31 Октомври, 2009

Хелоуин за всички Ухуууу!!!

История на празника
Halloween, известен и като празникът на Вси светии, се чества в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември. Келтите празнували своята Нова година (Samhain), след като приберат и последната реколта в края на месец октомври. Според техните вярвания в нощта срещу Нова година се отваряла врата между световете на мъртвите и живите. Сенките на починалите през изминалата година минавали през нея и посещавали света на живите в търсене на тела, в които да се вселят. За да се предпазят от сенките, келтите загасяли огъня в огнищата в домовете си и се обличали с животински кожи, за да изглеждат страшни и да изплашат привиденията. На праговете оставяли храна, за да не влизат по-навътре търсещите души.

Пир за небцето
Кейкът „Кървав мозък” изглежда наистина ужасяващо, но да направиш нещо толкова предизвикателно може да бъде и забавно. Пандишпаново тесто, сладолед, шоколадов крем и малинов сироп – това са най-достъпните продукти, от които може да си „направите” допълнителни мозъчни гънки.
Мозъкът никога не е изглеждал толкова вкусно, нали? Ето как се прави в няколко стъпки.
Bakerella също изненадва със сладки и cake pops в нестандартни празнични форми.
Декорация за масата
Ако искате да изкарате акъла на гостите си, декорацията в стил „извършено убийство” е наистина ефектна. Цветовете в стаята са смъртно бяло или кърваво червено. И тук всичко се крие в детайлите. На всеки акцент е отделено специално внимание - на столовете са избродирани кървави петна, виното е в различни по размери епруветки, сякаш зъл химик е правил опитите да добие смъртоносна отрова до преди миг, в дръжките на чашите се плъзга лека „кървава” винена следа, а чиниите са като напръскан с кървави петна. Малко червен латекс по белите стени и тавана допълва представата за страховита случка със смъртоносен край.
А убецът може би е сред нас?!?

Призраци и духове
Ягодов призрак – потопете ягодите в бял шоколад и ги оставете в хладилника, за да стене. С разтопен черен шоколад нарисувайте по призрачното лице очи и уста. Зелените листенца на ягодата ще са естествена рошава коса в екстравагантен цвят. Инструкциите на Марта Стюарт .
Дух-овит сапун – стига да имате подходяща форма, може да правите сапуни за всякакви празници. Формичка на призраче ще ви позволи да излеете в нея всички разтопени остатъци от сапуни, които имате вкъщи, за да получите нещо наистина забавно. Хубаво е сапунените люспи да се топят на водна баня. След като се постигне хомогенност на кашата, тя се излива в избраната форма. Вижте тези
Торба за обиколка из квартала – най-елементарният начин за направата на такава е като се използва най-обикновена бяла калъфка за възглавница. Пришийте парчета черно кадифе за очи и уста.
Номер или лакомство
Традицията в Деня на душите, както също наричат Хелоуин, преди години била да се измолва храна и питиета от богатите срещу обещанието да се молят за техните мъртви роднини. Обичаят се нарича “trick or treat” - почерпи, за да не ти напакостя.
За децата трябва да се намери по-мека форма на празнуване. Все пак никой не би се радвал на среднощни писъци, кошмари и изплашени физиономии. Но Хелоуин може да бъде повод да провокирате въображението и уменията на детето си. Направите заедно възглавничка-чудовище, хартиени пликчета за подаръци с лица, ръце от восък и т.н. Когато и детето участва в създаването на тези същества, колкото и страховити да са те, после няма как да се страхува от тях. Тук има някои страхотни идеи.
Ама че си тиква!
Светещият Джак – това пише в кръщелното свидетелство на тиквения фенер. Кръстен е на ирландския ковач пияница Джак, който според легендата успял да надхитри дявола. Веднъж, в навечерието на празника, на масата на ковача в кръчмата седнал самият дявол. Тъй като нямал какво да губи, ковачът се съгласил да му даде душата си, срещу халба бира. За да купи пиенето, дяволът се превърнал в монета. Джак сложил монетата в джоба си, където стоял и сребърният му кръст. Измъчен от тази близост със светата вещ, дяволът молел за пощада. За да го пусне, ковачът си поискал десет години спокоен живот. Когато след десет години дяволът се появил отново, последното желание на Джак било ябълка от дървото. Дяволът стъпил върху раменете му и се протегнал за плода. Ковачът надраскал върху кората кръст, който отново изплашил дявола и позволил на пияницата да живее още 10 г. След като изтекли, Джак пияницата умрял. Тъй като бил грешник, не можел да отиде в Рая, а заради сделката си с Дявола не можел да отиде в Ада. Дяволът му дал въглен от Ада, който Джак поставил в издълбана тиква. Само с тази светлина в ръката си Джак тръгнал да се скита по света в очакване на Страшния съд.
Днес някои тикви са истинско дизайнерско изкуство.
Ухууууу за всички вещички и вещери!

