Люляков ангел

Обича цветята - най-вече люляк, виолетки и лавандула. Има лилава кокосова коса и златисто-сини очи. Ароматизирана (естествено люляк) рециклирана хартия - от разпореждане на Корпоративна търговска банка да ми изплатят на касата наличността по сметката.Има златно сърце - в буквален и преносен смисъл.

Силен дух.

На ръката - розово градинско карамфилче.

В ръкавите или в роклята с конусовидна кройка може да се скрие свитък с обяснение в любов, ключ за апартамента/новата кола, или 5 лв. Не могат да се скрият лоши намерения, непоискани съвети и флекс машина.

New faces

Един от крайните резултати за нови лица на ангелите. Тази ще е Портокалова-не само заради косата. Ще има и аромат, но за това по-късно. Хареса ми как си паснаха златното и синьо-зеленото в очите й. Несиметрично е малко лицето и, има и фини пукнатини. Но това е първият път, в който опитвам нещо с глина. Но как се стигна до тук? Дълго време карах само на силното желание. Още толкова обмислях как да стане. Накрая направих една сериозна инвазия в "Слънчоглед". Всъщност глината се оказа много приятна на допир и податлива на оформяне. Сама си подсказва къде да има хлътнина, къде ръбче... А лицето като че ли предварително се оформя в сенките й. Засега нямам специални инструменти за работа с глина, но перфектна работа ми вършат няколко лъжици и един уред за релеф на хартия.

Пробвах да направя шаблон от восък. Получи се прекалено тънък и още на първото пълнене се разтроши на частички. Иначе ми прилича на златната маска на Терес, която професор Китов откри край Шипка.

Този изглежда леко намусен.

Но за сметка на това този си има и усмивка, и трапчинки на двете бузи. Засега ми е любимец, но тихо да не чуят другите. Направих му трапчинка и на брадичката - да е като моята :)

Топчесто лице, ще му отиват къдрици.

Сериозният ангел вече е с повече цвят. Добавих му лунички. Ще бъде с коса от лилави кокосови влакна и аромат на люляк. Изглежда учуден. Току-що е отворил очи за новия свят.

Портокаловият ангел. Ще бъде подарък за малката Мандарина. Тя си знае... ако не тя-майка й със сигурност.

Докато пиша се замислям, че в текста използвам мъжки род за ангелите, а видимо те са с женски лица, коси, дрехи... Трябва да помисля над това.

Като капризна фръцла

се държах в неделя. Или просто беше един от онези дни, в който ти е тъжно, без да има някаква реална причина за това, без самият ти да знаеш защо. И ти е тежко, и ти е мъчно, и плачеш за дреболии. Сълзите сами си текат.
С десния крак бях стъпила на последната плочка в коридора, с лявата държах бравата на вратата. Тогава за първи път мисълта, че ми е тъжно, ме навести. До този момент освен студения вятър навън, който поразвали плановете ни за плаж, друго не се беше случило. Но мисълта явно упорито се загнезди.
После бяха децата в парка - палави, чаровни и сладки. Какъв е проблемът? Силното желание за дете бясно се съревновава със страха, че не сега му е времето, че няма да се справим финансово, че няма да влезем в списъка за детската градина, че няма да имам достатъчно свободно време да отговоря на всяко детско "Защо?", че няма... А може би всичко това е излишно. Може би прекалено много въртя тези фрази в главата си, а трябва да завъртя друга - "Трябваше да го направя по-рано!"
Последната капка беше липсата на свободни шезлонги край басейна и предложението на някакво загоряло от слънцето дърво да легнем на тревата. И на пътечката бих легнала, но не и когато през последните три дни съм си мечтала удобно да се отпусна назад, слънцето да гали срамно бялата ми кожа и прешлените на гръбнака ми да открият едно ново положение - различно от попревитото на бюрото пред компютъра.
И най-чувствителната жена е просто жена.
Не исках да ям от пуканките, за да се потопя изцяло в триизмерните Чудеса на океана.
Комбинацията черно и лилаво бегло очерта един оптимистичен понеделник.Съвършените, фини и прелестни на вид и вкус ръчно рисувани бонбони, така небрежно и елегантно подарени ми, разтеглиха устните ми до появата на трапчинка отдясно.
А бурканчето черен хайвер беше просто бомбастично.

