Горещо на минус 7 градуса

Днес, освен традиционните два празника, ние се веселим и защото скъпото ни "детенце" вече стана на 2 годинки. Да, сайтът за уникални творения отдавна проходи, хапва разнообразна храна, глези се и често ни изненадва с уменията си, като всяко 2-годишно дете. Избрахме именно датата 14 февруари, в която да го покажем, защото като горди собственици сме влюбени... един в друг, в красивото около нас, в ръчно изработените неща, в качествената техника, в хубавите филми, в домашния уют, в далечните пътешествия, в добрите си приятели, в нещата, които вдъхновяват, в ароматния чай, в Блеки, в джаджите-измишльотини, в непознатите, несрещани хора. И въпреки че първата тема в Ударения е от 12.02, тя също е свързана с любовта и с творчеството. Разказах и повече за нашия проект в следваюото ударение. А после предизвикателствата се заредиха едно след друго - продажби в магазина, конкурси, поръчки, запознанства със странни птици, ваканции, откриване на красиви неща и още по-красиви хора, благотворителност, много труд, но и много усмивки. Има още много неща, които чакат да бъдат открити, много летви, които да бъдат прескочени (например китайски контейнери с мартеници), много комерсиализъм, от който да бъде избягано. Хубаво е, че сме енергични атлети, ако не в буквалния, то със сигурност в преносния смисъл на израза.

Иначе като повечето влюбени и ние се радвахме на днешния ден. Винаги съм била против захаросаните чувства, сапунените сериали, мелодрамите с вкус на сълзи и салфетки и изкуствените празници, създавани единствено с цел увеличаване продажбата на подаръци и цветя. Но... никой няма право да ми отнеме хубавото настроение на Свети Валентин, сладките целувки, шроките усмивки по лицата на хората, които срещам, червените балони, които се разхождат на свобода и вълшебните букети цветя. Нито натъжените самотници, почувствали се обидени от изолацията, която са им отредили сърдечните знаци наоколо, нито дебелите чичковци, свикнали да тропат по масата в този ден, докато червеното вино се стича около мустаците им. Снощи научих и друг факт - свети Валентин е живял 3 в.пр. Хр., а както православното християнство, така и католицизмът признават светците, живели преди разделянето на религията. Всъщност нямам нужда от специален ден, за да изразя обичта си, но никога, дори и когато съм била без любим до себе си, не съм била против това хората да показват обичта си по всякакъв начин, та дори и крещейки истерично. Затова отидоме да се целуваме вкупом-на дългата верижна целувка, организирана от радио "Фреш". За съжаление целувките летяха много бързо около мен, и фотоапаратът ми не успя да улови нито една от тях. Но улових много сърца и сърдечност.

Денят продължи на ново за мен място, което с оглед обстановката и вълшебните вкусове май ще започна да посещавам често. "Слънце и луна" ни зарадва също с много сърца-морковени, маслиново-пестови, оризово-нарови, платнено-едрошевни. Одобрително повдигнатата вежда и фразата "Може да стана вегетарианец, произнесена от един сериозно месояден индивид, са достатъчни да покажат качествата на храната, без да използвам каквито и да било други думи за описание.

И, разбира се, денят нямаше да е същият, ако не бяхме добавили капка от вълшебството на "Веда хаус". И нито това, че ми падна токът на ботуша там, нито високите гласове и темите за това дали софийското метро ще стигне до Перник и как се лекува потентност, които ми нарушаваха аюрведичния екстаз, можаха да ми нарушат безметежното щастие, доставено ми от чаша китайски чай с жасмин и от думите на Валя, която ни нарече "мили ми хора" :) До червеното вино не стигнахме (въпреки че тук засрамено се изчервявам). Не ни изкуши и бейлиса с шоколадови чашки, който ни чакаше в хладилника. Но се гушнахме върху огромната спалня рано вечерта, докато много червено вино се стичаше по мустаците на чичковците, докато някой истерично крещеше, изразявайки любовта си, а други кротко се целуваха. Празнувайте... нека нямаме откраднати поводи.