30 Октомври, 2009

Безгрешна компания за сладък грях

Както към балтона се зашива копче, а към маслинката се добавя мартини, така на греховно вкусните сладки на Йоана най-отива нещо безгрешно - малък ангел.
Той всъщност е най-малкият, който съм правила досега. Толкова е малък, че дори малката купчина сладки, които едва запазих за снимките, може да го скрие. А резенче от тях в неговата розова чинийка изглежда като парче торта. Усмихнах го и му сложих лилави очи - подхождат на лилавите цветчета от градинска хризантема, които сложих в хартията.
И най-вкусните сладки стават перфектни с чашка чай.
Топъл, ароматен чай в малка розова чашка със сребристи сърчица.
Ангел изкушител ще го нарека.
А сладките с тиква и пълнеж от крем сирене с мед вече са ми любими. Изядохме доста сурово тесто с половинката ми, докато ги оформяхме в тавата (да, знам, че не е здравословно, но хич не ми пука - безкрайно вкусно е). Кремът е невероятна комбинация от сирене, сметана и мед. Със сладко-соления си вкус леко ми напомня на немската кейзе торта.
Всъщност докато пиша, много ми се прииска да хапна още една... с чай, кафе, с ангел или приятел до себе си.

28 Октомври, 2009

Зеленчуково-билкова хартия

Мили Дядо Коледа,

Днес изчислих, че до идването ти остават едва 58 дни. Сигурно сега при теб обстановката е доста напрегната. Ако са ви забавили доставката на дървен материал, може би изоставате с изработката на детските играчки. А ако и ти си открил, че цветовете на боята стоят по един начин в каталога, а по друг в действителност, предполагам и с декорирането имате проблем. И изобщо сигурно им пукат ушите на всички мърчъндайзери, адвайзери, дивелъпери и други мръсни думички. За да те услесня, ще ти напиша моето желание - фотоапарат. Не държа да е професионален, може и полу. Половинчати не искам да са ми само чувствата и отношенията с хората, другото се преглъща.
Уча се, имам желание и постоянно чета материали като този. В подкрепа на желанието си прилагам няколко снимки. Ако прецениш, че имам някакъв талант - подкепи ме. Ако прецениш, че не са ми на фокус нещата - знам някои страхотни обективи!
Рециклирана хартия с индийски канелен чай и лилави цветчета от градинска хризантема.
Клонче офика за декорация.
Рециклирана хартия с тиква, плодове от офика и липов цвят.
Клонка с червени шипки за декорация.
Обещавам да ти оставя сладки и мляко. Направих едни греховно вкусни (Йоана ме предизвика). Идвай в блога ми и ще ги видиш скоро.
Половин час от работното време си открадна:
Рос

П.С. Да, знам, че имам два други апарата, но нали трябва да се развиваме.
П.П.С. Шофьорска книжка не ми носи, нея сама ще си я изкарам.

26 Октомври, 2009

Актуални този сезон са...

Обувки за светЛофарите
Пуловери и джинси за короните на кестените...

