Стая с лилави стени

Сега... Преди...

Ангелско и цветно

Засега крилете й си почиват, но скоро ще отлети за Стара Загора.Тъй като ремонтът продължава, се сещам, че няма по-подходящ момент да си припомня детството и да порисувам по стените. Най-после имам шанс да пробвам една релефна паста от магазин "Слънчоглед", купена още по Коледа, и златния маркер за контур. Допада ми ефектът на пастата, има цвят, който се променя в зависимост от ъгъла на гледане и варира от бонбонено розово през матово сиво до металическо виолетово. Хамелеон с една дума...

Да вкусиш дъгата

Не съм я правила, но не устоях на изкушението да я споделя. Обещавам да почерпя с това изкуство за рождения си ден. От мен снимките от процеса на приготвянето, а това е мястото, от което може да научите повече. Ммммм....

Нехаресани миналогодишни

Търся си

писането. Изгубих го, а и не знам кое е. Не знам дали е това, с което пиша енциклопедичните статии - педантично, проверено, правописно акуратно, в рамки и по схема, безглаголно... Дали е това, с което пиша статиите си за ново модно списание - пикантно, провокиращо, малко бездушно и малко непрецизно... Дали е това, с което пиша в този блог -спонтанно, някак по-топло, защото идва от мислите ми миг преди да заспя, без ръбове... Губя се във влияния. Влияния търсени и неповикани, повтаряни, но забравяни или дочути, но вдълбали се. Бягам от тях, ядосвам им се, завръщам се към тях с наведена глава и после забивам нокти в мекото на дланта си, за да усиля болката от това да вървиш по утъпкан път.
Искам да имам поводи да използвам думи като "кичест", "гугутка", "ветровал", "гравирам", "кретам", "капчук" и "шетам", които ми ромолят в ушите.

Да те стопли крава

Ако сте зиморничаво същество като мен и студът през тази зима ви идва в повече, ако крачетата ви почти винаги са студени, въпреки че сте с поне два чифта чорапи, ей тази крава оправя нещата.
Широка и удобна топлинка (ли да го нарека?), за да пъхнете и двата си крака. Включва се чрез кабел с usb накрайник в компютъра. Хайде, да не се лъжем, и без това прекарваме толкова време пред монитора. Материята е много мека, а отдолу е с противохлъзгаща се повърхност. Когато не го изполвате, прибирате 140-сантиметровия кабел в скрито джобче с цип. Ако и това не ви стопли, няма как да не се почувствате приятно сгрени от слънчевия жълт цвят. И в добавка - бродирана усмихната крава, която ви намига.
Аз използвах моята си топлинка по много мързелив начин - включих кабела в компа, легнах на диванчето, завих се и зачетох книжка.

"А когато сняг забръска, що ще чиниш ти зимъска?" - попитала Баба Мравка Щурчо. За интимните отношения между тези насекоми литературата мълчи. Но от много достоверен източник знам, че влюбените зимъска могат да продължават да са хванати за ръце, дори когато се разхождат навън.

Как хем да усещаш ръката на любимата си половинка в своята, докато се разхождате навън, хем да сте на топло и двамата? Ей така - с ръкавици за влюбени.

Едната ръка се поставя в обикновената ръкавичка (мъжка и дамска са, според размера) с един пръст, а другата - в специална - място за дланите и на двама ви. Влюбените ръкавички правят връзката ви наистина специална. А ако малко (или повече) да се поцелувате също ще вдигнете градусите.

Джаджите са в магазина, където има и желенце-прасенце, флора любимец, боб в гърне, сапун от стомана, магически яйца и какво ли още не.

Триптих за един нарцис

За рождения ден на най-добрата свекърва-майка. Да е здрава, щастлива и обградена с хора, които я заслужават.
И заради сълзите в очите, които се появиха, когато й казах да бъде все така добра и грижовна към нас.

Хлябоспиращо

Поради нарастващата напоследък истерия около спирането на доставките на газ и изострените реакции на редица засегнати и не толкова от този факт институции, фирми и дружества, смятам да дам своя дан в областта на нископрелитащите мисли. Не, няма да ходя с фенерче или свещ в джоба, не, няма да стоя облечена със седем пуловера и 3 якета вкъщи (както са били операторите на новогодишния концерт на площад „Батенберг”), не, няма да изляза на протест срещу Украйна, нито ще изкупя сухите супи от магазина, но... спирам да ям хляб.
Защо ли?
Защото в същата тази „подскачаща”, изнервена до лудост ситуация идеята на хлебопроизводителите е цената на хляба да се увеличи.
По някакви непрочетени, но чути от мен закони на медицината по-силната болка измества по-слабата. Следвайки тази логика, и гладът може да измести студа. Що пък не?! И тъй като от снощи изключвам компютъра за през нощта, откликвайки на призива да се пести електричество, обличам се дебело, за да не ме притеснява липсата на парно в работата ми, от днес пък няма да хапна хляб!
Не че ще пробия дупка в леда, не че ще намеря иглата в купата със сено, не че блогът ми е със социално-политическа насоченост, не че на някой предприемач би му пукало, че една 45-килограмова госпожица, която така и така изяжда по 1 хляб на седмица, ще престане да яде дори толкова, но ей така, за мое лично удовлетворение, за моя си малък простест, за да дам зелена светлина на червената си ярост. Защото скоро някой ще реши да спре брашноподаването (газоподаването) и тогава аз (България) ще се окажа единствената, която няма алтернативни източници...

