Почувствах го по първото сложено копринено шалче, по студените върхове на пръстите си, докато чакам автобуса сутрин за работа, по извадените грамадно-меки ботушки-топлинки вкъщи, по опадалите зелени таралежковци от кестените, които короноват уличката ми, по Р-то в името на месец септември.Есен е... ранна, но все пак есен. И златото започва да се разлива навсякъде. Но не онова от силното слънце, което цяло лято се е люляло между слепоочията ми, а онова с цвят на старо, на мед, на събирано и консервирано.
Изпращам лятото с Морски ангел хранител. Хартията е от рециклиран каталог за мебели с добавка сушени полски дребни цветенца, прах от зелен картон и настъргана кора от кестен. Получи се мастилено зелен цвят, листът е със сравнително равномерна плътност. Косата е от кокосови влакна с цвят на залез. Поръсих ангела обилно със счукани мидички, вплетох и една в плитката му отзад.
Ореолът му се размеква, когато е на плаж на Земята и се превръща в лек шал слънцебран.
Купих си малка масичка с малки столчета за терасата. Ще чакам там циганското лято.
3 коментара:
ех,че е хубав...ама малко тъжен ми се струва.Да не тъгува и той по отминалото лято?!
Лекинко така... знае за цветовете на есента и пухкавите скрежки на зимата, но лъчите на лятното слънце, пясъкът в косите и вълните, които мокрят крилете му, ще му липсват чак до другата година.
Слънчево е още при нас, но денят намалява, а вечерите са хладни и тъмни.. Скоро и аз ще се сбогувам с лятото. Лека носталгия ме обхваща. Дано пък есента е прекрасна: златна, уютна и спокойна!
Хубав е Морският ангел, но като че ли леко уморен от интензивната пъстрота, топлината и солената влага на лятото..: заслужена е почивката, а догодина сънищата му отново ще станат реалност :-)
Публикуване на коментар