лЕКСПе:1/септ2009 Дали?

Броих, смятах, трих, писах, проверявах повторения... веднъж ги изкарах 44 задължителните думи. Но от малка си знам, че който се справя с литературата в час, не му върви по математика, та може и да не съм права.
Всъщност лЕКСПе се оказа по-интересна провакация, отколкото предполагах.
За друга подобна вчера изпратих разказ с 1494 думи. Стискайте палци за добра реализация.
И полЕКСПериментирайте.


В ръб на мида,
изкихала смях,
в слънчев прах
се одрах.
Без ухо ме остави.
Смешен,
малко хапещ
звук-страх.
Но търпях!

Жълтък от яйце
се търкули далечен
в стъклото на лято зелено.
С гъба
от дъжд
му сълзата попих,
но се плисна небе
притеснено.
Бърша го в охлюв.

Не го чупя
от хляба
със зехтин от маслина
(ако имам)
драскотина поливам.

Непременно
забравям
дали подстрекавам
сърбежа с оголено рамо.
С цвят на морков.

Бяло
стъргало
с вкус на сочност
пилее заоблени гънки.

С водата вълнувам маяка.
Галя костта му.
Той не вика.

Рагтайм шапка закачам
с луна във всяко око.
С любов стискам лъжицата
таратор във зеницата
дом на бяло млеко.

На семафора кръста
искам да нося
на драцената сухия корен
с мента изпивам.
На улица крайбрежна
заспивам
непроницаем сън.

Парк-о-място

Няма друг парк с хиподрум :)Нямаше други, които снимат. Но аз снимах и него.

Все още много зелено навсякъде. Само лист отронен жълтее като препинателен знак.

Като капризна мадама, метнала крак върху крак.

И няколко Ударения за рекламни стратегии, които аз сигурно никога няма да измисля, нито да заснема. Но все пак... знае ли човек...

Самосним

Заради новата прическа, меката светлина в стаята, доброто настроение и хубавите дни, които предстояха.

Есен в купичка

Йоана ме провокира с рецепта за крем супа с моркови, круши и сусам. А щом е ново, оригинално и провокиращо гъделичка - значи е за мен.
Като художник се почувствах, когато стои пред бяло платно и съсредоточено разбърква цветовете в палитрата.
Оранжевото на морковите, жълтото на крушите, златното на зехтина...
Мек аромат на запечен сусам из кухнята.
Фигури от сметана за елегантен завършек. Като подпис на платното.
Разгледах няколко стръка изсушена мента - свежи като идея.
В съчетание с крушите се оказаха вдъхновяващо предизвикателство за обектива. Снимчици тук.

Есен е... и е хубаво... да я изпиеш от купичка!

Да refresh-нем радиатора

Имате ли си вкъщи такова чугунено чудовище?И аз имах до вчера, но го превърнах в това на принципа направи си сам.

За ремонта на някои неща в дома безспорно е нужна професионална намеса. Но други могат да се сдобият с нова визия само с четка, боя и малко фантазия. Тъй като няма да смогнем със смяна на радиаторите тази година, а грозни железни чудовища на фина светла стена никой не обича, реших да се позабавлявам малко с радиатора в хола.

Необходимости:

боя за метални и дървени повърхности, която се нанася директно върху ръжда

четка, валяк

цветен латекс или друга боя

лепяща се хартия

нощица

хартиено тиксо

Откриването на боя, която може да се нанася директно върху ръждиви повърхности страшно ме улесни. Не търся винаги на баницата мекото, но ако мога да си спестя няколко часа чегъртане с шкурка - защо не! На опаковката на боята пише, че може да се използва и като грунд и като покриващ цвят. При мен действа освен с тези две функции и като силно лекарство, което заличава раните върху радиатора, нанесени му от времето. Продава се във всички строителни маркети. Моята мисля, че купих от Практикер.

Нанесеох два слоя, за да съм сигурна че е равномерно и няма непокрити участъци.

Докато боята съхнеше, порових из нета за форма, която бих искала да имама на холния си радиатор. Спрях се на цвете. Изпринтих го върху лепящата се хартия и след като боята вече не лепнеше на допир, го залепих в десния край на радиатора.

