, който отваря тази страничка, за да види малко красота и уникалност, когото съм усмихнала, да покаже своята виртуална коледна картичка.

И за да не помислите, че вкъщи готвя само хартия - ето и няколко цветни мъфини. Рецептата, която ползвах е мъфини с банани и овесени ядки на Йоана. Пригодих я към наличните си продукти, т.е. пропуснах бананите, а овесените ядки просто не ги харесвам, затова не ползвах. Така остана само вкусно тесто за мъфини :) Идеята, която исках да реализирам, откраднах от тортата "Да вкусиш дъгата", която показах преди доста време.Получиха се малки пухкави мъфинчета с хоризонтални редове в червено, синьо, жълто и зелено. Зеленото се слива със запечената хрупкава шапчица, но го има - честна дума :)Да оцветиш живота си всъщност е доста приятно. Било с настроение, било със сладкарска боя. Елате да се оцветим и усмихнем утре и вдругиден в Модерен театър. Вече усмихнахме екипа на Btv и животът им стана прекрасен.

За който още не е разбрал

...или защо подскачах от радост снощи :)

Още коледен дух

Как изглежда коледният дух?

Забелязали ли сте, че към средата на декември хората вдигат очи от върховете на обувките си и поглеждат малко по-нагоре. Понякога погледът стига само до блестящата витрина на магазина, а друг път до приятелите, който не са виждали цяла година. По-нетърпеливите украсяват новогодишната елха още в началото на месеца и така внасят в дома си красивия блясък на гирлянди и стъклени топки. Лесно ще ги разпознаете - светлината се запазва и отразява и в очите им. Коледният дух посещава някои еднократно, а други не ги напуска през цялата година.

Извод: Коледния дух е искрата в зениците ни, красивото в дома ни, близостта на приятелите ни.

Празнично окрилени, за благотворителния коледен базар на ДБМ (да, няма да се уморя да го повтарям) отлетяха всичките ми ангели. Включително и последният - денди с авангардно-артистична визия и благ поглед зад очилата. Занесох и картичките с подложки и вълшебни пръчици на astilar и меките бонбонени шалчета на siluchka, за да намерят и те своите нови домове и стопани.

Какъв е вкусът на коледния дух?

Днес посетих благотворителния коледен базар на дипломатите. Забравяйки за трудното паркиране и улиците в ремонт, мястото всяка година носи един особен вкус и зарежда с особено интернационално настроение. Посещавам го за втора поредна година, защото е с благотворителна цел и защото там могат да се опитат различни екзотични вкусотии. Събраните средства от миналата година са 375 000 лв. - наистина крупна сума. Предоставят се на нуждаещи се от оборудване, храна и дрехи навсякъде в България. Тази година коледният дух там за мен имаше вкус на индонезийски шишчета с пикантен сос и зелени сладкиши с орехов пълнеж, френски брауни и сладки с круши, полски пелмени с месо, борш и зеле и туско сладко и гъсто кафе. Вкусът на коледния дух се усеща най-наситено в домашно приготвените ястия - коледни сладки с аромат на канела, ванилия и портокалови корички, баница, меденки и греяно вино. А като предизвикателство - щолен.

Извод: Коледният дух е сладък, благ и предизвикателен за небцето.

Откъде се купува и как се консумира коледният дух?

Няма го в аптеките и не ви трябва рецепта за него. Но ако имаше, със сигурност нямаше да пише по 2 капки след хранене. Коледният дух се консумира в неограничени количества на специално място, със специални хора, по специално време...
Ако все още ви липсва, потърсете го в белите ангели над фестивала Коледария, в подаръчните комплекти на промоционални цени в магазинчето, в новогодишните картички на Бо, във фоайето на Модерен театър на 12 и 13.XII (аз лично ще подарявам от него на 13 декември от 11 часа), в новата верижна блогърска игра "Подарявам коледна картичка", в писмото на детето ви до Дядо Коледа, в историята на Дес, която мечтае, пътува и не иска да работи от 8 до 17 и за която ще ви разкажа следващия път.

Извод: Ще го намериш и в себе си... стига да искаш!