My precious

Остави ме да се наспя!!!Хайде, на една лапа разстояние поне! Добре, почеши ме малко зад ушите - от мен да мине! Но после къш!Наблюдавам те!
Клепачите ми натежават. Дано пак сънувам онази мацка с египетската осанка...

Хррр-шшш...

Оставям го да спи на спокойствие, преди да тръгнем към ветеринаря. Това са последните снимки на Блеки като мъж. Няколко часа по-късно his precious (разбирай мъжествеността му) вече е в историята (разбирай в купичка на хирургическата маса). Предстои ни безсънна нощ, в която се грижим за него, докато излиза от упойката, докато започва да се движи, без да залита, докато спре да повръща, докато открие своето си място, от което да пие вода... До 2 ч. го обгрижваме и двамата с Калин, след това дежурим на смени. Будувам до 5, мокрейки му устата с пръст, потопен във вода и завивайки го с една мека дрешка всеки път, когато предпочете ъгъла в коридора пред мекото си легло в спалнята. Калин поема нещата в свои ръце до по-човешките сутрешни часове, така че мога спокойно да поспя.

Гризе ме съвестта, че сме му причинили болка и се наричам "осакатител". Успокоявам се, че е за негово добро - да се чувства по-добре и по-спокоен.