Легендата си отиде

Майка ми винаги ми е казвала, че когато са докарали шкодата у нас, аз съм "друсала дупе на прозореца". В общи линии ми е набор, може би няколко месеца до година по малка от мен. Това е колата, с която брат ми возеше първото си гадже и на която се е учил да бъде шофьор. С нея сме ходили на Тодоричене, на София, на Джурово, на Чепинци, на Дерманци, на Червен бряг, на Герановица, на Боаза... Когато приближавахме нашия си град, с брат ми започвахме да подскачаме на задната седалка и да викаме "Лу-ко-вит! Лу-ко-вит!". Голямото състезание беше кой пръв ще види светлините на града.
И до сега помня стария й регистрационен номер.
Първо я караше баща ми. Извозвала ни е поетапно-децата на училище, родителите на работа. Отварянето и затварянето на гаражните врати си беше цял ритуал. Винаги съм имала опасенията, че някога ще падне в канала за ремонт. Веднъж с баща ми и с помощта от циганин с каруца сменихме гумата. Най-голямото ми притеснение в този момент беше да не си счупя нокът.
Баща ми я завеща на брат ми (но си остави чифт резервни ключове). Сигурно беше пръв от момчетата на улицата със собствена кола, та макар и не нова. Това беше времето, когато бяха модерни парените дънкови якета от Турция, а "Пирамиди, фараони" и "Тигре, тигре" се въртяха по всички кръчми. С интерес проверявах дали пепелниците на задните врати са ползвани, за да хвана някои приятел, че пуши. Тогава някъде шкодата мина на инжекции. Да, да - в буквалния смисъл. За да тръгне, трябваше със спринцовка да й се впръсква бензин или нещо такова (симптопите и лечението не са ми много ясни).
Брат ми я завеща на братовчед ми. Който май полагаше най много грижи за нея. Тунинговаше я с различни цветове, някой от които не бяха много добре посрещнати от родителското тяло. И нови ароматизатори и сложи :) Това всъщност беше и последният период от живота й. Който според мен си завърши съвсем славно! Едно е да ти изгният ламарините и с пренебрежение да те бракуват, а съвсем друго да загинеш в катастрофа. Някак по-героично е. А и спокойно можеш да кажеш, че си изпитала всички предизвикателства на автомобилния живот. Разрязана на парчета, в момента шкодата чака цената на желязото да се повиши, за да бъде предадена на вторични суровини.

За децата по Земята най е хубаво, когато...

От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева... и една пчела... и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига - мечтата стига.

(Емили Дикинсън)

Да умееш да мечтаеш дори да те съсипва тежкият ден и безсънието да те е щипало по клепачите през цялата нощ. Ето това е талант, ето това е късчето запазено детство, крилата за душевен полет...
За какво мечтаете днес? За какво мечтахте преди една година по това време? Когато се сбъдне една мечта, тя всъщност умира ли, дарявайки щастие от осъществяването си на своя мечтател?
За запазване на детското у нас и защото с пчелички и тревички няма как и за розовобузи бебенца да не се сетим - новите модели бебешки картички на Бо. Всички модели може да видите тук и да поръчате в магазинчето.

New fashion-baby-cards collection from Bo.

Цвете от Луната

Толкова слънчеви лъчи се трупат по клепачите ми, че гравитацията ще не ще си казва думата.

А всъщност е дърво :)

Flower from the moon. Actually it is the tree.

До Фюсен с кемпер

Раздвоена между новозеландския корабен дъждобран и тениската с къси ръкави, между цялтонтежащите клепачи от безсъние и страха, че ще изпусна нещо интересно по пътя... Две нощи бяха ден, но дните не се превърнаха в нощи. Твърде много красота имаше, която само чакаше да бъде погълната от очите ми.
А красота имаше за всички сетива. Миризмата на оборски тор в Австрия... Прелестните гледки към зелените поляни в Германия и ледените езера на Алпите... Изящните рисунки по стените в Оберамергау... Вълшебният вкус, залепнал за дълго време на небцето ми от унгарския гулаш и ябълковия щрудел с топка сладолед...
Ще разкажа в снимки. А текстът може да прочетете тук.
Уюта на кемпера... Нощен Мюнхен
Вкусно

Цветно

И с картинки

Разточителството на кралските особи. Замечтах се как един ден телефонът звъни и непознат глас ми съобщава, че според пожълтелите архиви аз съм единствената наследничка на тези два замъка. Само матрак, без граховото зърно...

