Всъщност лЕКСПе се оказа по-интересна провакация, отколкото предполагах.
За друга подобна вчера изпратих разказ с 1494 думи. Стискайте палци за добра реализация.
И полЕКСПериментирайте.
В ръб на мида,
изкихала смях,
в слънчев прах
се одрах.
Без ухо ме остави.
Смешен,
малко хапещ
звук-страх.
Но търпях!
Жълтък от яйце
се търкули далечен
в стъклото на лято зелено.
С гъба
от дъжд
му сълзата попих,
но се плисна небе
притеснено.
Бърша го в охлюв.
Не го чупя
от хляба
със зехтин от маслина
(ако имам)
драскотина поливам.
Непременно
забравям
дали подстрекавам
сърбежа с оголено рамо.
С цвят на морков.
Бяло
стъргало
с вкус на сочност
пилее заоблени гънки.
С водата вълнувам маяка.
Галя костта му.
Той не вика.
Рагтайм шапка закачам
с луна във всяко око.
С любов стискам лъжицата
таратор във зеницата
дом на бяло млеко.
На семафора кръста
искам да нося
на драцената сухия корен
с мента изпивам.
На улица крайбрежна
заспивам
непроницаем сън.

5 коментара:
нали .. :) трябва само да се наканиш да започнеш, после то само си идва :)
надявам се да си го изпратила на Петя, аз ще го линкна при мен.
Хей, благодаря! Радва ме и този текст. Непременно ще сложа линк към него.
Удоволствие е да се експериментира с толкова креативни хора.
Петя
:) Сметката ще я сметна сама.
Щях да си измия ръцете все едно тоя е спецална порода, но после реших да си призная, че си е лично моя генноправописномодифицирана грешка. Благодаря!
не ми се ще тази забележка да ти седи в линка, затова я махнах :) хубава събота си имала, навярно и днес е така :)
Публикуване на коментар