И ме връхлетяха толкова спомени... за плетената червена шапка, зелените мини ски, измръзналите ми крака във фурната на старата печка, вълнените боцкащи чорапи, които баба плетеше, тълпите от деца по стръмните улици, якето с ластично коланче и... зимата винаги се раждаха много агънца... малки, безпомощни, меки, с дълги вратлела, които се огъваха и клатушкаха. Дядо ми имаше голямо стадо овце. Баба ми винаги слагаше малките агънца на пода, близо до печката. Отваряше малката почерняла вратичка, разбутваше жаравата с машите и слагаше голяма цепеница или няколко лъскави бучки кимур (така им казваме в нашия край). Случваше се понякога овцата майка да не си иска рожбите, да не ги храни, а само да ги отбутва с муцуна... Давахме им мляко от кафяво бирено шише с биберон накрая. Миришеше на мокра вълна и отъпкана слама. След ден-два ги връщаха в кошарата... майките свикваха... шишетата все пак оставаха наоколо... винаги бяха кафяви.
За нас пък имаше попара с чай. От чайника с варовиково дъно. В светлозелените панички. С масло и захар... И домашни пуканки от нанизите с червени и жълти пукливчета. Такива могат да станат само в стара тенджера, само върху стара печка, изсипани в огромна тава. Лакомите ни погледи сигурно също са ги овкусявали.
Боже... по стръмен хълм ли се пуснах с тази шейна, или в улей на времето... ?! Всъщност исках да ви разкажа за една обикновена разходката на Витоша.
за следите, които остава само ако вървиш по неотъпканото
за Дорис Лесинг, червените чушки и снега, който се трупа ли трупа от вчера по перваза на прозореца в хола.
2 коментара:
честита снежна разходка :)
сетих се за една случка, на един концерт... на сцената излезе едно малко момиченце и го попитаха:
- Пожелай нещо на всички... (Мълчание) Какво ще пожелаеш на публиката?
- Колело...
Развесели ме много, Niky. Благодаря :)
Публикуване на коментар