Човек се учи, докато е жив!

Това, което научих от форума обучение във Велинград, е същото, което си знам и без форум обучение - БАН се нуждае от повече комерсиализация и съвременни начини за популяризиране на дейността и комуникация. Как да стане това отразихме на една от лекците под формата на първа страница на вестник. Групата на оранжевите, с главен графичен дизайнер моя милост, изфабрикува това решение. Продавайки добре знанията и уменията си, 140-годишната БАН само след година ще се превърне в БАНка, като към нея ще потекат евро, долари и всякаква валута. Това, което лекциите затвърдиха:
Учените само трябва да се отърват от излишната си скромност. Ако бизнесмен от голяма фирма потърси за консултация относно проект за алтернативни източници на енергия ст.н.с. I степен г-н Х, за тази помощ г-н X би следвало да поиска релевантно заплащане, а името на института, който представлява, задължително да бъде споменато, където трябва. "Неудобно ми е да му поискам" не е адекватна реакция. Скромността отдавна не краси човека, ако човекът не си знае цената. Нужна е и подкрепа от страна на медиите. Че групата от Института по физика на твърдото тяло, разработваща специален вид проводник, е на шесто място в света, е новина и трябва да бъде отразена, нищо че там никой никого не е заклал или застрелял.
Това, което приятно ме изненада:
Само един човек подкрепи комуникацията с хартиени писма и по телефона пред скайпа и мейла. В съвременните методи за комуникация са включени както сайтовете, така и форумите и блоговете. Това е най-бързият начин да получиш обратна връзка за изобретението или изданието си, като същевременно направиш и безплатно маркетингово проучване относно интереса към работата ти.
И въпреки че повечето колеги отбелязаха йерархичната форма на управление като преобладаваща в техните институти, което предполага плътно придържане към правилата, доста от тях бяха примамени от хубавото време и се оказаха по-близо до слънчевите лъчи, отколкото до лъчите на мултимедийния проектора. В това число и аз :)

Това, което разгледах в свободното време - Клептуза, параклиса "Свети Георги" и двата алтернативни пътя за стигане до там, местните градски автобуси с цена на билетчето 60 ст. и кондукторка, която пожелава "Останете си със здраве!" на слизане.

Това, което малко ме изплаши:

Светът е толкова невероятно малък и непрестанно ни поднася такива изненади, че се случи да отида на 150 км от работното си място, за да се запозная с невероятна Вера, която работи само 3 етажа под мен. С нея, семейството й и начина й на мислене имам толкова сходни неща, че чак е плашещо.

Освен всичко останало, се оказа, че и двете се определяме като "растение", според една класация в лекцията за работодателя като марка, заради креативните идеи и творческия начин на мислене. Освен да те потупам по рамото, задето се запозна с мен в автобуса и да благодаря на Жанета, че уреди нещата в хотела, за да бъдем в една стая... Иначе никога нямаше да разбера, че някои хора си купуват сутрешното кафе още предната вечер :)

Това, което ме развесели:

Колежките открили, че имам блог :) Специални поздрави! Представете си, че до сега съм стояла с чаша кафе в ръка, в коридора, до масата, отляво на Лили и написаното тук съм ви го раказвала.

Гърненце за разни неща

Понеже срокът му на годност като обикновено гледжосано гърненце изтече, реших да го превърна в необикновено такова.
Необходимости: боя, която в случая замених с миещ се латекс -по всяка вероятност ще го използвам като вазичка, така че трябваше да е нещо устойчиво на течаща вода, принтове от хартия, лепило и лак за декупаж.
Избрах листа, плодове на жълъди, лешници, шишарки, шушулки... Подредих ги предварително в композиция, за да съм ориентирана как горе-долу ще бъдат разположени върху овалната форма. След като латексът изсъхна добре - традиционна декупажна техника. Слоят завършващ лак, с който минах навсякъде, придаде допълнителен блясък и завършеност.

