"Non-things" that make me happy

Първо като истински филолог се замислих дали е правилно да се напише "не-важни неща". После реших да не го мисля толкова и просто да споделя.
Бояна ме покани да се включа в мийма (благодаря-научих нова думичка :), започнат от Бу. И нали ми е игриво-лятно, реших веднага да разкажа кои са моите 6 не-важни неща, които ме правят щастлива.

1.Вечери в Луковит. Когато сядаме с майка ми, леля ми и някоя съседка на пейката пред къщата и чоплим семки до припадък. Време за сладки приказки, леки разговори, клюки, сладникави седянки, за тотален релакс и безметежност. Обсъждат се ненатоварващи съзнанието теми - от това как съседката е обула бели чорапи под черните си чехли, защо Шехерезада се е скарала със съпруга си в последната серия на сапунения сериал, до...
Не е нашата пейка. Съседска.

2. Състоянието пътешественик. Но само, когато сме на път с милото и Рендето. Той шофира. Слушаме песните от избраните дискове, пеем с цяло гърло някоя любима песен. Когато ми писне да си държа краката свити или вдигнати върху жабката на колата, ги подавам през прозореца. И поклащам стъпала ритмично.
3. Блеки да ме целува. Когато е на кеф и любвеобилен, идва и отърква нос в носа ми. Понякога се побутва много осезаемо и мърка като трактор. Пет минути така и не само съм му простила, че ме е събудил рано сутринта, играейки си с колана на полата ми, а и съм негова завинаги. Преди да заспи винаги въздиша сърцераздирателно. Когато се е гушнал в Калин, протяга едната си лапичка и я поставя върху ръката ми. Явно, за да не се чувствам пренебрегната.

4. Да ме гъделичкат по гърба. Докато не кажа "Стига", което е практически невъзможно. Като малка си представях, че съм принцеса и организирам надпревара между принцовете - кандидати за ръката ми. Който ме гъделичка най-дълго-(ме) печели.

5. Следобедното вдъхновение, породено от песен или прочетен текст (най-често от прегледа на блоговете с чаша кафе). Особен вид състояние на духа е. Мога да седя и да си „чопля” нещо с часове. Обожавам ръчно правените неща-картички, хартия, ангели, колажи, дрехи, свещи... И опитвам от всичко по много.
6. Вкус и мирис. Майонеза, маслини и хляб в комбинация. Мога да ям всеки ден. Миризма на нови вестници и обувки.

В шест всъщност се побира твърде малко щастие.

За да има повече щастие, каня да споделят своиtе 6 не-важни неща:

1. Ясмина от Умопомрачения - защото, защото, защото.

2. Йоана от Кулинарно в кухнята с Йоана - за да я отдалеча от кухнята за малко.

3. Валя от secondlifesyndrome - защото напоследък нещо ми се губи.

4. Све от Вила Вилекула - защото не е писала в блога си от 8 юни.

5. Деница от All is full of love - защото съм сигурна, че ще го разкаже вълшебно.

6. Ася във фейсбука - ей така, за закачка.

(правилата: линк към този пост и към блога на Бу, вашите 6 неща, линк към 6 други блогъри и коментар в техния блог след това)

-------------------------------------------------------------------------------------

В бележките под линия няма как да не добавя гмуркане в морето (имам една огромна извадена мида от първия си опит... и одраскани колене на един непознат, случили се случайно на пътя ми под водата. Сред любимите спортове са и пилатесът и йогата. Наистина ги харесвам. Но повече от това да съжалявам, че не проявявам повече сериозност в практикуването им, не правя. Активизирам се лятото, когато мисълта за плаж и море ме подсещат, че мога да имам и по-плосък и стегнат корем от наличния), да се мотаме с Мим "като Дуко и Злата" (тези са някакви образи от селото на баща му, които явно винаги са били заедно), опитването на прясното сирене, още когато се реже на парчета и е в пресата, за да се отцежда и узрява, ходенето боса, кикота на Дани, когато ми пускам Лудата жаба...

