Ето такива мартенци подарявах тази година. Плела ли плела някоя баба (Марта) и кичила храстови клончета. Оживиха се хората около мен като че ли с тези цветове. Червеното и усмивките отстъпиха пред черните дрехи и изгониха дълбоката бръчка между очите. И слънцето цял ден грее. По улиците се изливат потоци от разтопени снежни преспи. Не мирише на пролет, но определено загатва.
И лаленца сред всички пролетни цветя. Изненадващо подарени и извиняващи малка глупост. Едно ме посрещна на входната врата, три - пред спалнята, три в спалнята и три до възглавницата ми. Чудно огря лилаво-червения цвят върху лилавите стени.
И въпреки всички цветове, черно-бялото има своето дълбоко очарование.
На снега ми стояха малко самотно, но тази самота някак ме привлече.
Имаме ли сила да дадем и поскаме прошка?
И лаленца сред всички пролетни цветя. Изненадващо подарени и извиняващи малка глупост. Едно ме посрещна на входната врата, три - пред спалнята, три в спалнята и три до възглавницата ми. Чудно огря лилаво-червения цвят върху лилавите стени.
И въпреки всички цветове, черно-бялото има своето дълбоко очарование.
На снега ми стояха малко самотно, но тази самота някак ме привлече.
Имаме ли сила да дадем и поскаме прошка?
0 коментара:
Публикуване на коментар