Жаркото лято просто примамва към хладината на планинските гори.

Бисери от вестника

По случай днешния празник - 24 май-Ден на славянската писменост и на българската просвета и култура, се сетих за отминалите забавни дни от "кариерата" ми на коректор в известен ежедневник. И ако си мислите, че работата на коректора е само да слага точки и запетаи, насладете се на езиковата и обща култура, която е демонстрирана в следните бисери от пишещите във вестника. В известен смисъл коректорите се явяват спасители на читателите с афинитет към правопис и култура от острото, та чак недодялано понякога, перо на журналистите.

Станало ясно, че на мъжът му прилошало и паднат като талпа, а причината за това бил инсулт.

Това се случва в Родопския Балкан.

Легендарния “Модел Т” на “Форд” става на 100-годишен юбилей.

Бомби убиха 11 убити

Пожарникари се опитват да легализират (вместо локализират) пожара.

Запънал се е като магаре на лед.

От дома на стареца били откраднати телевизор и пари на стоиност 100 лева.

Честит празник на всички!

Българска джобна енциклопедия

"Първата българска енциклопедия в джобен формат. Изданието е богато илюстрирано и дава достатъчно изчерпателна информация за света, в който живеем. В тази малка книжка е отделено място за човека и природата, историята, изкуството и литературата, техниката и технологиите, спорта, държавите по света и др. Голямо място е отделено на България. Енциклопедията би била много полезна и при пътувания в страната и чужбина."

Това е официалното послание от съставителите на Българска джобна енциклопедия (сред които съм и аз) към читателите. Какво мога да допълня от кухнята на нещата?

- Това е едно издание с наистина европейски вид - малък, удобен формат, твърди корици, цветни илюстрации. За сравнение - негови предшественици са черно-бяла енциклопедия "България" - една тухла по-голяма от формат А4 с 1237 страници//7-томна енциклопедия България също черно-бяла, изключително тежка и обемна и др. А с новото издание можеш наистина да пъхнеш в джоба си необятни по обем знания.
- Съдържанието от 670 страници е наистина много богато. Изреченията са кратки, лесно четими, а текстът е информативен и изчерпателен. Само за справка - раздел България включва физикогеографска карта, местоположение, граници, природа, официални данни, национални паркове и резервати, история, наука и техника, строителство и архитектура, обекти към ЮНЕСКО, литература, изкуство, административно деление и райони за планиране. Е, не е ли богато ?!
- Има снимки, таблици, графики, схеми и зашеметяващо красиви начални страници на всеки отдел. Благодарности на дизайнера Жеков за добре свършената работа. Оказа се не само професионалист, но и човек, с когото много лесно се работи. Никога не каза "Аааа, това не е моя работа"... Вложи много от себе си и от знанията и уменията си в областта на илюстрирането, дизайна и странирането, които ние не притежаваме (все още :). Така че парчетата от пъзела си паснаха идеално.
- Коричната цена на енциклопедията е 19 лв. Учудени ли сте? Да, има и такива цени. Успяхме да осигурим тази ниска цена, защото буквално подарихме труда си, не поискахме авторски хонорари и възнаграждения. Надявам се цената да стимулира повече хора да си закупят книгата и да оценят това, което сме вложили. Енциклопедията е идеален подарък за българи зад граница, за прителите ви чужденци, които ще научат колко красива е страната ни и каква уникална история и природа има, перфектното допълнение за разходката ви в различни краища на България, от където да научите повече за видяното, добро и полезно учебно помагало.
- Тази енциклопедия е най-бързо съставеното, редактирано, оформено и отпечатано издание на НЦ "Българска енциклопедия". Излиза тази година (2009) и за първи път се представя на Майските празници на книгата в НДК.
- Докато разглеждала джобната енциклопедия, племенницата на един от редакторите, която е второкласничка, коментирала: "Я, снимка на коте... я, и куче има...." И така, докато не стигнала до Менделеевата таблица (Да, да и нея сме я включили!). Гледайки страницата, възкликнала: "Я, и кръстословица сте включили!"
- Енциклопедията се издава от Академично издателство "Марин Дринов", но наминавайте към магазинчето на сайта. Съвсем скоро ще се появи и тук, за да може да си я закупите онлайн.

