Между PLAY и STOP - четири ценни филма

Най-силното, което ми направи впечатление, в „състезавалите се” за гледане през изминалата седмица филми беше объркващият и неясен сигнал, които даваше всяко начало. Времето, в което се колебаеш дали да гледаш, или да натиснеш копчето STOP, всъщност е доста дълго. Понякога продължава и до средата на филма. Заради тази си разсеяност – защото не само си проследявал сюжета, а си се чудил дали по PRO.BG не дават нещо по-интересно, понякога се налага да гледаш филма и втори път. Защото на финала вече си получил доста отговори, от които предполагаш какъви са били въпросите. Но все пак искаш всичко да ти е ясно, затова – отново бутона PLAY.
Без да имам тежестта на филмов критик (да, продължавам да съм едва 48 кг J), а само като запален филмогледач (да, продължавам да измислям нови думи и след сфетЛофара), споделям моите любими за изминалата седмица.

Julie and Julia – най- забавен. Непретенциозен, лесно смилаем филм. И все пак не го гледайте, докато вършите нещо друго на компютъра или около печката. В противен случай няма да се насладите на великолепната актьорска игра на Мерил Стрийп. Докато разнася едрата си фигура на екрана, уплътнява максималния колорит на Джулия Чайлд с подчертано звучене на британски английски. Забележително е как един и същи човек може успешно да се трансформира от артистична майка, която подскача на леглото, докато пее хитове на ABBA, в забавна съпруга на дипломат и амбициозна кулинарка. И то без пукнатини в обраите! Финалът ми дойде повече от наивен. Само след една публикация във вестник, Джули получава стотици предложения от продуценти и издатели за нейно собствено шоу, книга и т.н. Хайде, бе!
Два Оскара за актьорска игра и вкус (наистина вкусен филм!) и една малинка за края.

Ink - арт филмът. Мога да го нарека и филмът театър, филмът спектакъл. Ако си мислите, че това е поредният филм с борба между добрите и лошите – грешите. Това е много повече. Борбата е за човешката душа – това е есенцията. Любим момент – дирижираната сцена, в която действията се развиват в такт 1,2,3,4 от Търсача на пътеки. Той не вижда, но улавя ритъма на живота. Предизвиках ли интереса ви?
Три Оскара - за музика, сценография, както и за и доброто, резултатно вложение на ниския бюджет (250 000 $). Половин малинка – нито един от диалозите не е записван по време на снимките, озвучаването е правено в студио. Въпреки че липсинхронът е сложна работа, просто си мисля, че записите в реално време се вписват по-естествено.

FOOD,Inc. – най-полезен филм. След този филм гледаш вечерята си с друго око. Няколко пъти, съвсем спонтанно възкликвах – „Айде, стига,бе!”. Чувстваш се много малък след този филм. Част си от огромен механизъм, а всъщност дори не си подозирал за съществуването му. Защо да отглеждаш едно пиле за 3 месеца, след като може да бъде постигнат по-добър резултат и за 7 седмици? Това е най-лесният въпрос, за който ще получите отговор във филма. Темата за хранителната индустрия, за манипулациите на големите на пазара и за това какво всъщност ядем, дори когато си го приготвяме вкъщи сами, е разработена в дълбочина.
Два Оскара за сценарий – за сполучливата комбинацията от анимирани заглавки между отделните теми, интервюта, снимки на терен и т.н. и за съветите, които са дадени в края на филма. Защото най-лесният начин е просто да хвърлиш ръкавицата. Но когато освен отровата предлагаш на зрителя и противоотрова – вече си наистина полезен.

Next – най-изненадващ. Не знам защо не харесвам Никълас Кейдж. Гледала съм много добри филми с него, дори съм признавала, че са добри – и пак не го харесвам. Може би е заради ретро звученето, което носят голяма част от героите му, или заради огромните му кравешки очи, заради които ми се иска понякога да му ударя шамар и да му изкрещя – „Осъзнай се!”. В какво вярвате – в съдбата, в Господ, в Аллах, в силата на математиката? Или в собствените си сили? И какво ще правите, ако знаете какво ще се случи в следващите 2 минути от живота ви? Крис Джонсън се опитва да дава правилните отговори и да има адекватните реакции всеки път, когато вижда, че някои ще обере казино, ще го преследва дори в тоалетната, или ще се опитва да взриви любимата му жена с жилетка от експлозиви, а любимия му град с ядрен механизъм. Но, честно, това не е поредният екшън. Всъщност нищо не е това, което е.