Сол под езика

Мога да ти разкажа за това как тръгнахме на море с голи обещания за превод на сума от една сделка, за това как банкоматът ни блокира 400 лв., а след това и картата, за шведската маса, която се превръща в две менюта, когато гостите на хотела са под 15 човека, за гранясалото месо в специалитета на заведението, за скандала около смяната на спалното бельо и дебата колко често се слагат консумативи в стаята, за лошия път към село Емона, за червената лампичка на таблото, показваща празен резервоар, когато е най-неподходящо, за 8-дневната почивка, която се оказа 7-дневна, за апартамента, в който нощувката е 100 лв., а е разположен срещу тоалетната на персонала...
Мога. Но няма!
Ще ти разкажа за плажната кърпа, подарък от Шел, за почерпката от два Облака от усмихната сервитьорка в заведението до нас, за измислената нова дума „токущотник”, която се отнася за всички новодошли бели-белички на плажа, за откритието, че най-хубавото на Слънчев бряг е близостта му до Иракли, за леките закачки на лелката от заведението на плажа с половинката ми – водичка за 1,90 вместо за 2 лв., почерпка бира заради забавени картофки, 2 мокри лимонени кърпички бонус към чинията с миди; за увеличението на лимита на кредитната ми карта, за отпразнуването на 7 г. заедно с Милото, за неочаквани срещи на отдавна несрещани хора, за пропуснатите и невключени в сметката ни две вечери от рецепционистката, за хубавия шоколадов загар, който получавам за пръв път в живота си.

Напук на нещастията и лошото стечение на обстоятелствата превърнахме лятната си отпуска в едно приятно изживяване със специалното участие на Адреналин, Слънце, Много Пясък в Банския, Вкусни Черноморските Варени Миди, Пешеходни Разходки и Задължителни Изгубвания и втория албум на „Обратен ефект”.

И предпочитам да я запомня с това.

Само някои акценти с думи – другото в снимки ТУК.

Морето е усещане. Един миг само, после го изгубваш – издухва го вятърът и се смесва с пясъка. Но вдъхнеш ли го, значи си изживял това лято.

Леко се е повдигнало като вълшебна покривчица.

Попивам с очи неформалчетата, палаткуващи на Иракли, докато чакаме цацата и таратора. Чичко чех с къдрави бакенбарди и огромни очила... самотник, който не отлепи очи от книгата си... момиче с изумруденото цвете на шията, което искаше всички погледи на компанията за себе си... оглушал дядо със сламена шапка, който сигурно си припомня младините... нисък и кльощав младеж, загорял, с дълъг шал около краката и много липсващи зъби... Не ги снимам, защото се страхувам да навляза в свободата им. Издебвам в гръб обаче двама с раници и шалтета на гръб. Иска ми се да вляза в стъпките им. Влюбена съм в това място. Лястовиците тежат върху жиците. Сепвам се от прозрението, че есента вече не е така далеч.
Ралица прави бижута от полимерна глина. По някое време обръщаме посоката на юг. Старият Несебър е отрупан със сергии, заради които не мога дори да разпозная някои от църквите. Успявам да открия няколко ценности-миниатюрно магазинче за ръчно правени неща, сладолед „Синьо небе” и най-милата бабка.
Равда, Обзор, Свети Влас, Елените, Робинзон хаотично.

После пък на север. Плажът на Камчия е огромен. В тръните се гонят много пластмаса и хартия, но е сравнително чисто. Свободен е. Гората е на ръка разстояние и само след няколко крачки усещаш хладнината на боровете. Учудвам се от факта, че растат на такава надморска височина.

Последен плаж тук. Прегръщам морето и никак, ама никак не ми се тръгва.

Мога да съжалявам, че това прекрасно морско време (само 8 дни) свърши толкова бързо. Но мога и да си мисля, че до другото прекрасно морско време остават 8 дни по-малко. Времето си тече и дори пясъчен часовник не може да улови минутите му.

До нови срещи

Докато сканирах една книга, буквално си оставих ръцете.

Не ми се блогва напоследък, дори чужди блогове не ми се четат. Едно безсъние ме е налазило и съм с широко отворени очи и късно вечер, и рано сутрин. Дълго чаканата отпуска идва след точно 1 ден. Ще се опитам да не мисля по начина, по който пиша. Ще се опитам да не мисля въобще. Трябва да науча съзнанието си да почива...

Очакват ме модерни курорти, стари градове, диви места, дълъг път, вятър, малко намръщено време, повече усмихнато слънце, заоблени заливи, дюни ситен пясък, една река за проучване и цяла тубичка ускорител за тен.

Ficuscarica

Сред смокини... Кокосовите влакна сами се начупиха в ореол. Аз само подсилих със сребриста боичка за блясък. Все още не успявам да направя хубави лица.

Роклята е от ръчно излята рециклирана хартия. Получава се все по-добра консистенция и все по-добра конструкция - най-важното без лепени ръбове. Хареса ми неправилната вълнообразна линия, която се получи отдолу - кръвна обида за всеки добър шивач. Прикрепих стръкчетата сини цветя с глазант и се получи приятен 3D ефект.

Нежно протяга благо(славяща) ръка. Расъл е сред плодове и цветя. Обича аромати на зелено и залез. Не ползва балсам за коса.

Меко...

В края на импровизираната ми фотосесията се появиха 'черни сили от Ада', които застанаха контрастно на златното сияние на смокиновия ангел.