Хартията трябва добре да се притисне, за да сте сигурни че няма да влезе латекс или боя под краищата й. Когато имате вертикален релеф, както е в случая с ребрата на този радиатор, трябва да лепите също по вертикалата. Това ви гарантира плътен контакт между повърхностите и едновременно разпределение на целия лист хартия. В противен случай се получават мехурчета, пълни с въздух или формата се изкривява. Чупките понякога могат да бъдат доста коварни.

За оцветяване използвах миещ се латекс на Фауст. Имам още от него в изобилие. Използвам този цвят, защото имам акцент върху комина от него. Реших, че двата ъгъла добре ще си кореспондират, ако бъдат в еднакъв нюанс.

Съветът ми е да не се минава с валяк върху цялото цвете. Уверете се, че сте захванали краищата му, така че да се получи контраст след това. В противен случай след изсъхване боята прави твърда кора и отлепването на хартията е доста трудно. Не изчаквайте съвсем да изсъхне боята, за да махнете лепенката. Проверете дали консистенцията не се разлива и ако е така-смело, но внимателно издърпайте хартията.

Аз изчаках няколко часа, което се оказа грешка. В средата хартията се беше захванала здраво и свалянето й се оказа трудна задача.

Все пак това е резултатът - цветна плоскост и малко грейнало цветенце.

За да раздвижи пейзажа :)

"Не харесвам София. Обичам я!"

Това изрева Феликс по средата на изпълнението на Crematory снощи в зала "Христо Ботев". Събитието беше основната част от фестивала Pill Against Depression, организиран от Маsк Мusic.

Разбрахме, че имаме акредитации ден преди концерта. Идването на немците беше отложено за незнайно кога, после обаче все пак се състоя. Ние самите бяхме объркани - ще дойдат или не Crematory и не знаехме как да реагираме и в личен, и в професионален план.

На концерта миналата година бяхме вътре за саундчековете на групите и това се оказа интереснo undermusic събитие. Всички от Crematory свободно се разхождаха из залата, което ни позволи да си поговорим с тях съвсем открито. Матиас блажено въздъхна, когато го заговорихме на немски. Не че не му бил добър английският, но малко повече го натоварвало, когато говори и слуша. Споменаването на Бохум и клубовете там съвсем разведри отношенията и развърва езиците. Затова тази година, докато чакахме закъсняващите Evergray (които имали забавяне на границата по инфо на организаторите), ни беше изключително приятно отново да си побъбрим с Матиас.

- Здравей, Матце! Как е след една година отново в България?

- О, добре! Но тази година ние буквално прелитаме от тук. Пристигнахме вчера, а в 4 трябва да сме на летището, защото полетът ни е в 6. Трябва бързо да съберем всичко веднага след концерта. На летището ще има проверки... дали пък случайно не носим бомби.

- Как беше на партито снощи?

- Не съм ходил, останах в хотела да спя. Другите отидоха и се напиха (тук прави един характерен жест с ръка, имитирайки бутилка, която се излива в гърлото, който дори неразбиращите немски около нас разбират). Аз вече стоя далеч от алкохола.

- Чудесно. Значи няма да съжаляваме, че и ние не отидохме, защото ни се искаше най-вече с теб да се видим и да поговорим. Всъщност какво се случи около вашето идване.Всичко беше сигурно, после се оказа, че няма да идвате, но все пак дойдохте на обявената дата...

- И аз самият не знам. Всичко беше наред, после нещо се обърка. В понеделник Маркус написа в нашия сайт, че ще дойдем и ето ни тук.

- Как върви работата по новия албум?

- Остават ни още два дни записи, после миксиране. Все още не сме решили как ще се казва и как ще изглежда обложката. Най-вероятно март месец ще бъде представен официално.

- Evergray закъсняват и вашето изпълнение сигурно ще се изтегли за по-късно.

- Според договора ни ние трябва да свирим в 22 часа. Няма да направим проблем, разбира се, дори да е 22,30. Но не го разбирам това-headlinera да е тук, а друга група да бави концерта. Ние сме от 15 часа тук, въпреки че реално свирим последни.

