Калин и бобеното стебло II част

Когато бях малка, баба ми много често ми разказваше приказки - за Косето-Босето, за лисицата и точилката... Освен тях, много добре съм запомнила и няколко битови истории, които са споменавани по някакъв повод. Едната е за инатливата жена, която се удавила. Хората от цялото село тръгнали да я търси по течението на реката, а съпругът й им казала - Ааа, тя беше такъв инат, че трябва да я търсите нагоре, срещу течението.
Другата беше за свекървата и снахата, които не си говорели. И докато готвели, ту едната слагала сол в маджата, ту другата. И, разбира се, я пресолили.
Магическите бобчета няма как да се пресолят, но открихме как можем да ги преполеем. В старанието си да ги обгрижваме, да им е добре и най-после и ние да видим що е то магията им, Калин им капваше водичка сутрин, аз следобед. Капка по капка... загниха.
Втората реколта обаче...
Не, няма да разказвам повече - ето снимки.
След като кълнчето стана около два сантиметра, го преместихме в малка саксийка. Люспата отвън се разпукна и отвътре се вижда посланието.
На шестия ден сутринта...
... вечерта

На седмия ден

В момента (11 ден)

Мимозата първо едва показваше стръкчета - нежни и крехки. Решим ли да вземем саксията, за да я разгледаме отблизо, срамежливо свива листенца. Нямам търпение да цъфне.

След няколко дни поукрепна и стъкчетата й вече са далеч повече и по-буйни.

И сред всичкото това зелено, аз реших да заложа на любимия си цвят това лято - здрачно лила.