Място за дишане

Ето тези бели гуменки от 90-те години ме отведоха там, където бях по същото време преди една година. След като минаха няколко пъти през студената река, се проснаха на слънце да съхнат. Но или слънцето не им беше достатъчно, или водата им беше предостатъчна - наложи се да ги оближе и огънят.

И дори гуменките да са главният герой в тази приказка, никоя приказка не може да мине без декор. А декорът в Рила е колоритен и живописен - думи и дъх не ми достигат да го опиша.

Реката - студена и буйна. Приласкава ме с игра на светлина и звуци, а после бързо ме щипе с ледени пръсти.

Поглеждам нагоре - боровете още по-високи.

А докато лежа в тревата, снимам тънките, жилави стръкчета.

Въздухът в планината край Черни Искър е наситен с аромат. Всяко нежно цветенце, всяка скрита билка, всяка шишарка - люлееща се на клона и тези, поддали се вече на гравитацията, всяка песъчинка или шепа тиня ухаят на свобода. Душата ти се отваря и се слива с околната зеленина и със слънчевите зайчета, прибягващи по камъните.

Ягоди като цветни акценти в зеленото. Крият се уж зад големите листа, но сигналният им узрял цвят лесно ги издава. Дъхави и вкусни.

След влажна и дълга нощ, изпълнена с почти гръмовен шум от водата, осветена от най-едрите звезди, които навират блясъка си в очите ти чак, утрото идва свежо и чисто.

Малки, наситени с цвят главички, се протягат към слънцето.

Утринната роса е като диамантена огърлица. Нагиздили са се. Но такива бижута няма по магазините.

Откъсвам само шепа вълшебници - равнец, двуцветни теменужки... Горчиви тръпки, докато прекършвам тънките им тела. Изкушението от красотата и ароматът им е по-силно. Само няколко стръкчета...

Ще ги вплета в хартия за ангела, който отдавна чака да бъде направен. На това място, точно преди една година, в 21:27 часа, пристигна съобщение "Имаме си момиченце".

Ангелът ли заслужава момиченце или момиченцето ангел?

Още снимки - тук.