За първи път от 17 години се

пуснах по стръмен хълм с шейна.
И ме връхлетяха толкова спомени... за плетената червена шапка, зелените мини ски, измръзналите ми крака във фурната на старата печка, вълнените боцкащи чорапи, които баба плетеше, тълпите от деца по стръмните улици, якето с ластично коланче и... зимата винаги се раждаха много агънца... малки, безпомощни, меки, с дълги вратлела, които се огъваха и клатушкаха. Дядо ми имаше голямо стадо овце. Баба ми винаги слагаше малките агънца на пода, близо до печката. Отваряше малката почерняла вратичка, разбутваше жаравата с машите и слагаше голяма цепеница или няколко лъскави бучки кимур (така им казваме в нашия край). Случваше се понякога овцата майка да не си иска рожбите, да не ги храни, а само да ги отбутва с муцуна... Давахме им мляко от кафяво бирено шише с биберон накрая. Миришеше на мокра вълна и отъпкана слама. След ден-два ги връщаха в кошарата... майките свикваха... шишетата все пак оставаха наоколо... винаги бяха кафяви.
За нас пък имаше попара с чай. От чайника с варовиково дъно. В светлозелените панички. С масло и захар... И домашни пуканки от нанизите с червени и жълти пукливчета. Такива могат да станат само в стара тенджера, само върху стара печка, изсипани в огромна тава. Лакомите ни погледи сигурно също са ги овкусявали.

Боже... по стръмен хълм ли се пуснах с тази шейна, или в улей на времето... ?! Всъщност исках да ви разкажа за една обикновена разходката на Витоша.

за следите, които остава само ако вървиш по неотъпканото

за Дорис Лесинг, червените чушки и снега, който се трупа ли трупа от вчера по перваза на прозореца в хола.

Да е честита - благородна и добра

Трудно укротих косата си след следобедния сън.Продължителен душ, мляко за тяло с деликатен блясък, парна ютия върху избраните дрехи. Изпъвам чорапогащника по крака си максимално, така че тялото на саламандъра да се вижда над лачените ботуши.

Не ми провървя с избраната за вечерта рокля-прекалено тънка се оказва за празник посред зима. И герданът не ми стои добре. Спиралата не успях да си намеря. Няколко копчета от панталона на любимия ми изхвръкват едва погледнати. Междувременно съм успяла да му "подаря" и едно петънце от лепило върху новата риза. Нали все лепя, режа и рисувам-не е трудно човек да се натъкне на такива из апартамента. Въпреки малките пречки се опитваме да не си разваляме настроението. Все пак малко остава от 2008. А лошият късмет ще си отиде с нея.

Таксиметровият шофьор ни предупреждава, че ще си тръгнем трудно от Студентски град. Подготвя ни психически и за пазарлъците, които ще праввят колегите му в новогодишната нощ. Подготвени сме. Знаем, че бакшишите плътно се придържат към поговорката Ден година храни. И все пак се заканвам, че ако имам възможност, ще го заснема този пазарлък.

Дълго кафе за отскок до камната. Ентусиазмът ни е направил първи от гостите. Залите са все още празни. Само от прозорците ни се усмихват елени, снежни човеци и дядовци на летящи шейни, току-що родени от белоснежния спрей.

Трапезите са отрупани. Свещите са запалени, а пламъчетата вече празнуват в компанията на сенки и аромати.

Новите ми години вече не са онези с лудите, бурни купони и младежки щуротии. Не ме блазни мисълта да прекося града от единия край до други само за да подаря някому подаръци точно в 12 часа. Също така силно се надявам, когато моите деца ми казват, че празнуват със съученици, те наистина да са с тях, а не с гаджето, което мама не одобрява. Справка - личен опит.
Сега предпочитам компанията на любим човек, приятели, вкусна и разнообразна вечеря, музика за хоп-троп и музика за душата, много целувки, искрени поздравления и горещи прегръдки в полунощ. Не отказвам, разбира се, и подаръци.

Още в първите мигове на новата година предусещам каква ще бъде тя. Имам силна интуиция, въпреки че все още не съм се научила да й се доверявам винаги и напълно. Усещам 2009 като добра година, благородна, топла. Пожелавам си да стана майка-основно с това свързвам тези чувства. Пожелавам си да намеря своето най-точно място сред ангелите, бижутата, рисунките, картичките, поезията и разказите. Пожелавам си всички около мен да са здрави, влюбени и в хармония със себе си. А вие сте около мен, нали?

Вечерта е като непроведената практика на магистърската ми степен. Интеркултурен диалог на българи, руснаци, албанци и цигани, сьомга със специален сос и традиционна банска капама, заливащо се от смях дете и капризни клиенти, сладка и солена баница, акустичен оркестър и диск с 3 песни, рокля с къси ръкави и наметка с дълги, тропане с пръсти по масата и неподвижни крака, високи пламъци в камината и треперещи от студ рамене. Не ти трябва година и половина обучение, за да се впишеш в тази картина.

И всичко това обилно полято с разговори, шеги, късмети, гальовност, искрящо шампанско и магията на новото начало.

Да сложим ясна граница на онзи ден предишен
и върху чиста страница ден първи да напишем.