- Тази година журналистите нямат достъп до залата по време на саундчека. Някои групи имали против. Ти как се отнасяш към това решение?

- На мен пък ми е много приятно, докато тече подготовката, вътре да има някакви хора, с които да си говоря. Аз ще влизам. А на вас приятно забавление! Ще се видим вътре.

Влизаме в залата след 3 разходки до магазина, един сандвич с пилешка пържола, 2 бутилки минерална вода, върната кутия пурети, един пакет чипс и скрита снимка, която ни направи един непознат отвън, но... ние го видяхме :) С други думи към 20 часа. Опасявах се да не се превърна от чакане в това, но си останах само...

Докато се мотаем вътре, дочувам възмутени възгласи от промъкналите се вече фенове - "Супер много закъсняха. Българска работа!" Тук е мястото да уточня - не, този път забавянето не беше по вина на организаторите. Все пак за пътя и границите няма VIP личности.

Към 20,30 излизат New Disease. Изпълняват само 2 парчета, за да се компенсира забавянето. Различни са като стил от това, което сме дошли да чуем. Но все пак това е фестивал, може би целта е такава.

Още преди Fyeld да се качат на сцената, незапознатите подробно с присъствието на всички групи, вече са ги разпознали. "И Fyeld ще свирят. Видях онзи рус раста пич от групата" - чувам да говори (по-скоро да вика!) до мен един фен по телефона си. Fyeld правят добро впечатление с енергията, която изливат от сцената, добре съчетана в dirty grooves стила им. Лошото е за баналните изрази " Къде сте Софияяяяяяяяя!?"

Калин успява да размени няколко думи и с Феликс, който тази година е доста по-приветлив и разговорлив от 2008.

- Здрасти, Феликс! Как е?

- И този път всичко е наред. Отново много готини хора са се събрали тук. В хотела всичко е наред, само че тук всичко се обърка. Вече толкова време чакаме, няма ли накрая да започват да свирят?

- Ще съкратите ли изпълнението си заради закъснението?

-О, не! Ще забиваме плътно 2 часа. Сигурен съм, че и вие и ние ще се забавляваме.

В този момент прозвучават първите акорди на ChaosWave и разговорът няма как да продължи.

Тази година те са добрата изненада за мен на фестивалa. Надъхани са, а изпълненията им - комбинация от progressive metal с groove са завладяващи. Вокалът - Fabio Carta - позитивен, вокалистката-Giorgia Fadda - чаровна; гласовете им заедно - нещо, което трябва да чуете, ако си падате по стила на Nevermore и Lacuna Coil. Не знам как беше фронтално, но от лявата страна на сцената вокалите не се чуваха добре за сметка на барабаните. Да, обичам барабани, но само барабаните в една група - не.

Калин успява да улови Crematory дори в тъмното. Чул ги, че си говорят и насочва обектива към тях. Никой друг от журналистите не снима, защото не знае какво и накъде. След неговата светкавица обаче святкат още няколко други.

Благодарение на оранжевата му лентичка, успява да заведе сестрата на наш приятел - луда фенка на Crematory, за снимка с баскитариста Харолд. Доволната й усмивка подсказва, че сме си свършили доброто си дело за деня.

Часът е около 22... Немците се появяват с гръм и трясък. Доста учудени имаше... Все пак беше ред на Evergray. Присъствието на Crematory пълни залата с виковете и вдигнатите нагоре ръце на екзалтираните фенове. Макар тази година да не са толкова много като миналата, сигурна съм, че тук са били най-верните им.

Оставят любимата ми песен - Temple of love, предпоследна. Какво са си мислели, че ако я изпеят по средата, ще си тръгна? Не, плътно там и до последно!
Последното парче е соло на Матиас - Perils of the wind. Преоткривам гласа му тази година - изразителен, страхотен, опозиция на гробовния, дълбок глас на Феликс, с леко скандинавско звучене.

Тръгвам си, осенена от няколко гениални извода:

1. На концерти винаги, независимо от хилядната тълпа, ще видиш стари приятели.

