Един от крайните резултати за нови лица на ангелите. Тази ще е Портокалова-не само заради косата. Ще има и аромат, но за това по-късно. Хареса ми как си паснаха златното и синьо-зеленото в очите й. Несиметрично е малко лицето и, има и фини пукнатини. Но това е първият път, в който опитвам нещо с глина.

Но как се стигна до тук? Дълго време карах само на силното желание. Още толкова обмислях как да стане. Накрая направих една сериозна инвазия в "Слънчоглед".

Всъщност глината се оказа много приятна на допир и податлива на оформяне. Сама си подсказва къде да има хлътнина, къде ръбче... А лицето като че ли предварително се оформя в сенките й. Засега нямам специални инструменти за работа с глина, но перфектна работа ми вършат няколко лъжици и един уред за релеф на хартия.
Пробвах да направя шаблон от восък. Получи се прекалено тънък и още на първото пълнене се разтроши на частички. Иначе ми прилича на златната маска на Терес, която професор Китов откри край Шипка.

Този изглежда леко намусен.

Но за сметка на това този си има и усмивка, и трапчинки на двете бузи. Засега ми е любимец, но тихо да не чуят другите. Направих му трапчинка и на брадичката - да е като моята :)

Топчесто лице, ще му отиват къдрици.

Сериозният ангел вече е с повече цвят. Добавих му лунички. Ще бъде с коса от лилави кокосови влакна и аромат на люляк. Изглежда учуден. Току-що е отворил очи за новия свят.

Портокаловият ангел. Ще бъде подарък за малката Мандарина. Тя си знае... ако не тя-майка й със сигурност.

Докато пиша се замислям, че в текста използвам мъжки род за ангелите, а видимо те са с женски лица, коси, дрехи... Трябва да помисля над това.
1 коментара:
Ah trapchinkite ujasno mi haresva :)
Публикуване на коментар