Ръчно правена хартия

Още докато почиствахме след ремонта, събрах в една чанта всички излишни касови бележки, стари списания, сметки, изрезки от какво ли не, парчета панделки, етикети, използвани опаковки, пликчета... Бях сложила правенето на хартия в списъка с нещата, които ще опитам, отдавна. Сега просто чаках подходящия момент. И той дойде в края на седмицата. Беше изчакал да свърша куп работа от понеделник до четвъртък, да се поразсея в петък до обяд и да ме връхлети вдъхновението в ранните следобедни часове.
За първия си опит избрах половинка от бяла офисна А4 хартия с изпринтен мейл, рекламна брошура на соларно студио в синьо-зелено и дълга касова бележка от хранителен магазин. Накъсах ги на малки парченца. Затоплих за 90 секунди в микровълновата чаша вода и залях хартиените парцалчета. Включих блендера и разбивах, докато се получи рядък цветен коктейл.

Целогодишно събирам всякакви интересни треви и цветенца. Повечето хербаризирам в различни книги, някои от тях суша в определана форма. В синьо-зелената каша добавих бледо розови листенца от градински карамфилчета и кадънки. Излях сместта върху обърнато сито.

Покрих с бяло памучно парче плат и започнах леко да натискам с гъба. След всеки трети натиск изстисквах гъбата. Така се отнема излишната влага. По-голяма част от водата изтича през ситото, но също толкова голяма част остава в хартиената каша (пулпа). За да се отдели бъдещото листче от ситото, трябва доста да се изцеди и попритисне. Учудващо за мен, но след приложените неколкократни натиска, масата залепна за памучното парче и се отдели без проблем от ситото. Покрих с още едно парче плат. Получава се нещо като сандвич - две парчета плат за филийки и хартиената смес за пълнеж между тях. Включих ютията на малко под средната температура. Гладенето продължава, докато поизсъхне добре и листът хартия започне да се отделя безпроблемно.

Ето това е резултатът. Първият ми лист ръчно правена хартия.

Разбира се, отчитам доста недостатъци. Стана неравномерна, безформена и с няколко малки дупчици. Но все пак това е едва първият ми опит.

Вдъхновението не ме напусна през целия уикенд. И докато някои забъркваха летни коктейли с бяло вино и лимон, аз късах цветни хартийки и разбивах хартиени "фрешове".

Жълтият лист се получи от парченце хартия от Слънчоглед и бяло опаковъчно пликче. Изстисках малко сок от лимон за аромат. Крайният резултат наистина беше ароматизирана хартия, но острият мирис на лимона се смесва с този на хартията и малко се замъглява. Отново безформено, но доста по-равномерно и тънко листче.

Следващ опит - парче плик от Макдоналдс. Добавям сушени листа от някакво ярко лилаво цвете и стрита на прах кора от кестен. Получава се много приятна субстанция. Листчетата са разпределени равномерно, а кестеновите прашинки придават допълнителна плътност и артистичност.

Прилича на луна върху тъмно буреносно небе.

След като изсъхна добре, хартията съвсем фиксира цветните инградиенти и леко се втвърди.

Листчетата ми приличат на кори за домашна дърпана баница. Сервирам я с чащка бяло вино и ароматни билки.

Ще продължа, докато получа съвършената кръгла форма. Ще я използвам за нови ангели 1,2, 3, 4, 5.. и всички неснимани си намериха семейства и отлетяха от мен. Мечтая си да направя красиви за една коледна изложба.

На чай в Япония

ще отида може би някога.
Засега само чайна церемония в София.
Не знам много за културата на Изтока. Някак не ме е предизвиквала да стигна по-далеч от гледане на филми на осмото дете на Исаму и Шима Куросава, рисуване на модели за татуировки с дракони и кратко приятелство със Саяка.
Нова Зеландия е моята страна, моето сърце.
Но не мога да не се възхитя на нежните цветове и приятното копринено шумолене около мен.
При чаената церемония се отделя внимание на всеки детайл. Движенията са хармонична комбинация от лирична плавност и математическа прецизност. С три еднакви завъртания купичката се обръща с лице към приготвящия чая. Това е само един от символите на уважение към госта. При поднасянето процесът е обратен - три еднакви въртеливи движения, така че купичката да е с лице към лицето на госта. Зелен чай... отровно зелен.

Водата е предварително затоплена във висок цилиндричен съд. Изпънати пръсти.

Смесва го плавен танц на китката.

Първата купичка чай се поднася на най-важния гост. Не съм аз.

Тъй като чаят не е подсладен, преди него се консумират сладки - леко твърда смес от пудра захар, белтък... и още нещо. Несподелена тайна, просто вкусовите ми рецепти.

