25 февруари, 2009
Ей това същество
много много много го обичам. Се е родило цели 19 години след брат си, и то на същата дата. Зодия ли ?-е каква да е - Близнаци ;)
23 февруари, 2009
Безстрашна
Моята дума е 

Това казва тестът What's Your Word? Казва още това:
You see life as your one chance to experience everything, and you just go for it!You believe the biggest risk is being afraid and missing out on something amazing.Sometimes your fearlessness means you're daring. You enjoy risky activities.And sometimes your fearlessness means you're courageous. You're brave enough to do the right thing, even when it's scary.
Учудващо съгласна съм.
20 февруари, 2009
Джогинг фотография
19 февруари, 2009
Шизоарт 2
След "любовните послания" оставени ми от плочкаджията, вече ме ухажва и дърводелецът, който ни поставя вратите, и то с цяло "любовно писмо".
Превод: "Не оставяи ключа
на Железната врата защото после не може да се отвори Дървената Врата ? Дръжката опира във ключа на Дървената Врата или ако заключваш Железната не го оставяи на вратата иначе не можеш да отвориш Дървената врата."
на Железната врата защото после не може да се отвори Дървената Врата ? Дръжката опира във ключа на Дървената Врата или ако заключваш Железната не го оставяи на вратата иначе не можеш да отвориш Дървената врата."
Етикети:
предизвикателства
| Реакции: |
17 февруари, 2009
14 февруари, 2009
Горещо на минус 7 градуса
Днес, освен традиционните два празника, ние се веселим и защото скъпото ни "детенце" вече стана на 2 годинки. Да, сайтът за уникални творения отдавна проходи, хапва разнообразна храна, глези се и често ни изненадва с уменията си, като всяко 2-годишно дете. Избрахме именно датата 14 февруари, в която да го покажем, защото като горди собственици сме влюбени... един в друг, в красивото около нас, в ръчно изработените неща, в качествената техника, в хубавите филми, в домашния уют, в далечните пътешествия, в добрите си приятели, в нещата, които вдъхновяват, в ароматния чай, в Блеки, в джаджите-измишльотини, в непознатите, несрещани хора. И въпреки че първата тема в Ударения е от 12.02, тя също е свързана с любовта и с творчеството. Разказах и повече за нашия проект в следваюото ударение. А после предизвикателствата се заредиха едно след друго - продажби в магазина, конкурси, поръчки, запознанства със странни птици, ваканции, откриване на красиви неща и още по-красиви хора, благотворителност, много труд, но и много усмивки. Има още много неща, които чакат да бъдат открити, много летви, които да бъдат прескочени (например китайски контейнери с мартеници), много комерсиализъм, от който да бъде избягано. Хубаво е, че сме енергични атлети, ако не в буквалния, то със сигурност в преносния смисъл на израза. 

Денят продължи на ново за мен място, което с оглед обстановката и вълшебните вкусове май ще започна да посещавам често. "Слънце и луна" ни зарадва също с много сърца-морковени, маслиново-пестови, оризово-нарови, платнено-едрошевни. Одобрително повдигнатата вежда и фразата "Може да стана вегетарианец, произнесена от един сериозно месояден индивид, са достатъчни да покажат качествата на храната, без да използвам каквито и да било други думи за описание.


