Блекута

Заради къщните напоследък промени, съпътствани от много чистене и подреждане и най-вече заради едноседмично боледуване, нямах никакво време и желание да пиша в блога. Дори летните температури и усмихнатото слънце навън не успяха съвсем да ме вдигнат от леглото. Много истина открих в поговорката - "Здрав човек - милион и едно желания, болен човек - едно желание".
И докато и двамата с Калин се състезавахме кой ще направи по-голяма купчинка от използвани носни кърпички, едно черно петно сред всички слънчеви в стята, по-известно като Блеки, жизнено и енергично си се размотаваше из стаите и коридора, ровеше ни в косите, дивеше се на гледката през прозореца на кухнята, вреше муцунка в най-прашние ъгли и най-после откри чудото на отраженията, непрестанно кокорейки кехлибарените си очи.

На котетата не им трябват големи къщи, дизайнерски мебели или маркови уреди. Обикновено кълбо прежда или кашон, в който да се напъхат, са им достатъчни. Котетата не се интересуват каква заплата вземате, дали родителите ви са известни в обществото и облечени ли сте с модерни дрехи. Не ви искат пари назаем, не превключват канала по средата на любимия ви филм, не хленчат и не мрънкат досадно. Блеки е търчал из целия апартамент, чупил е саксии, бутал е телефони и скъпи фигурки, донесени от далечни земи. Но Блеки също така е идвал да се гушне в мен, когато съм плакала, свита до стената в банята. Каквото и да правите - дори да первате котетата понякога, защото са се изпишкали не където трябва, те пак ви обичат. Безрезервно! За колко хора можете да кажете същото? Колко човека около вас ви карат да се чувствате специални и единствени? Колко са ви верни и ви обичат безприкословно? Колко ви умиляват само с един жест? Колко от тях ви превръщат в изключителни личности?