Щъркелови места

Близо до Луковит, на 14 километра югоизточно, се намира село Дерманци. До миналата година там имахме хубава тухлена къщичка с огроооооомен двор. Прекарвала съм страхотни лета там - плуване в реката, пържена риба вечер и много малини в градината. Но от тази година къщата смени собствениците си. Постоянни обитатели на селото обаче си остават щъркелите Чочо и жена му Чичолина. Не знам защо са избрали това място, не знам какво ги е привлякло и какво продължава да ги привлича да се завръщат в един и същи двор всяка година. Но е факт, че го обитават отдавна.
С времето и съобразено с избора на животните, мястото се разраства. Вече е дом на 2 малки щраусчета, едно декоративно бойно петле, много зайци и цял рибарник с различни риби.
Чочо с всяка година се чувства все по-уверен в собствеността си. Разхожда се около хората без страх. От цяла България идват жени, които галят него или жена му против безплодие. Докато се опитвах да го снимам, ми изнесе цял театрален спектакъл - трака с клюн, извива глава назад... и накрая се изцвъка на земята.
Позира като истински фотомодел.

Този пък не е фотомодел. И име си няма дори. Срамежлив е, но с характер. Заедно със своята жена си изградиха гнездо върху един електрически стълб. Сламка по сламка, всеки ден наблюдавах как гнездото става все по-голямо и по-голямо. Два пъти се връщах от края на улицата, докато успея да го запечатам с фотоапарата - усеща чуждото присъствие, малкият дявол.

Кръжа около гнездото...

кацна за секунди... ръкомаха като развълнуван диригент...

изгледа ме любопитно...

накрая отлетя и кацна горделиво на друг далечен електрически стълб... Не се прибра, докато не се отдалечих съвсем, въпреки че още в началото спазвах благоприлично разстоние. Осъзнавам, че съм неканен гост все пак.

И щъркелите са като хората-има общителни и свити, екстроверти и интроверти, горделиви и срамежливи...

P.S. Два поста за един ден... а още толкова много неща за споделяне.