И, разбира се, денят нямаше да е същият, ако не бяхме добавили капка от вълшебството на "Веда хаус". И нито това, че ми падна токът на ботуша там, нито високите гласове и темите за това дали софийското метро ще стигне до Перник и как се лекува потентност, които ми нарушаваха аюрведичния екстаз, можаха да ми нарушат безметежното щастие, доставено ми от чаша китайски чай с жасмин и от думите на Валя, която ни нарече "мили ми хора" :)
До червеното вино не стигнахме (въпреки че тук засрамено се изчервявам). Не ни изкуши и бейлиса с шоколадови чашки, който ни чакаше в хладилника. Но се гушнахме върху огромната спалня рано вечерта, докато много червено вино се стичаше по мустаците на чичковците, докато някой истерично крещеше, изразявайки любовта си, а други кротко се целуваха. Празнувайте... нека нямаме откраднати поводи.
Иначе като повечето влюбени и ние се радвахме на днешния ден. Винаги съм била против захаросаните чувства, сапунените сериали, мелодрамите с вкус на сълзи и салфетки и изкуствените празници, създавани единствено с цел увеличаване продажбата на подаръци и цветя. Но... никой няма право да ми отнеме хубавото настроение на Свети Валентин, сладките целувки, шроките усмивки по лицата на хората, които срещам, червените балони, които се разхождат на свобода и вълшебните букети цветя. Нито натъжените самотници, почувствали се обидени от изолацията, която са им отредили сърдечните знаци наоколо, нито дебелите чичковци, свикнали да тропат по масата в този ден, докато червеното вино се стича около мустаците им. Снощи научих и друг факт - свети Валентин е живял 3 в.пр. Хр., а както православното християнство, така и католицизмът признават светците, живели преди разделянето на религията. Всъщност нямам нужда от специален ден, за да изразя обичта си, но никога, дори и когато съм била без любим до себе си, не съм била против това хората да показват обичта си по всякакъв начин, та дори и крещейки истерично. Затова отидоме да се целуваме вкупом-на дългата верижна целувка, организирана от радио "Фреш".
За съжаление целувките летяха много бързо около мен, и фотоапаратът ми не успя да улови нито една от тях. Но улових много сърца и сърдечност.

И, разбира се, денят нямаше да е същият, ако не бяхме добавили капка от вълшебството на "Веда хаус". И нито това, че ми падна токът на ботуша там, нито високите гласове и темите за това дали софийското метро ще стигне до Перник и как се лекува потентност, които ми нарушаваха аюрведичния екстаз, можаха да ми нарушат безметежното щастие, доставено ми от чаша китайски чай с жасмин и от думите на Валя, която ни нарече "мили ми хора" :)
Етикети:
Sui Generis,
празници и пълници
| Реакции: |
13 февруари, 2009
Сърдечен масаж
Понеже вече се настройвам за урешните мноооооого празници, за да възпра евентуална сърдечна криза от многото предстоящо щастие - събираните през годината снимки на сърца от къде ли не в колаж.
За верижните целувки, рождения ден на сайта ни, червеното вино в стъклени, пластмасови бутилки и керамични кани, за блондинките, снега, латекса, дупките, картичките, подаръците-жестове и мишуенцата - утре.
Етикети:
празници и пълници
| Реакции: |
05 февруари, 2009
Напоследък
нямам вдъхновение да правя разни неща. Надявам се, че е заради липсата на условия, а не заради творческа криза. Не харесвам черните дупки и съм прекалено позитивен човек, за да се навъртат около мен такива.

Не мога да улуча точния глазант, с който да работя. С единия получават архаичен някак вид, а другият ми е прекалено "стъклен". Може би микс между двата ще изглежда добре. Триизмерен смолист ефект търся... Ще ми се и аз да можех да рисувам така.
Не мога да улуча точния глазант, с който да работя. С единия получават архаичен някак вид, а другият ми е прекалено "стъклен". Може би микс между двата ще изглежда добре. Триизмерен смолист ефект търся... Ще ми се и аз да можех да рисувам така.
И един ден от Копривщица във форума на сайта.
04 февруари, 2009
Во стаичката пръска аромат
Сред целия цирк от все още продължаващия ремонт, сред прахоляка от замазки и шпакловки, сред непрестанното местене от стая в стая и чудене къде да поберем всичко, което все още не е отишло на боклука, точно под стола-масичка-закачалка-всичкодържачка... то цъфна. 

И в стаята се разнесе най-божественият аромат... на пролет, на ново начало, на свежест, на онова, на което мирише, когато си се излегнал доволно върху пухкав облак и пътуваш... Цъфна от миналогодишните луковици, които по чудо не измръзнаха на балкона. Цъфна с най-едрите, красиви, сини цветове и ни направи най-щастливите... най-щастливите сред цирка от все още продължаващия ремонт, сред прахоляка от замазки и шпакловки, сред непрестанното местене от стая с стая и чудене къде да поберем всичко, което все още не е отишло на боклука.
Абонамент за:
Публикации (Atom)