23 Октомври, 2009

Опитай с малко нежност

опитай с малко нежност

когато вятъра пречупва
розите прегърбени
а нас превива ни на две
и бръчки по лицата ни
ръждиви
рисуват омагьосани ръце

когато раците панически
се връщат в кървавия пясък
пронизани от птича врява
трънлив
и разраняващ крясък

опитай с малко нежност

когато корените на дърветата
оплитат в паяжина
сърцата ни
а риби разтревожени
изригват облаци хайвер
около телата ни

когато слънцето пресъхва
от огъня пребито до премала
стопявайки в скалитие сетната им пот
а ние ги обливаме
с безмислени сълзи
останали от миналия ни живот

опитай с малко нежност

когато времето скрибуцащо
пробягва като нощен влак
и избледняват багрите
на папагалите
а виното
превърне се във грозде пак

когато пръските на водопада
превръщат се
във вечери помръкващи
а ягодите
разпиляват се уплашени
от лакоми усти изсмукващи

опитай с малко нежност...

когато тишината пресушава струните
а светещите зими впиват пръсти
във косите ни
и сенките на думите се разминават
в улиците слепи

когато греховете ни узряват
заедно с есента
и дърпат ни към дъното медузите
летящи парещи ята
а ледените хапки на луната
задръстват лакомите ни коптежи

опитай с малко нежност

когато звуци ни обгърнат
с пръстите на папратов гъстак
и мисли чужди се забиват
в умовете ни
с кълвачешките човки
изтъргвайки пореден знак

когато се събуждаме
от тропота по покрива
на разпилени лунни семена
и гмурваме се по-дъблоко
в невидимите имена

опитай с малко нежност

когато зъбите на вятъра
се впият във утробата
на костенурка овдовяла
а изпотъпкана от слонове трева
завинаги остава пожълтяла

когато звън проточи врат
от камбанарията
а дървоядите зациклят в скрина
подгонени
от чукащото слънце

опитай с малко нежност

21 Октомври, 2009

Родих

Не му знам пола, нито килограмите.


Родих нов блог.
Оставям този за темите за ръчно правените неща, за новите ни автори, за нещата, които се случват около проекта unicusbulgaria.com, за красотите и въображението, за креативността и някои лични случки. И няма да го изоставям в никакъв случай.
Другият ще бъде с повече мое писане и с мои авторски снимки. Винаги съм искала да пиша, после поисках да пътувам и да пиша, по-късно поисках да пътувам, да пиша и да снимам, сега вече искам да описвам и снимам пътуванията си и някой да ми плаща за това. Но тъй като ми омръзна да го чакам, а и не съм толкова меркантилна личност (за добро или лошо), реших да си построя моето собствено пространство, в което ще правя всичко това. Моята колонка в списанието.

То е тук - http://www.rosynant.blogspot.com/
P.S. Мило, всичко бих дала, за да видя физиономията ти, когато прочетеш заглавието на поста, без още да си се запознал с текста надолу :)

19 Октомври, 2009

Надиграване

Предизвиквам го с едно бисквитено руло към следобедния чай.Отвръща ми с фина баница със сирене.
Тъкмо да проверя има ли достатъчно брашно за масленки със сливов мармалад, когато пристига новият ъгъл за хола. Заради него напускаме кухнята.
Идеи за релефни тапети като акцент, дебел мек килим на пода, реставрирана маса, флорални стикери, аплици с мека светлина и подвижни големи лампи ме атакуват цяла нощ.

14 Октомври, 2009

Ангел вестител

Носи цветя, сърдечни поздрави, добри, дълго чакани вести.
Лилави криле за по-бърз и цветен полет.
Прави деня ти розов.


13 Октомври, 2009

Да ти пее Angel

Преди...
"Tonight, Bulgarians are surrounding us. Big venue, lovely people, and lot of excitement in the air… I can already feel the fans outside.
The show is to start in few hours
…"


По време на...

"Unspeachless" - така описа Таря състоянието си снощи.
Unspeachless оставам и аз. А за да оставиш филолог, редактор, бъбрив човек по рождение без думи - се иска много.