Оберамергау-едно градче /от книжката/ с рисунки

To Fussen and back by kemper van - castle Neuschwanstein, Oberammergau, Rosenheim, Budapest.

Идеи за Великден

За пръв път в живота си няма да съм в родния си град за Великден.
За пръв път в живота си няма да отида с майка ми на вечерната литургия и няма да обикаляме църквата заедно.
За пръв път няма да крием с шепи пламъчетата на свещичките, опитвайки се да ги занесем до вкъщи, без да изгаснат.
Този момент ни е много личен. Тротоарите са осеяни с трепкащи пламъчета и от общината като че ли нарочно не пускат уличното осветление. И в този мрак, не страшен и оживен все пак от присъствие, ние сме си само двете-майка и дъщеря.
За първи път ще се случи така, защото заменям милата, домашна картинка с пътешествие до замъците Нойшванщайн и Линдерхоф във Фюсен, Германия с кемпер. Организираното приключение включва разходки в Мюнхен, Виена и Будапеща. И, разбира се, всички непредвидени интересности, които видим по пътя. И всичко това като охлювчетата - с къщичката "на гръб", нещо което никой от нас не е правил досега. Не съм сигурна дали в цялата трескава подготовка ще успея да боядисам дори едно яйце, затова тук ще дам някои идеи, които бих осъществила, ако не беше "За пръв път в живота си...".

Декорация на яйца

1. Декупаж

Необходимости:
мека хартия или разноцветни салфетки
ножица или перфоратор с интересни форми
декупажно лепило (или лак), четка
Интересната визия се постига с натрупване на слоеве, т.е. не е притеснително, че се застъпват формите. Така се създава интересен оптичен ефект и своеобразна плътност. Изрязаните (или перфорирани) формички се закрепват с по капка от декупажното лепило, а след това цялото яйце се минава с тънък слой от него. Сигурна съм, че това ще му придаде и допълнителна здравина, така че ще излезе най-добрият борец. Подредени в кошница с великденска трева, са като истинска цветна градина.

С малко повече въображение и дизайнерска мисъл могат да се създадат истински произведения на изкуството.

2. 3D дизайн

Необходимости:

хартия с щампи на зайчета, пеперудки, пилета, цветенца и всичко, което може да направи човек щастлив и с пролетно настроение. Може и просто да се изпринти предварително направен "букет" от форми

ножица, декупажно лепило, брокат (глитер на прах или просто червен пипер)

Интересната визия се постига като фигурите не се прилепват изцяло върху черупката, а някои части се оставят така че да се получи триизмерен ефект. Върху бялото яйце може да се поръси (или с потупване) внимателно червен пипер, така че да стане на точки. Това създава оптически по-плътна и реалистична повърхност, върху която после се лепи. Покрива се с прозрачна акрилна боя, за да се запази ефектът на точките. Композицията с хартиени фигурки е изцяло свободна. Цялото яйце се поръсва с брокат.

3. Яйца с вратовръзки

Необходимости:

копринена вратовръзка или риза (които, разбира се, няма повече да се носят)

парче бяла покривка (или кърпа)

3 с. л оцет, олио

Вратовръзката се нарязва на парченца, достатъчно големи, за да могат да покрият едно яйце. Завива се с шарките към яйцето. След това се увива и в парче от бялата кърпа. Поставя се в стъклен или емайлиран съд, залива се с вода, към която се добавят лъжиците оцет. След кипването на водата се оставя за още около 20 минути. Развиват се парчетата плат и за повече блясък се полира с олио. Принтът от вратовръзката се отпечатва върху черупката на яйцето, посредством горещата вода. Хубаво е, ако разполагаме в повече модели и цветове вратовръзки.