Не, аз не съм жената, която си оправя настроението с нови парцалки и нещо сладко. Моля - постно и обидно е. Просто имах нужда от нещо тонизиращо и по-различно, което да ме сръчка, да ми припомни, че Сега и Веднага не винаги е най-доброто, което можеш да си пожелаеш. Че една радост може да бъде заменена с друга, стига да можеш да си спонтанен и стига да имаш с кого да я споделиш.

Човек понякога има нужда да отвори голямата ножица и с уверено Хряс! да прекрои плановете си.

Място за дишане

Ето тези бели гуменки от 90-те години ме отведоха там, където бях по същото време преди една година. След като минаха няколко пъти през студената река, се проснаха на слънце да съхнат. Но или слънцето не им беше достатъчно, или водата им беше предостатъчна - наложи се да ги оближе и огънят.

И дори гуменките да са главният герой в тази приказка, никоя приказка не може да мине без декор. А декорът в Рила е колоритен и живописен - думи и дъх не ми достигат да го опиша.

Реката - студена и буйна. Приласкава ме с игра на светлина и звуци, а после бързо ме щипе с ледени пръсти.

Поглеждам нагоре - боровете още по-високи.

А докато лежа в тревата, снимам тънките, жилави стръкчета.

Въздухът в планината край Черни Искър е наситен с аромат. Всяко нежно цветенце, всяка скрита билка, всяка шишарка - люлееща се на клона и тези, поддали се вече на гравитацията, всяка песъчинка или шепа тиня ухаят на свобода. Душата ти се отваря и се слива с околната зеленина и със слънчевите зайчета, прибягващи по камъните.

Ягоди като цветни акценти в зеленото. Крият се уж зад големите листа, но сигналният им узрял цвят лесно ги издава. Дъхави и вкусни.

След влажна и дълга нощ, изпълнена с почти гръмовен шум от водата, осветена от най-едрите звезди, които навират блясъка си в очите ти чак, утрото идва свежо и чисто.

Малки, наситени с цвят главички, се протягат към слънцето.

Утринната роса е като диамантена огърлица. Нагиздили са се. Но такива бижута няма по магазините.

Откъсвам само шепа вълшебници - равнец, двуцветни теменужки... Горчиви тръпки, докато прекършвам тънките им тела. Изкушението от красотата и ароматът им е по-силно. Само няколко стръкчета...

Ще ги вплета в хартия за ангела, който отдавна чака да бъде направен. На това място, точно преди една година, в 21:27 часа, пристигна съобщение "Имаме си момиченце".

Ангелът ли заслужава момиченце или момиченцето ангел?

Още снимки - тук.

Рокля и прегръдка

Нали знаете колко е забавно понякога да линкваш от блог на блог от пост на пост. Belle and Boо ги открих отдавна и искрено се възхищавам на дизайнерските им неща - свежи, сладки, стилни. От там отскачам до Tea Pony блога на Esa. Малка синя рокля с прелестен принт ме предизвиква да я спечеля. Оставям коментарче (с не до там добрия си английски, кога ли ще ми остане време за по-задълбочено изучаване?!) и поствам тема, според правилата. Ще почакам една седмица, за да разбера дали ще зарадвам едно малко ангелче с тази вълшебна рокля с прегръдка.

Калин и бобеното стебло II част

Когато бях малка, баба ми много често ми разказваше приказки - за Косето-Босето, за лисицата и точилката... Освен тях, много добре съм запомнила и няколко битови истории, които са споменавани по някакъв повод. Едната е за инатливата жена, която се удавила. Хората от цялото село тръгнали да я търси по течението на реката, а съпругът й им казала - Ааа, тя беше такъв инат, че трябва да я търсите нагоре, срещу течението.
Другата беше за свекървата и снахата, които не си говорели. И докато готвели, ту едната слагала сол в маджата, ту другата. И, разбира се, я пресолили.
Магическите бобчета няма как да се пресолят, но открихме как можем да ги преполеем. В старанието си да ги обгрижваме, да им е добре и най-после и ние да видим що е то магията им, Калин им капваше водичка сутрин, аз следобед. Капка по капка... загниха.
Втората реколта обаче...
Не, няма да разказвам повече - ето снимки.
След като кълнчето стана около два сантиметра, го преместихме в малка саксийка. Люспата отвън се разпукна и отвътре се вижда посланието.
На шестия ден сутринта...
... вечерта