2. На концерти се зареждаш емоционално не само от музиката, но и от енергията, която излъчват всички тези хора, събрани на едно място, с еднакви вкусове и с еднакво настроение за купон.

Още няколко музикални Ударения.

Хартия с бял равнец и карамфили

Беше ми останала още разбита пулпа от тази, с която направих Морския ангел, затова просто изчаках отново да ме погъделичка вдъхновението и забърках нова магия.

За малкото листче добавих цветове от розови градински карамфилчета. Разказвала съм колко удивителни хора живеят на моята улица и как с усмивка всеки път те канят да си набереш колкото и каквото поискаш от тяхната градина. От тези карамфилчета през лятото набрах цял наръч. Любими са ми заради аромата и нежността на цветовете. Само леко ги забърках в кашата преди да я излея. Беше малко и стана безформено. Но така се получи по-добре. Обичам да превръщам дефекта в ефект и ще измисля приложение. Или както казваше покойният наш приятел Кембъла - "Трябва да се научиш да обичаш недостатъците. Достатъците всеки ги обича."

За основния лист добавих цветове от изсушен бял равнец, набран около река Черни Искър в Рила. Подредих ги концентрично, след като бях оформила листа вече, така че хем се сляха с кашата, хем останаха леко релефни.

Рокля на бъдещ ангел може би.

Вяра, Надежда, Любов и майка им София

В края на I и началото на II век в Рим живеела благочестива християнка на име София. Името й означавало мъдрост, с мъдрост, милосърдие и доброта бил изпълнен и животът й. София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите най-големи християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Отгледала ги сама, тъй като рано останала вдовица. Съхранила в душите им чистота и непорочност, вяра и обич, възпитала ги такива, каквито самите им имена нашепвали, че трябва да бъдат. Хората говорели за добродетелите и талантите на майката и нейните дъщери. Но говорели също и за християнската им вяра, която тогава малцина смеели да изповядват открито. За тях научил и самият император Адриан, известен като най-жесток гонител на християните. Заповядал да му доведат трите девойки и майка им в двореца. Момичетата пристъпили пред него, хванати за ръце. Били точно толкова прекрасни, както се говорело, а майка им - по-мъдра и от най-мъдрите жени, които императорът бил срещал. Вяра била на 12 години, Надежда - на 10 години, най-малката била Любов – само на 9. Може би, виждайки крехките им фигури, Адриан помислил, че да въведе в “правия път на езичеството” тези прекрасни съществатова не е толкова трудно. Може би бил сигурен, че няма воля, която да се опъне на неговата. Но тяхната вяра, надеждата и любовта им били по-силни от всяко насилие. Императорът подложил всяка една поотделно на изкушения, после на изтезания, а накрая...

И всеки път се повтаряло едно и също. Изкушенията били отхвърляни, изтезанията изтърпявани с невероятна и чудна издръжливост. Когато палачът се уморил, а народът наоколо все повече се удивлявал на вярата на тези деца и опасно започнал да протестира, императорът заповядвал: "Смърт !"

Майката взела телата на трите си дъщери, мъченици, положила ги в един ковчег, оплакала ги, както само майка може да оплаче погиналите си деца, и след три дни се преселила при тях. Това станало през 126 г.

От 777 г. мощите на трите мъченици Вяра, Надежда и Любов и на майка им София почиват в Елзас, Франция. В тяхна чест църквата празнува на 17 септември.

Пожелавам много здраве и щастие на всички, които носят тези красиви имена. Дано носите и доброта в сърцата си.

А за празничната трапеза - какво по-подходящо от Майчина пита. Рецептата е от блога Тайната на нашата вечеря, където всички идеи са толкова оригинални, а изпълнението е така изпипано и майсторско, че дълго няма да откъснете очи. Импровизирам леко...

Венец с кашкавал и колбас. Ролца с пушено филе.

Нарязани краища, които се оплитат като плитка. Завих ги на охлювчета, както завивах косата си лятото, за да не си играе вятърът с нея.

Със сусам и ленено семе поръсих за вкусна коричка.