С какво се отличава Българска джобна енциклопедия от енциклопедиите, които различни частни издателства бълват непрестанно?
Джобната енциклопедия е изцяло съставена и редактирана в България, от Научноинформационен център "Българска енциклопедия" при БАН - единствения специализиран център за издаване на енциклопедии в България. Това гарантира, че текстовете са абсолютно верни и коректно поднесени. Голяма част от книгите на другите издателства са преводни и може да се поспори доста за достоверността на фактите. Едва ли издателство, което бърза за изкара на пазара поредния справочник, се е погрижило педантично да проверява дати, събития и факти... Е, ние го правим!

Бебе Теодор-53 см/3,600 кг

Днес станах щастлива леля за втори път. Точно преди 2 часа брат ми звънна, за да съобщи весело - "Имаме си бебе!" :)

Мъничето отново е момче, с мерки 53 см/3,600 кг. Само за сведение - аз съм се родила 51 см/2,800 кг. Представям си как малко след като стане на 14, малкият Теди вече ще стърчи над мен поне с една глава и ще ми вика "Клечо". Да ни е жив и здрав!

Няма да влезе в кошарата на Овните, каквито сме аз, брат ми, баща ми и първият ми племенник. Но специално за малкото Теленце ще построим друга кошарка.

Гордият батко Дани е търчал из целия квартал, за да разказва на съседите хубавата новина. Сега ще му се наложи много да слуша, често да си мие ръцете и да пази тишина. Ще му е трудно. Доста е палав и тряска вратите със замах.

Едно колажче подарък и уверение, че ние няма да го обичаме по-малко заради бебето.

Направи си сам - картичка

Необходимости: хартия и малограмажен картон, ножица, лепило, макетно ножче, декоративни елементи
Избирам картонът с цвят пепел от рози.
Въпреки дългите ми периоди с увлечения първо по оранжевото, а след това по зеленото, сега е времето на розовото и лилавото. С отдалечаването от гимназиалната възраст, се връщам именно към тези момичешки цветове.
Височината на картичката е около 15 см. Прегъва се по средата, а на заглавната страница се очертава с тънък молив правоъгълник. Изрязва се с макетно ножче. Всъщност и ножицата върши работа, но с макетното си гарантирате много по прави и чисти линии на изрязване, без огъване около тях.

На лицевата страна на втората страница се залепва избраната хартия. В случая е ръчно правена със златисти елементи.
Прецизно се премерва къде точно отваря пространството прозорчето върху ръчната хартия и точно там се залепва изсушена маргаритка.
През лятото винаги събирам най-различни цветове и ги хербаризирам. Без да нарушавам екоравновесието, разбира се. Късам по малко, и само когато се сетя, че биха послужили и за друго, а не само за красиви снимки.
Върху маргаритката се нанася тънък слой акрилен гел. Той я запечатва и цветето си остава завинаги в този вид.

Сега е време за допълнения и декорация.
Освен цветя от поляната, събирам и всякакви красиви фигурки, изрезки, късчета панделки, мартеници, копчета и т.н. Декоративните сърчица в случая са пластмасови, покрити с червен и сребрист брокат. С лепилото залепвам едното сърчице в долния десен край на прореза. Кичестият цвят на маргаритката остава в горната част, така че като обеми двете не се бия.

За по-завършен вид прибавям малко златисти "стърготини" по ръба на прозорчето. Това е малко пипкава работа и трябва да се въоръжите с доста търпение, ако искате кантовете да са с еднаква дебелина.