На седмия ден

В момента (11 ден)

Мимозата първо едва показваше стръкчета - нежни и крехки. Решим ли да вземем саксията, за да я разгледаме отблизо, срамежливо свива листенца. Нямам търпение да цъфне.

След няколко дни поукрепна и стъкчетата й вече са далеч повече и по-буйни.

И сред всичкото това зелено, аз реших да заложа на любимия си цвят това лято - здрачно лила.

Лудите

“Носила съм гумени ботуши като руски солдат. Ходих на ТЕЛК, дадоха ми 30% процента инвалидност. А от краката ми кръв тече. Събличаха ме като от макя. А доктора вика „При професор се ходи с 50 лв.” Ама Масларова не ми е увеличила стипендията с 50 лв., щото ходя на професор.”

Запява:
1,3,5-давай все напред
2 и 4 ще ги смЕним.

Един бас и един баритон й подвикват да млъкне. Притеснявала ги. В същото време шофьорът на автобуса завърта на макс копчето на радиото и пали цигара. Никой не протестира. Нали кара има-няма 60 човека...

А тя слиза с песен на уста и понася широкополата си шапка по тротоара.

Шумолене на хартия

С дреха от розовата хартия с кадънки и жълтурче в косите. Обърнах повече внимание на лицето. Представям си, че ангелите с големи сини добродушни очи. Разлях сребърна ивица. После ми заприлича на изцапано със сутрешно мляко. Мини серия мини картички от останалите хартии. За всяка си има и цвете - роза...

непознато синьо...

и кадънка.

Още един лист хартия от рециклирана касова бележка, коноп и дървени стърготини от моливи. Направих печати с картоф. Трябва да се специализирам повече в изрязването на клишетата.

Feed your soul

Магазини затварят врати. Помещения стоят празни, а пожълтялата по краищата хартия с надпис "Дава се под наем" прилича на некролог. Хора губят работата си, възможността да обслужват кредитите си, жилището си. Това е от черната хроника.

В бялата обаче е проектът Feed your soul. Защото по-важно от всякога е именно в тези несигурни времена да останем позитивно настроени. Ицко Финци от години не четял вестници и не гледал телевизия. Пазел се. Със сигурност е запазил много по-голяма доза оптимизъм в себе си от жената, която се прибира от работа и докато приготвя вечерята, задължително пуска телевизора, за да чуе новините.

А правят ли лошите новини душите ни по-добри?

Jen Wallace от Indie Fixx се опитва да нахрани душите, като се надява свободният арт проект да донесе повече усмивки по лицата на хората.

Всеки месец във Feed Your Soul: the free art project тя споделя творбите на различни дизайнери, художници и артисти, които е поканила за участие. Всеки от тях предоставя свой принт, рисунка, плакат (или както искате ги наречете), които могат свободно да се свалят, принтят, поставят в рамки, декорират на стените, доставят радост.

“Why are you doing this?”

"Well, I love art and I know you do too. I also know that when people start to tighten up the purse strings they tend not spend money on things that aren’t necessary for survival, things like books, magazines and art. But, art is important for your soul. It helps rejuvenate, it’s thought-provoking, offers inspiration and can generally brighten an otherwise dreary day among other things. In addition to helping brighten your day and put a little spring in your step, I want to help promote some of my favorite artists."

Използването на принтовете е само за лични нужди. Те не бива да бъдат продавани, или разпространявани с друга търговска цел. Туитването, блогването и линкването за сметка на това са препоръчителни. Стига да се направи с нужното уважение към проекта и дизайнерите.

Едни от многото ми любими.