Чаят е гъст, със силен аромат и... отчайващо неприятен на вкус.

Желаещи за бира?

След дъжд-качулка

Или двойка влюбени охльови
Или локви с отражения
Или капки по жълтите рози

Или настръхнали улични котки

Или накапали дуди от черницата

Или любовни стрели, промушващи сърцата на облаците

Или всичко, което си пожелаете. Само излезте на лов за чудатости, след като дъждът спре.

РатаТУЙ ТО

Когато имам вдъхновение и свободно време да готвя, винаги се възползвам от изкусителните предложения в блога на Йоана. Първото нещо, което приготвих в новата си кухня, бяха пилешки бутчета с карамелизирани моркови и мащерка. Вкусно! За рождения си ден почерпих с руло с портокали и сушени кайсии. В много, много любима закуска се превърнаха палачинките за теб и за мен - експлозия от вкус и аромат! Все още издирвам кленов сироп, за да завърша композицията. Вчера приготвих и прочутото карамелено вълшебство-дулсе де лече. Наистина е вълшебство! През целия ден, докато бях на работа, мечтаех за момента, в който ще се прибера и ще потопя пръст в златистата вкусотия. После дълго да облизвам и пак да патапям, облизвам, потапям... Кутията е вече наполовина.
Перфектна лека вечеря за лятото се оказа вкусният запечен рататуй. След продължителен като време и разточителен като покупки пазар масата ми се оказа отрупана с много и разноцветни зеленчуци - червени домати, зелени чушки, син домат, тиквичка, лук, чесън... С лаптопа отдясно, за да следя рецептата, и печката отляво се чувствах във вихъра си. Строих шайбичките патладжан в няколко редици. Докато се запичаха във фурната, се заех с приготвянето на доматения сос. Комбинацията от свежи доматки, чесън и зехтин е класика. Мисля, че ще е трудно и на най-лошия готвач да обърка така нещата, че да не се получи вкусно. Но знам ли-някои хора имат неподозирани заложби :)

Специално заради контраста пуснах лука в зелената купа, а чушката в бялата. По рецепта чушката е червена и наистина се връзва добре цветово, но си позволих малко отклонение, заради някои липси на качество в магазина.

Върху доматената постелка "нарисувах" цветна зеленчукова спирала. Мащерка за аромат. Фолио за печене. Туй то - ратаТУЙ ТО.

Лични благодарности на Йоана за новите вкусови хоризонти, с които ме предизвиква, и за апетитно изкусителните снимки. Всъщност се оказа доста трудно да намеря подходящия ъгъл за снимане и да експериментирам с аранжировката, докато сосът загаря:)

Калин и бобеното зърно

"Когато Джак се събудил на следващия ден, неговата стая му се сторила по-тъмна от обикновено. Той отишъл до прозореца и видял огромно бобено стебло, което било пораснало в градината през нощта."Бобче с такъв надпис избрах, за да опитаме и ние вълшебния му ефект.
По Коледа във вестник "Телеграф" писаха за нашия сайт и за това как само за 5 лв. можеш да купиш оригинален подарък. Все отлагах да сканирам статията, докато накрая я изгубих. Тези страници превърнаха Коледата ни в истински бобен празник. Отвсякъде валяха поръчки за магически бобчета. Все още има налични в онлайн магазина. Интересното на бобчетата е, че надписът от външната страна на коравото зърно се отпечатва върху зеленото кълнче. Пожеланията са различни - от традиционното Happy birthday, през умиляващото Happy mother's day до странното (за мен) Jesus bless you.
Никога не съм имала "зелени пръсти", въпреки че обичам цветя и всякакви растения - било то стайни или високопланински. Затова сега Калин се зае с бобчето. По стария изпитан от часовете по биология метод го уви в памучни влажни тампони. Малко заприлича на пелмен :) Само няколко часа след това бобчето беше набъбнало повече от двойно. Горният слой от кръглия тампон едва го покриваше. От кафявите ръбчета се подаваше 2-милиметров бял кълн... Нов живот.

И понеже му било "аграрно" (цитирам! :)), продължи със саденето на вълшебни растения. Следващото беше една срамежлива мимоза, която отдавна чакаше да се освободи от затвора на кутията си. Изненадаха ни две пликчета със семенца. Идея си нямахме кое какво съдържа. Просто не говорим свободно китайски напоследък.