4. Глитер

Необходимости:

глитер- паста, прах

лак за декупаж, четка

Вместо традиционните бои за яйца, които се предлагат по магазините, може да се използват художнически такива-като например глитер във всичките му разновидности. Ако е на прах-предварително се покрива яйцето с тънък слой лак, за да полепнат прашинките. Ако е паста-се нанася с четка или малка шпатула. Смесването на различни нюанси допълнително ще обогати цветовата гама. Може да се добави класическо златно и сребърно за металически отбясъци.

5. Дантелени яйца

Необходимости:

дантела от дреха или покривка (панделки или ширити с интересна форма)

гумени ластичета

ножица

традиционна боя за яйца

Изрязаните с ножица парчета дантела се поставят върху яйцето под наклон и с дължина по желание. Връзват се на възел или се прикрепват с гумена ластичка (от тези, които най-много скубят косата). Може да се направят концентрично, пресечно, симетрично или да покрият цялото яйце. Трябва да се стегне добре, за да не прониква боя под плата. "Опакованите" яйца се поставят в купата с разтворена боя и се боядисват по стандартния начин. След като изсъхнат, ластичката и дантелата внимателно се махат, за да оставят своята красива бяла следа. Нежността на дантелата придава невероятна ефирност.

6. Класиката

Ежегодното боядисване на яйца при мен включва няколко техники:

- обикновено боядиване в 4 цвята

- добавяне на олио в боята, което оцветява яйцето на петна и точки. Прехвърлянето от една в друга боя създава истинска цветна палитра върху черупката.

- поставяне на стръкчета зеленина - копър, детелина, магданоз и други, завиване в чоропогащник и боядисване. Върху яйцата се отпечатват красиви бели стръкчета.

- варене във вода с добавени люспи от червен лук. Яйцата стават в красиви жълто-оранжево-червени отенъци. Истинска есенна буря насред напъпилата пролет :) Много са красиви и всяко е уникално със собствената си шарка.

- боядисване с капки боя и памук. Всяко яйце се завива в парче памук и върху него се капе по малко от различните бои. Резултатът е непредвидим, но винаги много красив.

- рисуване с восък. Миналата година отделих часове, за да рисувам яйцата със специална писалка, свещ и восък. Резултатът наистина е великолепен. Нужно е търпение, защото по-красивите яйца са с фини и нежни повтарящи се детайлчета.

- седефени бои, кристали, термостикери. Тази година има нов модел комплект с бял магически молив. Рисува се върху вече боядисаното яйце, като моливът оставя плътна бяла следа върху боядисаното.

Декорация на дома

1. За търпеливите (и за децата) Яйца пчелички

Необходимости:

прежда-черна и оранжева, корда, паус, художествена тел, лепило

Все пак идва пролет и пчеличките започват да жужат нявсякъде около нас :)

Търпеливо се навива нишката от преждата около яйцето, като се редува жълто и черно за тялото на пчеличката. Крилцата се изрязват от паус или друга прозрачна хартия и се залепват за преждата, така че залепеният край да остане под нея. Кордата се прокарва между нишките и се връзва на възел в горния край. От няколко парченца художествена тел се оформят крачета и пипалца, за да заприличат яйцата съвсем на пчелички. Жуженето обаче трябва сами да си осигурите :)

Във великденския двор могат да се "пуснат" още - яйца калинки, яйца прасенца, яйца кравички и яйца зайчета.

2. Салфетка зайче. Съване на салфетки за празничната трапеза винаги създава приятна атмосфера. Давам само идеята и снимката. Как става-не мога да кажа :)

3. Рисувани и гравирани щраусови яйца. Огромните яйца предоставят площ, на която могат да се родят истински шедьоври. Въпреки това върху заоблената форма се рисува доста трудно. Рисувано щраусово яйце икона има в тук в магазинчето на сайта. Има такива с приказни сюжети и флорални елементи. Мариана Кръстева пък гравира черупките на щраусовите яйца и ги превръща в прекрасности. Налични в магазина на сайта - Лотус, Листа и цветя и Хибискус.

Хитрости

1.За да съхнат яйцата, без по тях да остава следа от повърхността, върху която лежат, се прави специална плоскост. Тя е от стиропор със забити в него игли. Яйцето ляга върху иглите и така се предвазва от грозното петно, резултат от лягането на масата.
2.Използването на гумени ръкавици спестява непритяното и досадно боядисване на дланите и ноктите с боя (не че това е голяма хитрост, но все пак).