Когато Хари срещне Сали

Той се казва Петър. И от върха на черешата сега е на дъното. Преди имал телефони за по 1000 лв., но сега си купува евтини и ги сменя често. Sms-и не пише. "Думаш, каквото имаш да думаш и това е."
Заговаря я, след като една дебела циганка от задната седалка я набеждава, че си е забравила GSM в автобуса сутринта (?!). Хвърлям му бързи, кратки погледи. В останалото време зяпам през прозореца и крия устни зад списанието, за да не види как съм се разтеглила цялата в усмивка. Обръснато теме - явно наскоро, защото кожата му там е по-бяла от останалата. Криви зъби. Дънки, нарочно нацепени, и зелена тениска. Не носи злато, защото е "презрян" материал. Преди си правел бижута при приятели златари. Но прочел някъде, че златните ланци вредят на сърцето. И ги махнал. Пръстените отивали повече на жените, и нежните синджирчета също, а не тези с някой "топуз".
"Часовникът ви марков ли е?"
"Кашира" по някой лев, защото ноември ни чака голяма криза и ще е много зле. Чел е, пам при един..., дето пише..., дето прави прогнози... Но той и отпреди си го знаел. Не му трябвало да го чете.
Приличала му на негова приятелка, която заминала за Канада. Същото излъчване. Само косата й била малко по-тъмна. Отишла да учи, пък останала там, но била добре сега.
"Не трябва да сме нещастни от чуждото щастие."
Вземал пенсия. Сестра му пък работела за 1200 лв., но сега получавала 500 лв.
"Плащат ли ви добре? Може да пием кафе някой път. Аз сега съм без кола. Но мога и с кола." Всъщност е в "процес на търсене на кола". Видял един "мерджан" 55-а година за 7000 лв., но ако ги извади кеш, сигурно и за 5000 ще му го дадат.
Докато фиксирам детето, което разпитва майка си има ли черни рибки /Да,има/, а те какви били /Ами, черни/ и защо са черни /Защото така ги е създал дядо Боже/, забелязвам и черните му гумени чехли. Преди бил в един канал за трафик на цигари. А сега пътувал до Турция. В един сак може да донесе потници, тениски - с якички и без якички, анцузи. Но само един. Ако са повече - ставаш съмнителен.
Оказа се, че слизат на една и съща спирка. Успокоява я, че няма да я преследва.
"А вие къде живеете? Само посоката, де. Да, всъщност не е важно."
Става доста преди спирката, за да си подготви "техниката". Бута количка с огромна чанта от зебло. Не е закопчана до край и се вижда голяма пластмасова бутилка. Подава й ръка, на слизане от автобуса. Прави крачка надясно, колкото да разбере, че я е изгубил и веднага се връща. Застава до нея и пак й говори. Заради прозореца на автобуса вече не чувам какво.

Тя пък била Станка.

Bossa nova настроение

What do you need to feel your apartment like Your Home? Curious cat and sunny spot on the new wooden floor.

Bossa nova mood is borning... И босо танцуване по пода.

Влюбени котки

Идеята ми в началото беше някак първична - съобразена само с наличните форми от счупена теракота, саксии, чаши и др. Основа и цвете - прилично много на детска рисунка с тебешир върху асфалта.
Първият ден завърши така.
А в главата ми вече се заформяше друга идея. Под тази прилична на улична лампа структура най-вървеше да има силуети на влюбени котки - гушнати една в друга и може би луна... Накрая всъщност цветето изгуби битката.

За да няма съмнение, че са влюбени котките - малко червено сърчице витае около тях.

Идилията не може да мине без луна - голяма, под която се носят любовни котешки вопли.

Стеничката на терасата отдавна чакаше да бъде украсена с шарена мозайка. Началото се случи спонтанно. Имам доста останали парчета от плочките, които поставихме в коридора и банята, но все пак ми се иска да продължа с малко повече цвят. Удивително е как за всяко място се оказва, че има парченце с идеално пасваща форма. Счупвам големите допълнително на по-дребни парчета. Имам си и контузии от това - леки одрасквания по коленете и китката. Но кой ти гледа :) Радвам се много повече на новата си придобивка - чук, отколкото на гердана и гривната.

Планирам още саламандри и море.

Още снимки тук.

To be continued...