От близо ще изглежда така.

На гърба на червеното сърчице залепвам половинката му - в сребърно. Така и вътрешната част на картичката има завършен вид, защото не само фейсът е важен. Може да се залепи допълнително паус, върху който да се изпише пожеланието или да се използва оставащото място под прозорчето. Аз избрах втория вариант.

И внимавате пожеланията да са искрени :)

Закуска в неделя

Sunday breakfast.

Recipe from Joana

Photography inspiration from Bea

Eatting... from me.

Това ще е пеперудено лято

В здрачно лила, рози - разцъфнали, в нестандартна перспектива, ангели, слънце, привличащи дълбоко форми, разтърсващо въображение... Пясък по петичките, нов неджинендспрайтов коктейл, искри...
Затова искам
чантата на Carla C
органичния сапун от The Lark
пръстена с морскосиня хризантема на Debbie Brown

пепелнорозовия топ, поръсен с дребни цветове на Grosgrain

обувките и някои аксесоари от Colleen Bery

тумбестия чайник от пазара, който изобщо не прилича на този

дом за лятото зад тази стена

и пеперуди в стомаха...

P.S. Милооо, четеш ли?

Рози и злато

Как да си направим красив букет от наръч дребнички рози

Предварително се извинявам за недобрите снимки в този пост. Защо е така-ще разберете накрая.

Предстои празник, а обикaляйки из цветарските магазини, с недоволство откривам, че хубавите букети:

1- са прекалено скъпи

2 -са прекалено натруфени за моя вкус.

Затова решавам да избера подходящи цветя от борсата и с купищата цветна хартия и декоративни елементи, които имам вкъщи, да спретна нещо красиво. Откъм въображение и желание винаги го докарвам за отличен, така че за тази част от дейността не се притеснявам :)

Успявам да спазаря 20 рози за 10 лв. Цветовете са дребнички и кичести. За да се съхранят по-дълго, стеблата се режат под наклон и се потапят в гореща вода. Чувала съм, че някои добавят захар във водата-но защо и как действа не мога да кажа. Външният слой на розовия цвят обикновено се маха - това са листчетата, които първи започват да потъмняват. За да изглежда букетът по-свеж, спокойно може да се лишите от тях. Ако пък ви се струва прекалено агресивно-изрежете позасъхналите краища с ножичка.За основа на букета се избират 3 цвята, около които за повече стабилност и етажираност се поставят 3 дълги и остри палмови листа. Останалите рози се редят спираловидно около тази основа, като периодично се прикрепят с допълнителни ластици. По-умелите може и да пропуснат тази стъпка, но аз я препоръчвам - за сигурност. Спираловидното редене гарантира, че когато и да ви свършат цветята, букетът няма да изглежда като недовършен. Другият вариант е да сте добри математици и да сметнете точно колко рози ще са ви необходими, за да направие няколко концентрични кръга.

Основната идея е да се съчетае красивият класически кадифен червен цвят на розата със златно. Със златен маркер се оцветяват крайчетата на трите рози в основата на букета. На останалите цветове се изписват различни пожелания. Избирам само по една думичка, за да мога да използвам достатъчно голям размер на буквите. Така пожеланията освен красиви и сърдечни, ще могат и да се разчетат. Кратките думички са за предпочитане - ще ви улеснят. Изписват се от основата към горната част на цвета.