3.Яйцата от пъдпъдък са с петна по природа. Достатъчно е само да се поставят за 1 минута във вода с разтворена боя. Резултатът е истински красиво яйце, декорирано хем от природата, хем от човека. Децата са луди по тези малки яйчица. Непорасналите момиченца също.

4.Ако се счупят яйцата при варене и останат по-големи черпуки, могат да се използват за оригинална декорация. Във вътрешността на черупката се поставя по една чаена свещ. Подредени на стабилни подложки черупките-свещи са красива, естествена декорация за масата.

Още страхотни идеи има тук

Традицията

Първото яйце винаги се боядисва в червено. С него се прави кръстен знак по челата и бузките на децата за здраве. Оставя се пред домашната икона през цялата година и с него се бае против уроки и болести, против природни бедствия и стихии. Често се заравя в средата на нивата или лозето, за да предпазва хората от градушка и пожари. Червени яйца се поставят и върху обредните великденски хлябове. Освен с великото Възкресение Христово за българите празникът съвпада и с древни езически представи за раждащата се природа, възкръсващата с жизненост. Народът вярва, че ако не е този ден, земята ще се сгромоляса в бездната и светът ще се затрие. Сутринта на първия празничен ден всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта от църквата се отнасят да догори вкъщи. На празничната трапеза задължително се отговява (край на започналия на Заговезни пост) с великденско яйце и обреден хляб. Всички се чукат с червени и писани яйца за здраве. Младоженците гостуват на кумовете и родителите на булката, като носят яйца и великденски кравай. Момите и ергените връзват люлки под дърветата и до късна вечер се люлеят и пеят песни с любовно-женитбени сюжети.

За последен път на 20 и....

От момента, в който съм държала тези фрезии, до днес, когато отново ме посрещнаха на бюрото, са минали цели 29 години. Хората от снимката вече изобщо не изглеждат така. Децата вече имат свои деца, а някои от възрастните едва ходят.

За последен път ще ползвам свещичката двойка като част от двайсет и... върху тортата си днес. Животът на двайсет е прекрасен! Единственото, за което съжалявам е, че някъде между лудите 16 и интелектуалните 21 опуснах ръката си и тази връзка стана доста хлабава.

Надявам се със сериозните след 30 някак да успея да я възстановя.

Блекута

Заради къщните напоследък промени, съпътствани от много чистене и подреждане и най-вече заради едноседмично боледуване, нямах никакво време и желание да пиша в блога. Дори летните температури и усмихнатото слънце навън не успяха съвсем да ме вдигнат от леглото. Много истина открих в поговорката - "Здрав човек - милион и едно желания, болен човек - едно желание".
И докато и двамата с Калин се състезавахме кой ще направи по-голяма купчинка от използвани носни кърпички, едно черно петно сред всички слънчеви в стята, по-известно като Блеки, жизнено и енергично си се размотаваше из стаите и коридора, ровеше ни в косите, дивеше се на гледката през прозореца на кухнята, вреше муцунка в най-прашние ъгли и най-после откри чудото на отраженията, непрестанно кокорейки кехлибарените си очи.

На котетата не им трябват големи къщи, дизайнерски мебели или маркови уреди. Обикновено кълбо прежда или кашон, в който да се напъхат, са им достатъчни. Котетата не се интересуват каква заплата вземате, дали родителите ви са известни в обществото и облечени ли сте с модерни дрехи. Не ви искат пари назаем, не превключват канала по средата на любимия ви филм, не хленчат и не мрънкат досадно. Блеки е търчал из целия апартамент, чупил е саксии, бутал е телефони и скъпи фигурки, донесени от далечни земи. Но Блеки също така е идвал да се гушне в мен, когато съм плакала, свита до стената в банята. Каквото и да правите - дори да первате котетата понякога, защото са се изпишкали не където трябва, те пак ви обичат. Безрезервно! За колко хора можете да кажете същото? Колко човека около вас ви карат да се чувствате специални и единствени? Колко са ви верни и ви обичат безприкословно? Колко ви умиляват само с един жест? Колко от тях ви превръщат в изключителни личности?