И най-важното - получи се хляб мек и топъл като душа, като майчина душа - приласкаваща, спокойна, караща те да се завръщаш.

Честитрожденденска картичка

"Рецептата" е от тук Разликите идват от това с какво разполагам аз самата като материали, пригодени цветове и някои дреболии. И така как да си направим картичка с цветя за рожден ден или друг хубав повод.
Необходимости:
розов картон за основа на картичката, жълт картон за цветята, хартия с флорални мотиви, цветна хартия - два цвята (жълт и червен), художествена тел, златисти частици или малки мъниста, ножица, молив, лепило.
Розовият картон се прегъва на две, така че да образува основата на картичката. На предната му страна се залепва хартията с флорални елементи.

От жълтия картон се изрязват 6 броя еднакви флорални елементи. Тези, които имат принтер, могат да свалят темплейта директно от сайта, посочен по-горе. Останалите могат да го отворят и да прекопират очертанията на прозрачна хартия директно от монитора. След това е нужно да пренесете формата върху жълтия картон и да изрежете. Тъй като елементите не са големи - около 2,3 см, изрязването на вътрешността се оказа най-бавната и леко досадна работа от цялата картичка.

Изрязаните елементи изглеждат така. Подреждам ги, за да добия визуална представа как ще бъдат разположени.

Отворът в средата трябва да се запълни с друг цвят. Избирам червено, за да се отличава от бледо жълтото. Изрязвам най-обикновени правоъгълничета. След тях залепваме 6 орнамента от другата жълта хартия. Получават се 3 пласта - жълт картон (лицева страна), червена хартия, жълта хартия.

Предната част на картичната се изрязва по диагонал. В левия горен ъгъл остава не повече от сантиметър и половина.

Залепвам флоралните елементи.

Следва декорацията. От художествената тел се правят две спирали. Всички сме виждали продавачките в магазините за цветя, който изтеглят хартиените панделки по дължината на ножицата, и те се накъдрят. С телта принципът е същият. Ако е нужно, дооформете с пръсти.

От жълтата хартия се изрязват две стебла - тънки и леко заоблени. Преди да се залепят под тех се пъхват жилките тел.От червената хартия се изряват кръгчета за основата на цветята. Залепват се върху жълтите листа. Декорират се със златисти частички или мъниста.

Ето това е крайният резултат. Една лесна за изработка картичка, с която може да зарадвате човека до вас.

Аз ще я надпиша със сърдечно пожелание за рожден ден. Прибавяте усмивка и имате перфектния подарък :)

Защото е най-добрата на света

Тази година няма да й пращам картичка колаж, с която да я карам да плаче. Нито ще измислям послания, които да я умиляват.
Ще я поздравя с нещо, което знам, че обича и тържествено обещавам съвсем скоро да я заведа на истински такъв концерт.

Майче, обичаме те! 'Айде, тропни сега едно хорце (с новите обувки)! Аз се хващам до тебе :)


Очаквай продължение...

Официално сбогуване с лятото

Почувствах го по първото сложено копринено шалче, по студените върхове на пръстите си, докато чакам автобуса сутрин за работа, по извадените грамадно-меки ботушки-топлинки вкъщи, по опадалите зелени таралежковци от кестените, които короноват уличката ми, по Р-то в името на месец септември.
Есен е... ранна, но все пак есен. И златото започва да се разлива навсякъде. Но не онова от силното слънце, което цяло лято се е люляло между слепоочията ми, а онова с цвят на старо, на мед, на събирано и консервирано.

Изпращам лятото с Морски ангел хранител. Хартията е от рециклиран каталог за мебели с добавка сушени полски дребни цветенца, прах от зелен картон и настъргана кора от кестен. Получи се мастилено зелен цвят, листът е със сравнително равномерна плътност. Косата е от кокосови влакна с цвят на залез. Поръсих ангела обилно със счукани мидички, вплетох и една в плитката му отзад.

Ореолът му се размеква, когато е на плаж на Земята и се превръща в лек шал слънцебран.

Купих си малка масичка с малки столчета за терасата. Ще чакам там циганското лято.