"One day everybody will understand that fans don’t eat artists!". Доказа го като слезе в публиката и свири и пя от там. Както е написал някой из нета - "Седянката в кръгче от балкански метъли с песни на ушенце може да си позволи само някой ГООООООООООЛЯМ !!!!!!!!!!!!!!!!!"


И да не забравяме Майк Терана. Все едно, че може да бъде забравен!

video
video

Rock on, people!

12 Октомври, 2009

Знаете ли, че...

Днес Българската академия на науките отбелязва 140 години. Основана е като Българско книжовно дружество от Общо събрание, състояло се от 26 до 30 септември 1869 г. в Браила, Румъния. В учредяването участват представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Гюргево, Кишинев, Белград, Одеса и Виена. Приет е устав на дружеството, а за пръв председател на БКД е избран Марин Дринов. С решение на Общото събрание от ноември 1878 г. седалището на дружеството се премества в София. През март 1911 г. БКД се преименува на Българска академия на науките.
И за да не звуча суховато и скучно, каквато асоциация си правят много хора при споменаването на БАН, ще споделя няколко любопитни случки. Споменавала съм за работата си в НЦ "Българска енциклопедия", който е самостоятелно звено при БАН, а някои енциклопедични факти безспорно са интересни.

Освен четирите основни вкусови усещания, съществува и пето, наречено умами. То се предизвиква от свободните глутамати, които се съдържат във ферментирали и отлежали храни и в някои хранителни добавки.

Тридакна е най-голямата мида.

Първото име на унгареца Рубик, изобретил магическото кубче, е Ерньо.

Венецианските гондоли започват да се строят от 11 в.

Най-голямата малка планета е се нарича Церера и е с диаметър 1000 км.

Най-ниската температура на Земята е измерена на Антарктида -89,2 градуса по Целзий.

През деветдесетте години на 19 в. германският фармацевтичен производител Фридрих Вайер и неговите съдружници изработили по-ефективен аналгетик за медицински нужди, който пускат на пазара през 1898. Това е хероинът.

11 Октомври, 2009

Докато се пържат мекиците

давам едни бързи отговори по покана на Све

Били ли сте арестувани? не
Целували ли сте някой, когото не сте харесвали? не
Спали ли сте до 5 следобед? не
Изключвали ли са ви от училище? не
Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? не
Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? не
Уволнявали ли са ви от работа? да
Уволнявали ли сте някого? да
Пели ли сте на караоке? да
Насочвали ли сте оръжие към някого? не
Целували ли сте се под дъжда? не (което е голям пропуск и ще бъде поправено)
Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? не
Виждали ли сте някой да умира? не
Играли ли сте на бутилка? да
Пушили ли сте пура? да
Седяли ли сте на покрив? да
Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? не
Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? не
Чупили ли сте си кост? не
Бягали ли сте от училище? да
Яли ли сте насекоми? не
Ходили ли сте насън? не
Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? не
Карали ли сте мотоциклет? да
Късали ли сте с някого? да
Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? не
Летели ли сте с хеликоптер? не
Бръснали ли сте си главата до голо? да/не (само половината)
Скачали ли сте от покрив? не
Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? да
Яли ли сте змия? не
Участвали ли сте в протест/демонстрация? не
Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? не
Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? не
Участвали ли сте в банда? да (женска с име "Трихогастери")
Показвали ли са ви по телевизията? да
Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? да
Плували ли сте голи? не
Правили ли сте шевове на нечия рана? не
Карали ли сте сърф? не
Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? не
Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? да
Били ли сте оперирани? не
Тичали ли сте голи на обществено място? не
Карали ли са ви с линейка в болница? не
Губили ли сте съзнание, без да пиете? не
Пикали ли сте в храстите? да
Бягали ли сте от полиция? не
Дарявали ли сте кръв? не
Хващали ли сте телена ограда под напрежение? не
Яли ли сте крокодилско месо? не
Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? да (нали се броят насекомите?)
Попикавали ли сте се на обществено място? не
Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? не
Рисували ли сте графити? не
Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? не
Слагали ли са ви белезници? да
Вярвате ли в любовта? да
Били ли сте се? да
Крали ли сте нещо? да
Яли ли сте охлюви? да
Давали ли сте пари на бездомни/просяци? да
Помагали ли сте на някой да изкара изпит? да
Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? да
Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? не
Нападало ли ви е куче? не
Били ли сте съдени? не


Мислено, недомислено - това е от мен. Ако на някого му е домъчняло за стария ученическия лексикон-да се чувства поканен и да прoдължи.


