"Non-things" that make me happy

Първо като истински филолог се замислих дали е правилно да се напише "не-важни неща". После реших да не го мисля толкова и просто да споделя.
Бояна ме покани да се включа в мийма (благодаря-научих нова думичка :), започнат от Бу. И нали ми е игриво-лятно, реших веднага да разкажа кои са моите 6 не-важни неща, които ме правят щастлива.

1.Вечери в Луковит. Когато сядаме с майка ми, леля ми и някоя съседка на пейката пред къщата и чоплим семки до припадък. Време за сладки приказки, леки разговори, клюки, сладникави седянки, за тотален релакс и безметежност. Обсъждат се ненатоварващи съзнанието теми - от това как съседката е обула бели чорапи под черните си чехли, защо Шехерезада се е скарала със съпруга си в последната серия на сапунения сериал, до...
Не е нашата пейка. Съседска.

2. Състоянието пътешественик. Но само, когато сме на път с милото и Рендето. Той шофира. Слушаме песните от избраните дискове, пеем с цяло гърло някоя любима песен. Когато ми писне да си държа краката свити или вдигнати върху жабката на колата, ги подавам през прозореца. И поклащам стъпала ритмично.
3. Блеки да ме целува. Когато е на кеф и любвеобилен, идва и отърква нос в носа ми. Понякога се побутва много осезаемо и мърка като трактор. Пет минути така и не само съм му простила, че ме е събудил рано сутринта, играейки си с колана на полата ми, а и съм негова завинаги. Преди да заспи винаги въздиша сърцераздирателно. Когато се е гушнал в Калин, протяга едната си лапичка и я поставя върху ръката ми. Явно, за да не се чувствам пренебрегната.

4. Да ме гъделичкат по гърба. Докато не кажа "Стига", което е практически невъзможно. Като малка си представях, че съм принцеса и организирам надпревара между принцовете - кандидати за ръката ми. Който ме гъделичка най-дълго-(ме) печели.

5. Следобедното вдъхновение, породено от песен или прочетен текст (най-често от прегледа на блоговете с чаша кафе). Особен вид състояние на духа е. Мога да седя и да си „чопля” нещо с часове. Обожавам ръчно правените неща-картички, хартия, ангели, колажи, дрехи, свещи... И опитвам от всичко по много.
6. Вкус и мирис. Майонеза, маслини и хляб в комбинация. Мога да ям всеки ден. Миризма на нови вестници и обувки.

В шест всъщност се побира твърде малко щастие.

За да има повече щастие, каня да споделят своиtе 6 не-важни неща:

1. Ясмина от Умопомрачения - защото, защото, защото.

2. Йоана от Кулинарно в кухнята с Йоана - за да я отдалеча от кухнята за малко.

3. Валя от secondlifesyndrome - защото напоследък нещо ми се губи.

4. Све от Вила Вилекула - защото не е писала в блога си от 8 юни.

5. Деница от All is full of love - защото съм сигурна, че ще го разкаже вълшебно.

6. Ася във фейсбука - ей така, за закачка.

(правилата: линк към този пост и към блога на Бу, вашите 6 неща, линк към 6 други блогъри и коментар в техния блог след това)

-------------------------------------------------------------------------------------

В бележките под линия няма как да не добавя гмуркане в морето (имам една огромна извадена мида от първия си опит... и одраскани колене на един непознат, случили се случайно на пътя ми под водата. Сред любимите спортове са и пилатесът и йогата. Наистина ги харесвам. Но повече от това да съжалявам, че не проявявам повече сериозност в практикуването им, не правя. Активизирам се лятото, когато мисълта за плаж и море ме подсещат, че мога да имам и по-плосък и стегнат корем от наличния), да се мотаме с Мим "като Дуко и Злата" (тези са някакви образи от селото на баща му, които явно винаги са били заедно), опитването на прясното сирене, още когато се реже на парчета и е в пресата, за да се отцежда и узрява, ходенето боса, кикота на Дани, когато ми пускам Лудата жаба...