След като изграждането на букета е приключило, идва ред на декорацията. За плътност и контраст на ярко червеното използвам ленти мека бяла хартия. Нарязвам парчета с дължина около 40 см и широчина около 15. Сгъват се на две и се прикрепят на три места около букета. Зеленото на палмовите листа ще си кореспондира най-добре с два подобни нюанса на опаковъчната хартия. Лентите са с подобни размери. Сгънати на две, редувам светло- и тъмнозелено около стеблата на цветята. Пристяга се с панделка, чиято дължина може да се използва, за да се покрият стеблата по цялата им дължина. Оставете само няколко сантиметра от тях. Докато букетът престоява в дома ви и чака радостното събитие, е хубаво стеблата да са във вода. За да не се напоява и панделката, просто не я увивайте до края. Тези няколко сантиметра от стеблата ще се подрежат в момента, в който букетът трябва да поеме към своя бъдещ собственик. За допълнителна декорация се използват няколко елемента - сух коноп, пластмасови и стоманени фигурки. Конопът се поставя между хартиените слоеве и цветята. Ако са стегнати дори няма нужда от лепило. Краищата на конопа просто се подпъхват, а горната част се разрошва. Различните материи обогатяват букета и създават усещане за плътност и натуралност. На ръба на опаковката, с капка безцветно лепило може да се постави пластмасова калинка, пеперуда или детелинка. Черешката на тортата е златисто сърце, което пробожда едно от палмовите листа. Своеобразният пиърсинг осигурява нужната доза авангард на букета.

Харесах това, което направих, но още повече ми хареса искреният коментар на шаферките, който случайно подслушах - "Еха, страхотен букет! Виж, виж колко е готин!"

Ако пък не ви се занимава самид а аранжирате-Стелиана Левеке приготвя красиви композиции, които може да закупите от тук.

Изводът за тази ръчна работа: ЗАДЪЛЖИТЕЛНО проверявайте дали всички снимки са се копирали на харддиска преди да ги изтриете от картата на фотоапарата си. Начините са три - броят се прехвърлените папки, проверяват се по имена, и най-важното - по обем. За съжаление папката със снимките от направата на този букет са се копирали наполовина, че дори и третина. Голямо благодаря на Милото за това, че имаше нерви да пробва толкова възстановяващи програми и с помощта на TuneUp Undelite да възстанови тези, които постнах сега.

Цветята на малката Лили

С какво може да украси косите си в сватбения ден една Лилия, освен с орхидея :)
Хареса ми ретро изгледа на снимката заради лошото осветление и тъмния зърнест фон.

Добрият човек отсреща

И вкъщи ги имам... онези книжки с мъдри мисли, които оригиналничат на тема любов, доброта и човечност. Но когато попаднеш в истинска такава среда, усещането е съвсем друго. Пак ти сладни - на небцето, под сърцето... Дори синята вена на ръката ми, която не харесвам, започва да пулсира някак красиво. Заля ме топлота и човечност, вместо предвидения пролетен дъжд.
Това е очарованието на малкия град. Съседите там са истински хора. Имат в изобилие от онова позабравено човешко, което всъщност е толкова естествено и така ни приляга, че лесно се губи.
Съседката отсреща няколко пъти ни напомня:
- Влизайте в градината и си късайте колкото искате салати и марули. Вземете си един кашон и го напълнете.
И синът и ни подсеща по-късно, и тя отново на сутринта. На тръгване майка ми влиза в градината и бере ли бере... пролет и витамини. Накъсала е толкова зелена салата, че пълним цял чувал.
По-нагоре по улицата има друга стара къща. Вътре е празна, с нова мазилка и боя, за да се заличи следата от старите собственици. Но градинката е "под конец". И за там имаме разрешение да влизаме и да си късаме от избуялите магданоз, лук и чесън. Разрешение дори е неточна дума, студена. Там просто ти казват-Влизай и си взимай, когато ти трябва-ей така, помежду другото.
После е къщата с градината с най-хубавите и ароматни карамфилчета. Това са едни от любимите ми цветя.
-Късайте, късайте...
И ние късаме ли късаме. А на мен все ми се виждат малко, въпреки че ръката ми вече едва обхваща тюркоазените стеблае. Цветните стръкове веднага навеждат любопитни глави към кестена отвън.И когато вече сме в София и искам да сложа и карамфилчета и кадънки във вода, откривам, че те са толкова много, че нямам достатъчно вази за тях.