...че и мекиците са вече готови.

09 Октомври, 2009

Ябълки за аромат

Карамел за вкус
Петльов гребен за цвят

По Луковитски




07 Октомври, 2009

Духът на бутилката

Както не веднъж съм писала, сайтът http://www.unicusbulgaria.com/ предоставя виртуално пространство за изява на автори, които създават красота с ръцете си и влагат оригинални послания в уникалната визия на творбите си. Бягаме от комерсиалното и залагаме на автентичното излъчване. Всеки, който желае, може да се включи в проекта-да покаже това, което създава, това, за което е учил или просто му е хоби. Затова няма как да не ме зарадват писма, започващи по този начин:
"Здравейте!
Казвам се Поля Иванова и искам да Ви поздравя за уникалния сайт, който дава възможност на младите таланти да се изявят и да зарадват ценителите на авторкото с уникални неща. Аз съм може би поредната рибка в морето на необятното авторство и ми се иска по някакъв начин да се присъединя към групата, която сте сформирали чрез сайта си..."
След няколко уточняващи мейла Поля стана част от UnicusBulgaria.
Казва за себе си, че е "изцяло човек на изкуството, който цял живот борави с четките по всевъзможни предмети и за всякакви поводи".
А какво ще кажете за вдъхновенията й - "Вдъхновявам се от съвсем обикновенни и прости неща, като откривам лица и образи в пукнатините по асфалта, в кората на дърветата, в облаците и кестените, дори в бобовите шушулки".
Според мен точно такива са креативните личности - със съзнание до болка отворено към интересностите и прекрасностите в природата, настроени на всички честоти, които могат да погълнат от пространството.
Поля не изхвърля празните бутилки. А ако го прави, надявам се, че е в контейнера за стъклени отпадъци :) Тя им дава възможност да продължат да съществуват в друга, по-красива форма.
"На едно шише, изпразнено от съдържание, трябва да се даде нов живот, затова и аз го преобразявам чрез боите и апликациите от разнородни материали".
Повече за нея и рисуваните декоративни бутилки, които прави, можете да видите в галерията й в сайта.

02 Октомври, 2009

Ден на домашно случените неща

Искате ли да споделите с мен един съботен ден, когато навън вятърът огъва пожълтелия кестен? Заповядайте на гости у дома. Да се поразмотаем заедно по пижами и домашни пантофи.
Ранобудност, въпреки че е събота. В 9 ч вече бях с измито лице и зъби, а пижамата беше заменена от камуфлажен панталон и жълта облечка (една от непатентованите думи на Калин, ще пиша някога и за тях). По домашни пантофи забърквам сместа за палачинките.

9,20 ч Калин ме целува по врата.
10,20 ч Подреждаме вкусна закуска на малката кръгла масичка. Комбинираме палачинките с неузрял мек кашкавал, кленов сироп, конфитюр от малини, мед...

Кафе с мляко в големи чаши. Накрая в чинията остава само една палачинка – но никой няма място за нея вече. Както казва майка ми – остана срамежливчето.
10,40 ч Съботна игра с Блеки и кабелче. Не спира да ме учудва това черно съкровище с интелигентността и очарованието си.

