Нужно е да се знае 2

iКазаното от министър Дянков трябва да стои като пример в тълковния речник срещу думата есенция. Само в 3 изречения успя да изкаже N на брой глупости и неистини.
Какво всъщност показа с изказванията си Дянков?
Абсолютна некомпетентност и непознаване както на институцията, така и на проблема.
Няма нищо лошо в това, когато не си наясно, просто да си замълчиш. Интелигентни хора сме и знаем, че мълчанието е злато. А г-н Дянков, като министър на финансите, би трябвало да е наясно със стойността и цената на златото.

"Президентът като говори за наука, той разбира неговите приятели в БАН."

Не искам да защитавам президента Първанов, но приятелите ми се струват много по-важни от пицата. Народът го е казал "По приятелите му ще го познаеш". Предпочитам млади учени ентусиасти и професори, заобиколени с книги, отколкото салам и кашкавал.

"БАН не прави наука, в БАН са феодални старци, които си стоят там, събират заплати."

Да СИ и да ПРАВИШ са две съвсем различни неща. Едното не предопределя другото.
Господин Дянков, приятно ми е да се запознаем. Аз съм жена, на 29 години, която се е докосвала до феодализма само от страниците на учебниците по история. В звеното, в което работя, имам колежка по-малка от мен с 3 години. Че нацията ни застарява е факт, но дали няма да открием повече от 10 разлики между 26-годишно момиче и феодален старец? Приятно ли казах? Всъщност и на нея, и на мен не би ни било никак приятно да се срещнем с човек, който използва подобни квалифиции.
Иска ми се да припомня една детска приказка. Чета я на 5-годишния си племенник понякога. Нали приказките били един от най-лесните начини за усвояване на традиционни човешки ценности. Приказката се казва "Старите хора". Разказва се за един жесток цар, който заповядал да убият всички стари хора в царството, защото те само похабявали храната и изисквали грижи, а нищо не давали. Само един болярин скрил баща си, защото сърце не му давало да вдигне ръка срещу него. А когато в царството настъпил глад и хазната се оказала празна, старият човек посъветвал сина си да разровят мравуняците, където със сигурност ще открият жито за посев. С този съвет старецът спасил цялото царство, включително и злия цар. Нещо в уважението дали пък не куца?
Би ми било интересно с какви натрупани знания и опит човек на 20 или 30 години би могъл да стане професор или академик. Със сигурност дори най-хитрата шпионска история, та било то и "Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров" не дава отговори на този въпрос.
Колкото до заплатите - нямам нищо против да съм събирач на такива. Спестеното би ми дало голяма доза сигурност. Но при заплата, която се равнява на екскурзия до Истанбул за 5 дни, на получаваното от общ работник по окабеляване, току-що завършил гимназия, или на една ролка луксозни тапети, спестявам само ентусиазъм. Обичам работата си и харесвам колегите си. Тук съм научила много повече, отколкото от 5 години следване и всякакви курсове за допълнителни квалификации.

"Нашата научна система е създадена по Сталинистко време – идеята да има БАН и науката да е разделена от университетите я има само в социалистически страни."

БАН е създадена не по сталинистко време, а през 1869 г.. Още един грешен отговор, г-н Дянков! Непознаването на историята и на проблема, понякога е най-големият проблем.

Особено съм недоволна от журналистическото изкривяване на проблема в посока - колко струва на обикновения данакоплатец БАН. Защото българинът е особено чувствителен, когато го удариш по джоба. И ако някакви си там "феодални старци" седят на клона и събират заплати от неговите данъци, той би бил готов на какво ли не, за да спре тази върла несправедливост. Но както фундаменталната, така и приложната наука не може просто да бъдат клъцнати. Та било то и по време на криза, когато за някои и хлябът, и пастите са кът. Че вижда по-далеч от носа си (или от витрината на хранителния магазин) е една от характеристиките на съвременното цивилизовано общество. Иначе биха станали плачевно на брой онези, които създават имиЧ, които се разхождат в Родопския Балкан, които се опитват да легализират, вместо да локализират пожара. Справка - тук. Колко пъти обаче сте прочели във вестник за международната изява на учените от БАН, за тяхно участие в проекти, за резултатите им, за успехите в конкурси. Че групата от Института по физика на твърдото тяло, разработваща специален вид проводник, е на шесто място в света, е новина и трябва да бъде отразена, нищо че там никой никого не е заклал или застрелял. Когато се опитах да пратя информация на известен всекидневник за нещо наистина интересно, случващо се при нас, от там ми отговориха - "Ами, ние не сме много по науката!". Толкова по въпроса за подкрепата от страна на медиите.
За да не оставям грешни впечатления, ще отбележа, че съм с две ръце ЗА реформата в БАН. Съгласна съм и с това, че има работещи и неработещи качествено хора и институти. Но и в най-тучната ливада има плевели! Промяната обаче трябва да се прави с мисъл, а доста от реформите и новите неща, направени напоследък, говорят за липсата на такава. Справка - лъчът на метрото към Интерпред, комбинатът "Кремиковци" и т.н. Ей от това най-много ме е страх!