Първият ден завърши така.
А в главата ми вече се заформяше друга идея. Под тази прилична на улична лампа структура най-вървеше да има силуети на влюбени котки - гушнати една в друга и може би луна... Накрая всъщност цветето изгуби битката.
За да няма съмнение, че са влюбени котките - малко червено сърчице витае около тях.
Идилията не може да мине без луна - голяма, под която се носят любовни котешки вопли.
Стеничката на терасата отдавна чакаше да бъде украсена с шарена мозайка. Началото се случи спонтанно. Имам доста останали парчета от плочките, които поставихме в коридора и банята, но все пак ми се иска да продължа с малко повече цвят. Удивително е как за всяко място се оказва, че има парченце с идеално пасваща форма. Счупвам големите допълнително на по-дребни парчета. Имам си и контузии от това - леки одрасквания по коленете и китката. Но кой ти гледа :) Радвам се много повече на новата си придобивка - чук, отколкото на гердана и гривната. Планирам още саламандри и море.
Още снимки тук.
To be continued...

4 коментара:
Рос, красиво е! :-)
Thаnks, Ани :) Понякога човек има нужда от подкрепа, за да продължи да дълбае в определена посока.
Ти умееш да виждаш нещата със сърцето си, така че каквото и да сътвориш, ще е израз на твоя вътрешен поглед. :-)
Благодаря. Топло.
Публикуване на коментар