11,00 ч. Примързява ни, а и плисналият дъжд навън предполага лежерно настроение. Капките трополят по перваза на прозореца, а улиците изглеждат тъмни от водата. Има бяла пяна по ръба на локвите. Предполагаме, че нападалите кестени и окапалите листа правят някаква реакция с водата. Донасям чашата с недопито кафе до леглото в спалнята, а самата аз се отпускам върху него блажено.
11,39 ч Пускаме си филмче на DVD. Британи Мърфи размахва чук и разпилява в продължение на час и половина дрезгавия с глас, докато тук-таме звучи музика от плочата на баба й "Песни за дъждовния следобед”.
13,15 Помежду ни се промъква предложение за следобеден сън. Калин ще поспи, но на мен ми е прекалено дейно, за да затворя очи. Изсипвам две торби с разни материали върху кухненския плот и решавам да подреждам. От вчера ми се е загнездила една мисъл - Ако за всичко си има време, то за всяко нещо трябва да си има и място. Като Пепеляшка - докато не събере разсипаната в пепелта леща-няма да отиде на бала. Прибирам и сортирам всичко по-бързо, отколкото предполагах - картички, хартия, линолеум, декоративни щипки с еленчета и елхички, кокосови влакна в различни цветове, бои, пастели, четки, дървени топчета, панделки, тел, ножици, корда, резци, пера, хартиени макети за ръце и тела, тиксо, метални халкички, кус-кус, макарони, телбод...
2,20 ч Седя сама в кухнята. На масичката ме очакват няколко дървени плоскости за медальони, салфетки и четки. Тихо е. Калин и Блеки спят - удобен момент да си сам с въображението си. Тропат само капките от дъжд навън... и съседите отгоре. Записвам набързо какво ще ми трябва от магазина...
и потъвам в цветове.

Разбирам, че Калин е станал по звука на пералнята. Барабанът й сякаш пее. От дете си спомням, че неделите пък бяха за гладене. Асоциирам миризмата на леко влажни и топли дрехи с това, че почивката свърши и утре пак съм на училище. Влизам за бърз душ, преди да отидем на пазар. Ще затворя вратата, за да не надничате :) Струите на душа са като решетки на затвор - не ме пускат. И вместо бърз, душът се превърна в продължително приятно изживяване с аромат на мед и мляко.
16,00 Небето навън много е плакало.
17,00 Два-три пъти надхвърляме списъка с покупките. На връщане се оказвам със залепнал етикет от стока върху ръкава, според който съм тиква цигулка за 1,80 лв. Отново вкъщи. По принцип през почивните дни обядът не е най-уважавано от нас ядене. Размива се някак във всичко друго, което се случва между закуската и вечерята. Ароматна пуйка с ориз и лютеница с черен хляб. Следобедно кафе с какaово руло. Междувременно Калин слага продуктите за домашен хляб в машината. Така и не се научих да работя на нея. Има някакви дълги и страшни думички на немски върху копчетата на капака. Не знам какво означават. За сметка на това той е ненадминат майстор на домашния хляб. Заемам се с превода на няколко странички от предстоящо наше издание и се дивя на механичните грешки, допуснати при набора, според които сме ту Bulariq, ту Bugarian stae…
Малко снимки на готовите картички от последните листове рециклирана хартия. Мисля да ги направя в сетове по 7, 9 или 10 и да са опаковани в пликове от естествени материали с печат. Картички с всякакви размери за всякакви поводи.







19,18 ч В цялата кухня започва да ухае на хляб. Доизпипвам някои детайли по проектите за лого на сайта. Не са окончателни, а и ще поработя върху още варианти, най-малкото защото ми е интересно. Все пак ще се радвам, ако получа някакви мнения за визията. Графичният дизайн ме увлича, но съм твърде разпиляна, за да му се посветя изцяло, май.



19,55 ч Машината издава звуков сигнал, че зададената програма е приключила. Ако бях кучето на Павлов, това щеше да ми подейства като светната лампа, караща ме да слюнкоотделям. Набързо спретната семпла, но вкусна вечеря.
20,50 ч Всички да скачат в пижамите. Следва дълга съботна киновечер, среднощна закуска, гушкане...

А, ама вие тръгвате ли вече? Защо? Обещавам - няма да хъркам силно. Доспало ви се е... ахааа, разбирам. Лека нощ тогава. А утре и аз бих погостувал във вашия ден - ще донеса горчиво какао и печена тиква.