Калин внимателно постави всяко семенце върху пръстта в саксийката. Не както се поръсва босилек върху тънки резенчета домати, а наистина педантично, така че всяко семенце да си намери мястото и да полегне удобно.

А после измисли и оригинално хирдомелиоративно съоръжение (handmade в буквалния смисъл), което омекоти водния пад :)

Загледах се в повърхността на почвата. Проблясваха малки късчета с цвят на старо злато - размазват се между пръстите при натиск и наподобяват прашец от тичинките на крем или перлени сенки за бронзов загар.

К. - Преди имах само едно любимо същество, за което да се грижа - ти. Сега са ми цели четири - ти, Блеки, бобчето и мимозата.

Аз - Хубаво е да си заобиколен от любими същества.

Най-малкият фен на Калиакра рок фест

Калия и нейното изкуство :)

Към испанското Средновековие през зелените листа

С одежди като извадени от приказките и много талант "Saltarello" успяха да утешат дори воплите на надигащата се буря. Листата на дърветата шумяха. Хората им отговаряха с тътрене на столове. Небето се беше посмръщило леко, събрало облачета, за да си образува бръчки. И защо му е? Така само изглежда по-старо и угрижено. Вятърът пощипваше голите ми рамене и ме караше по-плътно да загръщам шлифера около себе си. Но с приятели винаги е някак по-топло.

Три дами с рокли на принцеси фино настроиха виолите и челото и леко ни пуснах по дължината на струните. Блогфлейта... ударни... шум от копринени широки ръкави...

Cancionero de Palacio - една чувствена екскурзия до Испания от 15 и 16 век.

Какви звуци издава една жена, когато я погалят пръстите на един мъж.

Водната кула, фермата за червеи и призракът от стената

Написаното върху едно почти невзрачно листче, открито в "Апартамента", ме заведе до водната кула в квартал Лозенец. Пишеше нещо за стари вещи, реставрация и уъркшоп. Все неща, които са ми влезли под кожата и пъплят ли, пъплят. Занимания за свободното време, а не доходен бизнес. Цветните парчета плат привлякоха погледа ми още на завоя. До високата, обвита с бръшлян кула, съм ходила преди много години. Доволно бях забравила колко интересно и красиво място е всъщност. Добре че други хора не са го забравили и използват атрактивността му. Подраних както за всичките си срещи-само 40 мунути след написания на листчето час. Не само че не беше разгарът на събитието, но хората все още подреждаха цветните си сергийки. Фермата за червеи току-що си бе намерила мястото, а един стол доволстваше под ласките на четката, напоена с лак за дърво.

Кулата ме примами с отворената си врата. Поглеждам нагоре-тясна желязна вита стълба. Не знам докъде води.

Пред мен - огледален стол, скулптура на ангел и книга и видеоинсталация...

Паяжните по стените изглеждат обещаващи. Освежават ги чаени свещи. Любопитството ми надделява над ненужната понякога свенливост. Фотоапарат, светкавица и уверени крачки чак до последното стъпало. Страннокрасиви неща ме посрещат...

От концентричния балкон, обрасъл с гъста растителност, се окрива прекрасна гледка. Не е трудно човек да започне да фантазира за замъци и заключени принцеси.

Боря се с поръждясалия кран за вода наужким.

Изтърбушено диванче и прашасъл стол - приличат ми на стари приятели, самотници. С тях няма да се боря.

На слизане ме пленява вече работеща видеоинсталация. Непознат брадат мъж, ей така, с лекота, е направил небе на тавана.

А отсреща се разхождат призраци...

Разни вълшебности по стената.

Любов се спуска от небето.

Малко преди изхода чак разпознавам стрелка от наредените чаени свещи. Явно съм от тези, които следват собствената си посока, не зададената.

Проектът е в програмата на imebg.org.

Информационните картички ме смутиха с текста си.

"С Марс като преобладаваща планета Кулата е картата на войната, между структурите на лъжата и проблясващата светкавица на истината..." и т.н.

Не го разбрах, признавам си. Създаде ми асоциация с упътване за игра с карти Ю Ги О.

Добре че усещането за мистика беше доста по-силно. Иначе текстът с лекота щеше да го измие.

Бавно се завръщам от приказката.