Нещо силно, казано от майка ми, ще се запечати за цял живот в съзнанието ми - Иди у бедняка да се наядеш, иди у богаташа да се нагледаш.

В последната къща на улицата е пресният лапад. Леля ми е изкоренила преди няколко дни нейния.

-А сега като ти трябва? - питам аз, едва ли не осъждайки неразумната й постъпка.

-Знам къде да ида да си откъсна - отвръща ми, докато бърше мокрите си ръце в престилката - любимо място на децата от улицата, откриват в джобовете ту бонбон, ту яйце, ту кърпичка да си избършат сопола. В същите тези джобчета по-късно ми донася прясно снесени яйца. Погрижила се е за кокошките на един роднина, който по-късно й се отблагодарява с това и агнешка плешка в допълнение.

И всички те са обикновени хора. Всъщност хора, които са получили от живота и радост, и тъга и нещастия в изобилие. Имат си съпруг, починал от рак, обесила се дъщеря, бивш съпруг пияница, несправедливо уволнена от работа, полусляпа майка... Имат си и синеоко внуче, пълна къща по празниците, работливи синове...

Тук разграденият двор като метафора получава съвсем друго значение. Това вече не е сърцето ми, опустошено от последното гадже. Това е разграденият двор, в който всеки с добри намерения е добре дошъл, в който всеки, дошъл на гости, си тръгва я с бутилка мляко, я с бутилка вино, в който цъфтят най-прелестните и дъхави цветя, в който има пейка с място за всички, които обичаш.

Аз и една репичка

тежим точно 48 килограма след домашното пребиваване за Гергьовден.
Той снима мен... Аз снимам него...

На 200 метра от дома ми...

Как да си направя...

от чуплива и лесно ранима бутилка красавица с повече самочувствие? Или нещо като How it's made ала unicusbulgaria /Роси/. С това поставям началото на нова секция, в която ще се опитвам да показвам как се правят различни красоти, с различни техники, различни материали и всичко, до което въображението и любопитството ми се докосне.
А това е историята на една стъклена бутилка от минерална вода, която претърпя пълна промяна.
Използвам т. нар. обърнат декупаж и малко творчески хаос наоколо.
Тъй като от Великден разполагам със салфетки с овчици (можe би по-подходящи за Гергьовден всъщност), изрязвам две фигурка от тях. Овчицата е симпатична, бяла, и предъфква цветенце. Докато измивам и подсушавам една от бутилките, й оставям малко тревичка-против скука и за да не избяга :)
Залепвам я в долната, по-широка част на бутилката с лицевата страна навътре, с помощта на тънк слой безцветен лак DR медиум dесoupage. Когато погледнете през бутилката, всъщност виждате именно по-ярките очетания на фигурата. Това е ефектът на обратния декупаж. Залепих една върху друга две изрязани фигурки. Стори ми се, че очертанията са доста бледи, ако се използва само една. Все пак се гледа и през две дебели стъклени стени.

В основата на бутилката минавам със сребрист акрилен лак за стъкло.

Останалата част покривам с релефна паста Вълшебна свтлина violet, като не забравям да оставя чисто пространството, през което ще се гледа към овцата. Получава се нещо като пещера или хралупка, в която овчицата се е скрила. По ръбовете на тази "пещера" правя тънка линия с лепило - безцветното Uhu. С навлажнен пръст, съвсем внимателно, поставям върху ивицата лепило златисти късчета roxs gold. Залепям и две зелени стъклени камъчета на входа на "пещерата".

И ако на овцата не й е станало прекалено цветно, стъклено и гиздаво и не е избягала, би трябвало крайният резултат да изглежда така.

Красивата бутилка е подходяща за свещник или вазичка, но дори и само като декорация е прекрасна компания за някой скучен рафт.

A new section-how it's made. Now-hand painted bottle from mineral water and a little bit decoupage.