870 г. компот от кайсии

Намерено в най-последната редичка на най-високия рафт. Съдържанието сега е друго, разбира се, но етикетът е ме впечатли. Не мога да разчета точно "баркода" - или е от 1985, или от 1986. Сега Държавен консервен завод "Мелта" - Ловеч е компания за производство и преработка на биологично чисти плодове и зеленчуци "Мелта-90" АД.

Иначе графиката ми допада, и то доста - изчистени линии и апетитен оранжев цвят. Какво повече му трябва на един компот.

За едно коте и още нещо

Ще ти разкажа приказка - истинска. С хубаво начало и среда. А понеже хубавите неща никога не трябва да свършват, накрая няма да сложа и точка.

Моето Мило отдавна искаше коте. Имал бил едно черно, което си гледал преди в офиса. Грижел се за него, хранел го, дори операция някаква го водил да му правят. Умно коте било-когато заради упойката ориентацията му била сравнима с тази на 15-годишен немец, възползвал се многократно от свободната продажба на алкохол по българското Черноморие, за да отиде до своето си място, котето се движело по чупките на стените в стаята. Хитро коте било - не искало да яде, ако си няма компания.

Тъй като и в моето детство винаги съм била заобиколена от много домашни любимци, реших, че за изпълнението на това желание трябва сериозно да се поработи. И не само да кимна одобрително с глава, а да взема нещата в свои ръце. Взех ги. Буквално в ръце, и най-точно - в пръсти.

На 28.08.2007 сe регистрирах в сайта bezdom.info - най-щастливата и едновременно най-тъжната интернет страничка-страничката за животни без дом. Ако ще е гарга-да е рошава! Ако ще е коте-да зарадваме него с дом, както то ще зарадва нас с присъствието си.

Попадам на обява за малко черно мъжко коте. След като си разменяме няколко имейла със собственика, научавам малко повече за живота на нашия бъдещ любимец. Майка му е бяла като снежинка, баща му е черен, като катран. Майка му е невъзпитана и дива, не успяла да се научи да живее затворена в апартамента, затова наскоро била изпратена в къща с двор край София. Бащата е с обноски, търпелив, добър и благороден. Има братче-близначе - пясъчно на цвят. Стопаните са решили да го задържат, защото раждането му било изключително трудно и напрегнато, което им подсказало, че трябва да го облеят с любов от тук насетне.

Идва 2 септември - рождения ден на Милото ми. Очаква го жива и дива изненада. Разкривам му добре пазената тайна едва няколко часа преди уреченото време за взимане на котето, защото няма как да обясня по друг начин голяма плажна чанта и ходенето до Лозенец. Нетърпението му е в пъти повече от това, което изпитват децата, чакайки да им падне първото зъбче. И в пъти по-очарователно.

Апартаментът в Лозенец е огромен. За справка - котетата баща и двама братя, обитават своя собствена стая. Стопаните им - момче и момиче, двойка, се натъжават, когато идва време за раздяла. Гушват го за последно и им обещавам, че ще им изпратя снимки от новия дом на черното коте.

Влизаме в таксито с шумно мяукаща и енергично мърдаща торба.

Следват доста дни на криене зад дивана, близане на мляко от пръстите, спане на малките възглавнички...

Получава името Блеки. И огромни дози любов.Тук е на 2 годинки и 2 месеца. Но когато дойде, беше една рошава топчица, която твърде-твърде рядко издаваше звуци. Повече се страхуваше. И най-вече спеше.

Блеки промени живота ни доста. Сега не се прибирам в празен апартамент, а винаги ме посреща протяжно маукане още щом ключовете ми издрънчат в ключалката на входната врата. Не се бухвам веднага в ежедневните къщни задължения, защото първо се отпускам на леглото, докато получа дозата доволно мъркане, отъркване нос в нос и погалвания с вирната опашка по гърба, докато обикаля около мен. Той пък получава чесане и галене под брадичката и зад ушите, ресане с четката, а когато е благоразположен дори позволява да прокараш ръка по цялата дължина на опашката му.

Знам, че ме обича и мен, но определено се разтапя от нежност към Милото. Сутрешният им ритуал е закон. Шумоленето на пакетчето храна е знак,че предстои нещо хубаво. И в която и част на апартамента да е в момента, след секунди вече търчи с вирната опашка към кухнята. Калин сяда на пода и изсипва няколко малцови хапки в ръката си, а Блеки ги сдъвква бързо и от доволство чак лигичките му капят.

Дали пък не обожава да се крие в кашони и пликове?! Добре че са очите му - големи и кехлибарени. Само те го издават понякога, когато е скрит и тих в тъмното.

Тази приказка продължава и сега. Продължават шумните игри с голф топката, проучването на всичко ново, лягането върху хартия и изпрани дрехи, качването върху хладилника, дебненето и позите тип статуя, ръфането на листата на палмата, клюкарското гледане през прозореца в хола, гушкането върху лявата ръка на Калин, ровенето в косата ми, пишкането в тоалетната секунда след като е била старателно изчистена, пиенето на вода от всевъзможни места, само не и от купичките, поставени за тази цел, нежеланието да му се режат ноктите и да бъде къпан, минаването през коремите ни като по магистрала, мърмяукащите звуци с въпросителна интонация, скоковете към прелитащите навън гълъби (добре че прозорците имат стъкла!), въргалянето върху теракота в коридора, подмятането с лапички на щипки за пране и кестени...

Но шшшшшшшшшшшшшт. След толкова игра, изморени да поспим