След ударна доза "Приятели" в неделя и с оглед наближаващия празник, на който събирам хората, които не съм виждала скоро, се сетих за една фраза от вече несъществуващия вестник "Време SUPER S". Та там авторката бе изписала цяла статия на тема приятелство и как е най-добре "да имаш микс от приятели" - приятел, с когото да ходиш на кафе, приятел, който е добър в пазаруването, приятел, който е супер купонджия и винаги ще те развесели, приятел, с когото можеш да обсъдиш последната прочетена книга, приятел за туризъм и скитания и т.н... Всъщност, с течение на годините, при мен май се получи точно така. Но много ме тормози мисълта дали този, или вариантът с компанията, с която излизаш в петък вечер, а всяка трета сряда в месеца играеш тенис, е по-добрият. Защото понякога искрено съм завиждала на методичността, с която хората спазват определени порядки (или да го нарека режим), с които си гарантират хигиена на отношенията. Те си ходят на гости без предварителна уговорка, за тях не стои въпросът как и с кого ще празнуват Нова година или Трифон Зарезан, защото това е аксиома-те са заедно. Постепенно се обвързват и в едни полу-роднински, полу-предречени връзки-кумове, кръстници и др.
Аз имам друго. Имам добри приятели в Ловеч и знам, че отивайки там, има кого да прегърна, има кой да ми направи чай, да си поговорим за планински хижи, дизайн, сирене с подправки на скара, да ме изкуши за една цигара и да се забавляваме по невероятен начин на най-невероятно място-като например бунгала за затворници...
Имам добри приятели в Карлово. И знам, че отивайки там, масата ще бъде отрупана с карловска луканка и бабек, ще си говорим за добрите стари студентски години, за ежедневните проблеми, за деца, за семейство...
Имам добри приятели в Луковит. И знам, че винаги когато се прибера там, те ще настояват да се видим, ще си говорим много, много лични неща, ще ни върви и глътката и хапката, ще плануваме екскурзия до някое интересно място, ще спорим, ще слушаме музика, и сигурно ще получа някоя дреха подарък...
И къде ли още не.
Имам приятели в София-различни, семейни, ергени, пътуващи, педантични, малко лудички, кльощави, бъбриви, полигамни, талантливи, отзивчиви, директни, тайнствени...
Всички са ми много скъпи.
Затова не разбирам каква е празнината, която се появява понякога и какво не достига...
Ако сърцето на един дом е неговата кухня, то сърцето на моят дом е обляно в много светлина, съчетало е дървесното от природата и идейното от някои дизайнери и е с аромат на скимия. А най-важното е, че успяхме да запазим домашния уют, за който много се притеснявах да не бъде изчегъртан от шпатулите и шкурката на майсторите зидари. Не би! Чувствата ни се оказаха много, много, много по-силни. Романтиката на цвят лила ме обгръща в спалнята. Давам си простор с топли пастелни цветове в останалите стаи и тук-таме някой по-ярък цвят... ей, тъй за събуждане и усмих...
